Р
Е Ш Е Н И Е № 77
12.11.2018г.
гр. Видин
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен
съд
На девети октомври две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В. В.
ЧЛЕНОВЕ : 1.А.П.
2. В.М.
Секретаря В.К.
като разгледа докладваното от съдия В. М.
Вгр.дело № 248 по описа за 2018 година,
и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Л.Д.Й. ***,
ЕГН ********** против решение №
527/19.01.2018г по грд № 1313/2017г по описа на ВРС, с което , на основание чл.127, ал.2, изр. първо от ЗЗД във вр. с чл.32, ал.2 от СК и
чл.86 от ЗЗД, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М.
***, ЕГН **********, сумата в размер на 7497.62 лв. /главница/, представляваща стойността на платените
от него погасителни вноски по сключения от Л.Д.Й. с „П…/" ЕАД договор за
земеделски кредит №
190-888694/13.03.2013 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата,считано от датата на предявяване
на иска-22.05.2017 г. до окончателното издължаване, като в останалата част на
иска до пълният му размер от 10000.00 лв. същия е отхвърлен, както и да заплати сумата 2 813.68 лв.мораторна лихва и сумата 2 195.22
лв. разноски по делото.
Жалбоподателката подържа, че е била лишена от възможността да участва
активно в делото и да осъществи адекватна защита на своите права и интереси, тъй като тя не е била редовно призовавана за
съдебните заседания по делото. В протоколите е отбелязано, че същата е
уведомена за тях, но същата не е получавала съобщения за провежданите съдебни
заседания.Подържа, че решението е неправилно и по същество-съдът не е отчел
фактът, че по време на теглене на заема и по време на неговото изплащане
страните са били в брак.
Вноските, които са правени по договора за кредит са правени от името и за сметка на кредитополучателя, а
не като плащания на солидарния длъжник. Никъде не е отбелязано, че ищецът - П.М. прави вноска в качеството си на солидарен длъжник. Съдът е следвало да
му присъди само половината от това, което той фактически е внесъл, след като се
приспаднат сумите, които е теглил от сметката, тъй като действително заемът е
целеви за нуждите на земеделската дейност на
Д. и ищецът не е имал право да разходва средства за други нужди.
Подържа че, Съдът е достигнал до погрешни правни изводи, като е постановил едно
необосновано и неправилно решение, без ищецът да е доказал по един безспорен и
категоричен начин, че е изплатил сумата от 7
497.62 лева, като свои
лични средства по договор между ответниката и „П…." ЕАД.Налице било
съществено нарушаване на процесуалноправните норми, изразяващо се в не
обсъждане на всички събарни по делото доказателства и възраженията на
ответницата в тяхната съвкупност. Съдебното решение е постановено при непълнота
на доказателствата и неизясняване на релевантни факти и обстоятелства.
Молят Съда
да постанови съдебно решение с
което да отмените Решение № 527/
19.01.2018 год. по гр.дело № 1313/ 2017 год. по описа на Районен съд Видин, в частта с която е осъдена Л.Д.Й. да заплати на П.К.М. сумата от 7 497.62 лева - главница, ведно със законните лихви за забава върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.05.2017год. до окончателното издължаване, както и по отношение присъдените
в полза на П.М. разноски по делото в размер на 2 195.22 лева.
Ответната
по делото страна е депозирала писмен отговор, в който оспорва основателността
на жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което потвърди
първоинстанционния съдебен акт.
Посочва, че щом
като липсва отбелязване, че П.М. внася парите в друго качество, следва да се
приеме /както правилно е постъпил районният съд/ че М. е внесъл парите в лично
качество, включително като длъжник по договора за кредит.Необходимост от
изрично отбелязване на качеството на П.М., което е правил вноските би била
налице, само в случай, че същият не е внасял парите от свое име, а от името на
трето лице.Предвид, което липсата на такова изрично отбелязване не може да се
тълкува в полза на ответницата.Молителката не е
представила никакви
доказателства, че периодично тя е давала необходимите пари на П.М., за да може
той да прави вноските.
Моли съда да потвърди съдебния акт, с произтичащите от
това правни последици.
Видинският
окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по
делото страна и съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна :
С решение № 527/19.01.2018г по грд
№ 1313/2017г по описа на ВРС, на основание чл.127, ал.2, изр. първо от ЗЗД във вр. с
чл.32, ал.2 от СК и чл.86 от ЗЗД, Л.Д.Й. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М. ***, ЕГН **********, сумата в размер на 7497.62 лв. /главница/, представляваща стойността на платените
от него погасителни вноски по сключения от Л.Д.Й. с „П…../" ЕАД договор за
земеделски кредит №
190-888694/13.03.2013 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата,считано от датата на предявяване
на иска-22.05.2017 г. до окончателното издължаване, като в останалата част на
иска до пълният му размер от 10000.00 лв. същия е отхвърлен, както и да заплати сумата 2 813.68 лв.мораторна лихва и сумата 2 195.22
лв. разноски по делото.
От данните по делото, съдът намира за установено
следното:
Страните са бивши съпрузи.Бракът между им е прекратен
с Решение № 677/28.12.2016 г. по гр.дело №
1566/2016г. по описа на
ВдРС, и от което е видно, че същите са във фактическа раздяла от повече от осем
години.Ответницата, в качеството си на земеделски производител е сключила с „П…./"
ЕАД договор за земеделски кредит №
…. г. в размер на 10 000 лева, по който е кредитополучател, а ищецът е
солидарен длъжник. Отпуснатият кредит е преведен по сметка на ответницата, същият е усвоен и е погасен на 10.03.2014 г., като за
погасяването му ищецът/ответник по въззвна жалба/ е внесъл общо 7497.62 лв.. Съгласно заключението мораторната лихва върху погасителните вноски,
считано от датата на изплащане до датата на подаване на иска /22.05.2017 г./ е в общ размер от 2813.68 лв..
Установи се, че
през пролетта на 2013 г. ищецът е закупил багер-фадрома за сумата от 6500 лв., необходим за фермата на ответницата в с.Р., където е отглеждала крави,
карани са и материали /оградна мрежа/
закупена от ищеца, който е живеел в М.. Събрани са доказателства по реда на чл.176 ГПК от ответната страна, като ищеца сочи, че не е теглил с карта пари от сметката на
ответницата, че изтеглените от него пари е предавал на ответницата, а тя ги е
харчела за дейността си, както и че се е наложило да погасява кредита й с
негови лични средства.
Предявеният
иск е основателен.Процесният кредит е отпуснат и усвоен по време на брака между
страните. Кредитът е отпуснат на ответницата в качеството й на земеделски
производител и с конкретна инвестиционна цел-покупка на машини и съоръжения,
същият не е послужил за задоволяване на нуждите на семейството, а за
осъществяване дейността й като земеделски производител, поради което
разпоредбата на чл.32 ал.2 СК, съгласно която двамата съпрузи отговорят
солидарно, не намира приложение. Със сключването на Договора за земеделски
кредит № 190-888694/13.03.2013 г. двамата вече бивши съпрузи не са поели задължение
за задоволяване на нуждите на тяхното семейство, а
за задоволяване на нуждите само на единия от тих - Л.Й..
Това се потвърждава от съдържанието на самия договор, от което е видно, че кредитополучател
по него е единствено и само ответницата - Л.Д.Й. и то в качеството й на
земеделски производител.
В Решение № 264 от 21.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2060/2016 г., IV г.
о. се приема, че паричните вземания на
съпруга земеделски производител са лични.По съществото си тази сума представлява парично
вземане на съпруга, на когото е отпусната помощта затова тя
не може да бъде включена в съпружеската имуществена общност, която по силата на чл. 21, ал. 1 от СК обхваща само вещните права. Придобити суми по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, но не и вземанията на
всеки един от съпрузите, поради което е лична собственост на съпруга, който я е
получил."
П.М. не се е облагодетелствал от никаква част от кредита и цялата сума е отишла изцяло в полза на
ответницата Л.Й.- тя е кредитополучател по договора,
отпуснатата по кредита сума е преведена по
нейната сметка , сумата по кредита е отпусната в
качеството й на земеделски производител, и
конкретната му цел - „инвестиционна — покупка на машини, съоръжения'''' е свързана само с осъществяваната от ответницата дейност, която единствена
от двамата бивши съпрузи се занимава със земеделие. С оглед горното следва да
се приеме, че презумпцията за равна задълженост е оборена и във вътрешните
отношения между длъжниците, те не дължат по равно.С всяко плащане, което П.М. е извършвал към
кредитора, той е изпълнявал чуждо задължение за връщане на пари, от които не се
облагодетелствал.
