№ 12318
гр. С., 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четирИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110137636 по описа за 2021 годИ.
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Т. М. Р., Е. К. Д.,
И. Р. Д. и М. Р. Д., че А. Х. А. Д. и В. Х. Х. са съсобственици при равни квоти по
наследство и давност на недвижим имот: Празно неурегулирано дворно място от 610
кв. м., съставляващо пл. № 29 от кад. лист № по кадастрален план на гр. С., в.з. „М.дИ.“
- „Б. 1 етап“, местността „Д.е“, при съседи тогава: от изток-улица, от запад- Н.П.в, от
север- Х.р Х. и от юг- Л.Д. а по настоящем имотът представлява поземлен имот с
идентификатор ... с адрес: гр. С., р-н П., ул. „3“ по скица № ... от 01.06.21 г. на АГКК
гр. С. и съседи ..., ...., ..., ..., ...7, ..., като е направено и искане за отмяна на нот. акт №
том I, рег. №, дело № 71 от 2020 г. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ищците твърдят, че с нот. акт № том 1, дело № 447/93 г. наследодателят им Х. А.
Х. е придобил на основание давностно владение процесния недвижим имот. Сочат, че
същият е бил владян единствено от наследодателя на ищците, а след смъртта му и от
самите тях. При справка от СВ установили, че ответниците в настоящото производство
са се сдобили с нот. акт № том I, рег. №, дело № 71 от 2020 г. Молят съдът да уважи
предявените искове и да отмени на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалния акт на
ответниците.
В отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените от ищците
искове. Твърдят, че наследодателката на ответниците И. Василева М. била закупила
процесния имот на 24.05.1941 г., за което била издадена Записка на договор, вписан
под № 84, том 29 от 1943 г., а на 25.01.1993 г. било издадено и Препис-извлечение от
Кметството на кв. С. – С., че на И. М. бил записан имот: „Н..е-5, дка“. Сочат, че с
решение № 5052 по заявление С-9/40/14.11.1992г. на Поземлена комисия, общИ. В.,
влязло в сила на 19.08.1994 г. било възстановено правото на собственост на И. М.
върху нива 4830 кв. м находяща се в гр. С., местност „Д.е“, кад. Лист №, по плана на
гр. С., изработен 1955 г. Посочват, че с решение № 6185 от 23.11.2000 г. на Поземлена
комисия, общИ. В., било възстановено правото на собственост на И. М. върху имот:
Нива от 4,568 дка, находящ се в строителните граници на село С. в местност Д.е, имот
№ , к. лист №. Твърдят, че на 22.07.2005 г. било издадено Решение № 6675 от
Общинска служба Земеделие и гори, ОО.К. ОбщИ. В., с което на И. М. било признато
правото на собственост върху Нива от 4,830 дка, находяща се в строителните граници
1
на село С. в местността Д.е, имот № к. лист № от кадастрален план, изработен 1950 г.,
както и върху Нива от 3,480 дка, находяща се в строителните граници на с. С. в
местността Д.е, имот №, к. лист №. Сочат, че решение № 6675 от Общинска служба
Земеделие и гори, ОО.К. ОбщИ. В. било влязло в сила на 31.08.2005 г. Посочват, че по
отношение на имота нямало други реституционни претенции по ЗСПЗЗ за други лица,
освен за ответниците. Отбелязват, че съгласно Удостоверение с изх. № 94-00-
1683/04.06.2020г. от ГИС С. УПИ ХП-29, кв. 6 от действащия регулационен план на в.з.
М.дИ. II Б част, разширение, м. „Д.е“ включвало поземлен имот с идентификатор № ...
и част от поземлен имот с идентификатор № ...: както и бил частично идентичен с
поземлен имот с пл. № 29. кад. Лист № от архивен кадастрален план на С. и попадал в
поземлен имот №. кад. Лист № от стар кадастрален план, емисия от 1956г., описан в
Решение № 6675/22.07.2005 г.на ОСДГ - О.к.. Твърдят, че нотариалният акт на ищците
не бил вписан. Оспорват процесният имот да е владян от ищците и наследодателя им.
Оспорват претендираното от ищците владение да е било явно и несъмнително,
непрекъснато и необезпокоявано, както и твърдят, че наследодателят на ищците бил
изгубил владението на имота за повече от шест месеца. Молят за отхвърляне на
предявените искове и претендират сторените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №т.І, д.1993 г. за недвижим имот придобит по давност (л. 9) Х.
А. Х. е признат за собственик по давност на празно неурегулирано дворно място от 610
кв.м, съставляващо имот пл.№ 29, к.л.741 във вилна зона „М.дИ. – Бункера“ І етап,
м.“Д.е“ при съседи: от изток – улица; от запад – Н.П.в; от север – Х.р Х. и от юг –Л.Д..
Представено е от ишците постановление от 17.01.1994 г. по н.д. № 447/1993 г. на
нот. Д.а Груева, нотариус при СРС за извършване на обстоятелствена проверка (л. 176),
в което е отразено, че придобития от Х. А. Х. имот не е попадал в ТКЗС.
Не е спорно по делото, а се установява и от представените удостоверения за
наследници (л. л. 13-15), че лицето Х. А. Х. е почИ.л на 12.05.1995 г. оставил за свои
законни наследници ищците А. Х. А. –Д. – дъщеря и В. Х. Х. – син.
По делото е приложена Записка № 84, т.29 от 1943 г. за вписване на Договор за
продажба на недвижим имот (л.60), сключен на 24 май 1941 г., с който М.а Б.Р. от сБ.
продава на И. М. Д. от с.С. собствения си недвижим имот, находящ се в землището на
с.С. в м.“Д.е“, представляващ нива от ок.5 дка при съседи: МП., П.Б., Ц.Я.Б и
наследнците на П.Х., а сега Филип Д. М.ов.
Представено е по делото и удостоверение за идентичност на имена (л. 59), от
което е видно, че И. Василева М. и И. М. Д. са имена на едно и също лице.
Видно от препис –извлечение от Емлячния регистър на км.С. от 1949 г. е
декларирана на името на И. М. Д. нива в м.“Д.е“ от 5 дка (л.61).
Не е спорно по делото, а се установява и от приложеното удостоверение за
наследници (л. 58), че И. Василева М. е почИ.ла на 26.11.2009 г. и е оставила за свои
законни наследници ответниците Т. М. Р., Е. К. Д., И. Р. Д. и М. Р. Д..
С решение № 5052, получено на 19.08.1994 г. (л.62), по заявление С-
9/40/14.11.1992 г. на ПК, общИ. В. е възстановено на осн. чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1
ППЗСПЗЗ правото на собственост в стари реални граници на И. М. Д. върху нива с
площ от 4830 кв.м., имот пл.№, к.л.741 с площ 4830 кв.м, извън регулация. Решението е
влязло в сила на 20.09.1994 г.
С решение № 6185/23.11.2000 г. (л.64) е възстановено на осн. чл. 18ж, ал. 1, чл.
18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ правото на собственост в стари реални граници на И. М. Д. върху
нива от 4568 кв.м в м.“Д.е“, представляваща имот пл.№, к.л.741 от кад.план от 1950 г.
Решението е издадено по Удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ и скица от
Район П. № 524/16.05.2000 г. Отказано на осн. чл. 10 Б, ал. 1 от ЗСПЗЗ да се възстанови
правото на собственост върху 0,262 дка от нивата, тъй като попадат в улица.
Решението е влязло в сила на 18.12.2000 г.
2
С решение № 6675/22.07.2005 г. (л.65) предходното решение е поправено на
основание чл.14, ал.6 от ЗСПЗЗ и И. М. Д. е признато правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху 4830 кв.м в м.“Д.е“, представляваща имот
пл.№, к.л.741 от кад.план от 1950 г. и е възстановена нива от 3,480 дка, VІ категория,
м.“Д.е“, част от имот пл.№, к.л.741 от кад.план изработен 1950 г. Отказано на осн. чл.
10 Б, ал. 1 от ЗСПЗЗ да се възстанови правото на собственост върху 1.350 дка от
нивата, тъй като попадат в улица.
На л.70 по делото е приложен нотариален акт № г.І, рег.№, д.№ 71/2020 г., с който
са признати Е. К. Д., И. Р. Д. и М. Р. Д. по 1/6 ид.част и Т. М. Р. по 1/2 ид.част за
собственици по наследство на недвижим имот, възстановен с Решение за
възстановяване право на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в землището на с.С. № 6675 от 2005 г. на ОСЗГ „О.к.“. Поземления
имот е с площ 650 кв.м, попадащ в УПИ ХІІ-29, кв.6 от действащия РП на в.з.“М.дИ. –
ІІ Б част“ – разширение, м.“Д.е“, одобрен със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. на
Гл.архитект на С. и Заповед № РД-09-50-142/05.04.2007 г. на Гл.арх.на С. за ОФГ,
потвърдена с Решение 85 по протокол 56/06.08.2003 г. на СОС с площ на УПИ 603 кв.м
и Удостоверение № 94-00-1683/04.06.2020 г. Имота е част от нива с площ 3480 кв.м,
находяща се в строителни граници на с.С., м.“Д.е“, съставляваща имот № в к.л.741 от
кад.план от 1950 г. ПИ е с ид.... в КККР, одобрена със З-д № РД-18-3/11.01.2011 г.
По делото е изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
безпристрастно. Вещото лице е посочило, че старият кад.план е от преди 1956 г.
Процесния имот е с пл.№, к.л.741 с площ 4830 кв.м. В Разписния лист, който не е
пълен е записан М. Д.. Двама от описаните съседи съвпадат: МП. - имот пл.№ 2596 и н-
ци П.Б. - имот пл.№ 2595. Архивния кад.план е от 1976 г. По Разписен лист в имот пл.
№ 29 е записано двор на Х. Анг.Х., който е задраскан и в забележка е записано „виж
1279“ (приложение - копие от Разписния лист). В имот пл.№ 1279 няма записано нищо.
От извършената справка в поземлената комисия вещото лице е установило, че след
образуване на ТКЗС, в процесната територия са извършване ТПС замени и
продажби.Регулационния план на м.“М.дИ.“ ІІБ част – разширение м.“Д.е“ е одобрена
със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995 г. и потвърдена с Решение 85, по протокол
56/06.08.2003 г. на СОС. Следващата Заповед № РД-09-50-342/05.04.2007 г. е за
поправка на ОФГ на Гл.архитект на С.. Кадастралната карта е одобрена със Заповед №
РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Процесния ПИ е с ид.... с
площ 606 кв.м. От комбинирана схема на КККР и аерозаснемане от 2020 г. (л. 3 от
заключението), се вижда, че процесния имот не е застроен.
Вещото лице дава заключение, че описаните в нотариален акт №т.І, д.1993 г. за
недвижим имот придобит по давност и в нот.акт № г.І, рег.№, д.№ 71/2020 г.имоти, а
именно имот с пл.№ 29, к.л.741 и УПИ ХІІ-29, кв.6 са идентични, като е онагледило
изложеното, на приложената към заключението комбинираната скица. Идентични са и
описания в Записка за вписване на Договор № 84, т.29 от 1943 г. (л.60) е описан като
имот в м.“Д.е“ от 5 дка, з-ще С., с описания в Решение № 5052 по заявление № С-
9/40/14.11.1992 г. (л.62) е описан стар имот пл.№, к.л.741, в решение № 6185/23.11.2000
г. (л.64) е възстановено право на собственост на нива от 4568 кв.м в м.“Д.е“,
представляваща свободната част имот пл.№, к.л.741 от кад.план от пр.1956 г. и с
решение № 6675/22.07.2005 г., с което е поправено предходното, като е възстановено
право на собственост на И. М. Д. нива от 3,480 кв.м.Експертът посочва, че УПИ ХІІ-29,
кв.6 е част от имота, описан в Записка за вписване като нива от 5 дка в м.“Д.е“,
землище С., представляваща имот пл.№, к.л.741, като вещото лице е нанесло съшия на
приложената комбинирана скица по букви А-Б-В-Г-Д-А. Имотът по н.а.№ 111/1993 г. е
част от стар имот 2599, к.л.741, видно от приложената комбинирана скица, в която
стария имот е по букви А-Б-В-Г-Д-А и е възстановен с Решение ул.285/23.11.2000 г. с
площ 4,568 дка.
Стар имот пл.№, к.л.741 е бивша нива в м.“Д.е“ и е бил вписан в емлячния
регистър от 1949 г. на км.С. от И. М. Д.. Имотът е бил внЕ. в ТКЗС и е заявен за
възстановяване от ПК „В.“ – преписка № С9/40/14.11.1992 г. Имотът е бил в ТКЗС до
3
възстановяването му с решение на ПК.
За установяване факта на владение върху процесния имот по делото са събрани
гласни доказателствени средства посредством разпит на двама свидетели на ищците –
А. А. Х. (втори братовчед на ищците) и В. КК.Т. и двама свидетели на ответниците –
Е.Й. Д. (втори братовчед на ответниците И. и М.) и В.С€П..
От показанията на свидетеля А. Х. се установява, че същия е втори братовчед на
ищците и притежава съседния имот. Този на ищците е номер 29, а неговия е номер 28.
Твърди имотите да са придобити през 50-те, 60-те години от техните дядовци. Имотите
били почти еднакви, около 600-700 кв.м. По време на комунизма се ползвали за
зеленчукови гради. Не е виждал други в имота освен В. и А.. Преди години били
зеленчукови гради, Х. бил построил нещо като дървена постройка. Имало и овощни
градини. Към настоящия момент никой не стопанисвал имота, защото В. вкарал през
2018 г. фадрома, която изчистила всичко до нулата. Имотът на В. бил ограден, но
оградата била открадната. Не си спомня кога се е случило това. Много се крадяло,
имало склад с ламарИ. и откраднали всичко от него. До 2018 г. В. и А. си поддържали
имота, след това влязъл багера и изчистили всичко. Твърди, че В. е човекът, с който
поддържал връзка, на него звънял когато му откраднали оградата. Преди години се
отглеждали и лук и картофи и бащата на свидетеля им давал вода. Твърди да е
посещавал имота през периода 2000 г. – 2018 г., по един път месечно, тъй като живеел
наблизо.
От разпита на свидетеля В. Терзийски се установява, че същия знае, че В. и А.
притежават имот в м. „К.“. С В. са семейни приятели. На имота е бил преди повече от
15 г., имал слаба ограда, посадени плодни дръвчета, една брезичка. В дъното имало
барачка, а до нея една по-голяма като бунгало с ламаринен покрив. След 2008 г. отново
е посещавал имота, канили са го да засаждат картофи. Последно е посещавал имота
преди около 4 г., след като В. бил мИ.л с багера. Всичко било буренясало, била
останала една брезичка. Циганите разграбили бараките, откраднали покривите. В. му
разказал, че циганите вдигнали покрива. Знае, че имотът е наследствен. Спомня си, че
имало някаква лека оградка, било заградено с другото място, което било на братовчеда
на В..
От показанията на свидетеля Е.Й. Д. се установя, че знае къде се намира
процесния имот. Нейният дядо и бащата на Т. са братя, а с ищците И. и М. са втори
братовчеди. Твърди, че имотът е закупен от баба И. през 1941 г., заедно с нейния дядо,
закупили по 5 дка. Дядото на свидетелката дарил своята нива на голяма си дъщеря, а
баба И. внесла имота през 1949 г. в ТКЗС. След това подали документи за
възстановяване, възстановили им някъде към 4700 кв.м. След това през 2005 г. имало
ново решение и им възстановили по-малко -към 3000-3800 кв.м. Към 2000 г. И. с
дъщеря си и зет си ходили там и садили чушки и домати. Баба И. почИ.ла през 2009 г.,
след смъртта й го стопанисвала дъщеря й Т.. Преди това бил в ТКЗС. Обикновено
местата се раздавали за частно ползване и повечето хора си вадили документ за
собственост по давност. Много хора изгорели така. Твърди, че имотът е заграден от
двете страни. Откъм построената къща и от към улицата. От другата страна, където
има фундамент и барака, не е заграден. Знае как е придобит имота от дядо си. ЗамИ.ва
се с възстановяването на техния имот, който е завила за вписване в емлячния регистър.
В имота се влиза през улицата, има врата, мрежеста, съвсем паянтова, както и оградата.
Между двата съседни имота, където са бетоните, няма ограда.
От разпита на свидетеля В.П. се установява, че притежава съседен имот, на ул.
„Е.“ 29 ( стара улица ул.). Спорния имот е в североизточната страна, празно място
около 600 кв.м. От едната страна граничи с ограда, която е изяло на свидетеля, откъм
улицата има полусъборена мрежа, от долната няма ограда. Има едно метално хале,
което е в друг съседен имот. Разказва, че до 2017 г. не е знаел кой стопанисва имота.
Имотът бил обрасъл с тръни, във въпросното хале се развъждали животинки и хора
клошари. Потърсил информация от общИ. „Панчареево“ кой е собственик за да го
помоли да разчисти. Дали му телефон на някаква г-жа, която пък му дала телефона на
г-н Х.. Той му казал, че държат имота заедно със сестра си. В продължение на две
години говорил с г-н Х. да си изчисти имота, но той не го сторил и свидетеля започнал
4
да се съмнява, че те са собственици. През 2019 г. се запознал с г-жа Е. Д. и нейните
роднини и разбрал, че те са собственици. Земите им били дадени на ТКЗС и след това
върнати от поземлената комисия. Дворът бил обрасъл през целия период от 2012 г. до
2019 г., когато започнали да го почистват, наети от г-жа Д. хора. Не е виждал овошки в
имота, само тръни. Г-н Х. му е казвал, че е викал техника за подравняване на имота, но
да е извършвано такова и резултат от такова, не е виждал.
Предявен е положителен установителен иск с пр. осн. чл. 124 ГПК.
Ищците извеждат субективното си право на собственост при фактически
твърдения, че са съсобственици при равни квоти по наследство и давност на недвижим
имот: Празно неурегулирано дворно място от 610 кв. м., съставляващо пл. № 29 от кад.
