Р Е
Ш Е Н
И Е №154
Гр. Пловдив, 18.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
СИЛИВЯ АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Гинка Големанска и
прокурора П. Петров като разгледа докладваното от съдия Анастасова ВНОХД №
1005/2020г. по описа на ОС - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.ХХI от НПК.
С
Присъда № 286/03.12.2018г., постановена по НОХД № 4800/2017г., РС - Пловдив, II н.с. е признал подс. М.Б.К.
за невинен в това на 26.03.2012г. в гр. Стара Загора, като се представил за
длъжностно лице – собственик и управител на „****“ ЕООД – Б., с цел да набави
за себе си имотна облага е възбудил и до 12.04.2012г. в гр. Пловдив е поддържал
заблуждение у Д.Г.И.от гр. Стара Загора – управител на „****“ ЕООД – Стара
Загора и с това причинил на „****“ ЕООД – Стара Загора, с управител Д.Г.И.от
гр. Стара Загора, имотна вреда в големи размери – 37 610,80 лв., поради което и
на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.210 ал.1 т.1 и т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК.
Постановено
е направените по делото разноски в размер на 434 лв. да останат за сметка на
държавата.
Срещу
съдебния акт е постъпил протест от прокурор при РП - Пловдив, както и
допълнителен такъв, по изложените в които съображения се твърди, че присъдата е
неправилна, тъй като е необоснована поради непълното и противоречиво тълкуване
на събраните доказателства от съда и направените въз основа на тях изводи и
„предположения“ за недоказаност на обвинението, в нарушение на задължението на
съда да подлага на оценка и анализ всички събрани доказателства с оглед
разкриване на обективната истина. Иска се присъдата да бъде отменена и вместо
нея постановена нова такава, с която подс. К. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнатото обвинение и
осъден.
В
съдебно заседание представителят на ОП - Пловдив поддържа протеста, като излага
съображения за това, че присъдата на РС – Пловдив е постановена в нарушение на
закона и не кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Иска същата да бъде отменена и постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинение, като му се наложи наказанието, поискано от прокурора от РП –
Пловдив.
Защитникът
на подс. К. – адв. П.С. счита протеста за неоснователен. Твърди, че предмет на
обвинението е посоченото в диспозитива на обвинителния акт, а именно, че
подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у Д.Г.И., че е собственик и
управител на „****“ ЕООД, с което му причинил имотна вреда. Наред с горното се
твърди, че районният съд е анализирал правилно доказателствата по делото. Излагат
се съображения и относно това, че „****“ ЕООД е имало обективна възможност към
датата на сключване на договора да изпълни своите задължения по него, както и
че ако се приеме, че купувачът е нередовен длъжник, трябва да се изследва и
въпросът дали са били налице предпоставките за плащане. Иска се присъдата да
бъде потвърдена.
Подс. К.
поддържа казаното от неговия защитник, като твърди, че не се чувства виновен,
тъй като от страна на св. И. не са били съставени необходимите документи във
връзка с доставката на дървата, като заявява, че са останали около 3 000 – 4
000 лв., които дължи на свидетеля, но тези пари били за материали, доставени на
св. С..
Пловдивски
окръжен съд, след като обсъди доводите и съображенията на страните в протеста и
в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт
в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
следното:
Протестът
е подаден в законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради което
е процесуално допустим. Същият обаче не следва да се разглежда по същество, тъй
като от състава на районния съд при разглеждане на делото са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат
отстранени от настоящата инстанция.
Съгласно
приетата от районния съд, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, фактическа обстановка, през м. март 2012г. в
гр. Стара Загора била осъществена среща между подс. К. и св. Д.И. и договорена
доставка на дървен материал, като договорената дървесина била заплатена
предварително. Наред с горното съдът е приел за установено, че в периода от
30.03.2012г. до 12.04.2012г. служители на „****“ ЕООД доставили посочените
видове и количества дърва за огрев в склад, стопанисван от подс. К., както и в
склад, стопанисван от св. Б.С.
В
същото време, анализирайки доказателствата по делото, съдът е направил правния
извод, че доколкото по делото не се представило писмено доказателство за
сключен договор между „****“ ЕООД и „****“ ЕООД с изрично посочени параметри,
срокове за изпълнение и начини на плащане, респ. не са представени и фактури,
както и други частни документи, удостоверяващи плащане или поемане на
задължение за плащане, не може да се направи заключение, че между двете
дружества е имало договор, който подс. К. да не е искал да изпълни при неговото
сключване, като в тази връзка е посочено и това, че съгласно българското
законодателства, доказването на задължения и плащания в размер над 5 000 лв.,
не е допустимо да става със свидетелски показания. Тези изводи на съда, без да
се коментират по същество, като само следва да се посочи, че съгласно чл.117 от НПК в наказателния процес със свидетелски показания могат да се установяват
всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на
обективната истина, са в противоречие с приетите от съда за установени
обстоятелства по делото относно наличието на договорена доставка на дървен
материал между подс. К. и св. И., която била предварително заплатена, а наред с
това и осъществена. Те са в противоречие и с извода, че наличието на договор,
макар и устен между подс. К. и св. И., само по себе си не води до наличие или
липса на престъпление по чл.209 от НК, т.е. според съда измамата би могла да бъде
осъществена и при устно договаряне между лицата.
Съдът е
кредитирал обясненията на подс. К. относно наличието на устна договореност
между него и св. И. за количества и цени, както и извършеното предварително
плащане. Посочено е дори, че липсата на свидетели на тази договореност, както и
на писмени доказателства, не отричала нейното съществуване. И в същото време,
въпреки това и в противоречие с него, съдът е приел, че липсата на
доказателства относно параметрите, изпълнението и плащането, не давали основание
да се обоснове заключение за доказаност на договореност между дружествата,
както и за това, че подсъдимият не бил представляващ „****“ ЕООД, че не е искал
и не е можел да изпълни задължението по договора, както и че не е искал да му
бъде издадена фактура.
Съдът е
кредитирал с достоверност и показанията на св. И. относно наличието на
договореност между него и подс. К. и в същото време е приел, че поради липса на
отразяване на доставките в дневниците на складовете на подсъдимия и свидетеля,
неустановеността къде точно са били доставяни товарите в гр. Пловдив,
неподписването на товарителниците от посочените като получател лица,
неполагането на печат в тях, определяло становището на съда да не кредитира
показанията на св. И. относно наличието на сделка. Налице е противоречие в
изводите на съда относно показанията на св. И., като не става ясно в крайна
сметка кредитирани ли се или не тези от тях относно наличието на договореност
между него и подс. К..
Относно
това, че за да се преценят като достоверни обясненията на подсъдимия, законът
не изисквал те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а
единствено да не се опровергават от тях, следва да се отбележи, че действително
обясненията на подсъдимия са не само израз на правото му на защита, но и
доказателствено средство и като такова следва да бъдат обсъдени в съвкупност с
останалите доказателства по делото. Съдът следва да възприеме тези обяснения на подсъдимия, които се подкрепят от другите достоверни доказателства по делото, и същевременно да отхвърли останалата част, оценявайки ги като недостоверни. При анализа на доказателствата, дори и при липса
на съществени противоречия е наложително съдържанието на доказателствата по делото да бъде анализирано, като това в още по-голяма степен важи в случаите, когато се наблюдават противоречия. Те трябва да се фиксират и подробно да се анализират, като съдът ясно изрази съображенията си да възприеме за достоверни едни
доказателства и да отхвърли
други. Оценката за достоверност на
отделните доказателствени материали е
от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата. В случая обаче това не е направено. Обясненията на подсъдимия не са
обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Така например
посочено е, че в частта им относно предварителното плащане обясненията на подс.
К. се потвърждавали от показанията на свидетелите С- Ш. и Я. Х., както и от
тези на св. С.. В същото време обаче неанализирани от съда са останали
показанията на св. И., който е категоричен, че с подсъдимия са се договорили
след извършване на последната доставка дърва да се видят, да фактурират
доставената дървесина и тогава подсъдимият да я заплати, като плащане така и не
било извършено. Съдът без да е обсъдил съдържанието на показанията на св. И.
относно посоченото обстоятелство, което в случая е било наложително предвид липсата
на съществени противоречия с обясненията на подс. К.,
е приел за установено предварителното плащане по постигнатата между двамата
договореност.
В
мотивите си съдът е приел, че в периода от 30.03.2012г. до 12.04.2012г., включително,
свидетелите Д., Ч. и М., като служители на „****“ ЕООД, извършили превоз на
дървен материал, който разтоварили в гр. Пловдив в склад, стопанисван от подс. К.,
както и в склад, стопанисван от св. С., като са посочени видовете и
количествата на доставените дърва за огрев, както и че за отделните доставки,
извършени на посочените дати, освен придружаващите товара надлежно издадени превозни
билети, удостоверяващи количество и видове дървесина, били изготвени
товарителници и пътни листове. В същото време е направен извод, че
товарителниците не удостоверявали, че посочената в тях дървесина като вид и
количество е била получена от „****“ ЕООД или от подс. К., тъй като не били
подписани, което е в противоречие с изложеното по-горе, че превозните билети,
товарителниците и пътните листове, са били съставени във връзка с разтоварения
от служителите на „****“ ЕООД дървен материал в склад, стопанисван от подс. К.,
както и в склад, стопанисван от св. С..
Наред с
горното следва да се отбележи и това, че относно прочитането на показанията на
част от свидетелите по делото, дадени в хода на досъдебното производство, е
била приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК /показанията на
св. Ш./ без за това да е било дадено съгласие от подсъдимия, респ. без преди
получаване на такова съдът да му е разяснил, че прочетените показания могат да
се ползват при постановяване на присъдата. Показанията на св. М. и св. А. са
приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281 ал.1 т.4 от НПК,
респ. чл.281 ал.1 т.5 от НПК, по който ред могат да бъдат прочетени показанията
на свидетел, дадени пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав
на съда. В случая обаче показанията както на св. М., така и тези на св. А., са
дадени пред орган на досъдебното производство и не биха могли да бъдат
прочетени на основанията, на които това е направено от първоинстнационния съд.
Изложените
от първоинстанционния съд фактически изводи не почиват на задълбочен анализ на
доказателствата по делото, в разрез с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. Липсата
на оценка и анализ на доказателствата, както и противоречията в мотивите на
съда, не дават възможност на настоящата съдебна инстанция да установи начина,
по който са установени възприетите факти по делото и какви са правните
съображения за постановяване на съдебния акт.
Горното
налага извода, че в конкретния случай е налице основанието на чл.348 ал.3 т.2
пр.1 от НПК, доколкото всякога, когато мотивите са неясни, непълни или
противоречиви е налице процесуално нарушение, което е от категорията на
съществените, тъй като представлява липса на мотиви и е пречка за осъществяване
на въззивна проверка върху атакувания съдебен акт. Това нарушение по естеството
си е отстранимо, но не и от въззивната инстанция, а само чрез провеждане на
ново производство пред районния съд, което от своя страна налага отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, без
да се обсъждат възраженията по същество на делото.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2
вр. чл.334 т.1 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда № 286/03.12.2018г., постановена по НОХД № 4800/2017г. по описа
на РС - Пловдив, II н.с.
ВРЪЩА делото на РС - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати съобщение по чл.340 ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: