РЕШЕНИЕ
№ 6891
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110102119 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.415 ГПК във вр.чл.124 ГПК и чл.7, пар.1, буква
„а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец ДЖ. ЕСТ. Л. Т., гражданин на Република Еквадор, роден на ., със съдебен адрес
гр.София, ул.Позитано № 9, бл.1, вх.Б, ет.2, ап.4 чрез адвокат Константин В.В.-САК
СРЕЩУ ответник Б ЕЪР АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.София,
АЕРОГАРА СОФИЯ, с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ -
250,00 евро обезщетение по чл.7 от Регламент 261/2004г. на ЕО за полет забавен повече от 3
часа FB449 от София до Рим на 19.9.2018г. с час на кацане 8,30 часа местно време, и реално
кацане в 13,03 часа местно време, ведно със законна лихва от 15.9.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава от датата на извънсъдебната покана до ответника –
9.10.2018г. до 13.9.2021г. в размер на 145,48 лева, за които суми е издадена ЗИПЗ №
14327/7.10.2021г. по ЧГД № 53796/2021г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че като страна по договор за въздушен превоз с ответника, сключен
със закупуването на самолетен билет, дружеството - ответник се е задължило да изпълни
полет FB449 по направление летище София (SOF) – летище Рим, Фиумичино (FCO) на
19.09.2018г. Полетът следвало да бъде изпълнен в час по график, а бил изпълнен със
закъснение повече от три часа – с 4,33 часа закъснение – тъй като е следвало да кацне в 08:30
часа местно време на 19.9.2018г., но реално е кацнал в 13:03 часа на 19.9.2018г. Твърди се и
че на 9.10.2018г. от името на ищеца е изпратена извънсъдебна покана за плащане на
1
обезщетението до ответника, който и до този момент не е изпълнил задължението си.
Поради изложеното се моли предявения иск да бъде уважен с присъждане на
разноските в полза на ищеца.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ, с който оспорва иска като неоснователен.
Възразява, че ИМ е нередовна, защото Д Т не е упълномощил АД В. и партньори да го
представляват в производството. Моли делото да се прекрати поради нередовност на ИМ.
Възразява, че е изтекла погасителна давност, тъй като след като е налице договорна
отговорност по договор за международен въздушен превоз на пътници, трябва да се
приложи чл.135 ЗГВ, който урежда по-кратка двегодишна давност. Според ответника
вземане на ищеца за обезщетение е станало изискуемо от момента на осъществяване на
полета, т.е. от 19.9.2018г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение и искът са
предявени след изтичане на този двугодишен давностен срок. Твърди още и че не е
осъществен фактическият състав, уреден в Регламент (ЕО) 261/2004г., поради което и не е
възникнало правото да се търси обезщетение от ищеца. По-конкретно смята, че не се е
осъществил един от посочените четири елемента на състава, а именно, че ищеца не се е явил
45 минути преди уговорения час за полета.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца и намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Иска се и ако иска бъде приет за
основателен, насрещната страна да предостави билетите на пътника.
С определение № 10800/28.4.2022г. /л.41-42/ за БЕЗСПОРНО Е прието между страните
фактите и обстоятелствата както следва – закъснението на полет FB449 от София до Рим на
19.9.2018г., който вместо да кацне в 8,30 часа местно време е пристигнал в 13,03 часа местно
време.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован чрез процесуалния си
представител по пълномощно, не се явява лично и не се представлява от адвоката си. С
молба с вх.№ 110945/1.6.2022г. поддържа ИМ и моли съдът да уважи претенциите му, като
представя и списък с разноски по чл.80 ГПК/л.50/.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява от
адвокат или юр.консулт.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и
във връзка с доводите и съображенията на страните и нормативните актове уреждащи
спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени доказателства – Бордна карта и билет
от 19.9.2018г., Извлечение от интернет страница на flightstats.com за полет FB449 планиран
за 19.9.2018г.; извънсъдебна претенция заяване чрез имейл от 9.10.2018г., картограф по
метода на дъгата на големия кръг и Извлечение от интернет за изчисление на разстоянието
от летище София(SOF) и летище Рим, Фиумичино (FCO), Молба вх.№ 110945 от 1.6.2022г.
от ищеца.
2
По делото е прието и ЧГД№ 53796/2021г. на СРС, 163-ти състав.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор
за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който
ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а ищецът се е явил на
гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; както и
размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил дълга. По направеното възражение за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, довели
до спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД.
Регламент (ЕО) 261/ 2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за
претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на
въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в
договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в
зависимост от разстоянието на неосъществения полет /250 евро при полети с разстояние под
1500 км., какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. "а" Регламент 261/2004/, като
съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз,
обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл.7
от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради закъснение
на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи –
когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително
планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
Предвид твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че страните са сключили валиден договор за въздушен превоз
с полет на ответника FB449 от летище София до Рим на 19.9.2018г., който вместо да кацне в
8,30 часа местно време е пристигнал в 13,03 часа местно време. Не се спори, че полета е
осъществен с повече от три часа закъснение. Изложеното се потвърждава и от представените
по делото писмени доказателства.
Всъщност спорен между страните е въпросът погасено ли е вземането на ищеца по
давност, защото ответникът не е оспорил проекто-доклада на съда по делото изготвен по
чл.140 ГПК и надлежно връчен на страните, като същия е обявен за окончателен в
о.с.з.проведено на 3.6.2022г.
Регламент № 261/ 2004г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на
3
погасителна давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет,
поради което в съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС,
обективирана в решение от 22.11.2012г. по дело № С-139/11, приложимо е националното
право на държавата- членка, чийто съд разглежда конкретния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че правото на парично обезщетение по Регламент
№ 264/2004г. се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е
изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи
полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на
пристигане в крайния пункт. Така в мотивите на решението по дело № С-402/07 (т. 68)
Съдът изрично подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи
върху въздушния превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен
договор за превоз, по силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не
би трябвало нито да се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението
репарира вреди от причинено неудобство, не означа, че същите могат да произтичат
единствено от деликт – ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение,
лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността,
включително и обезщетението за изправната страна, са следствие на договорно
правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван
резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото
задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава
отговорността е деликтна. В този смисъл Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело
№ 1122/2011 г., III г. о., Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г., IV
г. о.
Несъмнено е, че в случая неудобството за пътника е причинено пряко и
непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета
при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради което и отговорността на
ответника да обезщети вредата е договорна. Доколкото размерът на дължимото обезщетение
за причинените вреди от неизпълнение е предварително определен като твърда парична
сума и същата е легално уредена в регламента, то обезщетението представлява законна
неустойка, която в съответствие с разпоредбата на чл.111, б."б" ЗЗД се погасява с изтичането
на тригодишен давностен срок. На основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, в настоящия случай – от деня на изпълнение
на закъснелия полет (19.9.2018г.), към който момент е реализирано неизпълнението на
превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на
уговорен срок за изпълнението му от същата дата задължението е станало изискуемо (арг.
чл. 69, ал. 1 ЗЗД). По делото не са представени доказателства за настъпили обстоятелства по
смисъла на чл.115 и чл.116 ЗЗД, които да са довели до спиране или прекъсване на давността,
поради което същата е изтекла на 19.9.2021г. и към датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК по настоящото дело (14.9.2021г. по електронен път) вземането не е било
погасено по давност.
4
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая е приложима разпоредбата на
чл.135 Закон за гражданското въздухоплаване/ЗГВ/, реглментираща, че правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен
срок/стара редакция преди изменение от 2021г./. При систематичното тълкуване на
посочената норма, която се намира в Глава единадесета "Констативни протоколи,
рекламации, давност" може да се достигне до извода, че посоченият двугодишен давностен
срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багаж, но не и когато се касае за
обезщетение по Регламент №261/2004г. при закъснели полети. Ето защо настоящият състав
приема, че приложение в разглежданата хипотеза следва да намерят общите правила,
уредени в ЗЗД.
Изложеното обуславя извод, че вземането не е погасено по давност.
Следва да се разгледа възражението, че ищеца не доказва, че се е явил на гишето за
регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, като съдът с
определение № 10800/28.4.2022г. изрично е дал указания на ищеца, че не доказва тези
факти.
Доколкото ищеца не ангажира доказателства за това то съдът приема, че фактическия
състав не е осъществен, следователно не следва да се присъжда исканото обезщетение, а
иска подлежи на отхвърляне за сумата от 250 евро.
По отношение на лихва за забава след дата на покана - 9.10.2018г., съдът на първо
място приема, че покана няма, защото не е ясно дали и-мейла, който ищеца е изпратил е
достигнал до ответника/доказателства в тази посока липсват/ и той е разбрал, че бива канен
да заплати обезщетение, т.е. покана за уреждане на спора преди да се премине към съдебно
разглеждане на спора. На второ място след като се отхвърля иска за главницата от 250 евро,
няма основание да се присъжда лихва за забава в размер на 145,48 лева за период
9.10.2018г.-13.9.2021г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед отхвърлянето на предявените искове следва да се присъдят разноски на
ответника, но поради липса на направено искане и липса на доказателства по делото за
разноски, и като не е представен списък по чл.80 ГПК съдът не присъжда разноски по реда
на чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани кумулативно обективно съединените
искове предявени от ищец ДЖ. ЕСТ. Л. Т., гражданин на Република Еквадор, роден на г.,
със съдебен адрес гр.София, ул.Позитано № 9, бл.1, вх.Б, ет.2, ап.4 чрез адвокат Константин
В.В.-САК срещу ответник Б ЕЪР АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.София,
5
АЕРОГАРА СОФИЯ, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - 250,00 евро обезщетение по
чл.7 от Регламент 261/2004г. на ЕО за полет забавен повече от 3 часа FB449 от София до
Рим на 19.9.2018г. с час на кацане 8,30 часа местно време, и реално кацане в 13,03 часа
местно време, ведно със законна лихва от 15.9.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава от датата на извънсъдебната покана до ответника – 9.10.2018г. до 13.9.2021г.
в размер на 145,48 лева, за които суми е издадена ЗИПЗ № 14327/7.10.2021г. по ЧГД №
53796/2021г. по описа на СРС, на основание чл.415 ГПК във вр.чл.124 ГПК и чл.7, пар.1,
буква „а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86
ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6