№ 8594
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110153731 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С. ЕАД срещу С. А. К. и С. А. К., с искане
да се признае за установено, че:
С. А. К. дължи на Т. С. ЕАД сумата от 229,55 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2021 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 189, вх. А, ет. 6, ап. 11, аб. № 217943,
ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 34,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
28.02.2022 г.; сумата от 7,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 1,40 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019
г. до 28.02.2022 г.
С. А. К. дължи на Т. С. ЕАД сумата от 229,55 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2021 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 189, вх. А, ет. 6, ап. 11, аб. № 217943,
ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 34,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
28.02.2022 г.; сумата от 7,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 1,40 лева, представляваща
1
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019
г. до 28.02.2022 г.
За горните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2022 г. по
ч.гр.д. № 12978/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не са погасили задълженията си. Искането към съда
е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорват да е извършвано надлежно отчитане на ТЕ, както и изправността на уредите за
отчитане. Оспорват да са фактурирани суми за използвана ТЕ и въобще фактурите да са
публикувани. Оспорват изискуемостта на вземанията. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорват да са изпаднали в забава. Молят съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице-помагач „Бруната България“ ООД на страната на ищеца Т. С. ЕАД не
взема становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
На 01.04.2022г. по ч.гр.д. № 12978/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на Т. С. ЕАД срещу
Анжела Евгениева Тодорова, С. А. К., Станка А. К. и С. А. К., с която е разпоредено
четиримата длъжници да заплатят разделно при равни квоти /по 1/4 част за всеки/ следните
суми: сумата от 918,21 лева представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.11.2018г. до 30.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. "Хаджи Д.", бл. 189, вх.
А, ет. 6, ап. 11, аб. № 217943, ведно със законната лихва считано от 11.03.2022г. до
изплащане на вземането; сумата от 138,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2019г. до 28.02.2022г. върху главницата за цена на топлинна енергия; сумата от
31,36 лева представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.02.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 11.03.2022г. до
изплащане на вземането; сумата от 5,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
2
31.03.2019г. до 28.02.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
Длъжникът Станка А. К. е платила задълженията си в срока за доброволно изпълнение
по реда на чл. 414а ГПК и заповедта за изпълнение срещу нея е обезсилена поради плащане.
Срещу длъжника Анжела Евгениева Тодорова заповедта за изпълнение е влязла в сила и е
издаден изпълнителен лист. Предмет на разглеждане в настоящото производство са
припадащите се на двамата ответници С. А. К. и С. А. К. части от горните суми, а именно
по 1/4 част за всеки от тях. За тях съдът е дал указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
тъй като при връчване на заповедта за изпълнение са събрани сведения, че са напуснали
своите регистрирани адреси /постоянен и настоящ/ и е установено, че нямат работодатели.
Установителните искове срещу тях са предявени в срок.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца да докаже е наличието
на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност, изпадането на ответниците в забава и размера на
мораторните лихви. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Договор за продажба на държавен недвицим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 09.06.1992г. се установява, че Евгений Йорданов
Тодоров и съпругата му Евгения Асенова Тодорова са придобили собствеността върху
апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 189, вх. А, ет. 6. От приетото
удостоверение за наследници на Евгений Йорданов Тодоров се установява, че същият е
починал на 10.07.1995г. и е оставил за наследници Анжела Евгениева Тодорова /дъщеря от
предходен брак/ и Евгения Асенова Тодорова /преживяла съпруга/. От приетото
удостоверение за наследници на Евгения Асенова Тодорова се установява, че същата е
починала на 30.11.2008г. и е оставила за наследници следните преки низходящи /нейни деца
3
от друг брак/: Динко Радев Чавдаров, С. А. К., Станка А. К. и С. А. К.. От приетата справка
от особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН се установява, че Динко Радев Чавдаров е
вписал отказ от наследството на Евгения Асенова Тодорова, поради което същият е
изключен от кръга на наследниците и неговият дял е уголЕ. дела на С. А. К., Станка А. К. и
С. А. К. считано от датата на откриване на наследството на Евгения Асенова Тодорова.
От гореизложеното следва, че след смъртта на Евгений Йорданов Тодоров неговата 1/2
ид.ч. от имота е разпределена между Анжела Евгениева Тодорова и Евгения Асенова
Тодорова, като и двете са получили по 1/4 ид.ч. След смъртта на Евгения Асенова Тодорова,
нейната 1/2 ид.ч. както и наследствената й 1/4 ид.ч. /общо 3/4 ид.ч. от имота/ са
разпределени поравно между С. Антелова К., Станка А. К. и С. А. К., всеки от които е
получил по 1/4 ид.ч. от имота. След края на процесния период по делото, с постановление от
28.05.2021г. имотът е възложен на трето лице-купувач по публична продан, проведена
вследствие на извършена съдебна делба, с което възлагане съсобствеността е прекратена.
Последващото прехвърляне на собствеността върху имота и ликвидирането на
съсобствеността, обаче, не касаят задълженията, възникнали през процесния период, през
който имотът все още е бил съсобствен. Ето защо за периода от м.11.2018г. до м.04.2021г.
ответниците С. А. К. и С. А. К. са били страни по неформалния договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди при посочените от ищеца квоти от по 1/4 част за всеки от
тях.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се
установява, че през процесния период в имота не е имало радиатори и не се е ползвала топла
вода. Начислената топлинна енергия е единствено за щранг-лира в банята на имота и за
сградна инсталация. Топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата е изчислена по реда на
т. 6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1, а топлинната енергия за сградна
инсталация е изчислена на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и
денградусите за периода съгласно т. 6.1.1 от приложението към Наредбата. Установено е, че
заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на
отчетената по общия топломер. Вещото лице е установил, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологична проверка на 07.07.2017г. и на 29.06.2021г. и
съответства на одобрения тип. През 2019г. топломерът не е преминавал периодична
4
метрологична проверка поради липса на сключен договор между ищцовото дружество и
фирма за извършване на метрологични проверки.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства. Релевираното възражение за недължимост
на цената на топлинната енергия поради неспазване на двугодишния срок на периодичните
метрологични проверки на общия топломер е неоснователно. Това е така, защото след като
общият топломер в сградата е проверен преди началото на процесния период /на
07.07.2017г./ и след неговия край /на 29.06.2021г./ и при двете проверки е установено, че той
съответства на одобрения тип, то несъмнено топломерът е съответствал на одобрения тип
през периода между двете проверки. Възражението би могло да бъде основателно, ако някоя
от тези проверки не беше извършена или беше показала несъответствие, но настоящият
случай не е такъв. При това положение формалният пропуск на ищцовото дружество да
спази двугодишната кратност на метрологичните проверки може да доведе единствено до
административнонаказателна отговорност за ищеца, но не и до недължимост на
начисленото количество топлинна енергия, след като през процесния период общият
топломер в сградата е мерил точно. Неоснователно е и оплакването за липса на представени
по делото протоколи за извършен отчет в имота, тъй като, както беше посочено, процесната
топлинна енергия е разпределена само за щранг-лира и сградна инсталация, и двете от които
се изчисляват по предвидените в приложението към наредбата формули, а не въз основа на
отчет на индивидуални разпределители. В случая в имота няма разпределители, които да
бъдат отчетени, няма и водомер, защото не се ползва топла вода.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
извършените изчисления при разпределението на енергията, освен това същото се
потвърждава и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с
изравнителният резултат не са погасявани задължения извън процесния период. Установяват
се извършени в заповедното производство плащания по задълженията на останалите двама
длъжници, но липсват данни и доказателства за плащане на частите на ответниците С. К. и
С. К.. С оглед на това съдът намира за установено по делото, че стойността на топлинната
енергия за периода от м.11.2018г. до м.04.2021г. в имота се равнява на 918,21 лева, а
ответниците дължат по 1/4 част от тази сума или по 229,55 лева всеки от тях, какъвто е и
размерът на исковите претенции.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната България“ ООД
като видно от експертното заключение, услугата е предоставена през процесния период. В
чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
5
Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.02.2019г. до
м.04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 31,36 лева, от
който ответниците отговарят за по 1/4 част или по 7,84 лева всеки, какъвто е и размерът на
исковите претенции.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. Възраженията на особения представител на ответниците, че фактурите не
са публикувани, касаят предходните общите условия на ищеца /от 2014г./ които не са
приложими към процесните вземания. По отношение на процесните вземания са приложими
общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 от тях е предвидено, че
месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според
чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите
/месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението по общите фактури в определения срок. Следователно задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок считано от края
на периода, за който се отнася фактурата/ и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на срока за плащане, без да е необходима покана. Ето
защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на главницата за топлинна енергия,
поради което дължат мораторна лихва за процесния период. Видно от експертното
заключение по ССчЕ, размерът на лихвата е 138,60 лева, от който ответниците отговарят за
по 1/4 част или по 34,65 лева всеки, какъвто е и размерът на исковите претенции.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените искове за сумата от по 1,40 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 31.03.2019 г. до 28.02.2022 г., следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На последно място, по релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът
намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко
месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от
6
края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен
характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“
от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /11.03.2022г./ няма погасени по давност вземания за цена
на топлинна енергия. Най-старото процесно вземане за м.11.2018г. е станало изискуемо на
14.01.2019г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.12.2018г., и тригодишната давност
за него е следвало да изтече на 14.01.2022г. След удължаване на давностния срок с периода
от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва
изводът, че давностният срок изтича на 21.03.2022г. – след датата на заявлението. Липсват и
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 28.02.2022г.,
както и погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода
от м.02.2019г. до 04.2021г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е
възникнало на 01.03.2019г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и след
прилагане на чл. 2, т. 3 ЗМДВИП, давността за него изтича на 08.05.2022г. – след датата на
заявлението.
Предвид гореизложеното, предявените установителни искове за цена на доставена
топлинна енергия, мораторна лихва върху нея и цена на услугата дялово разпределение
следва да бъдат уважени изцяло, а исковете за мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответниците, обаче, не
са сторили разноски, поради което такива не им се дължат. В заповедното производство
ищецът е сторил разноски, от които на ответниците се падат по 18,75 лева на всеки. С оглед
уважената част от исковете, всеки от ответниците дължи на ищеца по 18,65 лева – разноски
в заповедното производство. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 75 лева, за депозити за възнаграждение на вещи лица в общ
7
размер на 500 лева, за депозити за възнаграждение на особен представител в размер на общо
800 лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 1475 лева, от които на всеки ответник се
падат по 737,50 лева. С оглед уважената част от исковете, всеки от ответниците следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер на 733,72 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. А. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 189, вх. А, ет. 6, ап. 11, дължи на Т. С.
ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от
сумата от 229,55 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.11.2018 г. до м.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Хаджи Д.“, бл. 189, вх. А, ет. 6, ап. 11, аб. № 217943, ведно със законната лихва от
11.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 34,65 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г. и сумата от
7,84 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
01.04.2022 г. по ч.гр.д. № 12978/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за сумата от 1,40 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 28.02.2022
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. А. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, бл. 189, вх. А, ет. 6, ап. 11, дължи на Т. С.
ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от
сумата от 229,55 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.11.2018 г. до м.04.2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Хаджи Д.“, бл. 189, вх. А, ет. 6, ап. 11, аб. № 217943, ведно със законната лихва от
11.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 34,65 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.02.2022 г. и сумата от
7,84 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.02.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
01.04.2022 г. по ч.гр.д. № 12978/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за сумата от 1,40 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 28.02.2022
8
г.
ОСЪЖДА С. А. К. да заплати на Т. С. ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
18,65 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 733,72 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. А. К. да заплати на Т. С. ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
18,65 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 733,72 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Бруната
България“ ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9