Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС. С решение № 32/18.04.2006 г., постановено по НАХД № 24/2006 г., Кърджалийският районен съд е отменил наказателно постановление № 09000000394/08.11.2005 г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Златка Христова Караколева от гр.Кърджали в качеството й на работодател на ЕТ”Караколева – Златка Караколева”, гр.Кърджали, е наложено наказание “глоба” в размер на 1000 лв. на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Кърджали, който го обжалва и иска същото да бъде отменено изцяло като неправилно – постановено в противоречие и при нарушение на материалния закон, и да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено изцяло НП №09-394/08.11.2005 г. на Директора на Д”ОИТ”, гр.Кърджали. Твърди се, че решението се основава на неправилни фактически и материално-правни изводи. Фактическите положения, приети за установени от съда не се подкрепяли от доказателствата по делото, както писмените така и устните, като била придадена тежест единствено на свидетелските показания в подкрепа на жалбодателя/нарушител/ в противоречие с изискванията на чл.17-19 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Неясно защо не били кредитирани показанията на актосъставителя и свидетелите по съставянето и връчването на акта за административно нарушение. Безспорно по делото било установено, че лицето Борис Илчев Минчев престирал труд в полза на работодателя – Златка Караколева, още преди тя да му представи необходимите по чл.63, ал.1 от КТ документи. Този факт не се оспорвал и от жалбодателката, като същата сочела, че лицето е работило, макар и на граждански договор. Този граждански договор по своята същност представлявал едно привидно съглашение и бил представен след проверката, за да прикрие едно трудово правоотношение. Именно тук първоинстанционният съд бил насочил вниманието си, вместо да изясни въпроса за квалификацията на деянието по чл.63, ал.2 от КТ, като може би несъзнателно взел под внимание разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, която третирала липсата на писмен трудов договор. Двете разпоредби – чл.62 и чл.63 от КТ в известна степен се допълвали, но все пак били две отделни правни норми, и било неправилно да се тълкуват разширително. Доказателствата по делото били изцяло в насока и в подкрепа на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, а не на чл.62 от КТ. Първоинстанционният съд неправилно бил приложил материалния закон, като не бил съобразил личната и генералната превенция като цели на закона, възведени от законодателя в чл.414, ал.3 от КТ. В съдебно заседание, жалбодателят чрез ю.к.Милев поддържа жалбата си. Ответникът по жалбата Златка Христова Караколева чрез пълномощника си – адв.Пачилова, моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали намира жалбата за основателна. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Кърджали, като неправилно и да потвърди НП, издадено от Директора на Д”ОИТ”- гр.Кърджали. Окръжният съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.33, ал.1 от ЗАНН т.е. явява се процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е обосновано и правилно, като при постановяването му няма допуснато нарушение на материалния закон. За да отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че по делото не се е установило по несъмнен начин обстоятелството, че на 08.07.2005 г. в гр.Кърджали жалбодателката Златка Христова Караколева е извършила нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, поради което не следвало да понесе визираното в чл.414, ал.3 от КТ административно наказание. Съдът е приел, че по време на проверката Борис Илиев Минчев е работил на обект на фирмата на жалбодателката, но по силата на сключения между него и Караколева граждански договор от 04.07.2005 г., поради което в конкретния случай за Златка Караколева в качеството й на работодател не било възникнало задължение по чл.63, ал.2 от КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС касационната инстанция следва да обсъди изчерпателно посоченото в жалбата касационни основания - неправилно решение постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК, които по съществото си се изразяват в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране и несъотвествие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства. Такива нарушения касационната инстанция не констатира. Първоинстанционният съд е постановил решението си след обсъждане, поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства и е постановил съдебния си акт при спазване на нормите на материалния и процесуалния закон. Изложените правни изводи като краен резултат се споделят от касационната инстанция напълно, но същите следва да бъдат допълнени. Наказателното постановление е съставено срещу ответника по касация за това, че в качеството си на ЕТ”Караколева – Златка Караколева”, гр.Кърджали е допуснала до работа като общ работник в проверявания обект лицето Борис Илиев Минчев без преди това да са му връчени копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от РУ”СО”-гр.Кърджали. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, за което на собственика на фирмата Златка Христова Караколева е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. В описа на писмените материали към НП са посочени: присъствен списък на работниците в строителния обект към 08.07.05 г. – 11.20 ч. и справка за изпратени уведомления в РУ”СО”- гр.Кърджали. От доказателствата събрани по делото се установява по безспорен начин, че между ответника по касация и лицето Борис Илиев Минчев е бил сключен граждански договор на 04.07.2005 г. на основание Закона за задълженията и договорите и отношенията между страните са били уредени съгласно посочените в него разпоредби на цитирания закон. Това обстоятелство води до извода, че те не са били в трудови правоотношения, които да следва да се уреждат съгласно нормите на КТ, поради което и не е следвало на лицето Борис Илиев Минчев да бъде връчен екземпляр от копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от РУ”СО”-гр.Кърджали. Или от изложеното следва да се направи извода, че не се доказва по делото допуснато от страна на Караколева нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, изразяващо в нарушение на забраната работодателя да допуска до работа работник, в случая Минчев, преди да му предостави документите по ал.1 на чл.63 от КТ, а това са: екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТП на НОИ, тъй между Караколева и лицето Борис Минчев е бил сключен граждански договор за изработка т.е. отношенията им не са били трудови, а облигационни, и Караколева не се явява работодател на Минчев, поради което за нея не е било налице задължението по цитирания чл.63, ал.2 от КТ. От приложеният и приет по делото като доказателство списък на работниците и служителите се установява, че към 08.07.2005 г. в проверявания обект се е вписало като работник лицето Борис Илиев Минчев, което лице е посочило, че работи в обекта от един ден и е положило подпис срещу отразените в списъка по отношение на него обстоятелства. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че това лице е в трудови правоотношения с ЕТ”Караколева – Златка Караколева”, тъй като отразените в списъка обстоятелства се опровергават от приетия като доказателство граждански договор от 04.07.2005 г., с който са били уредени отношенията между ЕТ и Минчев и който договор е действал към момента на проверката и е бил представен на наказващия орган ведно с направеното срещу АУАН възражение. Това обстоятелство въобще не е било обсъдено от наказващия орган в нарушение на задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН при издаване на процесното НП, видно от описанието на нарушението и описа на материалите към постановлението, и липсват каквито и да било съображения или обсъждане защо същият не е кредитиран, а безусловно е прието, че отношенията между страните следва да са трудови. Или от описанието на нарушението не става ясно защо е следвало да бъде връчвано копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от РУ”СО”-Кърджали на лицето Борис Минчев. По делото липсват доказателства, че констатираното предоставяне на работна сила от страна на лицето Минчев е в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и създаденото правоотношение е обявено за трудово по реда на чл.405а от КТ. Ето защо, отново следва да се направи извода, че от събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност не може да се направи извода ответника по жалбата да е допуснал описаното в НП нарушение. Ирелевантно в случая се явява представената справка от НОИ, тъй като същата е подадена след проверката, а от значение в случая е как са били уредени отношенията между Караколева и Минчев по време на проверката. Освен изложеното за цялостното изясняване и анализиране на делото, настоящата инстанция съобрази и следното: От касационната жалба на касатора е видно, че наказващия орган е счел, че сключения и представен им граждански договор имал за цел да прикрие едно трудово правоотношение. Подобно описание на приетото за нарушение обаче липсва в издаденото НП, поради което и подобни интерпретации за допуснато нарушение – в какво именно се изразява то, не следва да бъдат обсъждани. В какво се изразява административното нарушение се съди единствено от описанието му в АУАН и издаденото въз основа на него НП, което нарушение следва да бъде доказано в съдебното производство. Недопустимо е да се правят каквито и да било пояснения, уточнения и съждения в какво именно се изразявало нарушението извън описаното в съдържанието на акта и НП. Дори да се приеме, че между ЕТ и лицето Минчев е налице трудово правоотношение, то същото е следвало да бъде обявено за такова по реда на чл.405а от КТ и тогава нарушението следва да се квалифицира по чл.62, ал.1 от КТ, предвид, че между страните не е сключен писмен трудов договор, а не както е посочено в НП – нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, с която разпоредба, както бе посочено и по-горе, е въведена забрана за работодателя да допуска до работа работник, преди да му предостави екземпляр от сключения писмен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението до ТП на НОИ. След като по делото е установено по категоричен начин, че Караколева не е допуснала описаното в НП нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, то правилно НП е отменено като незаконосъобразно. Тази констатация води до извода, че първоинстанционното решение не е неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, изразяващо се в грешки при прилагане на правната норма към установените факти с оглед неточното им юридическо квалифициране, както и не е необосновано, което се изразява в несъответствие на направените от съда изводи със събраните по делото доказателства . С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.40, ал.1, предл. 1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/18.04.2006 година, постановено по НАХД № 24/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |