Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 29.01.2020г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д.№4132/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

В исковата си молба против О.Н.Г., родена на ***г. в гр.С.О., Белгородска област, СССР, живуща ***, ищецът В.П.Г. с ЕГН ********** *** твърди, че двамата са сключили граждански брак на 01.09.1990г. в гр.Пазарджик. От този брак се родили деца, които към момента са пълнолетни. Твърди, че от шест години със съпругата му са разделени, като той живее и работи в България, а тя живее и работи в Р.. Поддържа, че раздялата е довела до тяхното отчуждаване и до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Затова иска от съда да постанови решение, с което да прекрати същия, без да изследва чия е вината за неговото разстройство. Не претендира издръжка от съпругата си. Няма претенции за ползването на семейното жилище. Не претендира разноски.

Ответникът не оспорва иска за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Не претендира издръжка и ползване на семейното жилище. Иска след развода да запази фамилното си име от брака /Г./. Не претендира съдебни разноски.

         Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

От представените официални удостоверителни документи е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 01.09.1990г. в гр.Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак №553/01.09.1990г. От брака са родени децата П.В.Г., роден на ***г. и А.В.Г., роден на ***г., които са навършили пълнолетие.

От показанията на свидетеля А.К.Б.се установява, че страните макар да са съпрузи не живеят заедно от 4-5 години, тъй като ищецът живее в България, а ответницата живее в Р. и не желае да се върне в страната ни.

При тези данни съдът приема, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Същото е настъпило поради отчуждението и продължителната раздяла на съпрузите, довели до изпразването на брачната връзка от съдържание. Затова предявеният иск по чл.49, ал.1 от СК следва да бъде уважен, а бракът между ищеца и ответницата да се прекрати. Родените от брака деца са вече пълнолетни, за това съдът не дължи произнасяне по въпросите в чл.59, ал.2 СК. Съпрузите не претендира издръжка по чл.145 СК нито ползването на семейното жилище. Не е предявена и претенция по чл.53 СК за възстановяване на фамилното име от преди брака.

При този изхода на делото всяка от страните следва да заплати допълнителна ДТ в размер на 10лв. Разноските остават в тежест на страната, която ги е направила, съгласно чл.329, ал.1, изр.2 ГПК.

         Водим от изложеното и на основание чл.49 ал.1 СК съдът

 

Р       Е       Ш     И  :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между В.П.Г. с ЕГН ********** *** и О.Н.Г., родена на ***г. в гр.С.О., Белгородска област, СССР, живуща ***, сключен на 01.09.1990г. в гр.Пазарджик, за който е съставен акт за граждански брак №553/01.09.1990г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

След прекратяването на брака съпругата О.Н.Г. ще запази фамилното си име от този брак - Г..

ОСЪЖДА В.П.Г. да заплати по сметка на РС – Пазарджик 10лв. – държавна такса по допускане на развода.

ОСЪЖДА О.Н.Г. да заплати по сметка на РС – Пазарджик 10лв. – държавна такса по допускане на развода.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: