№ 475
гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20255300900001 по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр. с чл.429 КЗ.
Ищцата З. А. С. ЕГН ********** от *****, чрез адвокат С. С., съдебен
адрес **********, иска осъждане на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“
№ 7, съдебен адрес **************, /****, чрез адв. Н. Ш., да плати сумата от
140 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
*** З.К.С., починал в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2021г. на пътя
между селата Златитрап и Брестовица, община Родопи, област Пловдив,
причинено от А. Б. К. ЕГН ********** при управление на лек автомобил
„BMW“ 530 с рег. № ******, ведно със законна лихва върху сумата от
09.02.2022г. до изплащането й; 9 824.50лв. обезщетение за забавено плащане,
в размер на законната лихва, за периода 09.02.2022г. – 22.08.2023г., върху
изплатеното обезщетение от 60 000лв. за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на *** З.К.С.; 40 000лв. обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания от причинени травматични увреждания от
ПТП, настъпило на 26.12.2021г. на пътя между селата Златитрап и
Брестовица, община Родопи, област Пловдив, причинено от А. Б. К. ЕГН
********** при управление на лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № ******,
1
ведно със законна лихва върху сумата от 09.02.2022г. до изплащането й;
3 345.76лв. обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, за
периода 09.02.2022г. – 22.08.2023г., върху изплатеното обезщетение от
20 000лв. за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
травматичните увреждания.
Твърденията са, че на 26.12.2021г. пътува като пътник, заедно с *** си
А. С., в лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *****, управляван от
*** З.К.С., по пътя между селата Златитрап и Бестовица, община Родопи,
област Пловдив, когато лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № ******,
управляван от А. Б. К. ЕГН ********** навлиза в насрещната за него лента за
движение и се блъска с лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, с рег. № *****.
В резултат на настъпилото ПТП ***ът й З.С. получава тежка черепно –
мозъчна травма, от която почива. На ищцата са причинени множество
увреждания: контузия на главата; интерпаренхимна подкорова хеморагия в
дясна теменна област на главния мозък; контузия на гръден кош; фрактура на
1-во, 2 – ро, 3 – то, 4 – то, 5 – то, 6 – то и 7 – мо ребро в ляво; фрактура на
дръжката на гръдната кост; левостранен пневмоторакс; двустрА. белодробна
контузия; двустранни плеврални излизи; двустрА. торакоцентеза; вентилатор
– асоциирана плевмония; контузия на корема; руптура на тънко черво;
дифузен перитонит; фрактура на горен вентрален ръб на прешлен L14;
фрактура на дясна лъчева на типично място и на шилковидния израстък на
дясната лакътна кост; многофрагментна фрактура на левите лъчева и лакътна
кост; фрактури на големия и малък пищял на двете подбедрици; фрактура на
ладиевната кост на дясно ходило.
Ищцата е приведена в Клиника по анестезиология и активно лечение, с
опасност за живота. Поставена е на изкуствена апаратна вентилация –
процедура, при която е в безсъзнание, интубирана. На 03.01.2022г. е направен
опит да бъде изведена от изкуствената вентилация, но състоянието й не
позволява това. На 05.01.2022г. получава остра и бързопрогресираща
респираторна декомпенсация, поради което отново е интубирана и остава в
това състояние до 18.01.2022г., през което време получава усложнения:
вентилаторно – асоциирана пневмония, съчетана със сепсис и септичен шок,
поради което са положени допълнително медицински грижи. Докато е в
безсъзнание, интубирина, претърпява редица операции на получените
2
травматични увреждания: на корема, на опорно – двигателната система,
няколко пъти има усложнения, включително перитонит.
Получените травми от различно естество са довели до сериозна
опасност за живота й и са наложили двукратна интубация.
След изписване, в домашни условия състоянието й продължава да е
тежко: няма възможност да се обслужва сама, загубила е *** си, не може да
полага никакви грижи и разчита на близките и приятели, особено на по –
голямата си ***; не може да полага грижи за по – малката си ***, пострадала
от процесното ПТП. Това състояние й причинява не само физически, но и
сериозен емоционален дискомфорт.
Има тежко състояние, възстановяването върви много бавно, в болнични
е до края на ноември 2022г. Губи цяла година от живота си в болница и вкъщи
в невъзможност да живее пълноценно, страда от болките, преживява без ***
си. И към момента няма пълно физическо възстановяване без данни дали ще
настъпи такова.
Ищцата е била в изключително близки отношения със *** си, той се е
грижел за всичко, помагал е във възпитанието на децата, бил е опора и пример
във всяко едно нещо, приятел, с който е можела да сподели всичко. Внезапната
му кончина и обстоятелствата около това са изключително тежки за ищцата,
която постоянно преживява случилото се, не спира да се връща към него и да
страда.
За процесното ПТП има приключило НОХД № 827/2023г. на ПОС с
влязла в сила присъда по отношение на А. К..
Лекият автомобил на причинителя има сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника към
датата на деликта. На 09.02.2022г. ответникът е уведомен за случая. На
22.08.2023г. ответникът заплаща на ищцата 60 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди за смъртта на *** и 20 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди за телесните й увреждания. Намира сумите за
нереалистично ниски на фона на загубите и уврежданията, поради което, с цел
справедливо репариране, заявява исковите претенции.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
3
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Въз основа влязлата в сила присъда и нейната задължителност не
повдига спор за настъпване на ПТП на 26.12.2021г., вината на водача на
автомобила и противоправността на деянието му.
Възразява, че ищцата е съпричинила настъпване на вредоносния
резултат по отношение на телесните й увреждания поради непоставен
обезопасителен колан в автомобила, какъвто би следвало да има като
фабрично оборудване. Твърди, че ако бе поставила обезопасителния си колан,
възможните увреждания са щели да бъдат много по – леки по степен и обем,
поради което би се ограничило настъпването на вредите. Липсата на поставен
колен е причина ищцата да понесе контузия на главата, контузия на гръден
кош, контузия на корема.
Възразява и, че водачът на лек автомобил Опел Корса – ***ът на ищцата,
е управлявал МПС след употреба на алкохол: съгласно данните от
досъдебното производство, в тялото на З.С. са открити 0.14 промила алкохол.
Твърди, че между настъпване на ПТП на 26.12.2021г. около 15.00 – 15.30 часа
и взимането на проби от кръвта са изминали около 18 часа и с оглед скоростта
на разграждане на алкохола от организма, може да се обоснове извод, че към
момента на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на този водач е била
значително по – висока. Твърди, че ищцата се е качила като пътник в лекия
автомобил, след като е знаела, че водачът му е употребил алкохол и е под
негово влияние. По този начин се е поставила в ситуация на повишен риск от
настъпване на вредоносни за нея последици, защото е можела обективно да
предвиди, че в това състояние на водача е напълно възможно да настъпи пътен
инцидент, от който да й бъдат причинени вреди, но въпреки това е поела
риска като е изложила здравето си на опасност.
При разпит от 12.04.2022г. в досъдебното производство ищцата е
заявила, че след изписване от болничното заведение е започната
рехабилитация, но за това не депозира документи по делото. Рехабилитацията
е необходима за провеждане, с оглед получените травми, след изписване от
болничното заведение като предопределя по – бързото и нормално
възстановяване. В същата насока възразява, че няма данни за извършване на
двата контролни прегледа от 22.02.2022г. и от 01.03.2022г., посочени в
епикризата при изписване от болничното заведение. Неполагането на грижи за
4
собственото здраве е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и от З.С.,
защото не е използвал обезопасителен колан и защото е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта, установено от 0.14 промила.
Възразява, че претендираните обезщетения от ищцата са прекомерни по
размер. Въпреки че обезщетението се определя по справедливост, това става
въз основа на конкретни факти и обстоятелства, то цели компенсация на болки
и страдания, трябва да е съобразено с реално причинените вреди, а не да се
определя въз основа на законодателните застрахователни лимити за тези
застраховки.
Признава, че с преводно нареждане № 1617460 от 21.08.2023г. са
платени на ищцата суми в размер на 80 000лв. – сбор на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за травматичните й увреждания и
настъпилата смърт на ***, като моли така изплатените суми да се отчетат.
Евентуално, ако има уважаване на исковете, възразява, че претенциите
са прекомерни.
Не признава изпадане в забава от 09.02.2022г., поради което претенциите
за обезщетения за забава от тази дата са неоснователни. Възразява, че ищцата
извънсъдебно – в уведомлението от 09.02.2022г., не е предоставила банкова
сметка на застрахователя, това нейно поведение се определя като забава на
кредитора и освобождава ответника като длъжник от отговорност от
евентуална забава.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Въз основа на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
10.01.2022г., материалите от нохд № 827/2023г. на ПОС – протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, постановената в наказателното
производство и влязла в сила Присъда № 51 от 07.06.2023г. на ПОС, от
показанията на изслушания свидетел А. Б. К. и на база даденото заключение
по САвТЕ на в.л. Т. П., изготвено обективно, компетентно и безпристрастно,
5
неоспорено от страните, което съдът кредитира, се доказва, че на 26.12.2021г.,
около 15.00 часа след обяд, ищцата З. А. С. пътува с по – малката си *** А. З.
С. и *** си З.К.С. в лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. №
*****, по пътя от село Златитрап към село Брестовица. Ищцата З. С. е пасажер
на предна дясна седалка, автомобилът е управляван от З.С.. Времето е сухо,
ясно, пътната настилка е суха. Автомобилът се движи от изток на запад по път
III – 8602. В същото време св. А. К. управлява лек автомобил БМВ 530 с рег.
№ ****** по същия път, в направление село Брестовица – село Златитрап, в
посока от югозапад на североизток.
Лек автомобил БМВ 530, управлявано от А. К., навлиза в десен за него
завой на пътя със скорост от 127 км/ч, загубва устойчивост, напуска
траекторията на завоя и оттук лентата си за движение и при км 5+500 навлиза
в насрещната лента за движение, където в момента се движи насрещно спрямо
него, със скорост от 68 км/ч, лек автомобил Опел Корса, управляван от З.С..
Между двете превозни средства настъпва челен удар – в предна лява част на
лек автомобил Опел Корса и в предна лява част на лек автомобил БМВ 530.
Ударът настъпва в лентата за движение на лек автомобил Опел Корса, на
около един метър от разделителната осова линия, която е непрекъсната. Лек
автомобил Опел Корса не е напускал своята лента за движение до настъпване
на удара.
След удара двата автомобила се установяват на място в затревена площ
извън пътното платно, видно от фотоалбума.
Основната причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е
движение на лек автомобил БМВ 530, управляван от св. А. К., със скорост от
127 км/ч, при която автомобилът е загубил устойчивост, напуснал е лентата си
за движение и е навлязъл в насрещната лента срещу лек автомобил Опел
Корса. В момента на напускане на десния завой, водачът на лек автомобил
БМВ 530 е нямал техническа възможност да предотврати ПТП чрез екстрено
спиране при движение със скорост от 127 км/ч.
В момента на напускане на десния завод от лек автомобил БМВ 530, лек
автомобил Опел Корса се намира на разстояние от 23.28 м от мястото на
удара, то е по – малко от дължината на опасната зона, която е 52.30 м, и за това
водачът З.С. е нямал техническа възможност да предотврати настъпване на
удара чрез екстрено спиране.
6
Водачът на лек автомобил БМВ 530 би имал техническа възможност да
предотврати настъпване на ПТП, ако се движи със скорост, по – ниска от 60
км/ч, следва траекторията на завоя и не напуска полагащата му се за движение
лента.
С Присъда № 51 от 07.06.2023г. на ОС Пловдив по нохд № 827/2023г.,
влязла в сила, А. Б. К. е признат за виновен в това, че на 26.12.2021г., на път III
– 8602, в зоната на километър 5+500, попадащ в участък от пътя между с.
Златитрап и с. Брестовица, област Пловдив, при управление на МПС – лек
автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по
чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две
пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
освен при изпреварване или заобикаляне.“, чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.“, чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
…конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие“, при което по непредпазливост е причинил
смърт на едно лице – З.К.С., както и средни телесни повреди на повече от
едно лица, както следва: на З. А. С.: разстройство на здравето, временно
опасно за живота, трайно затрудняване на движението на снагата, трайно
затрудняване на движението на десния горен крайник, трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник, трайно затрудняване на движението на
десния долен крайник и трайно затрудняване на движението на левия долен
крайник; на А. З. С.: счупване на челюст, трайно затрудняване на движението
на левия горен крайник, трайно затрудняване на движението на врата, трайно
затрудняване на движението на снагата, поради което му е наложено
наказание по НК.
Въз основа на присъдата и представеното Удостоверение за наследници
изх. № ГС – 7 – 2 от 04.01.2022г. на Община Перущица, се доказва, че в
резултат на ПТП З.К.С. почива на място. Оставил е за наследници по закон З.
С. – ***, и двете родени от брака им деца К. С., * към датата на ПТП, и А. С. –
* към онзи момент, която също е пострадала тежко в резултат на ПТП
съгласно казаната присъда.
7
След настъпване на ПТП ищцата З. С. е транспортирана по спешност от
екип на Бърза медицинска помощ и приета в Клиника по анестезиология и
интензивно лечение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където престоява от
26.12.2021г. до 07.02.2022г., и във Втора клиника по хирургия, където
лечението е от 26.12.2021г. до 15.02.2022г.
От представените две Епикризи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.
Пловдив – от Клиника по анестезиология и интензивно лечение и от Втора
клиника по хирургия, от представените Болнични листове, издадени от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, от МЦ Фи Хелт Пловдив АД, от АСИМП МЦ
Кючук Париж ООД и от изслушаната СМЕ на в.л. д-р Д. М., изготвена
обективно, компетентно и безпристрастно след запознаване с пълната
медицинска документация на лицето и след личен преглед, неоспорена, която
съдът кредитира, както и от устните обяснения на вещото лице при
изслушването му, се доказва, че ищцата постъпва по спешност в шокова зала
на Спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив.
След преглед от травматолог, хирург, неврохирург, интернист,
кардиолог, хематолог, анестезиолог и направени рентгенови снимки, КАТ,
Ехо на корем, се установява политравматизация: контузия на глава; хематом
на дясна теменна област на главния мозък; контузия на гръден кош; фрактура
в ляво от 1 – во до 7 – мо ребро; фрактура на дръжката на гръдната кост;
тотален левостранен пневмоторакс; двустрА. белодробна контузия;
двустранни плеврални изливи; контузия на корем; контузия на тънко черво;
фрактура на тялото на Л-4; счупване на дясната лъчева кост в долния й край,
съчетано с шиловидния израстък на дясна лакътна кост; многофрагментно
счупване на лява лъчева и лакътна кост; счупване на големия и малкия пищял
на двете подбедрици; счупване и изкълчване на ладиавидната кост на дясно
ходило.
Приета е по спешност във Втора хирургия. По преценка на реаниматори
се привежда в КАИЛ за интензивна терапия и мониторинг, по спешност се
извършва торакоцентеза и поставяне на активна, дренажна аспирация на лява
гръдна половина – т.е. лицето е било приведено в изкуствена кома и на
апаратно дишане с цел запазване на жизнените функции. Докато ищцата е
била в кома, по спешност са поставени гипсови имобилизации. Започната е
белодробна вентилация, кислородотерапия, влИ.е на прясно замразена плазма
8
и албумин.
На 27.12.2021г. е проведено едностранно оперативно и консервативно
лечение на фрактурите на четирите крайника – открита репозиция и метална
остеосинтеза на лява предмишница, дясна подбедрица и стъпало. Извършено е
наместване на ладивидната кост на дясно стъпало и заигляне с Киршнерова
спица. Направено е наместване и гипсова имобилизация на дясна лъчева кост.
След като ищцата проявява признаци на остър хирургичен корем, се
извършва нов КАТ на корем и се установява наличие на свободна течност и газ
в коремната кухина. Извършена е на 28.12.2021г. лапаротомия с шев на тънко
черво. На 05.01.2022г. е извършена релапаротомия на тази операция и се
намира изпускане на анастомоза и локален перитонит. Поради отпускане на
конците на раната, на 14.01.2022г. е извършено почистване и дренаж на
коремната стена.
Последва развитие на пневмония, сепсис и септичен шок.
Следва стабилизиране на общото състояние, позволяващо екстубация, и
се преминава към спонтанно дишане на 18.01.2022г., т.е. от 26.12.2021г. до
18.01.2022г. ищцата е поддържана в изкуствена кома на апаратно дишане и на
18.01.2022г. се извежда от комата и се преминава на самостоятелно дишане.
В рамките на КАИЛ ищцата е провела редовна физикална
рехабилитация.
На 07.02.2022г. се привежда във Втора хирургия и след стабилизиране
на състоянието и след премахване на металния инплант от дясно стъпало, се
изписва на 15.02.2022г. с указания за постелен режим.
Извършените в болничното заведение лечебни процедури са оперативни
и консервативни. Оперативните са: торакоцентеза и аспирационен дренаж;
лапаротомия; шев на тънки черва; реоперация в областта на корема;
оперативно наместване и фиксиране с метални тела на лява предмишница,
дясна подбедрица и дясно стъпало. Консервативните са поставяне на гипсова
имобилизация на лява подбедрица и стъпало и репозиция на дясна китка и
поставяне на гипсова имобилизация. Проведена е антибиотична,
антитромботична и болкоуспокояваща терапия, кислородотерапия и
реанимация.
Настъпилите усложнения по време на лечението са: перитонит с
9
последващ сепсис; дехистенция на оперативната рана на корема /изпускане на
конци и отваряне на раната/; статична пневмония.
В домашни условия ищцата е спазвала постелен режим един месец,
провежда рехабилитация в дома до сядане в леглото и пускане на краката.
Контролните прегледи и сваляне на конците от корема се извършват в дома й.
След четири месеца започва вертикализиране и приучване да ходи с
проходилка, която ползва един месец. След това се придвижва с две патерици
за още два месеца.
За тези си увреди е била в болнични 270 дни с решения на ЛКК и на
ТЕЛК. С ЕР на ТЕЛК № 91695/78/24.04.2023г. е определена ****** за период
от 2 години. С ЕР на ТЕЛК № 90393/58/27.03.2025г. е определена ****** за
период от 2 години. Многократно е преглеждана от ортопед и е изписвана
терапия.
При клиничен преглед от вещото лице се констатира, че ищцата се
придвижва със самостоятелна походка без помощни средства. Оплаква се от
болки и образуване на оток в областта на дясно стъпало и глезенна става при
натоварване, стоене права и промяна на времето. Има наличие на оперативни
цикатрикси в областта на лява предмишница, дясно стъпало и подбедрица,
корем. Има ограничено свиване нагоре и надолу с 5 градуса.
От САвТЕ се доказва, че лек автомобил Опел Корса, в който е пътувала
ищцата, е фабрично оборудван с предпазни колани. Вещото лице М. дава
заключение, че С. е била с правилно поставен обезопасителен колан, защото
лицето е останало живо след челен удар и за присъствието на такъв колан
говори увредата на гръдния кош – серийно счупване на ребра, мечовидния
израстък, счупване на тялото на Л-4 и наличния пневмоторакс.
В съдебно заседание в.л. М. пояснява, че счупването на четирите
крайника едновременно е довело до забавяне във времето на
възстановителния процес. Периодът от един месец на легло след изписване от
болницата и изчакване за започване на процеса по раздвижване и по
прохождане е бил поради необходимост да настъпи зарастване на ляв и десен
горен крайник и възможността те да бъдат използвани, за да може ищцата
сама да се повдигне и изправи – т.е. да има възможност сама да се хване за
помощните средства – първо проходилка, след това патерици.
10
Едната ръка е счупена и носи 30 дни гипс, а при другата има два месеца
оздравителен период поради операция на лявата предмишница.
Рехабилитацията и раздвижването на горните два крайника следва да започне
след заздравяването им.
Необходимо е да зарастне и левия крак, лекуван консервативно с гипс, за
да може да се подпре на него и да ползва помощни средства – да стъпи на
единия крак. Оздравителният период на левия крак съвпада с този на лявата
ръка – между 50 – 60 дни. При десен крак има около 45 дни зарастване на
ладиевидната кост на стъпалото и около 100 дни за зарастване на
подбедрицата, при която този процес е по – бавен и която е оперирана. При
вертикализацията на ищцата и приучването й да ходи може да стъпва първо на
левия крак и след около два – два и половина месеца да се хваща за помощно
средство – проходилка, патерици. При десния крак рехабилитационният
период е започнал много по – късно и е протекъл по – дълго поради нужния
период за заздравяване и настъпване на хипотрофия от обездвижването.
От изслушаните свидетели: К. З. С. – *** на ищцата, чийто показания
съдът цени като достоверни, логични и последователни, съвпадащи с
останалия писмен и устен доказателствен материал по делото, поради което ги
кредитира, И.Д.Б. – живеещ на семейни начала с К. С., който след ПТП се
премества да живее в дома на З. С. с *** й К., и И. С. М. – първи братовчед на
починалия З.С. и семеен приятел, както и от изслушаното заключение по
СПХЕ на в.л. д-р Д. К., изготвено обективно, компетентно и безпристрастно,
неоспорено, което съдът кредитира, се доказва, че докато ищцата е била в
болницата, голямата й *** К. полага изцяло грижи за нея по пълното й
хигиенно и санитарно обслужване. При престоя й в интензивно отделение
лекарите за дълъг период от време не са можели да кажат дали ще оцелее,
близките не са имали възможност за свиждане.
При идване в съзнание й се казва, че ***ът й и малката й *** са добре и
се лекуват. Ищцата научава истината за смъртта на *** си преди да бъде
изписана, от психолога на болница, в резултат на което изпада в шок, „губи
почва под краката си“, не може да повярва какво се е случило и по думите на
*** й „се предава“. Вещото лице К. сочи, че това води до настъпване на
задълбочаване на травматичните преживявания в посока на емоционална
ретардация.
11
Поради лечение не присъства на погребението и посещава гроба на З.
четири месеца след изписването си поради физическа невъзможност.
Отношенията между двамата съпрузи са били на разбирателство,
сплотеност, с многогодишен брак с две деца, задружни, подкрепящи се. След
загубата на З., ищцата се дистанцира социално от широкия и многоброен кръг
приятели, които двамата са имали заедно, затваря се в себе си. При
наближаване на Коледните празници изпада в депресия, дистанцира се от
близките си.
Ищцата оценява семейните си взаимоотношения като спокойни,
доверителни, ***ът й е бил инициативния и се е грижел за семейството.
Обичала го е, била е привързана към него, имали са общи семейни планове за
децата. Следвала е *** си през годините в различни места с оглед работата му.
При научаване на истината за смъртта на *** си от психолога на
болницата, З. С. преживява реакция на остър стрес, последващ от
протрахирана траурна реакция, което е в резултат на нестабилното й
физическо състояние и липсата на раздяла с покойника.
Към момента на ПТП голямата *** К. живее с приятеля си св. Б. в негов
имот, но и двамата се пренасят в дома на ищцата с цел полагане на грижи. К.
поема изцяло грижите за ** си както в болницата, така и след изписването й в
дома им. Ищцата е била напълно обездвижена в болницата и над месец след
изписването й. През това време К. е осигурявала грижите по личен тоалет
/дълго време ищцата е ползвала памперси и подлога/, хигиена, обличане,
хранене. Помощ оказвала и **та на ищцата, баба на св. К. С.. Около два пъти в
седмицата, след изписване, домът им е посещаван и от семейството на св. И.
М. – първи братовчед на покойния З., за да помагат с каквото могат, но той
сочи „че цялата тежест я изнесе К.“ по грижите на ** си.
Необходимостта за пълно обслужване за дълъг период от време и то от
*** й допълнително много тормозило ищцата. За много дълго време ищцата е
била депресирана, не е била комуникативна, била е доста стресирана и
притеснена.
