мотиви към присъда №260065, постановена по НОХД №1815/2020г. по описа на
Русенски районен съд, V-ти наказателен състав
Т.Р.Р. е обвинил
Д.К.К. â това, че през периода 19.05.2018г.-
15.09.2018г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на осем пъти,
като родител на Д.Т.Р., не е изпълнила съдебно решение - определение №
3404/8.05.2013 г. по гр.дело №1505/2013г. по описа на Районен съд- гр.Русе,
влязло в сила на 8.05.2013г., относно личните контакти на Т.Р.Р. с детето им Д.Т.Р.- престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Тъжителят поддържа обвинението.
Подсъдимата не се признава за виновна и дава
обяснения по делото.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната
цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият Д.К.К. е родена на ***г***, български гражданин, със средно
образование, разведена, работи, неосъждана, ЕГН: **********.
През 2009 год. подсъдимата и
тъжителят заживели на семейни начала и на 2.10.2011 год. им се родило дете- Д.
Т. Р. През 2012г. подсъдимата и тъжителят се разделили, като детето останало да
живее при майка си. С определение № 3404/8.05.2013 г. по гр.дело №1505/2013г.
по описа на Районен съд- гр.Русе, влязло в сила на 8.05.2013г., родителските
права върху детето били предоставени на майката, а на бащата бил определен
режим на лични отношения с него, както следва- всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя с преспиване, половината
от всички национални празници на страната и 30 дни през лятото по време,
несъвпадащо с годишния отпуск на майката.
Подсъдимата решила да не
спазва решението на съда относно личните отношения на детето с бащата му и
отказвала да предава детето. Това било мотивирано от личното й убеждение, че
срещите с бащата нямало да се отразят добре на детето, което съждение градяла
върху спомените си от детството си и срещите с баща си след развода на
родителите си/видно от Оценка на сигнал вх.№439/29.06.2015г. на Отдел „Закрила
на детето” при Д”Социално подпомагане”- Русе, л.52 от делото/.
Въз основа на изп.лист по гр.дело №1505/2013г. по описа на Районен съд-
гр.Русе, издаден в полза на тъжителя, било заведено изп.дело
№5154/2013г. по описа на СИС при Районен съд- гр.Русе. Въпреки множеството
действия по него от страна на съдебния изпълнител, включително и чрез налагане
на глоби за неизпълнение, и органите на Д”Социално подпомагане”- Русе,
подсъдимата продължавала да не спазва режима на лични отношения на детето с
бащата, което довело до постепенно нарушаване на емоционалната връзка между
тях.
По молба вх.№15498/13.04.2018г.
изпълнителното дело било продължено от свид.Н.-
частен съдебен изпълнител №914 с район на действие Окръжен съд- Русе. По делото
подсъдимата била упълномощила да я представлява адв.Т.Н..
Встъпвайки в правомощията си свид.Н. изпратил покана
за доброволно изпълнение на определението на съда за родителските права с изх.
№ 3427/2.05.18г., връчена лично на подс.Д.К. на 9.05.2018г., с указание К. да предаде детето
на баща му на 19.05.2018 г. в 10.00 часа. Подсъдимата не спазила повелята на
поканата, като в уречения ден и час тя не отговорила на телефонните обаждания
на тъжителя, не била в дома си, откъдето Р. следвало да вземе детето, и той
подал до частния съдебен изпълнител уведомление вх. № 3917/22.05.2018 г. за
неосъществен режим на лични отношения с дъщеря му. Същото поведение подсъдимата
предприела и на 2.06.2018г., 16.06.2018г., 7.07.2018г. и 21.07.2018г., за което
тъжителят информирал частния съдебен изпълнител с уведомления от 5.06.2018г.,
19.06.2018г., 9.07.2018г. и 23.07.2018г. На 12.07.2018г. подсъдимата подала до
съдебния изпълнител четири писмени обяснения, касаещи неосъществените срещи на
тъжителя с дъщеря му на 21.04.2018г., 5.05.2018г., 19.05.2018 г. 2.06.2018г. и
16.06.2018г. Всички те имали напълно идентично съдържание, изложено било
твърдение, че бащата не е посетил дома на детето и майка му, не се е обадил по
телефон и били развити теоретични съждения за целесъобразността на наказване на
К. по повод неизпълнение на задълженията й по режима. На 3.07.2018г. Р. подал покана
към К., чрез съдебния изпълнител, в която пожелал да ползва режима на лични отношения 30 дни през
лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката за периода от
1.08.2018 г. до 31.08.2018 г. Свид.Н. изпратил
призовка за принудително изпълнение изх. №5215/9.07.2018г., с която разпоредил
на 1.08.2018г. детето Д. да бъде доведено в кантората му за предаване на бащата
в изпълнение на режима на лични отношения. Призовката била връчена на 25.07.2018
г. на адв. Т.Н. - пълномощник на длъжницата по
изпълнителното дело. На 1.08.2018г., в 10.00 часа, в кантората в частния
съдебен изпълнител Н. се явил тъжителят за осъществяване на определения режим
за лични контакти. К. не се отзовала на призовката, не предала детето и не
представила уведомление за причините за това си поведение. На 1.09.2018г. и на
15.09.2018г. подсъдимата отново се укрила от тъжителя, с което препятствала
упражняването на родителските му права, за което той уведомил съдебния
изпълнител на 4.09.2018г. и 18.09.2018г. За периодите от 3.06.2018г. до
9.06.2018г. и от 30.07.2018г. до 6.08.2018г. подсъдимата била на лечение в
МБАЛ”Авис Медика”ООД- гр.Плевен, през което време
детето Д. било гледано от баба й по майчина линия.
След процесния
период от време подсъдимата продължила да не се съобразява с определението на
съда относно личните контакти на тъжителя с детето му и до съдебното следствие
по делото.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства. При изграждането й съдът не
кредитира обясненията на подсъдимата, в частта им, касаеща причините за
неосъществените контакти между тъжителя и дъщеря им. На първо място
достоверността на обясненията в коментираната им част са дълбоко компрометирани
от абсолютната безусловност на заявеното в тях отрицание на поведение към
осуетяване на срещите между бащата и детето.
Изп.дело №5154/2013г. по описа на СИС при
Районен съд- гр.Русе, преобразувано в изп.дело
№20189140400348 по описа на частен съдебен изпълнител №914 с район на действие
Окръжен съд- Русе В.Н., е с огромен обем, в него се съдържат категорични
доказателства, че подсъдимата не е изпълнявала решението по гр.дело
№1505/2013г. десетки пъти, за това са й наложени огромен брой наказания от
съдебните изпълнители, и въпреки това подсъдимата отрича когато и да било да е
препятствала срещите на Р. детето им, което е абсурдно твърдение. Именно това и
определя обясненията като крайно недостоверни. Всички социални доклади и оценки
на сигнали на Отдел „Закрила на детето” при Д”Социално подпомагане”- Русе,
изготвени след внимателен анализ на отношенията между бащата, майката и детето,
и след интервюта с тези лица, достигат неизменно до извода, че режима на лични
отношения на детето с тъжителя не се спазва и причина за това е нежеланието на
майката да има въобще такъв режим. Следва за се отбележи, че причина за
отчуждението на детето от бащата, като възможно, но нелигитимно
основание за непредаването му на родителя, е целенасоченото внушение и
възпитание на майката за постигане конкретно на този резултат. В отношенията си
със социалните работници, видно от упоменатите доказателства и показанията на свид.А., подсъдимата демонстрирала пълно незачитане на правата
на тъжителя по отношение на дъщеря му и волята на органите на държавата за
подобряване на отношения им. Същото се
потвърждава и от свид.Н., който има най- преки
възприятия за отношенията между страните по делото и упражняването на режима на
лични отношения. Обясненията в обсъжданата им част са в противоречие и с
показанията на свидетелите Х. и Г., които заявяват, че многократно са придружавали
тъжителя до дома на подсъдимата, респективно на детето му, за да го вземе в
