Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.05.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г
състав в публичното заседание на тринадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Орешарова гр.д.N15382 по описа
за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №235958 от 11.10.2017г.,
постановено по гр.д.№27389 по описа за 2017г., Софийският районен
съд, 68-ми състав е отменил на основание
чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № 514/07.03.2017г. на Председателя на ВКС, с която
на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Т.Д.С..
Възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Т.Д.С.,***, със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Й.П.Й., на заеманата от него преди уволнението му длъжност
„шофьор” в сектор „Снабдяване и транспорт” на отдел „Управление на
собствеността” във ВКС. Осъдил е В.К.С., бул. *******, да заплати на Т.Д.С. сумата от 3 576,98лв., представляващи брутно
обезщетение по чл. 344, ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за
периода от 07.03.2017г. до 07.09.2017г. поради незаконното му уволнение, заедно
със законовата лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяването
на исковата молба - 02.05.2017г. до окончателното й изплащане, а на основания
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 690лв.,разноски по делото. Осъдил е В.К.С., гр.София да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на Софийски районен съд сумата от 243,08лв., представляваща дължимата
държавна такса за исковете, от внасянето на която ищецът е бил освободен по
чл.359 КТ, както и сумата от 150лв., представляваща платеното от бюджета на СРС
възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника В.К.С., в която посочва, че обжалваното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано и моли да се отмени и постанови
друго, с което се отхвърлят предявените искове изцяло. Претендира за разноските
по делото. Смята, че възприетото от първоинстанционния съд второ основание, за
да приеме, че уволнението е незаконно, че са представени поименни щатни
разписания на длъжностите и на работните заплати във ВКС към 28.02.2017год. и
към 31.03.2017год., като в първото щатните бройки за длъжността «Шофьор» са
отново шест, колкото и преди 23.02.2017год.-датата на съкращаването и има две
различни щатни разписания-длъжностно и поименно, които са взаимно изключващи
се, а има и заповеди за одобряване на щатното разписание с обратно действие, не
е посочено от ищеца в исковата молба, като не е наведен довод за незаконност на
уволнението на посочените факти, поради което съдът не е следвало да ги
разглежда. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че няма
реално съкращаване на щата, тъй като председателя на ВКС е утвъдил щатното
разписание, в сила от 23.02.2017год. в нарушение на чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ и
чл.92, ал.3 ПАВКС, след като съобразно чл.5, ал.1, т.4 ПАВКС и чл.114,
ал.1,т.1, т.12 и т.13 ЗСВ в правомощията на председателя на ВКС е да определя
числеността и длъжностите на административните звена, както и да определя,
изменя и допълва структурата, вида и наименованието на съответните звена. Също
така е и работодател и е компетентен да извършва промени в щатното разписание,
като в тази връзка при аналогичен случай,
свързан с прилагането на ЗМСМА се е произнасял и ВКС. Сочи, че председателят на
ВКС не може да одобри, нито да поддържа щатно разписание с брой съдебни
служители, надвишаващ определения до този момент по реда на чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ и чл.341, ал.2 ЗСВ, но поддържането на конкретна численост в рамките на
така определения брой е от неговата
изключителна компетентност, като също така следва да се разграничат при
цялостен анализ на разпоредбата на чл.341, ал.2 ЗСВ правомощията на съдийската
колегия на ВСС по отношение на съдиите, прокурорите и следовалите от една
страна и от друга по отношение на съдебните служители, както и, че съкращаване
на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ може да има и без
»разкриване на длъжности» и»»закриване на съществуващи длъжности». Смята също
така, че позоваване на доклад за извършена проверка във ВКС не може да обоснове
извод, че председателят на ВКС няма законови правомощия за извършва съкращаване
на щата на администрацията на ВКС. Изтъква, че необоснован е изводът на първоинстанционният съд, че има две различни и взаимно изключващи се
щатни разписания, като в поименно щатно разписание от 28.02.2017год. и към
31.03.2017год. фигурира името на ищеца поради изрични указания в тази връзка на
ВСС относно изплащане на трудовите възнаграждения и това, че ищецът е имал
отработени дни за тези периоди, като в последствие в поименното разписание към
м.март 2017год. е отразено новото щатно разписание, утвърдено към 23.02.2017год.,
в което ищецът не фигурира. Посочва, че необосновани и при превратно тълкуване
на безспорно установени факти са изводите в обжалваното решение за подбора,
които са и неправилни. Излага сображения, че в протокола на комисията за
извършване на подбор е посочено ясно и точно, че в изпълнение на заповед на
работодателя и въз основа на критериите по чл.329 КТ се извършва подбора, като
ищецът по критерия ниво на изпълнение на възложената работа е получил
максимална оценка от 45т., поради което са произволно приети изисквания от
първоинстанционният съд за мотивиране на конкретни причини за поставяне на тези
оценки. Без правно значение е в случая притежаваната от ищеца степен бакалавар
след като няма такова изискване за образование в длъжностната характеристика и
не би допринесло за ефективно изпълнение на възложената работа. Относно
критерия квалификация, оценките на участниците в подбора са определени въз
основа на данните, посочени в протокола за подбор след преценка на личните
трудови досиета на участниците в подбора, за да се постави конкретна оценка,
като ищецът не е оспорил конкретни обстоятелства, а приложените от ищеца
контролен талон от КАТ и разрешително за носене на оръжие не са били налични в
трудовото му досие. Също така право на работодателя е да въвежда при подбора
показател »стаж във ВКС над 10 год.» и по кои точно показатели да оцени
служителите си, като съдът може да проверява само обективното състояние на
оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на
работника. В съдебно заседание представителят на въззивника юрисконсулт С. поддължа въззивната жалба, претендира за
разноски и прави възражение за прекомерност за разноските на въззиваемата
страна. Представена е писмена защита по делото.
Въззиваемата страна, ишец Т.Д.С., чрез своя
пълномощник по делото адв.Й., оспорва въззивната жалба и излага подробни
съображения в отговор на същата. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
ответникът не е доказал, че преди уволнението е било налице реално съкращаване
на щата, тъй като заповед №422/23.02.2017год., с която е намалена общата
численост на администрацията на ВКС от 249 на 235 щатни бройки и е съкратена
щатната численост с 4 щатни бройки за длъжността шофьор, както и щатното разписание
в сила от 23.02.2017тгод. са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.30,
ал.5, т.8 от ЗСВ и чл.92, ал.3 от ПАВКС и също така е имало различни щатни
разписания. Също така смята, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
извършения от работодателя подбор е само формален след като липсват точни и
нееднозначни кретирии за оценка на работниците и за зададените общо кретерии
«други знания и умения» и «Притежавана допълнителна квалификация, относима към
заеманата длъжност не е имало конкретно определени параметри относно това какви
точно знания и умения, допълнителни квалификации и ефективност ща бъдат
оценявани шофьорите. В съдебно заседание пред въззивния съд поддържа отговора на въззивната жалба и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Представена е писмена защита по делото.
Софийският градски съд, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в
рамките на въззивната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца Т.Д.С. с обективно кумулативно съединени искове срещу В.К.С., както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед №514/07.03.2017г.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” във ВКС и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3576,98лв. за периода 07.03.2017год.-07.09.2017год., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
В исковата молба ищецът твърди, че връчената му на 07.03.2017г. заповед № 514/07.03.2017г.
на Председателя на ВКС, с която е уволнен на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ
поради съкращение на щата от длъжността „шофьор” в сектор „Снабдяване и
транспорт” на отдел „Управление на собствеността”, ВКС е незаконосъобразна след като не е мотивирана и неосъществяване на посоченото основание за
уволнение поради „липса на надлежно одобрено щатно разписание, отразяващо
наличието на промени в щатната численост” на администрацията на ВКС, след като
няма решение на Съдийската колегия на ВСС, която съгласно чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ
е компетентният орган, който определя броя на съдебните служители съобразно
степента на натовареност по предложение на или след съгласуване с
административните ръководители на органите на съдебната власт” и който „може да
съкращава щатни бройки , съответно да разкрива такива”. Позовава се и на
неизвършен законосъобразен подбор по чл.329 КТ преди уволнението, който е бил
задължителен, тъй като са съществували шест щатни бройки за длъжността „шофоьр”
и недобросъвестност по смисъла на чл.8,ал.1 КТ на ответника като работодател,
което е видно от факта, че след уволнението на ищеца е одобрено ново щатно
разписание, с което е възстановена щатната бройка за изпълняваната от него
длъжност. Изрично с писмена молба/озаглавена заявление от
04.08.2017год./стр.449 по делото на СРС/ след като са приложени към отговора на
исковата молба писмени доказателства, включително и протокол за проведен подбор
е посочил, че оспорва подбора, като посочва, че резултатите от подбора са били
предопределени, с въвеждането на допълнителния критерий „стаж във ВКС над 10
год. във ВКС“, като липсват и мотиви в
протокола относно критерия “Други знания и умения, свързани с изпълняваната
работа“, а именно какви знания и умения, свързани с работата ще бъдат оценявани
с 10т., като само лицето Г.П. в случая е получило оценка по този критерии, а
само В.А.с оглед на колонката в таблица допълнителна квалификация няма такава и
ако се приеме, че се е имало в предвид притежавана от лицата категория за
правоуправление, което означава, че
всички останали е следвало да получат
точки. Също така липсват мотиви в протокола за извършване на подбор и
относно критерия „Притежава допълнителна квалификация, относно заемата длъжност,
което също опорочава подбора.