В началото й е било много трудно да се раздвижи. В домът й идвал
рехабилитатор, за да помага за първоначалното раздвижване, след което
близките са помагали с подпиране, докато крайниците й укрепнат напълно.
12
След това пак е имало посещения от рехабилитатор, за да покаже упражнения.
Рехабилитаторите са заплащани от близките.
Ищцата все още има трудности при качване на стълби, при по – дълго
ходене започват болки, с единия крак накуцва и се справя трудно.
През лятото на 2022 г. ищцата започва да ходи сама с подпиране чрез
патерица, но без чужда помощ. Тогава е извеждана от дома й от приятели, за
да има контакти с хора и да се разсейва. Без придружител започва да излиза от
дома си през есента на 2022г.
Към момента ищцата не работи – няколко пъти е опитвала, но травмите
и счупванията не й позволяват дълго време да стои права, не може да работи
физическа работа, а няма и образование, което да й позволи да работи
седнала. Липсата на доходи също я притеснява, тормози я, изпитва угризения
как ще оцелее. Имала е разходи за малката *** по завършване –
абитуриентски бал, за продължаване на образованието, което пак е давало
повод за притеснения за ищцата, защото вече не е имала ***, който да помага.
След ПТП ищцата не иска да шофира, притеснява се, търси помощ,
когато трябва да отиде някъде да свърши някаква работа.
Заключението на в.л. К. е, че след ПТП при ищцата настъпва период на
разстройство на адаптацията със смесено безпокойство и смущение на
настроението – тревожност, страх, малоценностови изживявания. Към
момента на експертизата това състояние е преминало в постравматично
стресово разстройство, тъй като не се достига до възстановяване на
психичното и физическото функциониране. Все още са налице оживяване на
спомени от семейното функциониране, чувство за вина пред децата за
ангажирането им в лечебния процес и претърпените от тях емоционални
загуби и финансови затруднения. Личността на С. се характеризира с
нерешителност, сензитивност, липса на увереност, тя е с изградени морално –
етични качества, които ефективно регулират поведението й и влияят върху
взаимоотношенията й с околните. Това я очертава като добросъвестна, със
социално желано поведение, чувствителна към забележки, емоционално
лабилна, със затруднена емоционална регулация. Липсата на възможност за
труд поради бърза умора и психологична непълноценност допълнително
задълбочават тези особености. Загубила е обичайни умения, които допринасят
за доброто й функциониране поради страхови изживявания – не иска да
13
шофира. Налице са психосоматични симптоми като кризи с характер на
панически с повишаване на кръвно налягане и пулс.
Налице са данни за настъпила значителна житейска промяна на
личностово ниво, както и в социално функциониране към момента на
експертизата. Обективизират се данни за актуални компоненти на
разстройства в когнитивните процеси, изразена дисфункция в личностовата
сфера и социалното функциониране, характерни за капсулираните
травматични стресови разстройства. На личностово ниво е променен
обичайния начин на живот, променен е семейния и фамилен модел на
функциониране, налице са откъсване от обичайната среда, нарушени са
обичайните умения, ограничени са социалните контакти. Близо четири години
след травмата, към момента на експертизата, са налице данни за настъпило
посттравматично стресово разстройство.
*** нарушения при ищцата са преминали през етапите на ***.
В приложеното нохд № 827/2023г. на ПОС, на л.91 от ДП 138/2021г., се
намира Протокол № А – 9 от 19.01.2022г. за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина на пострадалото
лице З.С., в който е записано, че в кръвна проба на З.С., взета на 27.12.2021г.
около 09.00 часа, е установено наличие на 0.14 промила алкохол. От
изслушаната СТМЕ на в.л. Я. И., дадена компетентно и обосновано,
неоспорена от страните, и от устните обяснения в съдебно заседание на
вещото лице се доказва, че пробата е взета постмортално, след 18 часа след
ПТП, в химически чисто пеницилиново шишенце /а не във вакуумна
епруветка/, и при отварянето й е констатирано от лаборанта „мирис на
разложена органична материя“, съгласно записа в протокола. Тези данни,
преценени в съвкупност с ниската записана стойност на открит алкохол в
кръвта от 0.14 промила и само един запис на измерена стойност, а не два,
дават основание на вещото лице и то приема, че не може да се уточни сега коя
е наистина реалната стойност на алкохолемия, ако е имала такава при
изследваното лице преморбидно. Записът за „с мирис на разложена органична
материя“ го насочва към наличие на процеси, които обикновено променят
достоверността на резултата – разложителни процеси, зонално мигриране и
постмортално преразпределение на съставките на кръвта, ферментация и
поява на ендогенен алкохол дори и в малка степен. Благоприятстващи фактори
14
са тежката телесна травма, описана в съдебно – медицинската обдукция,
излив на кръв в кухини, часът на обдукцията. Не е установено отделената
кръв за изследване от коя зона е, а само, че е поставена в „химически чисто
пеницилиново шишенце“, вместо във вакуумна епруветка.
Вещото лице сочи, че при допуск пробата да е достоверна, отчетеното
количество алкохол отговаря на предклинична фаза на алкохолна
интоксикация – при нея липсват външни белези на опиване, както и груби
отклонения във функциите на организма в диапазон 0.2 промила – 0.5
промила, като практически човек не е пиян. В тази фаза на степенно различие
се установяват отклонения само във физиологични изследователски тестове,
описани в литературата. В посочения диапазон, чрез тестове, се намира
повлияване на психомоторната функция, особено на малките точни/финни
координационни движения, намалява вниманието и възприятията,
установяват се смущения във вестибуларния апарат. Според вещото лице,
поведението на З.С. като водач на МПС – позиционирано на пътното платно,
може да се приеме, че е било без показване на белези на алкохолно
въздействие на водача. Ако е имал реално малка алкохолна концентрация, то
възможни финни отклонения не могат да се обективизират като налични.
На тази база и с оглед данните от САвТЕ, че ударът настъпва в лентата
за движение на водача З.С., за чието поведение като шофьор по делото не са
налични доказателства да е имало отклонение и нарушаване на правилата на
ЗДвП, съдът приема, че при кредитиране на пробата за наличие на открит
постмортално алкохол в кръвта на З.С., този алкохол не е довел до поведение,
което да е допринесло по някакъв начин за настъпване на ПТП. Липсват
доказателства за причинно – следствена връзка между откритото количество
алкохол в кръвта на пострадалото лице като водач на МПС и съпричиняване
по какъвто и да било обективен начин от негова страна на настъпилото
произшествие.
По данни на приложените болнични листове и на свидетелите, към
датата на ПТП ищцата е била т****, но след връщане на работа е освободена,
тъй като работодателят закрива обекта, и в момента е ***. По данни на НОИ,
постъпили по делото, към м.12.2021г. осигурителният й доход е *** след което
осигурителният доход е в размер на *** за първите три месеца на 2022г., 710
лв. от април до септември 2022г. включително, **** за октомври 2022г.,
15
*****. за ноември и декември 2022г. За цялата 2023г. няма данни за ***т.
За лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № ****** към датата на ПТП има
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по полица № BG/23/121003049166. На 09.02.2022г.
ответникът е получил уведомление за настъпилото ПТП и пострадалите от
него лица. Признава, че с преводно нареждане № 1617460 от 21.08.2023г. са
платени на ищцата суми в размер на 80 000лв. – сбор на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за травматичните й увреждания от
20 000лв. и за настъпилата смърт на *** от 60 000лв., което ищацата признава,
но намира полученото обезщетение за занижено и оттук за несправедливо.
При така установеното от фактическа страна, исковете са доказани по
основание и частично по размер.
Обстоятелството, че настъпилото на 26.12.2021г. ПТП е противоправно
деяние и оттук е деликт по смисъла на чл.45 ал.1 от ГПК, се доказва от
влязлата в сила присъда в приключилото производство по нохд № 827/2023г.
на ПОС, задължителна за съда и страните по силата на чл.300 от ГПК за това,
че има извършено транспортно престъпление по НК от А. Б. К. и при формата
на вината му – по непредпазливост.
Настъпването на смъртта на З.С. при и в резултат от ПТП на 26.12.2021г.
е елемент от фактическия състав на установеното с присъдата престъпление,
за което е осъден А. К..
Настъпване на множество телесни увреждания на ищцата –
политравматизация, като пряка и непосредствена последица от ПТП се
доказва както от влязлата в сила присъда поради съставомерността на голяма
част от тях, така и от изслушаната СМЕ на в.л. М. и от гласните показания.
Възстановителният период е продължил от 26.12.2021г. до 21.10.2022г. –
последната дата на ползван отпуск по болест според приложените болнични
листове, от които от 26.12.2021г. до 18.01.2022г. ищцата е била в кома, на
апаратно дишане, в интензивното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД с
опасност за живота, където е престояла до 07.02.2022г., след което до
15.02.2022г. е пролежала във Втора хирургия на същата болница. Ползвала е
отпуск по болест след изписването й от 15.02.2022г. до 21.10.2022г.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
16
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Към датата на ПТП ищцата е на 50 години, семейна, работеща,
физически активна, с едно непълнолетно дете в своето домакинство и едно
пълнолетно дете, което до този момент е живеело самостоятелно. В резултат
на ПТП и нанесените й от него множество увреждания - политравматизация:
контузия на глава; хематом на дясна теменна област на главния мозък;
контузия на гръден кош; фрактура в ляво от 1 – во до 7 – мо ребро; фрактура
на дръжката на гръдната кост; тотален левостранен пневмоторакс; двустрА.
белодробна контузия; двустранни плеврални изливи; контузия на корем;
контузия на тънко черво; фрактура на тялото на Л-4; счупване на дясната
лъчева кост в долния й край, съчетано с шиловидния израстък на дясна
лакътна кост; многофрагментно счупване на лява лъчева и лакътна кост;
счупване на големия и малкия пищял на двете подбедрици; счупване и
изкълчване на ладиавидната кост на дясно ходило.
Първоначално, за над 20 дена, е с опасност за живота, след което за
повече от два месеца е изцяло обездвижена на легло, което е последвано от
продължителен, мъчителен и труден възстановителен период, през който
започва раздвижването й, след това вертикализиране и приучаване към
самостоятелна походка. Същевременно за над шест месеца ищцата е изцяло
зависима от чужда помощ както за своите лични нужди, така и за отглеждане
на *та си ***, която също е пострадала от ПТП, лишена е от *** и оттук от
другаря си в живота, на който да разчита в този момент. В резултат на
травматичните увреждания от ПТП за ищцата настъпва влошаване на
качеството на живот, което продължава и към момента, преживява множество
болки и страдания, променя се ежедневието й, става зависим, настъпва
социална изолация, преустановява трудова дейност. Лицето е с *****,
преминали през *****.
Към датата на ПТП починалият й *** З.С. е бил на ***, ***, за което
полага грижи. Ищцата е била в брак с него повече от 20 години, с две деца от
този брак, със спокойни, доверителни отношения, изключително близка със
*** си, който е бил по – инициативен от двамата, изпитвала е обич,
привързаност, имали са общи приятели, общи семейни планове, обща
17
социална среда. ****, в ежедневието, в полагането на грижи и издръжка на
останалото в семейната среда непълнолетно дете, в осигуряване на дома и
бита им, допълнително са задълбочили изживените негативни емоции, болка и
страдания от тази загуба. Ищцата първоначално не узнава за настъпилата
смърт, а след това не е имала възможност да се сбогува със *** си – да отиде
на погребението му, поради здравословното си състояние, което е довело до
настъпване на реакция на остър стрес, който е последван от протрахирана
траурна реакция.
Към момента в резултат на понесените травматични увреждания и в
резултат на загубата на *** си, ищцата все още е с налична ****, а*****г.
