№ 1272
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Миглена Йовкова
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501776 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение №260287/12.05.2024г. по гр.д. №3444/2017г. по описа на СГС
са отхвърлени исковете предявени от К. Р. Я., ЕГН **********, с адрес : с.
***, ул.“***“ № * със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2,
полуетаж 4, офис 4 чрез адвокат Н. Д., срещу ДП„НАЦИОНАЛНА
КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза”
№110, за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 49 вр. с чл. 45
ЗЗД сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. Ю. А., настъпила на ********г.
при дерайлиране на влакова композиция и взривяване на вагони от нея в ЖП
гара - с. Хитрино, обл. Шумен, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на произшествието - ********г. до окончателното й
изплащане.
Въззивното производство е инициирано с ВЖ от адв. Н. Д. -
пълномощник на К. Р. Я., в която са изложени доводи за необоснованост и
направилност на акта и е направено искане за отмяната му и постановяване на
нов, с който да бъдат уважени исковете за присъждане на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди и лихви в пълен размер. Въззивницата
счита, че съдът не е обсъдил задълбочено и изчерпателно доводите за
причинени й неимуществени вреди в резултат на процесната железопътна
катастрофа, в който контекст сочи неизпълнение от страна на ответника на
1
негови задължения за поддържане на железопътната инфраструктура. Сочи
конкретни нарушения, свързани с техническа неизправност на стрелка №5 на
коловоз 3 и на самия коловоз, както и че в процесния железопътен участък е
следвало да бъде въведена системата EТСS(Общоевропейска система за
управление на влаковете), включваща и АЛС(Автоматична локомотивна
сигнализация). Изтъква, че първоинстанционният съд необосновано не е
допуснал допълнителна СТЕ за изясняване на последните обстоятелства и
прави искане за такава, което въззивният съд е уважил и е прието
заключението на такава.
Пълномощникът на ищцата претендират разноски на осн. чл. 38, ал.2 във
вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Препис от ВЖ е връчен на ответника, който е подал отговор с обстойни
доводи за неоснователност на оплакванията в нея. Счита, че обжалваното
решение е законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Страната
претендира разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
След анализ на приобщените от първоинстанционния съд писмени и
гласни доказателства и приетото в настоящата фаза заключение на СТЕ,
въззивната инстанция приема за установени идентични с изложените от СГС
релевантни за настоящото производство факти, част от които не са спорни
между страните, а именно:
На ********г. товарна влакова композиция ДТВ 90570, състояща се от
два локомотива - № 86-003 и № 87-009, както и 26 вагона, натоварени с газ
пропилен и пропан - бутан, се е движела по линия Дружба - Образцов чифлик,
управлявана от локомотивна бригада от трима машинисти. Навлизайки в
района на железопътната гара при с. Хитрино в 5:37 ч. композицията е
дерайлирала, последвал е взрив на няколко от вагон-цистерните с
въглеводороден газ пропилен, който е причинил смърт и телесни увреждания
на голям брой физически лица.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата в делото е
установено, че машинистите, управлявали описаната товарна влакова
композиция, са били в трудово правоотношение с „Булмаркет Рейл Карго“
ЕООД.
По отношение на двама от тях е постановена присъда № 2/22.01.2020 г.
по НОХД №349/2017г. по описа на ОС – Шумен, влязла в сила на 18.04.2023г.,
потвърдена изцяло с Решение №7/16.04.2021г. на АС – Варна и с Решение №
60163/18.04.2023 г. на ВКС, с която служителите на „Булмаркет Рейл Карго“
ЕООД Д. А. М. и Р. С. П. са признати за виновни в това, че на ******** г., в
района на гара Хитрино, обл. Шумен, при управление на подвижен
железопътен състав - товарен влак № 90570, съставен от два локомотива №
86003 /първи/ и № 87025 /втори/ и 26 бр. вагонцистерни, пътуващ по жп линия
№ 9 по направление Бургас - Русе, са нарушили правилата за движение,
установени съгласно чл. 115 от ЗЖПТ в Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за
правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и
сигнализацията в железопътния транспорт" и правила от "Инструкция за
2
работа на локомотивния машинист", издадена на 04.02.2015 г., утвърдена от
управителя на "Булмаркет Рейл Карго"ЕООД, в резултат на което последвало
дерайлиране и повреждане на вагони- цистерни от състава на композицията,
изтичане на превозвания газ пропилен и последвал взрив, и по
непредпазливост са причинили смърт на седем лица, тежки повреди на четири
лица, и средни телесни повреди на десет лица.
