РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 667
Град
Пловдив, 02 април 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 3281 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.68, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по
жалба на Г.Е.Ш., ЕГН **********,***, против отказ с рег.№ 4383-544 от
11.12.2020 г. на ВПД началник на Трето РУ – Пловдив, с което на жалбоподателя е
отказано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие
с цел самоотбрана по заявление с вх. № 438000-12508/09.11.2020 г.
В жалбата си лицето
посочва, че не е доволен от издадения административен акт, с който му отказано
издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие. Моли постановеният отказ да се отмени, като излага
съображения относно основателността на искането. Посочва, че оръжието му е
необходимо за самоотбрана и респект, тъй като е бил заплашван многократно от
конкретно лице, което посегнал и на неговия живот и здраве, при което са му
били нанесени удари с нож в гърба и в рамото. Представя епикриза. Твърди, че
лицето било пуснато от ареста срещу подписка и продължило да тормози него и
членовете на неговото семейство. Твърди, че С.И.е негов дългогодишен служител.
Същата живеела с това лице на семейни начала, но и тя станала негова жертва.
Посочва, че посоченият мъж намерил телефона на майка му и започнал да я
заблуждава. Твърди, че е подавал сигнали до прокуратура и МВР. Не иска да се
саморазправя, а да го защитят съответните органи. Иска оръжието за респект,
както полицаите, а не, за да напада. В допълнителни писмени бележки представя
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 26.05.2020 г.
по пр.пр.№ 436/ 2020 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик. Иска да му
се разреши придобиването на късоцевно оръжие.
Ответникът – ВПД началник на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив
в нарочно писмено становище по делото, чрез юрк. П., намира жалбата за неоснователна, поради което
моли да се отхвърли, а издаденият административен акт като правилен и
законосъобразен да се остави в сила. Излага съображения по същество. Претендира
разноски за юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура
– Пловдив не изпраща представител.
По допустимостта на
жалбата, съдът констатира следното:
Процесният отказ е
бил доведен до знанието на жалбоподателя на 16.12.2020г., видно от попълнената
разписка на гърба на издадения отказ - л. 12 по делото. Жалбоподателят е
сезирал съда с жалбата си на 18.12.2020 г., видно от положения печат и входящ
номер с дата на регистратурата на съда, поради което намира жалбата за подадена
в законоустановения срок. Подадена е при
наличие на правен интерес, поради което се явява допустима.
Административното
производство е започнало по заявление с вх. № 438000-12508/09.11.2020 г. на
жалбоподателя Ш. за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие. Адресирано е до началника на Трето РУ ”Полиция” при ОД на
МВР - Пловдив, явяващ се компетентен за целта орган, предвид разпоредбата на
чл.50, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Към заявлението са
били приложени, съгласно изискването на чл.61 от ЗОБВВПИ, декларация по чл. 98
от ЗОБВВПИ, свидетелство за съдимост от 23.10.2020 г. на Районен съд – Пловдив,
удостоверение от Окръжна прокуратура - Пловдив
за това, че към 16.11.2020 г. няма данни за образувани и неприключили
наказателни производства и повдигнати обвинения против лицето; удостоверение от
“Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД от 23.10.2020г., че не се води на
учет и медицинско свидетелство и че жалбоподателят е психически здрав, мотиви
за искането, удостоверение № 21247 от 2020 г. за придобита правоспособност за
безопасно боравене с оръжие, разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие, част от диплома за завършено образование, такса.
Изготвена е
докладна записка от 10.12.2020 г. от
мл.експерт служба КОС, според която мл. полицейски инспектор предлага да бъдат
изискани допълнителни мотиви относно издаването на разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Въз основа на
събраните данни административният орган е приел, че твърденията на лицето не са
подкрепени с доказателства, които да доказват необходимост от ползването на
лично огнестрелно оръжие. В мотивите е посочено още, че не се обоснована по
категоричен начин съществуваща опасност за живота, здравето и имуществото на
лицето, което да обосновава ползването на лично късоцевно огнестрелно оръжие за
сочените в чл.6 от ЗОБВВПИ от физическото лице. Приел е, че в законодателството
ни е установен разрешителен режим, при
който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен
начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от
притежаването, съхранението и носенето на огнестрелно оръжие за
някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В отказът се посочва
още, че в случаите на издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно
оръжие е в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
конкретни факти и съответни доказателства, в зависимост от конкретното
основание, посочено от него, от които да е видно по недвусмислен и категоричен
начин, че действително е налице основателна причина за притежаване на
огнестрелно оръжие.
В настоящото
съдебно производство се събраха нови доказателства, които не са били
представени със заявлението. По искане на жалбоподателя от РУ Пазарджик са
събрани данни, които са депозирани в писмо с рег.№ 1818р-3203 от 02.02.2021 г.