лист № по кадастрален план на гр. С., в.з. „М.дИ.“ - „Б. 1 етап“, местността „Д.е“, при
съседи тогава: от изток-улица, от запад- Н.П.в, от север- Х.р Х. и от юг- Л.Д. а по
настоящем имотът представлява поземлен имот с идентификатор ....
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ищците. Същите следва при условията на пълно и главно доказване да установят, че в
патримониума на техния наследодател Х. А. Х. е било налице възникнало право на
собственост, премИ.ло по силата на наследствено правоприемство към него. По
отношение на твърдяното придобиване на имота чрез давностно владение от 1993 г.
насам, ищците следва да докажат, че са владяли имота необезпокоявано и
непрекъснато през съответния период от време, че са присъединили владението на своя
наследодател, както и идентичността на процесния имот с този, придобит от ответника.
В тежест на ответниците е да установят фактите, от които черпят благоприятни за
себе си правни последици, а именно че в полза на техния наследодател е възстановено
правото на собственост върху процесния имот, да установи пречки за придобиване на
имота по давност, както и останалите въведени възражения, вкл. и за придобивна
давност.
В производството безспорно се установи, че процесният имот е бивша земеделска
земя. Съгл. заключението на СТЕ имотът е бил внЕ. в ТКЗС и е заявен за
възстановяване от ПК „В.“ – преписка № С9/40/14.11.1992 г. Имотът е бил в ТКЗС до
възстановяването му с решение на ПК. С одобряване на регулационния план на
местността в.з. М. долИ. ІІб част - Разширение м. Д.е със Заповед № РД-50-
1188/19.12.1995 г., потвърдена с Решение 85, по протокол 56/06.08.2003 г. на СОС
земята е влязла в регулация и е изгубила характера си на земеделска земя. Имотът не е
селскостопанска единица по смисъла на чл. 17 ППЗЕКНРБ (отм.), а е основна
кадастрална единица на населено място. По смисъла на чл. 5, ал.1 ППЗЕКНРБ (отм.)
вилните зони са част от териториите на населените места, което изключва
възможността процесният имот да продължава да се третира като нива по смисъла на
чл. 3 ППЗЕКНРБ (отм.). Това обаче не означава, че по отношение на имота
прилагането на правилата за земеделската реституция е изключено. Съгласно чл. 10,
ал.7 ЗСПЗЗ, включването на имотите в границите на населените места (включително
във вилните зони) не е пречка за постановяване на решение по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ - т.е.
тези земи подлежат на възстановяване именно по реда, предвиден в ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. Правоимащи по ЗСПЗЗ са тези лица, които са били собственици на земите
към момента на образуване на ТКЗС или техните наследници.
С включването на частните земеделски имоти в селскостопанските организации
реалните им граници са премахнати и от този момент не е налице обект на правото им
на собственост - конкретно обособена недвижима вещ. Правото на собственост не е
прекратено, но липсата на юридическа обособеност на материалния му обект, прави
невъзможно упражняването на собственическите правомощия, елементи от него. Ето
защо, възстановяването на собствеността не настъпва по силата на самия
реституционен закон, както напр. по ЗВСВОНИ, а е необходимо провеждането на
нарочно административно производство, в рамките на което земеделските земи да
бъдат индивидуализирани чрез границите си от съответната местно компетентна
общинска поземлена комисия, сега ОСЗ.
5
Решението на поземлената комисия /ОСЗ/ за възстановяване правото на
собственост в стари реални граници има конститутивно действие, тъй като с него
възниква правното качество на обособеност на обекта на собствеността чрез
индивидуализацията му, което действие важи и за двата вида решения на общинските
поземлени комисии за определяне на реалните граници на земеделските земи -
решенията по чл. 18ж, ал.1 (каквито са настоящите, представени от ответниците) и по
чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от
различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на
старите граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Не всяко позитивно решение на органа по поземлената собственост, обаче, има
значението на придобивно основание и поражда правото на собственост върху
конкретния недвижим имот, а както вече се посочи такова действие пораждат две
категории решения, а именно - решението, с което се възстановява правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху
индивидуално определен имот (чл. 18ж, ал.1 ЗСПЗЗ) и решението по чл. 27, ал.1
ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от
влезлия в сила план за земеразделяне.
Нормата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ предвижда, че се възстановяват правата на
собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на
тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните
територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с
околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни
изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и
законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. По делото безспорно се
установи, че към 2020 г. процесният имот не е бил застроен.
В настоящото дело обаче предмет на изследване е правото на собственост на
ищците. Несъмнено е, че придобиването на право на собственост върху недвижим
имот става при осъществяване на предвидените в закона юридически факти -
придобивни основания: правни сделки, които под страх от недействителност е
следвало да бъдат извършени във формата на нотариален акт или по давност - след
изтичане на предвиден в закона период от време на упражнявано владение. В случая се
твърди, че в полза на наследодателят на ищците Х. А. Х. е осъществен оригинерния
придобивен фактически състав - давностно владение и е представен констативен
нотариален акт, съставен на 25.01.1994 г. въз основа на обстоятелствена проверка.
Имотът, описан в посочения нотариален акт, съгласно заключението на вещото лице,
което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено е идентичен с описания имот,
придобит от ответниците с нот.акт № г.І, рег.№, д.№ 71/2020 г. като вещото лице е дало
заключение, че имотът по н.а.№ 111/1993 г. е част от стар имот 2599, к.л.741, видно от
приложената комбинирана скица, в която стария имот е по букви А-Б-В-Г-Д-А и е
възстановен на наследодателя на ответниците с Решение ул.285/23.11.2000 г. с площ
4,568 дка. Следователно, ищците, които носят тежестта да докажат твърдяното
придобивно основание – давност и наследствено правоприемство следва да установят
при условие на пълно и главно доказване, че са придобили собствеността на
твърдените основания.
Ищците твърдят, че от придобиването му до настоящия момент имотът се е
владял единствено, непрекъснато и несмущавано от техния наследодател, а след
смъртта му и от самите тях. Придобивната давност е оригинерно основание за
придобиване право на собственост, което е уредено в разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Установяването на този способ за придобиване на право на собственост предполага
наличието на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което да
е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като
своя (арг. чл. 2 Закона за давността-отм.). За да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост върху един недвижим имот, разпоредбата на чл.
79, ал. 1 ЗС предвижда, че претендиращият собствеността следва да е упражнявал в
6
период по-дълъг от 10 години, фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца. За да се осъществи
фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно владението да е несъмнително
(осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи
вещта като своя) и явно - т.е. намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е
противопоставено на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика.
Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на
вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.
79, ал. 1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС.
Посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване - по изключващ каквото
и да е съмнение начин. Липсата на категоричност или наличието на съмнение за някой
от тях изключва придобиването по давност.
Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.
179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса относно прИ.длежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът
на чл. 193 ГПК. /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г., по тълк.дело № 11/2012
г., ОСГК на ВКС/. Съдът намира, че доказателствената сила на посочения акт бе
оборена в рамките на настоящото производство.
Съгласно чл. 86 (отм.) ЗС не е допустимо да се придобива по давност право на
собственост върху вещ (имот), която е социалистическа собственост. Тази
недопустимост се отнася както за държавната собственост, така и за вещите и вещните
права, които прИ.длежат на социалистически организации. С оглед на това на
основание чл. 86 (отм.); ЗС не е допустимо да се придобива по давност право на
собственост и върху имоти, по отношение на които ТКЗС упражнява вещното право на
кооперативно земеползуване. Ето защо, ако и доколкото е била установена фактическа
власт върху имота, и независимо от намерението на владелците да своят същия, така
създаденото по една иди друга причИ. състояние не може да послужи за основание да
се придобие правото на собственост по отношение на него по оригинерен начин. Това
владение следва да се квалифицира за незаконно, в какъвто смисъл е Постановление №
8 от 06.03.1980 г., т.7, б. "в", макар в него да се имат предвид само държавните имоти.
Квалификацията е приспособима заради приложимостта на чл. 86 (отм.); ЗС и към
имотите, които прИ.длежат на социалистически организации - Решение № 773 от
10.11.1986 г. по гр. д. № 427/86 г., І-во ГО, ВС. Подобно тълкуване съответства и на чл.
29, ал.1, т.4 ЗСГ (отм.);, с оглед даденото в чл. 100, ал.1 НДИ (отм.);, определение на
незаконното владение - незаконно е владението (държането), когато лицето няма
юридическо основание за упражняваната фактическа власт върху имота. Действително
за ТКЗС, АПК, ПАК и другите селскостопански организации е осигурена възможност
да ползуват съответните правни способи за защита и опазване, както на правото на
кооперативно земеползуване, така и на правото на собственост върху земите, които
стопанисват, напр. чл. 16 (отм.); ЗС, но бездействието им не може да се отрази в
правната сфера на действителния собственик. Ето защо, тази законодателна идея е
изрично закрепена в чл. 5, ал.2 ЗВСВОНИ - Изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от
деня на влизането на тази разпоредба в сила, което е станало на 21.11.1997 г.
В решение № 733 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 2279/2008 г., Г. К,. І-во Г.О. на ВКС
е прието, че разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, приета с изменението, обнародвано в
ДВ бр.107/1997 г. заличава изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността,
върху които се възстановява по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ. С незачитането на давността се
7
цели да се отстранят евентуални пречки за възстановяване на собствеността върху
земеделските земи, както и за имотите, които се реституират по ЗВСОНИ. В
разпоредбата изрично е посочено, че от влизането й в сила започва да тече нова
давност, без да поставя като условие до началото й да е настъпил друг юридически
факт - възстановяване на собствеността на заинтересованите лица, въвод във владение
и др..
В редица решения, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, сред които решение
ул.2 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 153/2011 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, решение ул.73 от
21.05.2010 г. по гр. д. ул.96/2009 г., решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр. д. №
1623/2009 г. на І г.о. и решение № 205 от 16.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС, се приема, че владението, установено след 22.11.1997 г. би могло да доведе
до придобиване на собствеността върху земеделския имот по давност, но само ако към
датата на установяване на това владение имотът вече е бил възстановен на бившите му
собственици, т.е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ административна
процедура по възстановяване на собствеността, който извод се обосновава с оглед
принципа, че срещу този, който не може да води иск давност не тече.
В решение № 10 от 04.05.2011 г. по гр. д. ул.08/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. отново е
прието, че когато към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал.2
ЗВСОНИ не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция,
началният момент, от който може да тече придобивната давност е възстановяването на
собствеността.
При уеднаквена практика на ВКС в посочения смисъл, настоящият състав е
длъжен да съобрази, че упражняваната от ответниците, респ. техния наследодател
върху имота фактическа власт до влизането в сила на решението на ОСЗ за
възстановяване на собствеността в полза на бившия собственик – наледодателя на
ответниците – И. М. през 2005 г., не е релевантна за придобиване на правото на
собственост на ищците. С оглед на което съдът следва да извърши преценка дали
ищците са придобили собствеността върху процесния имот по давност, чрез
упражняване на несмущавано, непрекъснато и явно владение, през определен период
от време владение от 2005 г. до подаване на настоящата искова молба.
Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване
съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от
време /5 или 10 години/, което състояние включва обективен елемент - фактическа
власт и субективен - намерение за своене на обекта. Субективният елемент се
презюмира от закона, поради което въведената презумпция следва да бъде оборена.
Доказателства за владението се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът счита, че следва да бъдат взети предвид показанията на свидетелите
за периода от 2005 г. до подаване на исковата молба, тъй като както бе посочено по-
горе упражняваната от ответниците, респ. техния наследодател върху имота
фактическа власт до влизането в сила на решението на ОСЗ за възстановяване на
собствеността в полза на бившия собственик – наледодателя на ответниците – И. М.
през 2005 г., не е релевантна за придобиване на правото на собственост на ищците. От
показанията на свидетеля А. Х., преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира
за установено, че същия е братовчед на ищците и притежава съседен на техния имот,
номер 28. По време на комунизма се имотите се ползвали за зеленчукови гради, имало
и овощни градини, не сочи конкретни действия извършвани от ищците след 2005 г.
Заявява, че към настоящия момент никой не стопанисвал имота, защото В. вкарал през
2018 г. фадрома, която изчистила всичко до нулата. Съдът не кредитира свидетелските
показния в тази част, тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и в частност от показанията на незаинтересования свидетел на ответната
страна Паунов, които съдът кредитира изцяло, които заявява, че имотът е почистен от
лица наети от г-жа Е. Д.. Свидетелят Х. посочва, че именно той е звънял на В., когато
откраднали оградата, факт който безспорно сочи на наличие на действия от страна на
трети лица, посредством които е налице прекъсване на владението на ищците, ако
такова изобщо е имало през относимия период. Свидетелят В. Терзийски също
посочва, че е посещавал имота преди около 4 г. и всичко било буренясало, била
8
останала една брезичка. Циганите разграбили бараките, откраднали покривите. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля Паунов, които посочва, че в имота се били
настанили клошари. От разпитаните свидетели на ищцовата страна не се установява
ищците да са владяли имота през периода от 2005 г. до образуване на настоящото
производство. С оглед на описаното няма как да се приеме, че ищците са упражнявали
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно владение. Ищците не са
ангажирали и доказателства, от които да се установява, че те (баща им е почИ.л през
1995 г.) са манифестирали пред ответниците упражняването на владение по отношение
на процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства, ведно с
другите представени документи, се установява , че през процесния период ищците не
са манифестирали, по какъвто и да е начин намерението си за своене на процесния
имот. Не се установяват действия на ищците, отблъскващи възможността за
осъществяване на владение от ответниците. Свидетелските показания досежно
владението на ищцовата страна не установяват конкретен период, както и не
установяват ищците да са извършвали действия, с които да са обективирали спрямо
ответниците трайно намерението да владеят имота за себе си.
За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно владението
да е несъмнително - осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на
владелеца да държи вещта като своя и явно - т.е. намерението на владелелеца да свои
вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е
достигнало до собственика. Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на
невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т.е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в
пълен обем единствено за себе си. Обстоятелството, че ищците са посещавали имота от
време на време и гонели самонастанилите се лица, както и че са заплащали данъци, без
да е ясно дали тези действия са станали достояние на трети лица, сам по себе си не
доказва осъществяване на владение. По делото липсват доказателства, които да са в
състояние да обусловят извод за намеренията на ищците спрямо процесния имот.
Същевременно посредством разпита на свидетелите на ответната страна, които съдът
кредитира като достоверни, логични, последователни и подкрепящи се от останалия
събран по делото доказателствен материал бе проведено обратно доказване от страна
на ответниците и презумпцията бе оборена.
Следователно не е безспорно при тези данни по делото, че ищците явно са
владяли имота на ответниците изключително за себе си. Съмнението, дали един
твърдян правопораждащ факт се е осъществил в обективната действителност,
задължава съда да приложи неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици непълно
доказаният (съмнителният) факт съдът е длъжен да третира като факт, който не се е
осъществил. Следва и да се отбележи и че дали ответниците са посещавали процесния
имот е без значение, тъй като бездействието на собственика при упражняването на
собственическите му правомощия само по себе си не е елемент от фактическия състав
на придобивната давност.
Гореизложеното обуславя извод, че исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
сторените в производството разноски. Същите са сторили такива за заплатен депозит за СТЕ
в размер на 400 лева и за заплатено адвокатско възнаграждение по банков път в размер на
6000 лева (л. 184 -185). В тази връзка следва да бъде посочено, че съдът намира за
основателно направеното от процесуалния представител на ищците възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 6000 с вкл. ДДС. В
приложената по делото фактура (л. 183) тази сума е посочена като общо уговорена за
подаване на отговор на искова молба, насрещен иск и процесуално представителство. С
определение, постановено по настоящото дело, предявения от ответниците насрещен иск не
9
е приет за съвместно разглеждане. Съобразно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
възнаграждението по предявения иск по чл. 124 ГПК, действаща към датата на издаване на
фактурата – 21.04.2022 г. е 720 с вкл. ДДС. Като съобрази броя на ответниците (четирима),
правната и фактическа сложност на делото, проведените заседания и че възнаграждението е
уговорено общо за четиримата и за процесуална защита по неприетия насрещен иск , съдът
намира, че претенцията на ответниците следва да бъде уважена до сумата от 3000 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Х. А. Д., ЕГН ********** и В. Х. Х., ЕГН
********** и двамата със съдебен адрес: гр. С., бул. „В.“ № 1а, Т.д.“, вх. Д, ет., ап,
кантора № против Т. М. Р. , ЕГН **********, Е. К. Д., ЕГН **********, И. Р. Д., ЕГН
********** и М. Р. Д., ЕГН ********** и четиримата със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Ц.А.“ № ет.1, ап. 3 положителни установителни искове с правно основание чл. 124
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на Т. М. Р., Е. К.
Д., И. Р. Д. и М. Р. Д., че А. Х. А. Д. и В. Х. Х. са съсобственици при равни квоти по
наследство и давност на следния недвижим имот: Празно неурегулирано дворно място
от 610 кв. м., съставляващо пл. № 29 от кад. лист № по кадастрален план на гр. С., в.з.
„М.дИ.“ - „Б. 1 етап“, местността „Д.е“, при съседи тогава: от изток-улица, от запад-
Н.П.в, от север- Х.р Х. и от юг- Л.Д. а по настоящем представляващ поземлен имот с
идентификатор ... с адрес: гр. С., р-н П., ул. „3“ съгл. скица № ... от 01.06.21 г. на
АГКК гр. С. и съседи ..., ...., ..., ..., ...7, ... като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Х. А. Д., ЕГН ********** и В. Х. Х., ЕГН ********** и двамата
със съдебен адрес: гр. С., бул. „В.“ № 1а, Т.д.“, вх. Д, ет., ап, кантора № , да заплати на
Т. М. Р., ЕГН **********, Е. К. Д., ЕГН **********, И. Р. Д., ЕГН ********** и М. Р.
Д., ЕГН ********** и четиримата със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц.А.“ № ет.1, ап. 3 , на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв. разноски по делото за СТЕ и 3000 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10