№ 3
гр. София , 02.02.2021 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на втори февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. Свилен Р. Александров
Членове:полк. Румен Л. Петков
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк. Свилен Р. Александров Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20216000600002 по описа за 2021
година
образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура С., срещу
присъда № 12/22.12.2020 г. по нохд № 69/2020 г. по описа на Военен съд С..
С горната присъда подсъдимият бивш ц. сл. М. А. Й. от в.ф. ....... – Ш., е
признат за НЕВИНЕН в това, на 30.05.2014 г. в гр. Ш., да е придобил и
държал в помещение на музей на Ш.ския гарнизон към факултет „.......“ – Ш.
до 30.05.2014 г. огнестрелно оръжие – пушка „.........“, калибър ..... мм, без да
има за това надлежно разрешение, и е ОПРАВДАН по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по делото
деловодни разноски ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата.
В протеста и допълнителното изложение към него се твърди, че
присъдата е неправилна, поради което следва да бъде отменена, като
подсъдимият бъде признат за виновен и на основание чл. 339, ал. 1 НК му
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години,
чието изпълнение бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66,
ал. 1 НК.
Твърди се, че: 1. Подсъдимият е имал представа, че предаващите
1
оръжието свидетели М. и И. са нямали разрешително за държане и за
извършване на сделки с него, не ги е питал, нито е искал от тях такова, а от
друга страна и самият той е нямал разрешително; 2. Свидетелството за
дарение не е основание за придобиване и държане на оръжие. Такова би
представлявал договорът за дарение, но едва след издаване на съответното
разрешение на дарителя от МВР по реда на ЗОБВВПТИ; 3. Съдът неправилно
е приел, че подсъдимият не е придобил оръжието, а по - скоро е съучастник
чрез даване на съвети на свидетелите М. и И. и разяснение към свидетеля А.;
4. Съдът неправилно не е приел, че свидетелят А. е действал в изпълнение
указанията на подсъдимия относно оръжието, без да е имал представа
относно обективните и субективните признаци на противоправното му
поведение към момента на предаването му, и фактически се явявал само
оръдие на посредствено извършителство от страна на Й.. Подсъдимият се е
ползвал с авторитет и доверие във формированието и у свидетеля А. не е
възникнало съмнение относно правомерността на това, което му е било
наредено по телефона от него; 5. Съдът не е отчел обстоятелството, че
подсъдимият е осуетил вземането на решение за заприходяване на оръжието
или за връщането му или за предаване на МВР чрез твърдението си пред
свидетеля И., че за него е имало документ. От друга страна свидетелят И. не
би могъл да заприходи оръжието само въз основа на свидетелството за
дарение, изготвено от подсъдимия Й., защото би извършил престъпление; 6.
Съдът не е дал оценка на съществуването на двата варианта на свидетелство
за дарение с една и съща дата, едното подписано от подсъдимия, а другото -
от декана свидетеля Е.. И двете нямали вид на издадени от факултета
документи и не били заведени в регистратурата; 7. По делото е безспорно
установено, че подсъдимият е имал неограничена възможност за достъп до
музея, каквато е нямало дори и МОЛ свидетелят И.; включително и през
периода от няколко месеца, когато е работил във военен клуб Ш. и
продължавал да играе ролята на „уредник“. По този начин той е имал
фактическа власт над оръжието и факултетът никога не го е придобивал.
Поставяйки пушката във витрина на музея, Й. очевидно е упражнявал правото
на владение и ползване върху нея и във всеки един момент е разполагал с
възможност да се разпореди с нея, за което нямало кой да му се
противопостави; 8. Обстоятелствата, че подсъдимият е държал оръжието в
района на военно формирование с пропускателен режим; в оборудвано със
2
СОТ заключено помещение; че то е дадено от свидетеля М. с намерение за
дарение за музейната експозиция и за оръжието са знаели и други лица във
формированието, са илеревантни и биха могли да имат значение само като
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.
Срещу протеста и допълнителното изложение към него не са постъпили
писмени възражения от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим.
Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна с
въззивния протест и допълнителното изложение към него; с мотивите на
атакувания съдебен акт и със събраните по делото доказателства, намира че
на този етап не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови
доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда на въззивното
производство по гл. ХХІ НПК с призоваване на подсъдимия; защитника му
му адв. Ж.Ж. от АК – Ш. и прокурор от Военно-апелативна прокуратура, като
подсъдимият бъде уведомен, че присъствието му в съдебно заседание е
задължително.
Поради изложеното и на основание чл. 327 НПК, Военно-апелативният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.03.2021 година от 10.00 часа в гр. София, Съдебна палата, Партер, зала №
4, за която дата да се призоват подсъдимият бивш ц. сл. М. А. Й.; защитникът
му адв. Ж.Ж. от АК - Ш. и прокурор от Военно-апелативна прокуратура.
Подсъдимият да бъде уведомен, че присъствието му в съдебно
заседание е задължително.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4