на началника на РУ Пазарджик, а с писмените бележки от жалбоподателя е
представено постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
26.05.2020 г. по пр.пр.№ 436/ 2020 г. по описа на Районна прокуратура –
Пазарджик.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено
при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на закона.
На първо място,
съдът намира оспорения акт за постановен от компетентен орган, доколкото с него
е отказано издаването на разрешение за съхранение и продължаване на срока на
разрешението за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, както и е
разпоредено изземването на притежаваното от същия оръжие се издава на физически лица от директора на ГДОП /Главна
дирекция “Борба с организираната престъпност”/ или упълномощено от него
длъжностно лице или от началника на РУ по местонахождението на обекта за
съхранение или по постоянния адрес на физическото лице (чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ), и по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран
спор.
От така събраните
по делото доказателства се установява безспорно твърдяното от административния
орган в издадената заповед основание на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Според
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешението не се издава на лице,
което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение.
Анализът
на посочения текст от закона налагат извод, че съответното физическо лице,
което иска издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие и боеприпаси, трябва в писмен вид да изложи конкретни
факти и обстоятелства, които да обосновават несъмнен извод, че неговите или на
членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени
по начин, който да изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно
оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда е
възведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на
физическото лице придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие и
боеприпаси.
Следователно,
издаването на законосъобразен индивидуален административен акт в случая включва
освен констатирането на обстоятелствата, за установяването на които цитираната
разпоредба изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, и
обсъждането на въпроса за наличието или липсата на необходимост от самоохрана,
което в случая от административния орган е било сторено.
Нещо
повече, на жалбоподателя е била дадена възможност на основание чл.34, ал.3 от АПК да изрази допълнително становище и да посочи нови факти, оказващи
необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие, във връзка с което
последният е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана на него, на
семейството му и на работниците му. Изложил
е и обстоятелствата, посочени в заявлението.
Безспорно
е, че за да се обоснове нужда в тази насока, не е необходимо да съществува конкретно
застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно
съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната
личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка пред административния
орган не са били представени никакви доказателства относно твърденията на
лицето, нито доказателства за налична потенциална опасност. Изводът за потенциална
опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени
факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или
на негови близки хора. Такива конкретни заплахи в случая не се доказват и от
представеното по делото, макар и след приключване на съдебното дирене
прокурорско постановление от 26.05.2020 г., с което е отказано да бъде
образувано досъдебно производство. В същото е посочено, че няма данни да са
били отправени конкретни закани за убийство, които да са предизвикали
основателен страх, а по-скоро са отправяни обиди и клевети.
Доказването
на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно
оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване
на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. От
представената по делото административна преписка и от ангажираните от
жалбоподателя доказателства не се установява и не се доказва основателна
причина за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, поради което и не се
оборват изводите на административния орган за липсата на основателна причина за
притежание на огнестрелно оръжие.
Съдът
намира, че твърденията на лицето, че огнестрелното оръжие му е необходимо за
респект като при полицаите, са несъстоятелни. Полицейските органи са длъжностни
лица,които по закон имат право да нося оръжие с цел превенция и охрана на
обществения ред. Законодателството не дава възможност за свободно притежаване
на оръжие от всяко дееспособно лице, а изтъкнатите съображения от жалбоподателя
касаят по-скоро възможността за саморазправа при евентуално ново спречкване
между лицата. Възможността да се защитят работниците докато са на работа в
предприятието на жалбоподателя от своя страна изисква спазването на друг ред,
предвиден в Закона за частната охранителна дейност.
Въведеният
от закона разрешителен режим изисква установяването на категорична необходимост
от носенето на огнестрелно оръжие, наличието на сериозни и уважителни причини,
изброени в закона, тъй като дейностите по ЗОБВВПИ, вкл. носене, употреба и
съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него са свързани с висок риск
от обществена опасност. Определяща за издаване на разрешение за носене,
употреба и съхранение за огнестрелно оръжие за самоотбрана е реалната опасност
от посегателства върху живота, здравето и имуществото на физическото лице,
което го иска, каквато в случая не се констатира. На безспорно високия риск от
обществена опасност, която се свързва с дейностите с огнестрелно оръжие, следва
да съответства основателна причина, за да бъдат разрешени. Самоотбраната като
такава предполага реалното съществуване на опасност, която не може да бъде
преодоляна или избегната по друг начин.
Ето
защо, като издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без
противоречие с материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона и
при отсъствието на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата против него е
неоснователна и като такава ще следва да се остави без уважение.
Предвид
изхода от делото и предявената претенция за присъждане на разноски от ответника,
съдът намира, че същата следва да бъде уважена. Следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 100 лв.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Е.Ш., ЕГН **********,***,
против отказ с рег.№ 4383-544 от 11.12.2020 г. на ВПД началник на Трето РУ –
Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие с цел самоотбрана по заявление с
вх. № 438000-12508/09.11.2020 г.
ОСЪЖДА Г.Е.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на
ОД на МВР – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от получаването на
съобщението с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: