Р
Е Ш Е Н И Е №260188
19.01.2021г.,
гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3057/2020 г. по описа
на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исково производство.
Искова молба на С.П.Г., ЕГН **********,***,
да се осъди „Дженерали застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в София, район Оборище, бул. Александър Дондуков № 68, да й заплати
сумата от 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие (ПТП) на дата 06.04.2018г., ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на ПТП до окончателното плащане.
Според изложеното в исковата молба като факти
, на посочената дата Г. управлявала лек
автомобил , който бил ударен в задната си част от управлявания от друг водач, Е.И.,
лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ с държавен контролен номер ** ******.
Произшествието настъпило по вина на водача И., който при движение с явно
несъобразена скорост е загубил контрол върху управлявания от него автомобил.
Гражданската отговорност на водача на л.а. „Мерцедес Бенц“ с държавен контролен
номер ******** била към датата на произшествието застрахована в ответното дружество
с полица №
***************,
валидна за периода от 06.12.2017г до 05.12.2018г. От произшествието Г. претърпяла
претърпяла уплаха и стрес, и
неимуществени вреди - болки, страдания, главоболие, чести (по няколко пъти на
ден ) световъртежи, загуба на равновесие и последващи падания на земята.
Започнала да бърка думи и изрази, получавала чести пристъпи на гадене. Девет
месеца била в отпуск по болест, била във физическа невъзможност за работа с
компютър, телефон или таблет, не можела да гледа телевизия. Назначено й било
медикаментозно лечение на констатираните контузия на шийните прешлени и вътрешночерепни травми. При
ответника била образувана преписка по щета, като й било предложено обезщетение
за претърпените вреди в размер от 7000 лева , което тя отказала като занижено.
Оценява неимуществените си вреди на сумата от 15 000 лв. и моли да се
осъди ответния застраховател да ги заплати, ведно със законната лихва от датата
на уведомлението за щетите – 15.06.2018г до окончателното изплащане на
вземането. Иска и присъждане на
разноските по спора.
Ответното дружество е депозирало отговор
по чл. 131 от ГПК, с който искът се оспорва. Отрича се да е налице деликт –
липсвало противоправно поведение от
страна на виновния водач, поведението му било и безвиновно, нямало и претърпени
от ищеца вреди, или ако имало – то те не
били в причинно-следствена връзка с каквото и да било поведение на водача. Размерът
на искането бил завишен; прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат и от ищеца, тъй като тя пътувала без поставен предпазен колан. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото
разноски.
Вещото лице по проведената автотехническа
експертиза дава заключение , че механизма на настъпването на произшествието е
този, описан в исковата молба: закъсняла
реакция на водача на л.а. Мерцедес
да задейства спирчаната уредба ,
съчетана с движение с технически несъобразена дистанция от предвия автомобил (
този, управляван от ищеца.).Г. е нямала
техническа възможност да избегне удара.
Съдебно – медицинския експерт дава заключение,
че при удара на ищеца са причинени контузия на главата и шията и вътречерепна травма, представена от следи
от минимален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вдясно челно; описаното
довело до умерени до слаби болки, съставлявало разстройство на здравето извън
тези описани в чл.128 и 129 от НК и отшумяло за 8- 9 месеца. Има и данни за
предхождащи произшествието дегенеративни заболявания на Г.. Възможно било тези
травматични увреждания да бъдат причинени по начина, описан в исковата молба, и
между тях и болките има пряка причинно- следствена връзка .
Пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка гражданска отговорност, с правно основание чл. 432 от КЗ.
Искът е допустим.
Като се запозна със становищата на страните и
ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:
По основателността на искането :
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ,
„Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя”. Или в случая, за да се ангажира
гражданската отговорност на водача, а оттам
- и пряката договорна такава на застрахователя, следва да се докажат елементите
на сложния фактически състав на непозволеното увреждане като източник на
имуществена гражданска отговорност: противоправно поведение , вина , вреда и причинно- следствена връзка
поведението на причинителя и вредите. В случая , състава на чл. 45 от ЗЗД е
осъществен от третото лице – водач на л.а . Мерцедес.
Не се се спори по делото , че на дата
06.04.2018г между управляваните от ищеца и третото лице И. автомобили е настъпило произшествие; по делото на л. 12
, е представено копие от протокол за ПТП № 1712391/ 06.04.2018г., в който този
факт е закрепен.Протоколът е официален свидетелстващ документ , съставен от
орган на власт в изпълнение на службата му, и затова и констатациите в него са
задължителни за съда по смисъла на чл. 179 от ГПК. Така, установява се от протокола, че И. не е спазил такава
дистанция от движещия се пред него автомобил на Г. , че да спре безопасно. Това
поведение представлява и административно нарушение , за което на
виновния водач е наложено и административно наказание за нарушение на
съответния чл. 23 ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Констатациите в
протокола кореспондират изцяло и със заключението на вещото лице по проведената
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло.
Има и
причинени на ищеца вреди; разпитана е за настъпването им майката на ищеца,
свид. В. Установява се от нейните показания,
че след „катастрофата“, в здравословното състояние на дъщеря й се
появили много усложнения в
здравословното й състояние. Започнали силни световъртежи, интензивни, губила
равновесие и падала по няколко пъти на пода, губила усещане за идентичност ,
бъркала думи , загубвала говор изцяло. Не можела да стои сама или да излезе
извън жилището си. През месец юни била хоспитализирана след усложнения, но не
се подобрила. Била на медикаментозна
терапия: кавинтон, ноотропил, бетасерк, атаракс, тебокан, самозин,
пероксан. Това й състояние продължило и тя
била принудена да излезе в болнични до 04.12.2018 год. През този период била
прегледана и от трудово- експертна лекарска комисия.
Показанията на В. в частта относно
претърпените от ищеца вреди са потвърдени и от приложената медицинска
документация, като напр. от приложените на
л. 14 -17 от делото болнични
листове личи, че са издадени поради посттравматична церебрастения
вследствие вътречерепна травма. Затова
съдът не може да ги игнорира само заради това, че свидетелят е заинтересовано
лице по смисъла на чл. 172 от ГПК. В същия смисъл е и заключението на вещото
лице по проведената медицинска експретиза, на което съдът също вярва изцяло .
Затова , освен факта на претърпените
вреди , съдът приема да е доказана от
заключението и причинноследствената връзка между вредите и противоправното
поведение на деликвента. Тази връзка е пряка – за да се избегне настъпването на
каквито и да било вреди , е било минимално необходимо и достатъчно И. да спазва
достатъчна дистанция или да задейства своевременно спирачната система.
Не
се спори, че водача на лекия автомобил Мерцедес
с държавен контролен номер с рег. *********е бил със валидно застрахована
към ответното дружество гражданска
отговорност като такъв към датата на ПТП. В това отношение съдът кредитира и
представената от информационната система на Гаранционния фонд справка на л. 6
от делото. За отбелязване е, че ответния застраховател е признал
застрахователната претенция за основателна, предлагайки на Г. обезщетение за
неимуществени вреди – нещо, което личи от представеното на л. 7 от делото писмо.
Съпричиняване от страна на ищеца
на вредоносния резултат не можа да бъде установено, свидетелят В.
твърди, че Г. е шофирала с поставен предпазен колан, и по делото няма данни ,
които да противоречат на тези твърдения. Затова и съдът ги приема за достоверни
независимо от роднинската връзка на свидетеля с ищеца.
Тоест, прекия иск на увреденото лице против
застрахователя е основателен.
По
размера на претенцията, на основание чл. 52 от ЗЗД:
Подходящ справедлив размер е сумата от 15000
лева. Предвид продължителността на оздравителния процес, частичната загуба на
основни човешки способности и нуждата на ищеца от чужда помощ, съдът не може да
формира извод за достатъчност на обезщетение в по – нисък размер.
За забава в плащането на главницата се дължи
и обезщетение за забава, което обаче не може да се присъди от датата на
претенцията по щетата- по смисъла на чл. 497 от Кодекса за застраховането ,
лихва се дължи от изтичането на срока по чл. 496 ал. 1 от същия, тоест , едва
след изтичане на тримесечния срок на застрахователя да се произнесе по искането
за обезщетение. В конкретния случай, претенцията за обезщетение е била
депозирана пред ответното дружество на дата 21.10.2019г, нещо , по което не се
спори и което се установява от
уведомлението на л. 8 от делото. Независимо от произнасянето си на 05.11. и от отказа за изплащане на л. 7 от
16.01.2020 година, застрахователят не е в забава по смисъла на тази разпоредба
до 21.01.2020г ., от когато може да се присъди и обезщетение за забавата.
Разноските
по иска се присъждат в тежест на ответника, предвид изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, район Оборище ,бул. Александър Дондуков № 68, да заплати на
С.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 15 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие
(ПТП) на дата 06.04.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума от дата 21.01.2020г до окончателното плащане на
вземането.
Осъжда „Дженерали застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, район Оборище, бул. Александър Дондуков № 68, да заплати на
С.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 2412
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