РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 74922
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110120095 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [*****] за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против Г. Д. Ц. за вземания, произтичащи от договор за кредит № PLUS
20051480/21.06.2023 г., за който в заявлението се сочи да е бил сключен с [*****].
Заявителят се позовава на обстоятелството, че вземанията по договора за кредит са били
обявени за предсрочно изискуеми, както и че са му били прехвърлени по силата на
договор за цесия и Приложение № 1 към същия, сключен с [*****].
Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение за следните вземания:
10 118,60 лева – главница в т.ч. и предсрочно изискуема такава; 8207,36 лева – договорна
лихва за периода 01.08.2023 г. – 13.03.2024 г. (датата на обявената предсрочна
изискуемост); 1107,31 лева – мораторна лихва за периода 02.08.2023 г. – 03.04.2024 г.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на длъжника е била
предоставена в заем сума в размер на 10 000 лева по договор за кредит, сключен с [*****],
като е била договорена и дължимост на застрахователна премия в размер на 5692,80 лева (не
са изложени твърдения за сключен застрахователен договор, страни по правоотношението,
респ. легитимация на заявителя да претендира такова вземане от длъжника). Общата
стойност на плащанията следвало да е в размер на 23 900,16 лева, тъй като договорена е
била и възнаградителна лихва в размер на сумата 8207,36 лева за периода на договора
(колкото заявителят претендира, заявявайки че същата съвпада и с дължимата до 13.03.2024
г. договорна лихва). Срокът на договора е бил до 01.07.2031 г. Твърди се вземанията да са
били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 13.03.2024 г., когато е било получено
уведомление за предсрочна изискуемост. Твърди се да е била начислена лихва за забава в
размер на законната за периода 02.08.2023 г. до 04.04.2024 г. Заявителят не е посочил каква
лихва за забава е начислил за периода, докато договорът е бил действащ, т.е. от датата на
твърдяната забава 02.08.2023 г. до датата на настъпване на предсрочната изискуемост
(13.03.2024 г., за който период вземане за забава се начислява върху забавените плащания) и
каква лихва за забава в размер на законната се претендира от 14.03.2024 г. до датата,
предхождаща подаването на заявлението. Твърди също така, че по силата на договор за
цесия, сключен с [*****], от 15.02.2022 г. и Приложение № 1 от 28.09.2023 г. вземанията са
му били прехвърлени.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №[*****] г., сключен
между [*****] и Г. Ц. Д. за сумата 10 000 лева с уговорена застрахователна премия 5692,80
лева, като сумата е следвало да се върне на 96 месечни вноски, като в края на срока на
договора дължима е била сумата 23 900 лева. Видно е от съдържанието на погасителния
1
план, че крайният срок на договора е 01.07.2031 г., като всяка вноска включва главница,
лихва и застрахователна премия. Приложен е и сертификат относно сключен договор за
застраховка с [*****], чрез посредничеството на[*****].
Съдът, като е констатирал, че заявлението е нередовно, с разпореждане №
57089/17.04.2024 г. е дал подробни и ясни указания на заявителя да уточни вземанията си,
като е акцентирал на противоречията в заявлението, вкл. и тези, касаещи легитимацията на
заявителя, предвид обстоятелството, че договорът за кредит, който се представя, е сключен с
различно лице от сочения като първоначален кредитор по договора за кредит, съответно
праводател на заявителя съгласно посочения в заявлението договор за цесия.
Постъпила е молба, вх. № 141667/29.04.2024 г., с която заявителят не е направил и
опит да изпълни дадените му от съда указания. Вместо това, позовавайки се на казуална
практика на съдилищата в България, е заявил, че не е необходимо да прилага документи във
връзка с настъпването на предсрочната изискуемост (каквито указания не са му били давани
в настоящото производство).
Следователно и нито едно от указанията, дадени с разпореждането не е било
изпълнено.
В случая, настоящият съдебен състав приема, че заявителят с подаденото заявление
не е обосновал легитимацията си на кредитор цесионер по договора за кредит, доколкото
никъде в заявлението не се сочи договорът да е бил сключен с [*****], респ. това лице да е
цедент по договора за цесия. Само последното е достатъчно за отхвърляне на заявлението,
доколкото съдът не е длъжен да извлича твърденията на заявителя относно
принадлежността на претендираните вземания въз основа на доказателствата, приложени
към заявлението. Нещо повече, в случая обстоятелството относно прехвърлянето на
търговското предприятие на сочения като праводател на заявителя е ирелевантно,
доколкото се установява от приложения договор за кредит, че изначално договорното
правоотношение с потребителя е възникнало с [*****], а никъде заявителят не излага
твърдения за това, както и именно с това юридическо лице да е сключил договор за
цесия, по силата на който да е придобил вземанията.
На следващо място, съдът е дал указания на заявителя да уточни вземането си за
главница, предвид че при твърдения за отпусната по договора за кредит главница в размер
на сума 10 000 лева се претендира вземане в размер на 10 118,60 лева и изпадане на
длъжника в забава от 02.08.2023 г. Не е уточнено как е формирана претендираната
„главница“ и дори да става ясно, че същата включва и застрахователна премия, заявителят
въпреки дадените му указания не е изложил фактически твърдения относно правото му да е
кредитор и на такова вземане, респ. в какъв размер е то и за кой период се дължи на
заявителя.
На следващо място, във връзка с претенцията на заявителя за договорна лихва, е
очевидна злоупотребата му с право, претендирайки цялата договорна лихва по договора за
кредит (за пълния срок на договора) при положение, че се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост и е ясно, че има право на договорно възнаграждение до отнемане
преимуществото на срока за длъжника. Да се приеме, че подобно поведение следва да бъде
толерирано от заповедния съд, би означавало да се позволи на кредитора в противоречие с
материалния закон и тълкувателната практика на ВКС да претендира от потребителя
вземане, което не произтича от това правоотношение с оглед предсрочното му прекратяване
и дължимостта на договорна лихва само до 13.03.2024 г. Съгласно погасителния план това
вземане следва да е в размер на 1136,98 лева, а не в размер на сумата 8207,36 лева.
Не са изпълнени и дадените от съда указания заявителят да посочи каква лихва за
забава претендира за периода от началната дата на забавата до преустановяване на срока на
договора и каква лихва за забава претендира от датата след настъпване на предсрочната
изискуемост до датата, предхождаща подаването на заявлението.
Препис от разпореждането, съдържащо указанията на съда, е връчен на 24.04.2024 г.,
като с подадената на 26.04.2024 г. молба заявителят не е изпълнил нито едно от тях. Към
датата на постановяване на настоящото разпореждане и след справка по електронната папка
на делото не се установява да е постъпило друго изявление в изпълнение на дадените
указания. Ето защо и заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено предвид
неотстраняване на нередовностите на същото.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 110889/04.04.2024 г., подадено от [*****] за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Д. Ц..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3