Видно е от присъдата, че едно от посочените лица, за които е
постановено, че е причинена смърт е Т. Ю. А.. Смъртта на същия е
удостоверена със съобщение за смърт №С-101 от ********г. на
МБАЛ“Шумен“ АД и акт за смърт №91/12.12.2016г., съставен в с. Хитрино.
Съгласно удостоверение за родствени връзки с изх. №2 от 07.02.2017г. Т. Ю.
А. е син на ищцата К. Р. Я..
Пред първоинстанционния съд е била изслушана съдебно-медицинска
експертиза, изготвена въз основа на наличните в делото писмени
доказателства. Експертът заключава, че причина за смъртта на Т. А. е тежката
открита черепно - мозъчна травма, довела до разбиване на черепа и
разсъкване на мозъка- състояние несъвместимо с живота. Обоснован е извод,
че смъртта на пострадалото лице е в пряка причинно - следствена връзка с
процесното събитие.
Във връзка с изясняване на фактите в спора, първоинстанционният съд
не се е позовал на задължителната сила на присъдата за гражданския съд,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Този пропуск в мотивите на решението му следва да
бъде отстранен, с оглед прецизност на въззивния съдебен акт.
Горното правило е установено в нормата на чл.300 ГПК, която по
императивен начин задължава гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, в извършване на което двамата машинисти са
признати за виновни, от даденото от наказателния съд разрешение, относно
това дали е извършено противоправно деяние и виновността им. Видно е от
доказателствата, че при постановяване на присъдата наказателният съд е
изследвал въпросите относно състоянието на железния път преди и след
произшествието, както и дали е налице причинна връзка между състоянието
на пътя и произшествието. Отчел е недоброто състояние на железопътната
мрежа в процесния участък, както и констатирани пропуски в документацията,
вкл. техническото състояние на стрелка № 5 преди инцидента, след него и
след възстановяването му. При преценка на събраните пред него
доказателства, наказателният съд е приел, че недоброто състояние и
поддържане на железния път и наличието на някои отклонения в техническото
му състояние не са в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
Наказателният съд категорично е приел, че деянието причинило катастрофата
е управлението от машинистите М. и П. на подвижен железопътен състав в
нарушение на конкретни правила за движение, установени в Закона за
железопътния транспорт и Наредба №58 от 02.08.2006г. за правилата за
техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт.
3
По изложените съображения въззивният състав счита, че по арг. от
чл.300 ГПК е обвързан от решаващите изводи на наказателния съд относно
извършителите на противоправното деяние, от настъпването на което се търси
обезвреда и тяхната вина, поради което и не може по тези въпроси да изследва
и обсъжда доказателства и формира изводи, различни от установените с
влязлата в сила присъда, т.к. последната ги преклудира. Ето защо са
несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба, че и ДП“НКЖИ“ също
следва да носи отговорност за настъпване на процесния инцидент, т.к.
последният бил настъпил изключително поради влошеното състояние на жп
инфраструктурата на гара Хитрино и поредица от грешни решения, действия
и бездействия на неговите служители, както и поради невъвеждането на
системата EТСS(Общоевропейска система за управление на влаковете),
включваща и АЛС(Автоматична локомотивна сигнализация).
Независимо от установените и изложени до тук обстоятелства следва да
се посочи, че е предприето разследване на произшествието във връзка с
разпоредбите на чл. 19, параграф 1 от Директива 2004/49/ЕО, чл. 115 к, ал. 1, т.
1 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), чл. 76, ал.1, т. 1 и чл. 78, ал. 1 от
Наредба № 59 от 5.12.2006 г. и на основание на горецитираните норми е
издадена заповед № РД-08- 579/13.12.2016 г., с която е назначена Комисия за
разследване на тежко железопътно произшествие в Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В
Окончателния доклад на комисията от 2017г. подробно са описани
настъпилото събитие, непосредствените факти и обстоятелства във връзка със
същото, последствията от настъпилото събитие, всички данни, установени в
процеса на разследването, свързани с участващите служители и контрагенти,
данни за подвижния състав, данни за превозвача, извършил превоза, описание
на железопътната инфраструктура, сигнализацията, гарова осигурителна
техника и междугарова блокировка, контактната мрежа, както и настъпилите в
резултат на събитието смъртни случаи, травми и материални щети.
По отношение на спазването на Системата за управление на
безопасността (СУБ) на НК „Железопътна инфраструктура”, Комисията за
разследване е установила, че са спазени правилата от персонала на поделение
„Управление движението на влаковете и гаровата дейност” (УДВГД) - Горна
Оряховица. В т. 9 от окончателния доклад „Правила и норми“ е констатирано,
че персоналът на смяна от НК „Железопътна инфраструктура“,
непосредствено, преди и по време на произшествието е действал в
съответствие е утвърдената нормативна уредба и вътрешни правила,
регламентиращи безопасността на превозите в железопътния транспорт.
По отношение на спазването на процедурите в СУБ на „Булмаркет Рейл
Карго“ ЕООД, Комисията за разследване е констатирала нарушения на
процедурите в системата за управление на безопасността, както и на
технологиите в организацията и експлоатацията. По отношение на
локомотивният персонал на „Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, осъществяващ
превоза на влака, преди и по време на произшествието комисията е
установила, че е допуснал грешки, които са в противоречие с утвърдената
нормативна уредба, регламентираща безопасността на железопътните превози,
4
както и на документи от Системата за Управление на Безопасността на
„Булмаркет Рейл Карго“ ЕООД, а именно: изолиране на устройството за
бдителност на локомотива; издаване пътен лист, на който няма вписан номер
и поставен печат за годност; неспазване сигнализацията на предупредителния
и входния светофори; неспазване ограничението на скоростта при
преминаване на входния светофор и стрелките очертаващи маршрута за
отклонителен коловоз.
При анализ на наземната осигурителната техника не са констатирани
нарушения от Комисията.
В изводите на експертите, изготвили Доклада е акцентирано, че основна
причина за възникване на произшествието е неспазване на скоростта за
движение при подготвен маршрут за влизане на товарен влак № 90570 на 3-ти
коловоз в гара Хитрино, предвид обстоятелството, че през стрелка № 1 влакът
преминава със скорост 81 км /ч и през стрелка № 5 с 78 км/ч, при разрешена
скорост до 40 км/ч за влизане в отклонение на трети приемно- отправен
коловоз със спиране. Установено е, че при навлизане на влака в гара Хитрино,
не са спазени разрешителните показания на предупредителния и входния
светофори, ограничаващи скоростта на движение до 40 км/ч съгласно чл. 317,
т.З и чл. 324, ал. 2 и ал. 3, т.5 от Наредба № 58 (фиг. 26). Не е спазен и
сигналът за ограничение на скоростта до 60 км/ч през входните стрелки за
влизане на главния коловоз поради типа на заключване на стрелките в гара
Хитрино съгласно чл. 384, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 58, (фиг. 27).
Първопричината за възникналото дерайлиране и последвалия пробив,
изтичане на пропен и взрив е превишената скорост (почти двукратно) при
навлизането на влак № 90570 в гара Хитрино. Превишаването й води до
голямо повишение на центробежните сили, които натоварват значително
подвижния състав и железния път и като резултат се създават условия за
дерайлиране.
Този доклад има материална доказателствена сила, тъй като е изготвен
от Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в
железопътния транспорт, което е независим специализиран разследващ орган
в МТИТС, създадено с Постановление № 250 от 25.11.2005 г. на Министерски
съвет във връзка с приложението на Директива 2004/49/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно безопасността на
железопътния транспорт в Общността. През 2005 г. Директивата за
безопасност e транспонирана в българското законодателство, с което е
разписано създаването и е създаден този независим разследващ орган,
оторизиран за разследване на такъв вид произшествия. Предвид изложеното,
той е извършил разследване в рамките на правомощията си и констатациите
му, изложени в доклада, имат материална доказателствена сила. Ето защо
възражението на ищцата, че не е изготвен от независим орган за разследване
не се споделят от настоящия състав.
Отново за пълнота на изложението въззивният съд излага становището
си, че приетите като писмени доказателства протоколи за извършени
периодични прегледи и проверки (месечни, шестмесечен и годишен) от №01-
11 от месечните прегледи на гара Хитрино за 2016г., съдържат констатация, че
5
параметрите на стрелките и железния път са в съответствие е техническите
норми и гарантират безопасно движение със заложените в Графика за
движение на влаковете скорости.
Видно е от доказателствата, че измерването е извършено от "Тинса"
ООД на 15 и 16.09.2016г. и включва гара Хитрино, като резултатите от
измерването са предоставени от изпълнителя "Тинса" ООД в отделен доклад.
Съгласно този доклад техническото състояние е оценено като добро, т.е.
стойността на обобщения качествен индекс на балната оценка не надвишава
граничната за допустима безопасна експлоатация при движение на влаковете
със заложените в Графика за движение на влаковете скорости. Към
документите по делото е приложена справка за извършваните дейности по
поддържане на железния път и стрелките в гара Хитрино през 2016 г.
Извършвано е ръчно укрепване на железния път и стрелките по ниво, ръчно
пресяване на замърсен баласт и баластиране, регулиране на междурелсие,
смяна на единични негодни елементи от горното строене, притягане на
скрепления. През месец август 2016 г. е извършено и механизирано укрепване
на железния път с тежка пътна механизация от км 109+600 до км 110+900, в
това число и втори главен коловоз и железния път до входен светофор страна
Плиска (района на произшествието).
От справката по извършени дейности по поддържане на железния път и
стрелките е видно, че на стрелка № 5 е извършена смяна на полуезикова
уредба (език и раменна релса).
От приетото заключение на СТЕ в първоинстанционното производство е
установено, че инфраструктурата е отговаряла на нормативните изисквания за
максимално допустимите скорости на движение, както и че основната и
едниствена причина за настъпване на катастрофата е високата скорост на
движение на влака през процесния участък, която скорост е двойно по -
висока. Направен е извод, че дори и при тази скорост железният път би
издържал, ако не се е налагало намаление на скоростта, поради преминаване
на влаковата композиция през гара.
Горните изводи се потвърждават и от заключението на СТЕ изслушано и
прието в настоящата инстанция. Според експертите през 2016г. е извършено
ръчно укрепване на железния път и стрелките по ниво в гара Хитрино, като е
направено ръчно пресяване на замърсения баласт и баластиране, регулирано е
междурелсието, сменени са единичните негодни елементи от горното строене
и е извършено прилягане на скрепления.
Експертите са категорични, че освен състоянието на баластовата призма,
има множество компоненти – закономерни и случайни, който допринасят в
различна степен за дерайлирането на влаковата композиция, поради което не
могат да отговорят еднозначно на въпроса дали нейното състояние е оказало
влияние за катастрофата.
Заключават, че при преминаването на влаковата композиция с
установената скорост, стойностите на страничното ускорение са по – големи
от критичните и най-вероятно по тази причина е настъпило дерайлирането,
тъй като високата скорост е довела до изпълзяване на реборда.
6
При изслучването им откритото с.з., проведено в САС, експертите доц.
д-р К.В.и проф. д-р М. И. заявяват, че процесният релсов път е бил поддържан
и няма данни основната причина за дерайлирането да е неговото състояние.
Като такава сочат двойно превишената скорост, спрямо допустимата за
участъка от железния път.
За емоционалните изживявания на ищцата, след смъртта на нейния син е
изслушано и прието заключение на Комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза, която прави изводи, че тя е преживяла тежък
психичен стрес, последван от тревожно – депресивни оплаквания,
представляващи Протрахирана реакция на траур, но към настоящия момент
симптомите са затихнали. Прогнозата на експертите е, че в психологичен план
травматичните преживявания персистират, причиняват субективен
дискомфорт и ще продължат до края на живота й.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, решаващият състав
извежда следните правни изводи :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което то е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, а в казуса то се обжалва
изцяло, съдът установи, че първоинстанционното съдебно решение е
допустимо.
По правилността на обжалваното решение, апелативният съд излага
следното :
Искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за
обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Според нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил другиму работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Същата норма урежда специалния случай на
гаранционнообезпечителната отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по
чл. 45 ЗЗД. Поради това отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, тъй като не
произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя й.
Фактическия състав на тази отговорност изисква кумулативна даденост
на следните юридически факти: 1/ правоотношение по възлагане на работа; 2/
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи деяние, противопрвност на
деянието, вреди, причинно – следствена връзка между деянието и вредите и
вено; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
7
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него/арг. от ППВС №
9/1966 г./.
В казуса е доказан само първият елемент от ФС, доколкото се установи
от Окончателния доклад на специализираното звено за разследване, обсъден
по – горе в мотивите, че служители на ответника – ръководител движение
гара; стрелочник – постови; ръководител движение – влаков диспечер и други
имат трудови задължения за поддръжка и обследване на ЖП
инфраструктурата и организацията на движението на влаковите композиции.
Предвид обаче установеното с влязла в сила присъда деяние, от което са
породени процесните вреди, което е осъществено не от служители на
ответника, а от машинисти, които са служители на „Булмаркет Рейл
Карго“ЕООД – гр. Русе, дружество по отношение на което е прекратено
производството по делото, следва че не може да се направи извод за
реализиран деликт от служители на ДП“НКЖИ“.
Следва да се повтори, че с гореобсъдената присъда на наказателния съд
машинистите са признати за виновни за нарушение на правила от
„Инструкция за работа на локомотивния машинист“ от 04.02.2015 г. на
управителя на „Булмаркет Рейл Карго“ЕООД Русе, съгласувана с Генералния
директор на ДП “Национална компания железопътна инфраструктура“ и
Закона за железопътния транспорт и Наредба №58 от 02.08.2006г. за правилата
за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт. Тъй като с тази присъда не са признати за виновни
служители на настоящия ответник и поради прилагането на императивното
правило на чл. 300 от ГПК, не може да се заключи, че деянието, от което се
претендират вреди, е сторено от такива служители.
Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и
постановената впоследстве) юридическите лица отговарят за непозволено
увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, т.к. носят отговорност за вредите,
причинени от техни работници, служители или други физически лица, на
които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато
не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са
налице несъмнени данни, че вредата не е причинена от кръга на посочените
лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).
Предвид липсата на един от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане – деяние от служителите на ДП “Национална
компания железопътна инфраструктура“, е безпредметно да се обсъждат
останалите елементи. Ето защо, като е приел, че разглежданият иск е
неоснователен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
По отношение на иска за законна лихва върху претендираното
обезщетение, който намира правното си основание в чл. 86 от ЗЗД, следва да
се приеме, че също е неоснователен. Той е акцесорен и поради това
основателен, само ако е основателен главният иск.
С оглед изхода от въззивната проверка, на адвоката на въззивницата –
8
адв. Н. Д., не следва да се присъжда възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от
ЗА.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., съгласно чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ .
Изложените мотиви от въззивния състав обосновават потвърждаване на
решението, подложено на инстанционна проверка.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260287/12.05.2024г. по гр.д. №3444/2017г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА К. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул.“***“ № * да
заплати на ДП“Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Княгина
Мария Луиза“ №110 юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9