№ 357
гр. Севлиево, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20244230100770 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД против М. Н. Н..
В исковата молба се сочи, че се предявява във връзка със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№339/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево. Твърди се, че на 20.04.2019
г. между „Фератум България“ (като кредитодател) и ответника (като
кредитополучател) е сключен договор за кредит от разстояние №747653, по
силата на който ответникът получил в заем сумата от 1600,00 лв. Сумата
следвало да бъде върната, ведно с лихва, в срок до 14.04.2020 г. На същата
дата бил сключен и договор за гаранция между „Фератум Банк“ и ответника,
по силата на който „Фератум Банк“ се задължил спрямо кредитора по
договора за потребителски кредит да гарантира изпълнението на
задължението на кредитополучателя. Кредитополучателят не изпълнил точно
договорното задължение, поради което кредиторът поискал и получил
изпълнение на всички вземания от гаранта. На 26.10.2023 г., с договор за
цесия, всички вземания на гаранта били прехвърлени на ищеца по делото.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1600,00
1
лв. – неплатена главница по договор за кредит от разстояние
№747653/20.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване на задължение. Претендира се и
присъждане на направените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
пълномощника си юрк. М. С., поддържа предявения иск. Ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
С протоколно определение от 29.10.2024 г. е оставено без уважение
направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение –
поради депозирано от ответника като длъжник възражение по чл.414 ГПК в
заповедното производство, въз основа на което е образувано настоящото
исково производство.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК вх.№1506/18.03.2024 г. е издадена заповед №261/11.04.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№339/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево, с която е разпоредено
ответникът (като длъжник) да заплати на ищеца (като кредитор) следните
суми: СУМАТА от 1600,00 лв. (хиляда и шестстотин лева и 00 ст.) - главница
по договор за паричен заем №747653/20.04.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението; СУМАТА от 368,00 лв. (триста шестдесет и осем
лева и 00 ст.) - възнаградителна лихва по посочения по-горе договор за
периода 20.04.2019 г. – 14.04.2020 г.; СУМАТА от 39,36 лв. (тридесет и девет
лева и 36 ст.) - разноски по делото съобразно уважената част от заявлението;
СУМАТА от 50,00 лв. (петдесет лева и 00 ст.) - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.26 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Вземанията по заповедта произтичат от Договор за паричен заем
№747653/20.04.2019 г., сключен между „Фератум България“ и длъжника;
Общи условия уреждащи отношенията между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД
и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски
2
кредити.
По отношение на възнаградителната лихва по заповедта за изпълнение
не е предявен установителен иск. Такъв е депозиран единствено по
отношение на сумата за главница в размер на 1600,00 лв.
Съобразно представения по делото договор №747653/20.04.2019 г. за
предоставяне на потребителски кредит, „Фератум България“ЕООД (като
кредитор) е отпуснал на М. Н. Н. (като кредитополучател) кредит в размер на
1600,00 лв., който да бъде погасен на 12 броя вноски, първата от които с
падежна дата – 20.05.2019 г. и последна с падежна дата – 14.04.2020 г.
Договорът е подписан от кредотополучателя с електронен подпис по смисъла
на чл.13 ал.1 от ЗЕДЕП.
Съобразно представения по делото договор за гаранция (поръчителство)
от 21.04.2019 г., „Фератум Банк“ се е задължил солидарно с потребителя по
договор №747653/20.04.2019 г. за предоставяне на потребителски кредит М. Н.
Н. да отговаря спрямо кредитора по договора за изпълнението на всички
задължения, произтичащи от него в размер на сумата до 6000,00 лв.
Съобразно договора за гаранция, ако потребителят по договора за кредит не
изпълни задължението си да върне получения от кредитора потребителски
кредит, гарантът ще плати дължимата сума на кредитора при първо негово
поискване, а с изпълнението на паричното задължение гарантът встъпва във
всички права на кредитора срещу длъжника и може да иска изпълнение на
цялото парично задължение.
Съобразно договор за изкупуване на вземания от 25.10.2023г. и
уведомление за прехвърляне на вземания (цесия), вземанията по договор
№747653/20.04.2019 г. за предоставяне на потребителски кредит са
прехвърлени в полза на „Мост Финанс Мениджмънт“АД, за което длъжникът
е уведомен с получено на 08.01.2024 г. известие за доставяне.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният по делото иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК.
Същият се основава на договор за предоставяне на потребителски кредит
№747653/20.04.2019 г., сключен между „Фератум България“ЕООД и
ответника, както и на договор за гаранция (поръчителство) от 21.04.2019 г., по
силата на който „Фератум Банк“ е погасило задълженията на ответника и е
3
встъпило в правата на удовлетворения кредитор, като вземанията са
прехвърлени с договор за цесия в полза на ищеца.
За уважаването на предявеният иск е необходимо ищецът да докаже: 1.
наличие на облигационно правоотношение между „Фератум България“ЕООД
и ответника по валидно сключен договор за потребителски кредит; 2. реално
предоставяне на заемната сума по договора; 3. наличие на облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за поръчителство с „Фератум
Банк“ относно предоставената с договора заемна сума; 4. изпълнение на
задълженията на ответника по договора от страна на поръчителя „Фератум
Банк“ в полза на кредитора „Фератум България“ЕООД; 5. валидно сключен
договор за цесия между „Фератум Банк“ и ищеца „Мост Финанс
Мениджмънт“АД, по силата на който вземанията към ответника са
прехвърлени на ищеца; 6. уведомяване на ответника за извършената цесия по
реда на чл.99 ал.3 ЗЗД.
Въз основа на ангажираните от ищеца доказателства съдът намира за
недоказано от негова страна, че „Фератум Банк“ е погасило задълженията на
ответника по сключения между него и „Фератум България“ЕООД договор за
потребителски кредит и въз основа на това да е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор. Липсата на доказателства за това обосновава и
извода за недоказаност съществуването на вземане, което да е предмет на
договора за цесия, сключен с ищеца в настоящето съдебно производство.
Отделно от това съдът не счита за установено по делото и наличието на
валидно сключен договор за поръчителство, по силата на който „Фератум
Банк“ да се е задължило да изпълни задълженията на длъжника по договора за
потребителски кредит. Представеният договор за гаранция (поръчителство) е
сключен между „Фератум Банк“ и длъжника по договора за потребителски
кредит. Съгласно чл.138 и сл. ЗЗД, договорът за поръчителство е съглашение
между кредитор и поръчител, а не между длъжник и поръчител, както е в
случая. Единствено при сключен такъв договор между кредитор и поръчител,
както и при доказателства за плащане от страна на поръчителя, последният би
имал обратен иск за платеното по чл.142 ЗЗД и би встъпил в правата на
кредитора по чл.146 ЗЗД. При липсата на валиден договор за поръчителство
няма основания да се приеме, че „Фератум Банк“, който е праводател на
ищеца, има вземания към ответника, произтичащи от сключения договор за
потребителски кредит.
4
По изложените съображения съдът намери предявеният по делото иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Ответникът, комуто принадлежи правото да претендира заплащането
им, не е направил разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат
присъдени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ул. „Славянска“ №29 ет.7, представлявано заедно от Николай Пенчев
Пенчев и Лилия Костадинова Димитрова, против М. Н. Н., с ЕГН **********,
от гр. **********, иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за
признаване дължимостта на СУМАТА от 1600,00 лв. (хиляда и шестстотин
лева и 00 ст.) - главница по договор за паричен заем №747653/20.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
18.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№261/11.04.2024 г. по ч.гр.д. №339/2024 г. по описа на Районен съд –
Севлиево, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5