Съдът, съобразявайки се с датата на настъпване на ПТП 26.12.2021г. –
през коледните и предстоящите новогодишни празници, с вида и характера на
доказания вредоносен резултати, настъпилите по вид, характер и
продължителност от това неимуществени вреди, възрастта на ищеца към
датата на деликта –изживени болки и страдания както от настъпилите
травматични увреждания, така и от загубата на ***, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия в страна към
26.12.2021г. /МРЗ в размер на 650лв./ и нейния реален осигурителен доход към
този момент от 1371.50 лв., който губи, приема за справедлив размер на
обезвреда на неимуществените вреди от преживени болки и страдания от
настъпилите травматични увреждания сумата от 95 000лв. и за справедвил
размер на обезвреда на неимуществтените вреди от преживени болки и
страдания от настъпилата смърт на *** сумата от 130 000лв. като счита, че те
не са завишена и прекомерна, каквито са възраженията на ответника. При
определяне на размера следва да се съобразява, че това е обезщетение само
за преживени болки и страдания на конкретен човек и при загуба на близък то
не представлява парична оценка, респективно еквивалент, на загубения живот
на починалия – доколкото и ако обективно е възможно една такава загуба да се
овъзмезди.
Ищцата е получила плащане от ответника в размер на 20 000лв. за
преживени болки и страдания от нанесените й травматични увреждания,
които следва да се приспаднат от сумата от 95 000лв. и остатъкът е 75 000лв.
Искът е в размер на 40 000лв., поради което е доказан изцяло по основание и
размер и ще се уважи.
18
От сумата от 130 000лв. следва да се приспаднат изплатените 60 000лв.,
остатъкът е 70 000лв., до който размер искът е доказан и ще се уважи, а за
разликата над 70 000лв. до претендираните 140 000лв. следва да се отхвърли.
По силата на чл.429 ал.3 от КЗ застрахователят отговаря пред
пострадалото лице за лихви от най – рА.та дата, на която е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие. Ответникът е уведомен за ПТП от
26.12.2021г. и за пострадалите лица на 09.02.2022г. и от тази дата дължи лихви
за забава върху обезщетението. За неизплатените суми, предмет на исковете,
лихви се дължат от 09.02.2022г. За изплатените суми от 60 000лв. и от
20 000лв. също се дължат лихви от 09.02.2022г. до датата на плащане
23.08.2023г., които са в размер съответно от 6 442.11лв. и 2 147.37лв.,
изчислени чрез общодостъпен електронен калкулатор за законна лихва в
интернет /https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/. До тези суми
исковете за лихви са доказани по основание и ще се уважат като за разликата
над тях до заявените 9 824.50лв. и 3 345.76лв. следва да се отхвърлят.
Неоснователно е защитното възражение на ответника, че извънсъдебно
ищцата не е представила банкова сметка за изплащане на обезщетението,
поради което е в забава като кредитор и това освобождава ответника от
отговорността за лихви по силата на чл.432 ал.1 във вр. с чл.380 ал.4 от КЗ,
защото страните по делото не спорят, като ответникът признава, че
извънсъдебно – на 23.08.2023г., е изплатил на ищцата обезщетение от
80 000лв. без да твърди, че това е станало в брой, респективно без да прилага
разписка в този смисъл.
Възраженията на ответника за съпричиняване на ПТП и на вредоносния
резултат са недоказани и оттук неоснователни. Съгласно трайно установената
съдебна практика, съпричиняването по чл.51 ал.2 от ЗЗД е обективен факт и
при него не се изисква и не се изследва вина на пострадалия. При
съпричиняването е достатъчно да има принос на пострадалия чрез конкретни
действия и/или бездействия, с които е способствал за настъпване на
увреждащото действие или неговия вредоносен резултат. Нужно е доказване
на причинно – следствена връзка между действията на пострадалия и
настъпване на увреждането и/или неговите последици. Принос има винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредата или е улеснил
19
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и вредите. Поради
това практиката приема и е възможно съпричиняване както от малолетни, така
и от лица, които не разбират и не могат да ръководят действията и постъпките
си.
В горния смисъл са ППВС № 17/1963г., Решение № 12 от 14.07.2022г. на
ВКС по т.д. № 194/2021г., I т.о., ТК, докладчик Мадлена Желева, Решение №
198 от 03.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3252/2015г, II т.о., ТК, докладчик
председателя Ваня Алексиева, Решение № 165 от 26.10.2010г. на ВКС по т.д.
№ 93/2010г., II т.о., ТК, докладчик Бонка Йонкова.
Тежестта на доказва на възражението за съпричиняване лежи върху
ответника като доказването следва да се проведе главно, пълно и безсъмнено.
От изслушаната СМЕ на в.л. Д. М. се установи, че ищцата е била с
правилно поставен обезопасителен колан, за което прави извод от
обстоятелствата, че остава жива след челния удар като присъствието на
колана е довело до увреда на гръдния кош – серийно счупване на ребра,
мечовидния израстък, счупване на тялото на Л–4 и наличие на пневмоторакс.
Ответникът не ангажира никакви доказателства как е пътувала ищцата на
предна дясна седалка и в какво състояние е открита след ПТП.
Вярно е, че в протокола от досъдебното производство са налични данни
за установено постомортално наличие на алкохол от 0,14 на 100 промила в
кръвна проба на починалото лице З.С., взета след 18 часа, което количество,
анализирано от в.л. Я. И. в съвкупност с останалите данни в протокола за тази
проба, дават основание да се направи извод, под условие за достоверността, за
предклинична фаза на алкохолна интоксикация. Но установените от САвТЕ
факти, че ударът настъпва в лентата за движение на З.С., без той да я напуска,
а поради навлизане на А. К. в резултат на загуба на контрол на управление
поради високата скорост на БМВ 530Д, и без З.С. да има техническа
възможност да предотврати удара поради навлизане на насрещно движещото
се МПС в опасната му зона за спиране, обосновават извода, че по делото не е
доказано конкретно нарушение на З.С. като водач на МПС, в резултат на което
нарушение да е настъпило ПТП. Ответникът не доказва, че установеното
количество алкохол в кръвта на С. е довело до промяна на поведението му
чрез забавяне на реакциите му и възприятията му, че неправилно възприема и
реагиране на пътната обстановка или чрез друго негово поведение, което да се
20
намира в пряка причинно – следствената връзка с настъпилото ПТП като
допринесе за това. Изолираната констатация в протокола за кръвната проба,
сама по себе си, без други доказателства за наличие на пряка причинно –
следствена връзка между този алкохол и настъпване на ПТП касателно
неговия механизъм, не е доказателство за съпричиняване по смисъла на чл.51
ал.2 от ЗЗД.
От свидетелските показания се доказа, че поради тежкото обездвижено
състояние на ищцата, тя е започнала рехабилитация в дома си като услугата е
заплащана от близките й, а не чрез НОИ. Липсата на писмени документи за
рехабилитация не означава липса на проведена рехабилитация, каквито са
възраженията на ответника. Забавянето в процеса на вертикализиране и
прохождане е поради обстоятелството, че ищцата е била със счупване на
четирите крайника и е било необходимо изчакване да протече оздравителния
процес на ръцете и особено на операцията на лява предмишница, който се
определя на около два месеца от вещото лице, за да има възможност ищцата
чрез горните си крайници да се хваща и да започни опити за прохождане с
чужда помощ и проходителка. Ответникът не доказва каква рехабилитация не
е била проведена и в резултат на това в какво се изразява утежняване и
удължаване на оздравителния процес, съответно чрез какво конкретно ищцата
е съпричинила пряко и непосредствено забавеното протичане на
оздравяването и възстановяването си.
Ответникът не ангажира доказателства в какво състояние е открит З.С.
след ПТП, поради което възражението, че е бил без поставен обезопасителен
колан и оттук с това е допринесъл за настъпване на смъртта си, остава
недоказано – не съществува законова презумпция, по силата на която да се
приеме за доказано дадено твърдение за нарушаване на правилата на ЗДвП
само чрез въвеждането му.
При този изход на делото /61 % уважен размер на исковете и 39%
отхвърлен размер на исковете/ ответникът дължи на съда държавна такса за
уважените искове от 4 743,58лв. и направените от съда разноски за вещи лица
от 854 лв.
На пълномощника на ищеца, предоставил безплатно представителство и
защита, при защитаван интерес от 193 170,26лв., възнаграждението според
Наредба № 1 от 09.07.2024г. за възнагражденията за адвокатската работа е
21
12 376,81лв., в резултат на което за 61 % уважени искове дължимата сума
става 7 549,85лв.
Ищецът дължи на ответника, за отхвърлената част от исковете,
направени разноски по съразмерност от 702лв. за вещи лица. Основателно е
възражението на ищеца за прекомерност на уговореното и изплатено от
ответника възнаграждение за един адвокат от 16 185лв. без ДДС, 19 422лв. с
ДДС, съобразно критериите на Наредба № 1, фактическата и правна сложност
на делото, поради което същото следва да се редуцира до минимума от
12 376.81лв. без ДДС или 14 852.17лв. с ДДС, от които ищецът дължи 9 060лв.
според отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, съдебен
адрес **************, /****, чрез адв. Н. Ш., да плати на З. А. С. ЕГН
********** от *****, чрез адвокат С. С., съдебен адрес **********, сумата от
70 000лв. /седемдесет хиляди лева/, представляваща остатък от обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на *** З.К.С., починал в
резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2021г. на пътя между селата Златитрап и
Брестовица, община Родопи, област Пловдив, причинено от А. Б. К. ЕГН
********** при управление на лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № ******,
ведно със законна лихва върху сумата от 09.02.2022г. до изплащането й, и
6 442.11лв. /шест хиляди четиристотин четиридесет и два лева и единадесет
стотинки/ обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, за
периода 09.02.2022г. – 22.08.2023г. върху извънсъдебно изплатено
обезщетение от 60 000лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
*** З.К.С., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над
присъдената сума от 70 000лв. до претендираната от 140 000лв. и за
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главница
от 60 000лв. за периода 09.02.2022г. – 22.08.2023г. за разликата над
присъдената сума от 6442.11лв. до претендираната от 9824.50лв. като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
22
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, съдебен
адрес **************, /****, чрез адв. Н. Ш., да плати на З. А. С. ЕГН
********** от *****, чрез адвокат С. С., съдебен адрес **********, сумата от
40 000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща част от обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от причинени
травматични увреждания от ПТП, настъпило на 26.12.2021г. на пътя между
селата Златитрап и Брестовица, община Родопи, област Пловдив, причинено
от А. Б. К. ЕГН ********** при управление на лек автомобил „BMW“ 530 с
рег. № ******, ведно със законна лихва върху сумата от 09.02.2022г. до
изплащането й, както и 2 147.37лв. /две хиляди сто четиридесет и седем лева и
тридесет и седем стотинки/ обезщетение за забавено плащане, в размер на
законната лихва, за периода 09.02.2022г. – 22.08.2023г., върху извънсъдебно
изплатено обезщетение от 20 000лв. за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания от травматичните увреждания, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забавено плащана, в размер на законната лихва, за периода
09.02.2022г. – 22.08.2023г., върху извънсъдебно изплатено обезщетение от
20 000лв., за разликата над присъдената сума от 2 147.37лв. до претендираната
от 3 345.76лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, съдебен
адрес **************, /****, чрез адв. Н. Ш., да плати на Окръжен съд
Пловдив държавна такса върху уважената част от исковете в размер на
4 743.58лв. /четири хиляди седемстотин четиридесет и три лева и петдесет и
осем стотинки/ и направените от бюджета разноски от 854лв. /осемстотин
петдесет и четири лева/.
СЪЖДА ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, съдебен
адрес **************, /****, чрез адв. Н. Ш., да плати на адвокат С. В. С.,
личен № *****, служебен адрес **********, възнаграждение за предоставена
безплатна защита по делото в размер на 7 549.85лв. /седем хиляди петстотин
четиридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА З. А. С. ЕГН ********** от *****, чрез адвокат С. С.,
съдебен адрес **********, да плати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
23
София“ № 7, съдебен адрес **************, /****, чрез адв. Н. Ш.,
направените по делото разноски за отхвърлената част от исковете в размер на
9 060лв. /девет хиляди и шестдесет лева/ възнаграждение за един адвокат, с
начислено ДДС, и 702лв. /седемстотин и два лева/ разноски за експертизи.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
24