Ответникът оспорва предявените
искове, счита че е налице съкращаване на щата, извършен подбор и заповедта за
уволнение е законосъобразна. Посочва, че според задължителната съдебна
практика заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание
чл.328,ал.1,т.2 КТ не трябва да се мотивира и обосновава становище, че
правомощието по чл.30,ал.5,т.8 ЗСВ на Съдийската колегия при ВСС да определя
броя на служителите в съдилищата „няма нищо общо със съкращаването на щата по
смисъла на чл.328,ал.1,т.2, предл.2 КТ” , тъй като според съдебната практика и
трудово-правната теория съкращение на щата може да се извърши реално и без да
се намалява общата численост на щатовете, само като се премахне съответната
трудова функция, дори и да са създадени нови длъжности или да е увеличен щата
за други длъжности. Още повече, че с оглед на чл.114,ал.1,т.12 ЗСВ компетентният
орган да утвърждава щатното разписание на администрацията на ВКС, а
следователно и да го изменя, е Председателят на ВКС, а не колективните органи-
ВСС и Съдийската колегия на ВСС. Позовава се на това, че със заповед № 422/
23.03.2017г. е утвърдил структура и състав на администрацията на ВКС, както и
ново щатно разписание за длъжностите във ВКС, с което е съкратил 4 щатни бройки
за длъжността „шофьор” и е налице реално
съкращение на заеманата от ищеца длъжност. Посочва, че преди уволнението на
ищеца е бил извършен подбор по чл.329 КТ от комисия, назначена със заповед №
423/23.02.2017г. на Председателя на ВКС, работата на която е отразена в
съставения протокол от 06.03.2017г., от който се установява, че според общия
брой събрани точки (50) ищецът е класиран на пето място и не е налице и
злоупотреба с права при извършения подбор, тъй като в подбора са включени
всички необходими участници и са, приложени са законовите критерии.
За
да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че към датата на
уволнението на ищеца са действали две различни щатни разписания, като в
поименно щатно разписание на длъжностите към 28.02.2017год. щатните бройки за
длъжността “Шофьор“ са шест, т.е. не са намалени и е налице противоречие с
между заповед №422/23.02.2017год. на Председателя на ВКС и щатното разписание в
сила от 23.02.2017год., което се отнася и до поименното щатно разписание към
31.03.2017год., в което за длъжността „Шофьор“ са предвидени вече две щатни
бройки, но последното е утвърдено със заповед от 06.04.2017год. и след
уволнението на ищеца и с акт, на който е придадено обратно действие. Също така
е изложил съображения, че заповед №422/23.02.2017год. на Председателя на ВКС, с
която е намалена общата численост на администрацията на ВКС от 249 на 235 щатни
бройки и е съкратена щатната численост с 4 щатни бройки за длъжността „Шофьор“
и щатното разписание в сила от 23.02.2017год. са издадени в нарушение на чл.30,
ал.5, т.8 от ЗСВ, чл.341, ал.2 ЗСВ и чл.92, ал.3 ПАВКС, според които органът,
който разполага с правомощие да съкращава длъжности в съдебната администрация е
Съдийската колегия на ВСС, поради което не е налице реално съкращаване на щата,
относно заеманата от ищеца длъжност „Шофьор“. Изложени са съображения във
връзка с доводите на ищеца за
незаконосъобразност на извършен подбор, че в случая с изброяване на критерии за
подбор без конкретни подробни оценки за
всеки от служителите, а само в цифрови
оценки, без да са посочени въз основа
на кои конкретни факти, в трудовите
досиета на служителите са определяни аритметичните оценки на съответните
служители, опорочава подбора и уволнението на ищеца като незаконосъобразно е
отменено и са уважени исковете за възстановяване на предишната работа преди
уволнението, както и е уважен искът за заплащане на обезщетение за оставане без
работа съобразно приетата и неоспорена ССЕ.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените
с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е и правилно, като споделя напълно изложените в
мотивите му съображения, само досежно извода, че не е установено по делото
извършения подбор да е осъществен реално и точно според критериите, установени
по чл.329 КТ и при допуснатите доказателства във въззивна инстанция и от там крайния извод за основателност на
предявените искове и с оглед на чл. 272 ГПК изцяло препраща към тях, като не споделя съображенията
на първоинстанционният съд, че не е налице съкращаване на щата след като
заповедта и щатното разписание на длъжностите във ВКС в
сила от 23.02.2017год. са издадени без да е налице решение на съдийската
колегия на ВСС за това и в противоречие на чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ и при
противоречиви и взаимно изключващи се щатни разписания като намира, че следва да се има в предвид и
следното:
Между
страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „шофьор“ съгласно трудов договор №
750/03.05.2012г. и допълнително трудово споразумение № 2702/30.12.2016г., които
са приложени по делото.
С оспорената заповед № 514/07.03.2017г.
на Председателя на ВКС е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.328,ал.1,т.2 КТ поради съкращаване на щата, считано от датата на
връчването й и което е удостоверено срещу подпис на ищеца, че е връчена на
07.03.2017г. Изрично в заповедта е посочено, че трудовото правоотношение е
прекратено поради съкращаването на щата във
връзка с утвърдено със заповед № 422 от 23.02.2017г. щатно разписание на
длъжностите във ВКС, в сила от 23.02.2017г. и въз основа на Протокол от
06.03.2017г. за извършен подбор по реда на чл.329 КТ и писмено предизвестие №
77 от 07.03.2017г.
Със
заповед № 110/26.01.2017г. на Председателя на ВКС е утвърдена структура и състав на
администрацията на ВКС с обща щатна численост 249 щатни бройки, считано от
01.02.2017г., като в Обща администрация на ВКС, дирекция Управление и
стопанисване на съдебно имущество,, отдел „Стопанисване на Софийската съдебна
палата“, сектор „Административна дейност“ е утвърдена длъжността шофьор с 6
щатни бройки.
Видно от заповед № 422/ 23.02.2017г.
на Председателя на ВКС общата численост на администрацията на ВКС е намалена от
249 щатни бройки на 235 щатни бройки, считано от 23.02.2017г. В тази заповед е
посочено, че е променено наименованието на сектор „Административни дейности“ в
сектор „Снабдяване и транспорт“ в отдел „Управление на собствеността“ и е утвърдено щатно разписание на ВКС, в сила от
23.02.2017г. като е посочено в т.4.6 от
заповедта, че съкращава щатната численост с 4 щатни бройки за длъжността „шофьор ”/стр.233 по делото на СРС/.
Съгласно щатното разписание на длъжностите във ВКС, в сила от 23.02.2017г„
утвърдено от Председателя на ВКС, за длъжността „шофьор” са предвидени 2 щатни
бройки и те са в отдел „Управление на собствеността”. По делото е безспорно, а
и от представеното предходно Поименно разписание на длъжностите и работните
заплати на ВКС към 31.01.2017г. е видно , че щатните бройки за длъжността
„шофьор” са били общо шест , т.е. считано от 23.02.2017г. са намалени с четири.
Приложено е поименно разписание
на длъжностите и работните заплати на ВКС към 28.02.2017г., в което щатните
бройки за длъжността „шофьор” са шест и е вписан и ищецът като изпълняващ
длъжността „шофьор”, което и фактически
е било за м.02. 2017год.
Приложена е заповед № 423/23.02.2017 г. на председателя на ВКС, с която е
назначена комисия в посочен състав и в
която са включени свидетелката М.,
разпитана в първоинстанционното производство и
свидетелятА.Д. - началник отдел „Управление на собствеността“, разпитан
във въззивното производство и която комисия е имала задача да извърши процедура
по подбор между служителите в сектор „Снабдяване и транспорт“, отдел
„Управление на собствеността“, които заемат длъжността „шофьор“-т.2, като
определи и критериите, по които служителите да бъдат оценявани и представи в срок до 08.03.2017год. протокол и
решение от подбора, който съдържа резултатите от направените преценки по критериите.
Видно от приложения протокол на комисията за извършване на подбора от
06.03.2017год. за длъжността шофьор са
определени следните показатели:1. Квалификация, която включва: средно
образование - 5 т.; стаж във ВКС над 10 години - 10 т.; притежавана
допълнителна квалификация, относима за заеманата длъжност-15т. и други знания и
умения, свързани с изпълняваната работа-10т. и 2. Ниво на изпълнение на
възложената работа, която включва: организираност и ефективност: при ниска - 1
т. задоволителна -2 т., добра - 5 т., много добра - 15 т., отлична - 30 т. и
оценка от атестацията за последната година - за „отличен“ - 15 т., за „много
добър“ - 10 т., за „добър“ -5т. „задоволителен“ - 3 т. и за „слаб“ - 1 т. При
подбора на служителите на длъжност „Шофьор“ са включени и шестимата служители, изпълняващи тази
длъжност и са дадени оценки, като за В.А.К.са
посочени: Квалификация- средно образование-5т., стаж във ВКС над 10год.-10т.,
притежава допълнителна квалификация, относима към заемана длъжност-15т.,
Организираност и ефективност: отлична организираност и ефективност-30т. и
оценка от атестацията от 2016год.-15т. и общо 75т., за В.Х. В.са посочени:
Квалификация-
средно образование-5т., притежава допълнителна квалификация, относима към
заемана длъжност-15т., Организираност и ефективност: много добра-15т. и оценка
от атестацията от 2016год.-15т. и общо 50т., заГ.А.П.са посочени: Квалификация- средно образование-5т., стаж във ВКС над
10год.-10т., други знания и умения, свързани с изпълняваната работа-10т.,
Организираност и ефективност: отлична организираност и ефективност-30т. и
оценка от атестацията от 2016год.-15т. и общо 70т., за И.И.А.са посочени: Квалификация- средно образование-5т. и Организираност и ефективност: отлична
организираност и ефективност-30т. и оценка от атестацията от 2016год.-15т. и
общо 50т., за П.Д.И.са посочени:
Квалификация-
средно образование-5т., притежава
допълнителна квалификация, относима към заемана длъжност-15т., Организираност и
ефективност: добра организираност и ефективност-5т. и оценка от атестацията от
2016год.-15т. и общо 40т., и за Т.Д.С.
са
посочени: Квалификация- средно образование-5т. и Организираност и ефективност: отлична
организираност и ефективност-30т. и оценка от атестацията от 2016год.-15т. и
общо 50т. С оглед получените резултати комисията е приела, че следва да бъдат
прекратени правоотношенията поради съкращаване на щата с В.Х. В., И.И.А., Т.Д.С.
и П.Д.И.. Приложен е и табличен вид на оценките и
общите резултати на всичките служители, участвали в подбора с подпис на
членовете на комисията, но е приложен и табличен вид с имената на служителите и
словестно описание срещу всяко от имената какво е образованието, допълнителната
квалификация, оценка от атестация, общ трудов стаж, стаж на сходна длъжност,
стаж в съдебната система и във ВКС/стр.63 и 64 по делото на СРС/, като върху
този документ, няма подписи на членовете на комисията и не е посочено в
протокола за подбора, че същото е приложение или част от него.
От разпита на свидетелката М., разпитана в първоинстанционното
производство се установява, че същата е била член на комисията за подбора, като
не познава лично всички шофьори във ВКС
и познава ищеца, тъй като се е возила в
неговата кола при пътуване за семинар. Посочва, че на първото заседание са
определили критериите относно подбора, но за критерия „Други знания и умения“
са имали в предвид допълнителна квалификация, но съобразно длъжността шофьор и
са оценявани уменията, свързани с длъжността, но не си спомня точно какво
включва, както и не си спомня Г.П. защо е оценен по този критерий с 10 точки.
Посочва, че критерия „Допълнителна квалификация е различен от критерия „Други
знания и умения“, като са оценявали нещо допълнително във връзка с длъжността, но
не си спомня защо са дали по 15 т. на В., В.и П.. За един от шофьорите знае, че
има разрешително за оръжие, мисли, че е Г., но това не са го вземали в предвид
при оценката. Заявява, че при поставяне на оценките в протокола са имали в предвид данните,
съдържащи се в досиетата на съответните служители, не са посочвали изрично в писмен вид
изискванията, по които са оценявали шофьорите, като по всеки критерии са
определяли скала от 30 точки и за всеки от критериите са поставяли съответните точки.
Посочва, че в комисията по подбора е имало началник в общата администрация,
който е отговарял за шофьорите и по неговите лични наблюдения се е вземало
неговото мнение за шофьорите и това е бил Д.-началник отдел обща администрация.
Свидетеля П.И., разпитан в
първоинстанционното производство е посочил, че е работил като шофьор при
ответника от 2009год. и според свидетелят ищецът е изпълнявал служебните си
задължения по-добре от останалите шофьори, имал е категория С, която е за
професионален водач, не е имал нарушения, имал е заедно сГ.разрешение за носене
на оръжие и пряк ръководител им е бил А.Д..
В доклад на дирекция Вътрешен одит
във ВСС е посочено, че извършените
структурни промени на броя на съдебните служители със заповед
№422/23.02.2017год. на председателя на ВКС не са съобразени с предвидения ред в
чл.30, ал.5,т.8 и чл.341, ал.2 ЗСВ.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза, приета от първоинстанционният
съд се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за
последния отработен месец при ответника м.02.2017год. е в размер на 1128,51лв., като с оглед на това, че не спори
между страните и е приложен трудов договор от 18.05.2017год. на ищеца с
Прокуратурата на РБ, от който е видно, че е започнал работа, считано от
22.05.2017год. в Прокуратурата с по-ниско възнаграждение от 929,64лв., вещото лице е посочило, че обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода
от 07.03.2017год. до 21.05.2017год. е в размер на 2 821,27лв., а за
периода 22.05.2017год. до 07.09.2017год. е в размер на 755,71лв. или общо
от 3576,98лв.
Пред въззивния съд свидетелят Д., член на комисията за подбор е посочил, че
е отговарял за шофьорите и за отдела към който са били и друг е бил техния
ръководител на отдела, който не е участвал в комисията по подбор. Посочва, че
няма поглед върху работата на шофьорите, като знае, че двама били шофьори на
зам. председатели, други двама нямали коли и замествали. Посочва, че тези
шофьори които останали на работа след подбора са от 20 год. шофьори- Г.П. и В.
и на работа във ВКС над 10 год. Обсъждали всички шофьори поотделно и освен, че
най-много стаж имали двамата шофьори, не си спомня какви били другите критерии,
но това било достатъчно за него. При обсъждането всеки е давал своите точки,
като поне две заседания е имала комисията, а той се е возил само при двамата
стари шофьори. Не може да си спомни защо конкретно ищецът Т. не е оценяван по
показателя други знания и умения, които
трябвало да са свързани с изпълняваната и не може да кажа за шофьорите, каква
допълнителна квалификация са имали в предвид, която да е свързана с работата им.
Като само при В. и приГ.се возил, знае, чеГ.е имал разрешение за оръжие и
допуск за БНБ и когато са возени хора от международни делегации е имало
преводач.
Свидетелят С., посочва, че е работел във ВКС от 04.01.2016 до 19.06.2017 г.
като директор на Дирекция „Финанси и счетоводство“ и е уволнен поради
съкращение в щата. Познава ищеца като
служител във ВКС и който бил шофьор на зам. Председателя и знае за започналите
около 24.02.2017 г. съкращения, за които
лично не бях уведомен, въпреки, че смята, че следва, както и че смита,
че е следвало да участва и в комисията по подбора, но не е участвал. Посочва, че не знае да се е провело такова заседание на комисията за
подбор на 06.03.2017год.. За ищеца като шофьор посочва, че е перфектен и
безупречен.
Не се оспорва по делото и в тази връзка изрично е заявено пред въззивния
съд, че след съкращаването със заповед
от 23.02.2017год. шофьорите във ВКС са останали само двама.
При така установената фактическа обстановка Софийският
градски съд достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение,
като ищецът е заемал длъжността „ шофьор“ във ВКС и с атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ поради съкращаване в щата. Твърденията за незаконност на
уволнението в исковата молба, очертаващи основанието на предявения иск и в
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното
начало в гражданския процес /така решение № 77/8.03.2011 г. по гр. дело № 127/2010 г.
на ВКС, IV г. о./, са свързани с това, че смята, че заповедта за уволнение не е мотивирана, както
и, че председателят на ВКС не бил компетентен да извърши съкращаване на щата,
тъй като съгласно чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ единствено съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) можела да вземе
решение за това, както и ищецът се позовава на незаконосъобразност на подбора,
който в случая е задължителен и, че при уволнението работодателят е действал
недобросъвестно, за да бъде уволнен, като е възстановил в последствие щатната
бройка. С оглед на депозиранния отговора на исковата молба от ответника и
приложените към отговора писмени доказателства, с които ищецът се е запознал
едва след представянето им по делото в заявление от 04.08.2017год./стр.449 по
делото на СРС/ и в срока по чл.312, ал.2 ГПК са навадени оплаквания от ищеца и че с оглед на
представените поименни щатни разписания на длъжностите и работните заплати на
ВКС към 28.02.2017год., действали до 30.03.2017год. не е било осъществено
съкращаване на заеманата от ищеца длъжност и са изложени и доводи срещу подбора,
като липсата на мотиви относно критериите „други знания и умения“ и
„притежавана квалификация“ и в тази връзка дадените оценки само за някои от участниците, с оглед на приложения протокол на комисията по
подбора, който е оспорен и които оплаквания също подлежат на разглеждане. В
тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че уволнителната заповед
е мотивирана в достатъчна степен, като изрично е посочено, че уволнението е
поради съкращаване на щата, а независимо,
че настоящия състав на въззивния съд не споделя доводите, че има противоречиви
щатни разписания- и поименно щатно
разписание, където фигурират и шестте бройки, правилно първоинстанционният съд
е разгледал и това оплакване на ищеца след като е имало позоваване, независимо,
че разликата с поименното щатно разписание
е било с оглед и на работните заплати към 28.02.2017год., включително и
за ищеца и не води до извод, че не е извършено съкращаване.
Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са: да
е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки
от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или
учреждението поради преустрояване на съответстващите им трудови функции, съкращението
да е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не
само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
на характера на извършената работа, да е налице съкращаването към момента на
уволнението-датата на уволнението да съвпада или да следва датата на която е
извършено реално фактическото съкращаване и да е извършено по съответния ред и
от компетентния орган. В доказателствената тежест на ответника като работодател
извършил уволнението на ищеца на това основание поради съкращение в щата, както
е посочено в уволнителната заповед е да
установи по безспорен и категоричен начин наличието на законосъобразно
съкращение по отношение на щатната бройка на ищеца за длъжността „Шофьор“ и в случая при
условията на чл.329, ал.1 от КТ и упражненото право на подбор, което е
задължително в случая след като съкращаването в щата засяга четири от общо шест щатни бройки за длъжността „Шофьор“във ВКС, където е работил ищеца.
Неоснователен е доводът на ищеца, че
съкращаването е осъществено от некомпетентен орган след като това е
следвало да стане след решение на
съдийската колегия на ВСС. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗСВ съдийската колегия осъществява посочените в същата алинея
правомощия по отношение на съдиите, като в т.8 от същата е посочено, че определя
и броя на съдебни служители съобразно
степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с
административните ръководители на органите на съдебната власт, като може да
разкри нови и да съкращава длъжности. Със сходно съдържание е разпоредбата на
чл. 341, ал. 2 ЗСВ, че броят на съдебните служители в органите на съдебната
власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен
ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и
след съгласуване с Комисия „Бюджет финанси”. Също така с оглед на чл.342, ал.2 ЗСВ ВСС приема правилници за администрацията на
съответните органи на съдебната власт, като с оглед на чл.340, ал.2 ЗСВ е
предвидена администрация на ВКС и в тази връзка е приет Правилник за администрацията на
ВКС/ПАВКС/. Така посочените правомощия на Висшия съдебен съвет обаче по никакъв
начин не противоречат, а още по-малко ограничават правомощията на председателя
на ВКС по отношение на съдебните служители в съда. С оглед на чл. 114, ал. 1, т.12 и т. 13 ЗСВ
председателят на Върховния касационен съд одобрява щатното разписание на
администрацията на съда и назначава и освобождава служителите в съда и
упражнява функциите на работодател по отношение на съдебните служители. В този смисъл в чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ПАВКС е посочено, че
председателят на ВКС назначава и освобождава съдебните служители в
администрацията на ВКС, определя, изменя и допълва структурата, вида,
наименованието на съответните звена, числеността и длъжностите в тях в
съответствие с предвиденото в Правилника и с оглед на чл.5, ал.1,т.5 от правилника одобрява щатното
разписание. Също така съгласно чл. 92,
ал. 1 ПАВКС длъжностите за съдебни служители в администрацията на ВКС се
определят в щатно разписание, утвърдено от председателя на съда. Проектът на
щатно разписание се разработва от звеното, отговарящо за управлението на
човешките ресурси, съобразно класификатора по чл. 341, ал. 1 ЗСВ и общата
численост на администрацията на ВКС, определена от Съдийската колегия на ВСС.
Поради което при анализ и тълкуване на посочените разпоредби следва да се
направи извод, че утвърденото от
председателят на ВКС щатно разписание не може да предвижда численост на
служителите, надхвърляща тази, определена от съдийската колегия на ВСС и в тези
граници обаче, председателят на ВКС е
този, който определя, изменя, допълва структурата, вида, наименованието на
съответните звена, числеността и длъжностите в тях. След като съдийската
колегия на ВСС определя общия брой на служителите в органите на съдебната власт,
включително и за ВКС, в рамките на определения общ брой служители за ВКС,
председателят на ВКС одобрява щатното разписание и разполага с възможността да извършва
промени в него, като изменя и допълва структурата на администрацията чрез
определяне броя и вида на длъжностите, съобразно Класификатора на длъжностите
по чл.341, ал.1 ЗСВ, включително разполага и с възможността да извърши съкращение по чл.328, ал.1,т.2 от КТ
без да е необходимо предварително съгласуване или решение на съдийската колегия
на ВСС.
В случая след като преди прекратяването на трудовия договор с ищеца е
налице решение на компетентния за това
орган да одобрява, респективно да изменя щатното разписание, обективирано в заповед №
422/ 23.02.2017г. на Председателя на ВКС, като общата численост на
администрацията на ВКС е намалена от 249 щатни бройки на 235 щатни бройки,
считано от 23.02.2017г. и променено наименованието на сектор „Административни
дейности“ в сектор „Снабдяване и транспорт“ в отдел „Управление на
собствеността“ и също така е утвърдено
ново щатно разписание на ВКС, в сила от 23.02.2017г. като е посочено в т.4.6 от заповедта, че
съкращава щатната численост с 4 щатни бройки за длъжността „шофьор“ във ВКС е налице съкращаване на щата
по смисъла на чл.328, ал.1,т.2 КТ като
се намаляват щатни бройки за определената длъжност от 6 на 2 и
това е вписаното уволнително основание в заповедта, която се оспорва.
С оглед на чл. 329, ал.1 КТ “при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по добре”. Разпоредбата носи заглавието “право на подбор”. Въпреки това обаче трайната съдебна практика и правната теория приемат, че извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност – така изрично мотивите на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК – ВКС. В закона не е установена писмена форма, нито за действителност, нито за доказване на извършването на подбор по чл. 329 КТ, поради което това обстоятелство може да се доказва с всички доказателствени средства по ГПК, вкл. свидетелски показания – в този смисъл и ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК – ВКС. Задължението да извърши подбор е за работодателя. В случая приложения по делото протокол от 06.03.2017год. не е достатъчно доказателство, че подборът е бил законосъобразно извършен по критериите на чл. 329 КТ, доколкото тъй като е частен свидетелстващ документ, неносещ подпис на ищеца, поради което същият не може да му се противопостави с оглед извършеното от него изрично оспорване на констатациите в него. В протокола на специално назначената комисия за осъществяване на подбора са посочени само крайните аритметични оценки, определени от членовете на комисията, на служителите, изпълняващи длъжността „шофьор”, но не и конкретните причини за тези оценки. Вписани са само цифрови оценки, няма мотивиране за тяхното поставяне, няма точно и ясно словесно обяснение защо на съответния служител е поставена съответната оценка и това отразяване в протокола само на цифрови оценки възпрепятства съдебната проверка и преценка за законосъобразността му и в тази връзка са допуснати и свидетелски показания, включително и пред въззивния съд при условията на чл.266, ал.3 ГПК. При съвкупната преценка на доказателствата за извършения подбор приложения протокол от 06.03.2017год., таблица с оценките и класирането на участниците в подбора, с подпис на членовете на комисията и от показанията на свидетелите по делото се установява, че в подбора са участвали всички служители на длъжност шофьор във ВКС към този момент и шестима на брой, посочени са критериите, по които следва да се извърши оценката им, както и броя точки, който се дава по всеки от тях и което е изцяло по преценка на извършващите подбора, но за два от посочените, относими към първия общ критерии квалификация- „притежава допълнителна квалификация, относима към заемана длъжност“ и „други знания и умения, свързани с изпълняваната работа“ не е посочено както в протокола, какво следва да се има в предвид за тях и каква преценка включват за какви конкретно обстоятелства, за да бъдат оценявани участниците в подбора, но което не се установява и от показанията на двамата свидетели, членове на комисията по подбора, които посочват, че са различни, но не могат да кажат какво конкретно се е имало в предвид при съпоставката на служителите по тези критерии, както и не се установява поради каква причина и заради какви конкретно обстоятелства, които евентуално комисията е приела, че се отнасят до критерия „притежава допълнителна квалификация, относима към заемана длъжност“ са оценявани и са дадени точки само на служителите В.А., В.Х. и П.Д.И., а другите трима не са получили оценка по този показател, както и това се отнася до критерия „други знания и умения, свързани с изпълняваната работа“ по който единствен е оценен с 10т-.Г.А.П.. Противоречиви са показанията на свидетелите Д. и М. с това, което е отразено в протокола от 06.03.2017год. относно това, че свидетелите посочват, че са давани конкретни оценки по всеки един от критериите и което не съвпада с отразеното в протокола, където няма поставени оценки по критерия „притежава допълнителна квалификация за Г.П., И.А.и Т.С. и не се установява за тези за които е дадена оценка по този критерии в максимални точки -за В.А., за В.Х. и за П.И. какво се имало в предвид и какви обстоятелства са съобразени конкретно за да им се поставят тези оценки. Същото се отнася и до критерия „други знания и умения, свързани с изпълняваната работа“ по който единствено оценка имаГ.А.П., но без да е ясно защо е поставена и какво е преценявано, като липсват мотиви в протокола, но не се установяват тези обстоятелства и от свидетелските показания. Не се установява и от приложената втора таблица/стр.63-64 по делото на СРС/, върху която няма подписи на членовете на комисия и не е посочено, че е неразделна част от протокола за подбор от 06.03.2017год., че словестното съдържание в нея е това, което е било включено като обстоятелства при оценка по двата критерия, за които не е посочено какво включват и което не се установява и от свидетелските показания по делото. Няма пречки при преценка на квалификацията на служителя да се вземе в предвид и неговия стаж, включително и този при същия работодател, доколкото той означава придобиване на опит, знания и умения, но за да е законосъобразен подбора в случая е следвало да се оценят всички участници в подбора по всеки от посочените критерии, като се посочи и ясно и какви обстоятелства се имат в предвид по посочените два критерии по които няма словестно означение при формулирането им, но и кое е довело при тях до оценяване само на някой от участниците. Ищеца изрично е оспорил законосъобразното извършване на подбора по чл. 329 КТ, което включва, както липсата на мотиви в протокола и относно оценките, а и за това какво включват критериите, но от там и правилността на самото крайно решение от подбора. Работодателят следва да докаже, че действително е взел предвид законовите критерии при подбора и по тях е оценявал служителите. Съдът трябва да има възможност да извърши проверка, че дадените оценки, касаещи образование и квалификация на всеки, съответстват на обективната действителност, както и какви са оценките, получени за ниво на изпълнявана работа. Въпрос на доказване е да установи действително извършване на подбор, лицата между които го е сторил по какви показатели и, че трудовите правоотношения са запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Протоколът е частен писмен документ, които няма обвързваща съда материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност и което в настоящия случай не е осъществено от ответника и със свидетелските показания по делото. По изложените съображения съдът приема, че при прекратяването на трудовото правоотношение на ищцеца с ответника, не са спазени изискванията на чл. 329 КТ за провеждането на подбор между служителите, заемащи длъжност, която подлежи на съкращаване. Предвид което, съдът намира, че уволнението е незаконно, поради което предявеният иск за отмяната му по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Относно иска с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ:
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че атакуваното уволнение е незаконно, както и, че трудовото правоотношение между страните е за неопределено време, искът се явява основателен.
Относно иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
Основателен и е акцесорният иск за присъждане на обезщетение по чл.
225, ал. 1 и 2 КТ за периода от 07.03.2017год. до 21.05.2017год. през който
ищеца е останал без работа с оглед на вписването в трудовата книжка, а за
останалия период от 22.05.2017год. до 07.09.2017год. след като е бил в трудово
правоотношение с друг работодател, но с по-ниско трудово възнаграждение следва
да получи обезщетение за разликата между получаваното при ответника и и
възнаграждението при новия работодател и което е в общ размер на 3576,98лв.,
съобразно ССЕ.
Поради изложените съображения и поради съвпадението на крайните правни
изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото при неоснователност
на въззивната жалба се дължат разноски на въззиваемата страна ищец и които са
за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение от 500лв., с оглед на приложения договор за правна помощ. Заплатеното и претендирано адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно с оглед на чл.78, ал.5 ГПК, при
фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване на чл.7, ал.1, т.2
от НМРАВ, която предвижда възнаграждение по искове за отмяна на уволнение или
за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно- не по-малко
от минималнната работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ и която в случая е от 460лв., а в случая има и
предявен иск и по чл.344, ал.1,т.3, вр. с чл.225 КТ, който е с определен интерес,
при който възнаграждението се определя с
оглед на чл.7, ал.2 от същото наредба, както и явяване на представителя на
въззивнаемия в две съдебни заседания пред въззивна инстанция.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №235958 от 11.10. 2017год. на СРС, 68-ми състав, постановено по
гр.д. №27389/2017год. по описа на СРС.
ОСЪЖДА В.К.С., София, бул. ******* да
заплати на Т.Д.С.,***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Й.П.Й. сумата от
500лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.
2.