Неправилно ответницата поддържа, че не са събрани
доказателства, че внесените от П.М. суми са изключително негови и не са
съпружеска имуществена общност.
От събраните по делото доказателства категорично се
установи, че по-голямата част от кредита е погасена именно с лични средства на П.К.М..
Ответницата не е представила никакви доказателства, които да
установяват, че когато е внасял парите по сметката на Л. Полова, П.К. не е
действал от свое име, а от името на ответницата.Щом като липсва отбелязване, че
П.М. внася парите в друго качество, следва да се приеме /както правилно е
постъпил районният съд/, че М. е внесъл
парите в лично качество, включително като длъжник по договора за кредит.
Жалбоподателката не представя никакви доказателства, че
периодично тя е давала необходимите пари на П.М., за да може той да прави
вноските.Недоказано остана твърдението на ответницата, че внесените от П.М.
суми по нейната сметка са такива, които преди това той е теглил от същата
сметка.Изготвената по делото експертиза в частта относно изтеглените от П.М.
суми не доказва, че внесените от ищеца суми са такива, които преди това той е
теглил от същата сметка.
Вещото лице Румен Кънчев заявява, че
не може да се поддържа, че кредитът е погасяван с парите, които са били
отпуснати от банката целево. Паричните
влогове не представляват СИО, както и парите в брой на бившите съпрузи ,поради
което правилно първоинстанционният съд е приел, че средствата които е
внасял П.М. за погасяване на процесния кредит са били лично негови, а не на
ответницата Л. П..
П.М.
лично е внесъл парични средства по сметката на Л.Й., по която
е преведена и отпуснатата сума по сключеното рамково споразумение. Внесената
сума е
7 497.62 лева.От тази сума общо 5805.62 лева , П.М. е внесъл изрично за погасяване на вноски
по кредита, а за останалите 1692.00 лева е отбелязано, че са внесени за захранване на
сметката на Л.Й..
Последните също са извършени за погасяване на процесния
кредит: Липсват доказателства, а и няма такива твърдения от страна на
ответницата, че П.М. е имал задължения към Л.Й. заради, които периодично да е
внасял посочените суми.Гореизложените факти в своята съвкупност потвърждават,
че всички плащания, извършени от П.М. по сметката на Л. П., включително и тези
посочени като „захранване на сметката" са извършени за погасяване на
процесния кредит.
Правилно
ВРС е уважил акцесорната претенция за
мораторни лихви, чийто размер е съобразен със заключението на експерта.
Установи се, че общият
размер на мораторните лихви, начислени върху всяка от платените от П.К.М.
погасителни вноски по Договор за земеделски кредит № … г., считано от датата на
тяхното изплащане до датата на подаване на исковата молба в съда на 22.05.2017
г. е 2 813.68 лева".
Следователно първоинстанционното решение е изцяло
правилно и следва да бъде потвърдено от настоящия съдебен състав.
Неоснователно е
възражението във въззивната жалбата, подадена чрез адвокат С. В., че Л.
И… е била лишена от възможността да участва активно в делото и да осъществи
адекватна защита на своите права и интереси.
Ответницата е била редовно призована за първото по
делото съдебно заседание, проведено на 05.10.2017
г., на което е била представлявана именно от адв. С. В.В
това съдебно заседание не е даден-ход на делото и същото е отложено, като
датата за следващото съдебно заседание е обявена от съда в присъствието на
процесуалния представител на ответницата. Делото е отлагано още няколко пъти,
като датата за всяко следващо съдебно заседание, винаги е обявявана от съда в
предходното съдебно заседание.
С оглед тези данни , Видинският окръжен съд, намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано. Пред въззивната
инстанция не се представиха нови доказателства изменящи възприетата от ВРС
фактическа обстановка или налагащи друг краен правен извод.Решението следва да
се потвърди, с произтичащите правни последици.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК жалбоподателката Л.Д.Й. ***, ЕГН **********, следва ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 1 133.79 лв., съобразно представения списък.
Водим от горното ,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 527/19.01.2018г по грд №
1313/2017г по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Л.Д.Й. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.М. ***, ЕГН **********,
сумата в размер на 1 133.79 лв., разноски пред
въззивната инстанция съобразно представения списък.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението до страните по реда на чл.280 и сл ГПК пред Върховен касационен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.