Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав,
в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Теодора
Чавдарова и в присъствието на прокурора от Варненска окръжна прокуратура
Силвиян И, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 299 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Х.Ж.А. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 904/18.11.2021
г. на Варненски районен съд, VІ състав, постановено по н.а.х.д. № 3535 по описа
на съда за 2021 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К № *** на
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с който на А.,
като законен представител на „Лимит АХ“ ЕООД, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно. По-конкретно касаторът счита, че като законен представител
на юридическо лице, което не е собственик на автомобила, не следва да носи
отговорност за управлението на автомобила с превишена скорост. Твърди, че
представляваното от него дружество не е било собственик на автомобила към
момента на установеното нарушение и че в лично качество не е бил ползвател на
този автомобил, поради което е бил лишен и от възможността да се възползва от
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Предвид това счита, че е било нарушено и
правото му на защита. Моли за отмяна на решението на районния съд и на
потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът в
производството, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване
пред Районен съд — Варна е бил Електронен фиш (ЕФ) серия К № *** на ОД на МВР –
Варна, съставен за това, че на 05.03.2020 г. в 08:44 ч., в обл. Варна, общ.
Аврен, по път първи клас № 9 (извън населено място) в посока от гр. Варна към
гр. Бургас, преди кръстовището за к.к. „Камчия“, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 60 км/ч с МПС „Рено Клио” с рег. № СВ *** АК е
извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 100
км/ч при разрешена скорост 60 км/ч или превишение 40 км/ч и нарушението било
установено с автоматизирано техническо средство № 003059047ВАА. Във фиша е
отбелязано, че собственик/ползвател на автомобила е А., в качеството си на
законен представител на „Лимит АХ“ ЕООД. Нарушението е квалифицирано по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и с фиша е наложена глоба в размер на 300 лева на
основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от същия закон.
При така
установените обстоятелства, от правна страна районният съд приема, че съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Констатира, че адресат е А. като законен представител на
„Лимит АХ“ ЕООД, както и че обжалваният електронен фиш отговаря на формалните
изисквания на правната норма и в съответствие с материалния закон. Приема, че
от данните на техническото средство се установява управление на автомобила със
скорост 103 км/ч, съответно коригирана с допустимата грешка. Относно автора на
нарушението излага мотиви, че в справка от ОД на МВР – Варна е посочен
собственикът на автомобила – „ОТП лизинг“ ЕООД, а дружеството „Лимит АХ“ ЕООД е
посочено като ползвател и негов управител и представляващ към 05.03.2020 г. е А.,
поради което съобразно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП той следва да понесе
отговорността за извършеното нарушение, поради липса на доказателства,
приведени от А., че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата.
Относно прилагането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. съдът приема, че са
изпълнени всички нейни изисквания, и по-специално, че нарушението е установено
със стационарно техническо средство, одобрено от БИМ и технически изправно, а
цитираните в жалбата чл. 9 и 10 от нея са неотносими към това техническо
средство. Констатира, че размерът на наложеното наказание съответства на
предвидения в чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на констатираните обстоятелства и
като краен резултат потвърждава електронния фиш. В съответствие с резултата по
същество присъжда в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата инстанция възприема изцяло
установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които
няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
От справката, събрана в
административнонаказателното производство, се установява, че автомобилът е
собственост на лизингово дружество и е предоставен за ползване на
представляваното от А. дружество, обстоятелство, което е отразено в базата
данни на Пътна полиция. Не са направени твърдения, нито са представени
доказателства, че автомобилът е бил във владението на друго лице, поради което
правилно е приложен чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Тази
разпоредба следва да се разбира във връзка с ал. 1 от същия член и предвижда
оборима презумпция относно управлението на превозното средство, респективно
подлежащото на административно наказание физическо лице. Целта на законодателя е
от факта на правото на собствеността на автомобила да се направи житейски
обоснован извод за управлението на автомобила в момента на нарушението и
съответно за автора на нарушението, извършено с този автомобил. В конкретния
случай е установено, че автомобилът е бил в държане на представляваното от А.
дружество в момента на нарушението, и презумпцията, че същият е бил управляван
от представляващия, правилно е приложена в отсъствието на данни и доказателства
за обратното. Правото на защита на А. в административнонаказателното
производство не е било нарушено, тъй като указания относно възможността за
представяне на писмена декларация с данни за конкретното физическо лице,
управлявало автомобила, се съдържат в самия фиш, връчен на А. на 11.08.2021 г.
Тези указания не са адресирани до собственика на автомобила, за да се твърди,
че е бил лишен от възможност да представи декларация, но няма данни или
твърдения, че такава декларация е била представена.
При служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 904/18.11.2021 г. на Варненски районен съд, VІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 3535 по описа на съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.