Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1502 Година 04.11.2020
Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин
ЕНЧЕВ
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря С.
Х.
Прокурор
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 1460 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по две касационни жалби срещу решение
№ 561/28.04.2020г. постановено по адм.дело № 49/2019г. по описа на
Административен съд Бургас. С решението е осъдена Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр.София да заплати на И.С.И. с ЕГН ********** обезщетение в
размер на 3 240,00 лева, за претърпени неимуществени вреди – засягане на
личността и достойнството, преживени страдания, вследствие противоправно
бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална
жилищна площ в периода от 22.01.2018г. до 13.03.2018г.,
неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода
всеки ден в периода от 01.01.2014г. до 15.11.2017г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като иска е
отхвърлен до пълния предявен размер от 29 000 лева.
Първата
касационна жалба е подадена от И.С.И. с ЕГН **********, с адрес: *** и с нея се
оспорва решението в частта в която искът е отхвърлен. Прави искане да се
увеличи общата сума на обезщетението, което следва да му се присъди. В съдебно
заседание касаторът
се явява лично и с адв.Я. и поддържа жалбата на
сочените в нея основания.
Втората касационна жалба е подадена от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София и с нея се оспорва решението в
частта в която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 3 240,00 лева, като
счита, че решението в тази му част е неправилно поради нарушение на материалния
закон и необосновано. Счита и че решението е неправилно и по отношение на
неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане да се отмени
решението, в обжалваната му част, да се потвърди в останалата част и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Изразява становище за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ГД “Изпълнение
на наказанията“ гр.София.
Касационните жалби са
процесуално допустими, подадени от надлежни страни, в законоустановения срок. Разгледани по същество и двете са
неоснователни.
Производството пред Административен
съд Бургас се е развило по исковата молба на И.С.И., лишен от
свобода и изтърпяващ наказанието в Затвора гр.Бургас против ГД „Изпълнение на
наказанията“, с която е поискал да му се присъди обезщетение
за
неимуществени вреди в общ размер на 29 000,00 лева за периода за периода от
01.01.2014г. -31.12.2018г., причинени от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на затвора. Фактическите
основания, на които лицето претендира обезщетението са: 1.тежки битови условия в Затвора
Бургас обосноваващи нечовешко отношение към лишените от свобода, в частност към
него, изразяващи се в недостатъчно жилищна площ на помещенията които е
обитавал, което е възпрепятствало възможността му за движение в килията, липса
тоалетна и мивка, облекчаване на физиологични нужди в присъствието на други
лица в предназначена за целта пластмасова кофа, право на 1 час на ден престой
на открито, по време на който няма място за сядане и подслон, влага и мухъл в
едно от помещенията поради близост до санитарно помещение, което е повлияло на
здравословното му състояние изразяващо се в болки в краката и мускулите,
атрофия на крайниците. За претърпените болки и страдания, произтичащи от така
описаните условия през процесния период, е претендирано обезщетение в размер на
6 000,00 лева; 2.неоправдано високи цени на телефонните
разговори и на стоките, които се продават в лавката на затвора – завишени
пазарни цени и стоки с изтекъл срок на годност, за които е претендирано обезщетение
в размер на 5 000,00 лева; 3.полаган за част от периода труд на норма,
наричан от ищеца „робски“, с твърдения, че е работел за минимална заплата, от
която затворът вземал 2/3, като от остатъка му е удържан 10% плосък данък, е претендирано
обезщетение в размер на 5 000,00 лева; 4.поради липса на достатъчно възможности за
движение и спортуване ищецът е поискал също 5 000,00 лева обезщетение, с
твърдения, че тази ограниченост на движенията е повлияла на цялостното му
здравословното състояние; 5.поради застрашаване на здравословното му състояние, е претендирано
обезщетение в размер на 5 000,00 лева, тъй като предоставяната му храната
не е отговаряла на диетичните изисквания за болестта от която страда /язва/ и
това допълнително влошава здравето му; 6.претендирано обезщетение в размер
на 1 000,00 лева за питейната вода в затвора, с аргумент, че след извършен
ремонт водата не е годна за пиене и е топла, тъй като минавала през котела, в
който се топли вода за баня; 7.претенция в размер на 2 000,00 лева за неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдания, поради мухъл и влага в коридора,
стените и тавана на килията, понасянето на лоша миризма от контейнерите за
боклук разположени под прозореца му, както и липса на огледало, закачалка, шкаф
за дрехи, което го принуждава да си държи дрехите в чанта под леглото.
С решение № 561/28.04.2020г. постановено по
адм.дело №49/2019г. по описа на Административен съд Бургас съдът е обосновал извод за частична основателност на
исковата претенция, която е уважил до размер от 3 240,00 лева и е
отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 29 000,00 лева.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че въпреки разделянето от страна
на ищеца на общо претендираната
сума на седем части, ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за него неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация, поради което след разглеждането поотделно на всички
възражения, изложени в исковата молба, за всички приети за основателни
оплаквания е определен общ размер на обезщетението.
По отношение
на жилищната площ съдът е намерил претенцията за основателна само за периода от
22.01.2018г.до 13.03.2018г., когато е установено, че ищецът е обитавал килия с
още четирима лишени от свобода и на всеки се е падало по 3,2 кв.м жилищна площ.
По отношение на твърденията за наличието на влага и мухъл, съдът е приел, че
това обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне размера на
обезщетението, тъй като то несъмнено влияе върху здравето и качеството на
живот.
Предвид
установените факти относно достъпа до санитарен възел и течаща вода съдът е
обосновал извод, че килиите, в които бил настаняван ищецът не отговарят на
посочените изисквания, тъй като за него бил препятстван достъпа до санитарен
възел и течаща вода в продължение на половината от всяко денонощие и той в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне бил принуден да
облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение и
в което всъщност се осъществявали всички битови дейности, извършвани от лишения
от свобода ежедневно, като спане, хранене и др.
За
неоснователна е намерена претенцията касаеща цените на телефонните услуги, които
ползват лишените от свобода, като и продажните цени на предлаганите в лавката
стоки. Посочено е, че няма основание да се ангажира отговорността на ответника,
тъй като не той предоставя въпросните услуги и съответно не определя цените на
тези услуги, респ. продукти, а същите се продават от Държавно предприятие „Фонд
затворно дело” и се определят от управителния съвет на това държавно
предприятие на основание чл.22, т.2 от Правилника за устройство дейността на
ДПФЗД.
По отношение
на претенцията за присъждане на обезщетение касаещо условията на полагане на
труд съдът е счел, че не се претендира имуществена щета, както и че няма преки
или косвени данни ищецът да е претърпял някакво съществено емоционално
страдание за което да се претендира настъпването на неимуществени вреди за
него.
Във връзка с
твърдяната от лицето невъзможност за движение и спортуване, което според него е
повлияло на здравословното му състояние съдът е назначил съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице по която не е установило причинна връзка между
невъзможността за движение, храната и установеното кардиологично заболяване на
ищеца, с оглед на което съдът е обосновал неоснователност и на тази претенция.
Изложеното е
мотивирало съда да обоснове извод за частична основателност на иска, що се
касае до установената по-малка от минимално допустимата жилищна площ за кратък
период от време – от 22.01.2018г. до 13.03.2018г. и липсата на достъп до санитарен
възел и течаща вода през по-голяма част от претендирания период – от
01.01.2014г. до 15.11.2017г.
Съгласно
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, решението на административния съд подлежи на касационно
оспорване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред
тричленен състав на същия съд.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е
относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е обосновал изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
като на основание чл.52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетението по
справедливост.
Възраженията на касатора И. за
несправедливост на размера на обезщетението, настоящият съд счете за
неоснователни. Естеството и характера на причиненото страдание съдът преценява
не само с оглед субективното възприятие и усещане на ищеца за причинена вреда,
но и с оглед на конкретни обективни факти. Негативното въздействие на
условията, при които този касатор е пребивавал в Затвора Бургас е несъмнено,
като поставен
в тези условия, в тяхната съвкупност, същите с основание са приети като
представляващи отклонение от подходящата жизнена среда за изтърпяващите
наказанието, като неудобствата надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложеното наказание и водят до понасяне на страдания, трудности и негативни
емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието
„лишаване от свобода“. При
преценката на въздействието на тези условия, съдът е съобразил и тяхната
продължителност, като е разграничил периодите, в които лишеният от свобода е
бил настаняван в различни помещения, в част от които условията са били
по-добри, не са били пренаселени, ищецът е разполагал с повече жилищна площ, както
и липсата на достъп до санитарен възел и течаща вода, вземайки се предвид
наличието на влага и мухъл, като фактори влияещи върху здравето и качеството му
на живот и в съответствие с тези особености е изведена и дължимата се
справедливост, като е определена сумата от 3 240,00 лева, възмездяваща
претендираните вреди на това фактическо основание, който размер и настоящият
съд счете за справедливо присъден.
Аналогично
на изложените мотиви касационната инстанция счита за неоснователни оплакванията
на касатора ГД „Изпълнение на наказанията“ относно недоказаност на претърпените
вреди, респективно по отношение на размера на присъденото обезщетение.
Решението
е правилно и в частта относно отхвърлените искови претенции от исковата молба,
по отношение на които първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които
настоящият касационен състав напълно възприема.
Дейността
по продажба на хранителни и нехранителни стоки в лавките, находящи се в местата
за лишаване от свобода, действително се осъществява от ДП „Фонд затворно дело“. По силата на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС,
държавното предприятие осъществява управление на дейностите, свързани с
подобряване на условията за изпълнение на наказанията. Това предприятие не е
държавен орган, а дейността по ценообразуване на стоките в лавките към местата
за лишаване от свобода не представлява административна дейност, като дейността
по продажба на стоки в лавките към затвора не се осъществява от служители на
ответника и същата не представлява действия на административен орган.
Твърдението
на ищеца за заплащане от страна на затворническата администрация на
необосновано по-малка сума от реално изработената по норма, правилно е
преценено от съда като такова, което не обосновава овъзмездяване на претендираните
от него неимуществени вреди, при липсата на данни това да му е причинило
съществено емоционално страдание. Следва да се има предвид, че изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен
обществено полезен труд, правната уредба за който се съдържа в разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща за всяка работа извън доброволния неплатен
труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената, лишените от свобода да получават
определена част, процентно съотношение от възнаграждението за изработеното, а
според ал.2 – частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра
на правосъдието. Неправилното определяне на дължимото възнаграждение по своята
същност би могло да причини на касатора И. имуществени вреди, но в случая
такива не се претендират и правилно от първоинстанционния съд такива не са
разгледани, съответно присъдени.
На
следващо място, посредством приетото заключение на вещото лице по допуснатата по
делото съдебномедицинска експертиза не се установява категорична причинна
връзка между оплакванията
на ищеца за влошено здравословно състояние предвид неосигуряване от страна на
затворническата администрация на възможност за движение и спортуване, поради
което правилно решаващият съд е приел за недоказано и това оплакване и
неоснователност на тази претенция.
Неоснователно
е направеното от касатора ГД „Изпълнение на наказанието“ възражение за
незаконосъобразност на съдебното решение в частта в която не му е присъдено
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се
отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството,
като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при
отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и
дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата
претенция, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и правилно не е уважено от първоинстанционния съд.
С
оглед на изложеното касационните жалби са неоснователни и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.285, ал.1
от ЗИНЗС,
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на спора не следва да се присъждат разноски по делото и на двете
страни.
Мотивиран
от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти
състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
561/28.04.2020г. постановено по адм.дело № 49/2019г. по описа на
Административен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.