Решение по КНАХД №847/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, чрез пълномощника си по делото гл. юриск. П. М. против Решение №42/26.06.2025 год., постановено по АНД №133/2024 год. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление №32-118-23/09.05.2024 год., с наложено на „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово административно наказание – имуществена санкция в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Касаторът счита, че е безспорно установено извършването на административното нарушение, тъй като е налице заустване на отпадъчни води в р. Сазлийка. Дружеството се явява субект на задължението да издаденото му комплексно разрешително, в което се съдържа и условие 10.1.2.4, гласящо, че на операторът не се разрешава заустване на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система. При извършената проверка на 25.10.2023 год. е констатирано вливане на води с тъмен цвят от открит канал в р. Сазлийка. Констатирана е и помпена станция по левия бряг на реката, която в момента на проверката е с била работещи агрегати, като по канала са изтичали води с кафеникав цвят, с миризма на нефтопродукти. Твърди, че е безспорно установено заустване на води от страна дружеството. Не следва да се кредитира в пълна степен и заключението на вещото лице, тъй като дори и да е налице аварийна ситуация, както и тези води да са оборотно избистрени такива, не е ясно как при възникналата ситуация, водата е попаднала в бетоновия канал и да е с показатели над нормативно установените. За съставомерността на деянието не е било налице настъпването на вредни последици. Що се отнася до размера на наложената санкция, то същата е наложена към минимално предвидения размер от 10 000.00 лв.. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление №32-118-23/09.05.2024 год.

Ответникът – „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адв. Д. и адв. К. оспорват жалбата като неоснователна. В представена писмена защита обосновават, че съдът правилно е приел, че не е налице безспорна доказаност на административното нарушение. Молят решението на районния съд да бъде оставено в сила, като претендират и сторените разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е наказателно постановление №32-118-23/09.05.2024 год., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН №118/11.12.2023 год., с което на „Брикел“ ЕАД на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20 000.00 лв. за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, за това че на 25.10.2023 год., „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, в района на „Депо за неопасни производствените отпадъци“ с издадено Комплексно разрешително №483-НО/2014 год., е установено неизпълнение на Условие 10.1.2.4. от КР №483-НО/2014 год., съгласно което не се разрешава заустване на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система, в конкретния случай в повърхностен воден обект р. Сазлийка, с което дружеството е нарушило чл.123в т.2 от Закона за опазване на околната средства.

Обстоятелства, при които е извършено нарушението: На 25.10.2023 год. е извършена проверка на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово от експерти на РИОСВ – Стара Загора и Регионална лаборатория гр. Стара Загора и инспектор от ОД на МВР Стара Загора, отразена в Констативен протокол №011590/25.10.2023 год., във връзка с постъпил сигнал за замърсяване на р. Сазлийка в района на инсталация „Депо за неопасни производствени отпадъци“ експлоатирана от „Брикел“ЕАД гр. Гълъбово с издадено Комплексно разрешително №483-Н0/2014 год. При огледа на място е констатирано вливане на води с кафяв цвят от открит канал в р. Сазлийка от левия бряг /под дигата на депото/, с координати 42`09`55,4“ и Е-25`53`23,2“. При проверката е взета един брой прабя отпадъчна вода от брегово заустване на канала, част от помпена станция към инсталация „Депо за неопасни производствени отпадъци“ на „Брикел“ЕАД гр. гълъбово с географски координати 42`09`55,4“ и Е-25`53`23,2“, преди заустване в р. Сазлийка. Направените физико химични анализи на взетата водна проба отпадъчна вода / Протокол за изпитване на отпадъчни води №12-2518/20.11.2023 год. на Регионална лаборатория Стара Загора/ са следните: активна реакция 8.4 при Емисионна норма от 6.0 до 9.0; неразтворени вещества – 56 мг/л при Емисионна норма -50 мг/л, хром по-малко от 0.05мг/л при Емисионна норма – 0.5мг/л; сулфати -433мг/л – не се нормира по Наредба І6/09.11.2000г, желязо /общо/ -0.92мг/л при Емисионна норма -1.0мг/л, мед -<0.001мг/л при Емисионна норма от 0.5мг/л; цинк --<0.001мг/л при Емисионна норма от 1.0мг/л.

Съгласно писмо с вх. №КОС-04-011199/16.06.2023 год. на „Брикел“ ЕАД се установява, че помпената станция се използва за нуждите на „Депо за неопасни производствени отпадъци“ с КР №483-НО/2014 год. за оросяване на клетките на съоръжението. Съгласно Условие 10.1.2.4 от Комплексно разрешително №483-Н0/2014 год. „На оператора на настоящото разрешително не се разрешава заустване на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система“. В тази връзка заустването на отпадъчни води от помпената станция на „Депо за неопасни производствени отпадъци“ на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово във воден обект река Сазлийка, чрез открития бетонов канал се извършва в нарушение на Условие 10.1.2.4 от КР №483-НО/2014 год..

За доказване на предназначението на облицования канал е прието по делото заключение на вещо лице, съгласно което, бетоновия канал е изграден заедно с помпената станция за оборотното водоснабдяване и сгуроотвала на ТЕЦ“Първа комсомолска“, след което през 2000 год. е преименуван на „Брикел“ЕАД. Тжова дружество е производител на електроенергия и обогатено енергийно гориво, като за производството се изгарят източно маришки въглища в пещните камери на котлите, при което се отделя енергия, чрез която се произвеждат споменатите продукти. При изгарянето на въглищата се генерира и неопасен производствен отпадък, който се смесва с вода за лесно транспортиране и депониране чрез багерни помпи от площадката на ТЕЦ до депото за неопасни продукти. Отпадъкът по гравитачен начин се отделя от водата, тъй като е по-тежък от нея и по пътя си към секцията, където се изхвърля и се утаява по дъното, а водата прелива в преливни шахти, които са свързани с тръбопроводи отвеждащи я към помпената станция за оборотно водоснабдяване. От помпената станция водата се връща в централата. Бетоновия канал е изграден за аварийни и бедствени ситуации да отведе оборотната и дъждовната вода насочено, а не да се разлива по най-долните диги на сгуроотвала с цел да се избегне подкопаването на дигите и последващото им скъсване. Този канал не служи за заустване на отпадъчни води. Доколкото в момента на проверката е работила помпената станция, то очевидно не е било наложително ползването на канала за производствените нужди, а изтичането вероятно е извиране на подпочвени води, които след това да се вливат в реката.

Въз основа на заключението на вещото лице, съдът е приел, че не е налице заустване по смисъла на комплексното разрешително. Това го е мотивирало да приеме, че не е налице извършено вмененото административно нарушение, поради което и оспореното наказателно постановление подлежи на отмяна. По делото бил приет и констативен протокол от 25.10.2023 год., в която не е отразено да е установено заустване на отпадъчни води от „Брикел“ЕАД посредством бетоновия канал. В наказателното постановление не се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното търговско дружество. Освен това, съставилата акта за установяване на административно нарушение, не е присъствала при неговото установяване, а единия от свидетелите е различен от тези присъствали при проверката. Това е приел, като нарушение по чл.40, ал.3 от ЗАНН. Отхвърлил е възраженията на „Брикел“ЕАД, че не са посочени датите на раждане на свидетелите, че не посочено бащиното име на издателя на наказателното постановление, относно не посочването на датата и мястото на извършване на нарушението, както и на не посочване на възможността за обжалване на наказателното постановление. За основателни е приел, доводите за това, че е завишен размера на наложената санкция необосновано. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски в полза на жалбоподателят /ответник по касация в настоящето производство/.

Касационният състав на административен съд Стара Загора намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно Условие 10.1.2.4 от КР на оператора на Разрешителното не се разрешава да заустване на отпадъчни води във воден обект и/или канализационна система. Заустване е вливането във водните обекти на отпадъчни води, чрез хидротехническо съоръжение и в случая е установено, чрез анализ на един брой проба от водата, че по облицования канал и посредством помпата се постига вливане на отпадъчни води от работата на Депо за неопасни производствени отпадъци в река Сазлийка. Продължителността на заустването не е съставомерен признак, нито е допустимо, съгласно Условие 10.1.2.4 от КР, да се вливат отпадъчни води в реката /заустване/, по този предназначен за тази цел канал /хидротехническо съоръжение/. В изготвеното от вещото лице заключение за доказване на твърдените факти, се сочи, че целта на този канал е да се предотврати наводняване на помпените станции, осигуряващи оборота на водата, а това означава, че не е изпълнено Условие 10.1.2.4 от КР след като хидротехническото съоръжения, предназначено за заустване на отпадъчни води се ползва за случаи на аварии или преливане на водосборната шахта. Условие 10.1.2.4 от КР не допуска използване на хидротехническо съоръжение, което да отвежда отпадъчни води в реката / заустване/, дори и в тези случаи, за които то е изградено преди 2014 год.. Тази правна грешка на ответната дружество е в основата и на въззивното решение, която е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Заустване е всяко изтичане на отпадъчни води – тези от работата на депото, по специално изградено за това хидротехническо съоръжение, независимо от причините, налагащи заустването, или както се твърди в случая, поради авария. Тя е нормален производствен риск – очакван, възможен, поради което не е форсмажор. Деянието по чл.164 вр. с чл.123в т.2 от ЗООС може да има формата както на действие, така и на бездействие и в настоящия случай се касае за първата възможна проява, а именно заустване на отпадъчни води от работата на Инсталацията – Депо за неопасни производствени отпадъци, тъй като те текат през облицования канал, изграден с цел заустването им в река Сазлийка.

Всички факти, които отговарят на заустване, а поради това са и съставомерни по чл.164 вр. с чл.123в т.2 от ЗООС вр. с Условие 10.1.2.4 от КР са установени на 25.10.2023 год. с Констативен протокол, с който по силата на чл.155 вр. с чл.157 от ЗООС се констатират фактите и обстоятелствата от значение за спазване на условията в издадените Комплексни разрешителни и се дават предписания за отстраняване на нередности, а когато са извършени административни нарушения се съставя АУАН и се издават НП в хода на текущия и последващия контрол. Разкриването на административните нарушение по силата на чл.155 вр. с чл.157 от ЗООС е предмет на текущия и превантивния контрол, в хода на който се констатират фактите, представляващи основания както за ангажиране на административно наказателна отговорност, така и за отправяне на задължителни за изпълнение предписания, които не са принудителни административни мерки – последните са отделно уредени в ЗООС. Фактите, доказващи неизпълнение на условие 10.1.2.4 от КР №483-Н0/2014 год. са описани в АУАН и в НП и също не са оспорени, но са и доказани от Констативния протокол от 25.10.2023 год. и от протокола на Регионалната лаборатория Стара Загора за извършения химико физичен анализ на водата във взетата един брой проба, както и от заключението на приетата по делото СТЕ, която потвърждава, че канала е хидротехническо съоръжение, предназначено за отвеждане на отпадъчни води.

Спорът пред въззивният съд е бил изцяло правен, какъвто е и този пред настоящата инстанция, защото предназначението на облицования канал, както и причините за това да текат на 25.10.2023 год. по него отпадъчни води и да се вливат в река Сазлийка са потвърдени от констатираните от АНО факти в хода на извършения текущ контрол, както и чрез изискване на информация за предназначението на помпената станция под дигата на депото. Към датата на нарушението 25.10.2023 год. не се изпълнява Условие 10.1.2.4 от КР №483-Н0/2014 год., защото в противоречие със забраната се заустват отпадъчни води в реката.

По размера на имуществената санкция настоящия състав намира, че не са налице обстоятелства, които да обосновават размер от 20 000.00 лв., защото АНО не е посочил конкретни вредни последици, които макар и не съставомерни по чл.164, ал.1 от ЗООС да сочат на необходимост от по-висок размер на санкцията. Нарушението е първо по ред, а Операторът е взел мерки да преустанови незабавно и преди съставяне на АУАН използването на хидротехническото съоръжение за заустване на отпадъчни води в реката. В хода на последващия контрол, състоял се преди 12.07.2023 год., контролните органи са приели причините за използване на облицования канал – само в случаите на преливане на водосборната шахта и за предпазване на помпените станции от наводняване, във връзка са дадени и изпълнени предписания.

Не представлява нарушение, че актосъставителят не е присъствал при установяването на извършеното административно нарушение. Установеното при проверката е обективирано в констативният протокол обстоятелства, който констативен протокол представлява официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от Наказателния кодекс, приложим по силата на чл.85 от ЗАНН. Действително при извършената проверка представител на дружеството не е присъствал, но за резултатите от същата са уведомени при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. По този начин не е накърнено правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е имало представа на база на какви официални документи е установено извършеното административно нарушение и би могло да организира адекватно правото си на защита.

Решението на въззивния съд следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което да се измени размера на наложената имуществена санкция от 20 000.00 лв. на 10 000.00 лв. При този изход от спора дружеството – жалбоподател пред въззивната съдебна инстанция и ответник пред настоящата няма право на разноски по аргумент от чл.144 ал.1 и ал.2 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Такива от касатора не са поискани.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №42/26.06.2025 год., постановено по АНД №133/2024 год. по описа на Районен съд Гълъбово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №32-118-23/09.05.2024 год. на Директора на РИОСВ Стара Загора като намалява размера на имуществената санкция от 20 000.00 лв. на 10 000.00 лв., наложена на основание чл.164, ал.1 вр. с чл.123в т.2 от ЗООС за неизпълнение на Условие 10.1.2.4 от КР №483-Н0/2014 год.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.