Решение по дело №533/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260189
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова Петкова
Дело: 20205220200533
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№….

 

гр. Пазарджик, 29.12.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателно отделение, Х състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

         при секретаря Соня Захариева, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 533/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ №2В, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й.,  чрез пълномощника юрк. К.Д.-П., против Наказателно постановление № 13-001899 от 11.03.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.176 от Правилник № Д-01-016 за безопасност на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород, на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага аргументирано становище за отмяна на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За въззиваемата страна- АНО не се явява законовият му представител, но се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата,  и пледира за потвърждаване на НП и излагайки доводи в подкрепа на искането си. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:

         Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е осъществил ефективен контрол за извършване на работата, без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал разполагането /използването/ на два броя кислородни бутилки в близост до строителен обект „Ремонт и модернизация на столова в завода на „К.“ АД гр. С.“, без същите да са здраво закрепени на специални стойки или колички и защитени от пряко попадане на слънчеви лъчи.

         Нарушението било извършено и установено на 30.10.2019 г. при извършена проверка на място на строителен обект в „Ремонт и модернизация на столова в завода на „К.“ АД гр. С., ул. „***“ № 2В.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл.176 от Правилник № Д-01-016 за безопасност на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород.

За констатираното нарушение св. В.Д.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ“- Пазарджик съставил АУАН № 13-001899 от 05.12.2019 г. срещу дружеството-жалбоподател в присъствието на пълномощник, на който бил предявен и връчен срещу подпис.

Въз основа на акта на 11.03.2020 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на санкционираното дружество по пощата на 13.03.2020 г., видно от известие за доставяне (л.8). Жалбата против НП била подадена от надлежно упълномощено лице от изп. директор на дружеството чрез АНО до съда по куриер и била входирана в деловодството на Д „ИТ“- Пазарджик на 18.03.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. В.Д.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

         При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място следва да се каже, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в законоустановените срокове. Съдът обаче намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не би могло да разбере какво нарушение му се вменява и от там адекватно да организира защитата си.

Най-напред в АУАН не е посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на неговото установяване. В НП този порок е отстранен, като АНО е добавил, че датата на установяване на нарушението е и дата на неговото извършване. Това обаче е недопустимо, тъй като добавянето на датата на нарушението в НП, без същата да е конкретно посочена в АУАН или от описанието на нарушението да може да се установи, АНО не може да санира този пропуск с издаването на НП. Като е сторил това е допуснал СПН, тъй като за първи с санкционния акт лицето привлечено към административнонаказателна отговорност е разбрало, че му се вменява този елемент от фактическия състав на нарушението. Това накърнява правото му на защита, тъй като то се брани срещу всички факти и обстоятелства елементи от състава на вмененото нарушение.

На следващо място вменената за нарушена разпоредба на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ разписва, че при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Цитираната разпоредба въвежда императивно задължението за работодателите да извършват ефективен контрол в посочения смисъл. Тази разпоредба е изведена като общо правило и се основава на нормите, съдържащи се в нормативните актове, които регламентират изискванията, както към работодателите, така и към работниците, при полагането на труд. ЗЗБУТ препраща към подзаконовата нормативна уредба, която урежда подробно задълженията на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, какъвто е и Правилник № Д-01-016 за безопасността на труда при производството, транспорта, съхраняването и употребата на кислород, издаден от Централен съвет на Българските професионални съюзи, в сила от 01.01.1982 г. (Правилника).

         В описанието на вмененото нарушение в АУАН, възприето и в НП, е посочено, че дружеството-жалбоподател като работодател „не е осъществило ефективен контрол за извършване на работата, без риск за здравето и по безопасен начин, като е допуснал разполагането /използването/ на два броя кислородни бутилки в близост до строителен обект „Ремонт и модернизация на столова в завода на „К.“ АД гр. С.“, без същите да са здраво закрепени на специални стойки или колички и защитени от пряко попадане на слънчеви лъчи“. От така направеното описание е неясно каква работа се е извършвала и от кого.

         На следващо място е неясно дали въпросните бутилки са използвани при извършването на тази работа или само са били разположени на мястото, на което са били установени от контролните органи. Тук е мястото да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.176 от Правилника разписаните изисквания относно кислородните бутилки се отнася за случаите, когато същите се използват и то за работа на непостоянни места. От описанието на нарушението става ясно, че тези бутилки са се намирали в близост до строителен обект. Неясно обаче е дали те са били използвани в този обект и в извършването на каква работа. Неяснотата по отношение на това дали са били използвани тези кислородни бутилки се засилва и с това, че както актосъставителят, така и АНО не са посочили достатъчно ясно дали са използвани или само са установени на въпросното място, като е посочил две алтернативи „разполагане“ и „използване“. Неясно е дори какво е вложено в понятието „разполагане“, напр. местоположение, съхранение, употреба или др. под. Дори актосъставителят в съдебно заседание не може да уточни дали са били използвани кислородните бутилки, за извършването на каква работа и от кого, като заяви, че след като не могло да се установи, то работодателят, на чиято територия се намирали носел отговорност за същите.

         Не посочването в описанието на нарушение за каква работа са били използвани кислородните бутилки, води до невъзможност за преценка дали са използвани за работа на непостоянно място или не.

         Неясно от описанието е и на какво точно място са се намирали, респ. се е извършвала работата с тези две кислородни бутилки, как са били разположени, води до невъзможност за преценка, дали действително не са били здраво закрепени на стойки/колички, защитени от пряко попадане на слънчеви лъчи.

Посочването на обстоятелството, че е „допуснал разполагането/използването на два броя кислородни бутилки в близост до строителен обект“ не може да се приеме за обстоятелство, което запълва формата на изпълнително деяние на вмененото нарушение и съставомерните признаци от обективна страна на нарушението. Ефективният контрол включва система от действия и мерки, които следва да бъдат взети от работодателя при извършването на определена работа, която в случая дори е неясна защото посочването на строителния обект, в близост до който са се намирали бутилките, не е достатъчно да конкретизира същата. А от тук и възможността за преценка какъв е следвало да бъде ефективния контрол на работодателя. Не е посочено с какви действия/бездействия работодателят не е осигурил този ефективен контрол, сиреч какво е направил или ненаправил, за да осигури ефективен контрол работата (със забележката че е неясно каква е тя) да бъде извършена без риск и по безопасен начин. Така напр. не е издал заповед за използването, е осигурил съответните съоръжения за закрепване или създал необходимата организация и средства за извършването на процесната дейност, даване на инструкции на работниците, който ще използват бутилките и др. под., така че да осигури превенция и оценка на рисковете. Осъществяването на ефективен контрол от работодателя представлява всички мерки в тяхната съвкупност, необходими за опазване на безопасността и здравето на работниците, които като превенция включват и оценка на рисковете, които не могат да бъда избегнати, както и даване на съответни инструкции на работниците.

Следвало е още в описанието да се посочат и твърдения и факти чрез които да се докаже, че именно подведеното към административнонаказателна отговорност лице е било задължено да направи тази преценка, да одобри, да проконтролира ползването на тези кислородни бутилки, но не е направило това в разрез с определени конкретни нормативни изисквания. В случая, както се посочи дори е неясно дали са били използвани и за каква работа тези кислородни бутилки и от там преценката за безопасността и здравето на работниците. Обстоятелства обаче относно липсата на оценка на риска в описанието на нарушението няма.

На следващо място в описанието на нарушението съставът на бланкетната норма на чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ е следвало да бъде запълнен не само с посочването на конкретните фактически действия, които работодателят е бил длъжен да направи, но също така и чрез посочване на разпоредбите, които вменяват подобно задължение. В случая само формално е бил запълнен фактическия състав на нарушението, като е цитирана, дори неточно, разпоредбата на чл.176 от Правилника, която гласи, че „при използуването на кислородните бутилки, за работа на непостоянни места, последните да бъдат здраво закрепени на специални стойки или колички, защитени от прякото попадане на слънчеви лъчи.“ Както се посочи по-горе непълното и неясно описание на обстоятелствата и фактите от състава на нарушението, лишават от възможност съда да прецени, дали е нарушена посочената разпоредба от Правилника.

Всичко изложено до тук обуславя извода за допуснати СПН при съставянето на АУАН и издаването на НП и по конкретно разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което води до невъзможност дружеството-жалбоподател да разбере какво нарушение му е вменено и да организира адекватно своята защита. Това пък води до незаконосъобразност на НП и е основание за неговата отмяна.

Освен допуснатите нарушения на процесуалния закон, съдът намира, че е налице и друго основание за отмяна на НП, а именно липсата на обоснованост и доказаност на обвинението. На първо място, както се посочи по-горе е неясно дали въпросните две бутилки са били използвани за извършване на определена работа и каква. Недоказано остана дори обстоятелството, че тези две бутилки са били кислородни, тоест че в тях се е съхранявал кислород. Както се установи от актосъставителя и направените от контролните органи констатации (л.10) за това, че представляват кислородни бутилки се установявало по думите на „лицето по БЗР“, за което дори е неясно чий служител е и по-конкретно дали на санкционираното дружество. Не се събраха доказателства и затова, че макар и да не са били закрепени на стойки или колички, тази кислородни бутилки не са били защитени от пряко попадение на слънчеви лъчи, което да е създавало риск за живота и здравето на работещите, още по-малко дали е имало въобще работници което да са използвали тези бутилки.

Липсата на доказателствена обезпеченост на вмененото нарушение води до необосновано и неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, което пък обуславя необходимостта от отмяна на НП.

С оглед на изложеното е налице незаконосъобразност на НП, поради което и съдът не намира за необходимо да обсъжда други доводи по същество.

При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на „К.“ АД, което бе представлявано от юрисконсулт, надлежно упълномощен от изпълнителния директор на дружеството. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседание, но с разпит на един свидетел и с ангажиране на неголям брой писмени доказателства. Освен това не е с фактическа или правна сложност, Поради това следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение в размер от 80 лева.

Пак с оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-001899 от 11.03.2020 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което на „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ №2В, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., за нарушение на чл.16 ал.1 т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.176 от Правилник № Д-01-016 за безопасност на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород, на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ ГР. ПАЗАРДЖИК представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ №2В, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: