РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110201163 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД, представлявано
от Д. Б. Хр., против Наказателно Постановление № 552192- F 580747 /
18.12.2020г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности"-Варна при ТД -
НАП гр.Варна, с което на „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 2000 лева за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл. 118, ал.1 ЗДДС.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, като се сочи, че в случая
по обективни причини е било невъзможно установяването на точната
стойност на услугата, поради което при приемане на плащането касиерът е
издал касова бележка от кочан, като впоследствие е щяла да издаде и касов
бон (след установяване на точната сума по извършената услуга).Навеждат се
доводи и за това, че при прилагане на санкционната норма на чл.185 ал.2 от
ЗДДС не е посочено, че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи.Направено е и искане случаят да бъде приет за маловажен, като с
епосочва, че твърдението за допуснато друго такова нарушение в предходен
период не следва да се взема предвид доколкото касае не същия, а друг
1
търговски обект, стопанисван от дружеството.Поради тези и други
съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на
евентуалност намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. Г.В. пледира за
отмяна на постановлението.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.Направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по
делото писмени доказателства, съдът намери за установено от
фактическа страна следното:
На 10.11.2020г. служители на ТД-НАП-Варна , един от които св.П.К., в
изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в магазин -
сервиз „Голямата гума", , намиращ се в гр.Варна, бул." Сливница" 178 и
стопанисван от „Ауто Гуми-Варна" ЕООД.
Първоначално на данъчните служители била извършена услуга по смяна
на гуми – 4бр. гуми и 4бр. вентили на обща стойност 52 лева, която услуга св.
К. заплатил с една банкнота от 50 лева и една монета от 2 лева, за което
плащане на същия не бил издаден касов бон от „Ауто Гуми-Варна" ЕООД от
работещите в обекта фискални устройства, нито ръчна касова бележка от
кочан. Плащането било прието от св. В. Т. Д.- касиер-домакин в обекта.
С оглед установеното при проверката, бил издаден АУАН, а
впоследствие административнонаказващият орган приел от правна страна, че
са били нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ, като нарушението не било извършено за първи път от дружеството –
жалбоподател, поради което в издаденото въз основа на АУАН НП
приложимата санкция била определена в размер на сумата от 2000 лева .
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и
недвусмислен начин от показанията на св. П.К. – актосъставител, както и от
всички налични по преписката писмени доказателства между които не
съществуват никакви противоречия.
От показанията на св. Д., които съдът на свой ред кредитира се установи,
че поради натоварения график на сервиза клиентът просто отишъл при
2
касиера, оставил парите и си тръгнал, като касиерът едва после отишъл при
колегата, който го обслужил и след като установил действителната стойност
на услугата издал касов бон, като до тогава съставил единствено бележка от
кочан.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от
процесуално легитимирано лице (наказаното юридическо лице) и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314,
ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.1 от ДОПК актовете за
установяване на административните нарушения се съставят от органите по
приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице какъвто в случая се явява Началника на отдел.
Съобразно чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "старши
инспектор по приходите". Актът, въз основа на който е издадено обжалваното
НП е съставен от свидетелят ПЛ. Б. К., заемащ длъжност „инспектор по
приходите“, с оглед на което съдът намира, че същият е бил компетентен да
състави процесния АУАН.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Фактическото
описание на вмененото на жалбоподателя на нарушение е описано точно и
ясно, както в АУАН, така и в НП, като посочената от АНО правна
3
квалификация съответства на фактическото описание.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като за пълнота
съдът следва да отбележи, че на жалбоподателя са били предоставени всички
предвидени в закона процесуални възможности да изрази възраженията си,
свързани със съставените АУАН и НП.
По отношение вмененото нарушение, съдът намира следното:
Съгласно чл.118,ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС е предвидено, че министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност.
Именно в тази връзка е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги.
4
Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3,ал.1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл.3,ал.1. Съгласно чл.25,ал.3 от Наредбата
фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на
извършване на плащането /независимо дали то е частично или авансово, като
в случая е платена цялата сума /, продавачът или в случая касиерът следва да
издаде фискален касов бон.
Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон или
касова бележка при извършване на плащането подлежи на санкция, която е
разписана в чл.185 от ЗДДС - имуществена санкция за едноличните търговци
и юридическите лица в размер от 500 лв. до 2 000 лв., а ал. 4 посочва, че при
повторно нарушение санкцията е от 1000 до 4000 лв. за юридическите лица.
В настоящия случай е безспорно установено по делото, че търговецът
на 18.12.2020г. е приел плащане за извършена услуга – смяна на 4 бр. гуми и
вентили на обща стойност 52 лева за която не е бил издаден касов бон.
По делото не се твърди и не се установява наличието на
обстоятелства, които да изключват задължението на търговеца да издаде
касова бележка, поради което санкцията му е била наложена законосъобразно.
Твърденето, че в случая св. Д. е издала касова бележка от кочан не
следва да се кредитират от съда, въпреки наличието на такава касова бележка
по преписката доколкото същата е била представена едва с възражението
срещу издадения АУАН, като в нея не се съдържа никакво отбелязване
относно датата и часа на съставяне, а в тази част показанията на св. Д. следва
да бъдат анализирани с повишено внимание предвид данните, че същата е все
още трудово ангажирана в дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за
5
приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН въпреки твърденията в
посочения смисъл от представителя на дружеството-жалбоподател.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че
разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл.25,ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ са част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат оборота на пари
и документи съдът намира, че формират сравнително висока обществена
опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните
случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно –
наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се
различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил
налагане на санкция.
Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това
разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира
като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.
Правилно е била издирена и приложена и действащата за това
нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185,ал.4 от
ЗДДС, къй като независимо от обстоятелството кой е конкретният търговски
обект АНО е за дружеството, което ги стопанисва, което е
аналогично.Аналогично стои въпросът и с периода на санкциониране, който е
ирелевантен, релевантно е единствено обстоятелството,ч е въпреки че
дружеството вече е било санкционирано за аналогично нарушение е
допуснало такова отново.
Съдът счита обаче, че наложената санкция на търговеца не е
съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като същата се явява
несправедлива по размер, поради несъответствие с тежестта на извършеното
нарушение. По преписката липсват каквито и да било мотиви от страна на
АНО, които да обусловят определяне на размер на имуществената санкция
различен от минималния, въпреки че нарушението е повторно (доколкото за
повторни нарушения законодателят е предвидил и без друго по-висок размер
6
на приложимата санкция).
Поради изложеното, съдът счита че наказателното постановление
следва да бъде изменено като се намали размера на наложената санкция от
2000 лева на 1000 лева, който се явява съответен на целите на наказанието,
визирани чл.12 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде изменено в посочения смисъл.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН , чл.143 ал.1 от АПК и чл.226 ал.3 от АПК,
съдът намира, че следва на ТД на НАП Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение .При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е" от Наредбата за
заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че при цялостно потвърждаване на издаденото НП
следва да присъди на ТД на НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв., като с оглед обстоятелството,ч е същото следва да бъде
изменено в посока намаляване на размера на наложената санкция съдът
намира, че на АНО следва да се присъди възнаграждение в съответствие с
изменения размер на санкцията, а именно сумата от 40 лева. Доколкото
въззивника не е направил искане за разноски съдът не следва да се произнася
в този смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 552192- F 580747 /
18.12.2020г. на Началника на Отдел „Оперативни дейности"-Варна при ТД -
НАП гр.Варна, с което на „Ауто Гуми-Варна“ ЕООД е наложена
7
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
глоба на 1000 лева.
ОСЪЖДА „ Ауто Гуми-Варна"ЕООД - Булстат *********, да заплати
на ТД на НАП-Варна сумата от 40 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8