Р Е
Ш Е Н
И Е
16. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на четвърти октомври, през
две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Ал.Арсова и в присъствието на прокурора Ив.Кадев,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 3722 по описа за 2018г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 05.02.2018г. по н. о. х. д. № 21831/14 г. Софийски районен съд, НК, 97 с –в е признал подсъдимия М.П.Ц. за виновен в извършването
на престъпление по чл.194 ал.1 от НК,поради което го е осъдил на наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца,изпълнението на което е отложено за
срок от три години.В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба подсъдимия.В жалбата се посочва ,че съдебният
акт е необоснован и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.Прави се искане
присъдата да бъде отменена ,като се постанови нова-оправдателна присъда по
отношение на подсъдимия или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав..Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното
наказание.
В
съдебно заседание представителят на СГП счита, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна.
Защитника на подсъдимия поддържа
жалбата и изложените в нея доводи.
Подсъдимият Ц. моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си районният съд е приел от фактическа страна следното:
На 14.10.2014 г., около 18.00 ч.
подс. М. Ц. посетил магазин „Страдивариус" в „THE MaLL“, находящ се на
бул. Цариградско шосе № 115. С него били св. Б. М.и С. Р.. Първоначално и
тримата влезли в магазина.Тъй като дрехите били само за жени св. М.и Р.
загубили интерес и излезли извън помещението. В него останал само подсъдимият.
От закачалките на дисплея в задната част на магазина той свалил 10 бр. дамски
якета. После поставил якетата в торби и излязъл. Обяснил на познатите си, че
трябва бързо да напуснат мола, защото е взел якета от магазин „Страдивариус,,
Помолил св. М.да му намери клиенти, защото искал да ги продаде. По същото
време, като касиер в магазина, работила св. Р.. Тя видяла, че липсва стока от
съответните места, защото преди това забелязала мъжа, който влязъл в обекта.
Веднага след констатирането на липсващите якета св. Р. сигнализирала св. В. Б..
Тогава той бил оперативен мениджър на „ЗАРА -България,, и бил упълномощен да
представлява „Страдивариус" ЕООД. Дружеството включвало и търговския обект
със същото наименование. На другия ден св. Р. и В. Б. разгледали записите от
камерите. И двамата свидетели, при извършените процесуално- следствени действия
разпознаване на лица и предмети, разпознали категорично в подсъдимия лицето,
което е изнесло якетата от магазина, без да ги заплати.
Стойността на откраднатите вещи
възлиза съгласно съдебно- оценителната експертиза на 899.50лв, като 1 бр. яке е
оценено на 89.95лв.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което
подсъдимият Ц. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Както фактическите констатаци, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на
вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил
задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите
обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по
фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при
спазване на правилата на формалната и житейска логика..
Основният
спорен въпрос – дали подсъдимия е
извършил престъплението, описано във внесеният обвинителен акт е намерил своето
правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.
Фактическите
положения,установени от СРС намират опора в показанията на свидетелите Р. и Б.,както
и тези на свидетелите Р. и М.,депозирани в хода на досъдебното
производството,приобщени към материалите по делото по реда на чл.281 от НПК
чрез прочитането им.От тях се установява,че подсъдимият е отнел процесните
якета,като е поискал от св.М.съдействие за продажбата им..Показанията на
посочените свидетели са безпротиворечиви и убедителни,поради което обосновано
са кредитирани от СРС.Свидетелката Р. е възприела подсъдимият в търговския
обект и го е запомнила,тъй като й е направило впечатление,че мъж разглежда
дамски артикули.Впоследствие в хода на проведеното разпознаване,св.Р. е
категорична,че това е бил именно подсъдимия.Без значение е факта ,че от
заключението на видео-индентификационната експертиза се установява ,че лицево
разпознаване на заснетото лице е
невъзможно.Свидетелката Р. описва в показанията облеклото на подсъдимия,което е
видимо на записа,както и други белези,които е възприела и посочила по време на
разпита си,предхождащ самото разпознаване.Разпознаването е проведено при
спазване на процесуалните правила,в съответствие със законовите
изисквания,поради което следва да се третира като опора на изложеното от
свидетелката Р..
Факта ,че подсъдимият е отнел
процесната вещ се установява и от показанията на св.М..Макар ,в хода на
съдебното следствие свидетелят да твърди,че не подкрепя изложеното в
показанията си пред разследващия полицай и не желае да дава показания на
осн.чл.121 от НПК,правилно,съдът от първата съдебна инстанция е дал вяра на
показанията на този свидетел ,депозирани в хода на досъдебното производство.В
случаят ,показанията на св.М.не го уличават в извършване на престъпление,доколкото
те дават информация за извършено престъпление от подсъдимия ,а не от самия св.М..
Не могат да бъдат споделени възраженията
на защитата по отношение на вида и броя на отнетите вещи и техния
собственик.Несъмнено се установява броя на инкриминираните
якета-10,противоречия са налице относно техния цвят,което не променя крайния
извод за тяхната стойност,доколкото са на една и съща цена,поради идентичност
на модела.Свидетелят Б. като управител на търговския обект се явява
материално-отговорно лице във чието владение са вещите.В този смисъл е
формулирано и обвинението.
В обобщение на
гореизложеното,съдът прие,че съвкупната доказателствена маса позволява
формирането на фактически и правни изводи за авторството на деянието и вината
на подсъдимия в съответствие с изложеното от СРС..
Правилно,действията на подсъдимия
са квалифицирани като престъпление по чл..194 ал.1 от НК.
С поредица от действия под
контрола на съзнанието, подсъдимият е отнел чужди движими вещи от владението на
св.Б. и е установил своя фактическа
власт върху тях.Деянието е извършено при пряк умисъл ,тъй като подсъдимият е
съзнавал и целял постигането на общественоопасния резултат.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимия е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.Наказанието на подсъдимия е определено при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния
размер,предвиден за конкретното престъпление.Отчетено е чистото съдебно минало
на подсъдимия.Към него следва да се прибавят и значителния период от време
между извършването на деянието и постановяване на присъдата пред първата
инстнация и положителните характеристични данни на подсъдимия,но дори и тази
съвкупност от смекчаващи отговорността обстоятелства не обуславя приложението
на чл.55 от НК.Изброените не са многобройни,а липсва и изключително
такова,когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко..В този смисъл към подсъдимият е проявена максимална
снизходителност,като е наложено наказание в близък до минимума размер.
Правилен
е и решаващия извод на първия съд за приложението на чл.66 от НК.Подсъдимият е
с ниска степен на обществена опасност и поправянето му може да се осъществи и в
обичайната му среда,без да се налага изолирането му от обществото.
С оглед
изложените съображения, и като не
констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 ал.1 вр. чл.
334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 05.02.2018г. по н. о. х. д. № 21831/2014 год. на Софийски
районен съд, Наказателна колегия, 97 с – в.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.