дните, когато следва да има среща с него, но К. не е отговаряла на обажданията
и не била в дома си, с което пречела на контактите. Действително тези свидетели
нямат конкретен спомен за процесните дати, но техните
показания дават картина на цялостното отношение на подсъдимата към правилата,
устроени в неспазваното решение, и косвено доказват престъплението по делото. Свид.Р., майка на тъжителя и баба на детето Д., също описва
нежеланието на подсъдимата да предава детето на баща му и осуетяване на опитите
от негова страна за това. Показанията на свидетелите Т. и П. опосредстват разказаното
им от подсъдимата, което поради изложените вече съображения, се явява невярно, и
тези показания не носят съществена информация за главните факти на доказване,
като основното твърдение в тях е, че лятото на 2018г. К. е имала сериозен
здравословен проблем и това я принуждавало често да отсъства от гр.Русе. Видно
от медицинската документация по делото всъщност К. е била на лечение за кратки
периоди от време- от 3.06.2018г. до 9.06.2018г. и от 30.07.2018г. до
6.08.2018г., като през първия от тях няма обвинение за нарушаване на режима на
лични отношения. За втория, съвпадащ с началото на заявените тридесет дни за
ползване на режима през лятото от бащата, подсъдимата е била известена чрез
адвоката си за желанието на Р. и съответно е следвало да предприеме необходимото
за предаването на детето. Тук е мястото да се каже, че връчването на съобщения
на упълномощен адвокат е напълно редовен способ, съгласно чл.51 от ГПК, и
простото отричане на знанието на съдържанието им от адресата, освен че е
нарушение на упомената норма, би било начин за безпрепятствано
заобикаляне на всяка норма и задължение, което не е целта на закона. Упълномощаване
на представител в някакви отношения не освобождава пълномощника от спазване на
поетите задължения. Обобщено следва да се отбележи, че с всички доказани
действия в отношенията, предмет и на настоящото производство, тъжителя демонстрира
желание да упражнява родителските си права, явно е, че пречките за това му
носят значителна психологическа травма и че всички му легални и фактически
действия са с цел контакт се детето си, а не нанасяне на някакви вреди на
подсъдимата.
Тази
фактическа обстановка и изложените във връзка с установяването й доказателства
и доказателствени средства, предвид пълната им непротиворечивост и
последователност, налагат безспорния правен извод, че с описаното деяние
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.182, ал.2 от НК, тъй като през
периода 19.05.2018г.- 15.09.2018г. в гр.Русе, в условията на продължавано
престъпление, на осем пъти, като родител на Д.Т.Р., не е изпълнила съдебно
решение - определение № 3404/8.05.2013 г. по гр.дело №1505/2013г. по описа на
Районен съд- гр.Русе, влязло в сила на 8.05.2013г., относно личните контакти на
Т.Р.Р. с детето им Д.Т.Р.. От обективна страна
подсъдимата не изпълнила решението на съда на 19.05.2018г., 2.06.2018г.,
16.06.2018г., 7.07.2018г., 21.07.2018г., 1.08.2018 г., 1.09.2018г. и на
15.09.2018г. Престъплението представлява продължавано такова, тъй като е
извършено с осем деяния, осъществяващи
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време при еднородност на вината и при една съща обстановка, като
всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на прехождащите
го. От субективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъплението
при пряк умисъл- тя е съзнавала задължението си, вменено й от решението на
съда, но не го изпълнила, като предвиждала общественоопасните
последици от поведението си и искала настъпването им.
Анализа на всички доказателства
налага приложението на чл.78а от НК, предвид наличието на предпоставките на
тази разпоредба по отношение на подсъдимата- за извършеното от нея е предвидено
наказание пробация или глоба, тя не е осъждана за
престъпление от общ характер, не освобождавана от наказателна отговорност по
реда на раздел VIII на глава IV от НК и с деянието не са причинени имуществени
вреди. Предвид изложеното подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и да й се наложи административно наказание. При
индивидуализацията на последното следва
да бъдат отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито са чистото
й съдебно минало и полагането на добри грижи за детето. Отегчаващи вината обстоятелства
се явяват множеството деяния, с което е осъществен състава на престъплението,
както и множеството други такива дейния, извън процесните.
Предвид тези индивидуализиращи вината обстоятелства на подсъдимата следва да
бъде наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв., с което
целите на наказанието ще се изпълнят.
По правилото на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата следва да заплати на тъжителя сумата 500лв. за разноски,
направени от последния в производството за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
