№ 3562
гр. Варна, 08.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. М. Б. срещу Решение № 262089 от
28.06.2021г. по гр.д. № 9231/2020г. по описа на ВРС, ХLI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивницата срещу „Градски
транспорт“ ЕАД, с ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да й заплати разликата над
присъдената сума от 3000 лв. до сумата в размер на 11 000 лв. /или за още 8000 лв./,
претендирана под формата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие увреждане на здравето след трудова злополука, настъпила на
22.08.2018г., при която по време на работа около 09:30 часа, в качеството й на кондуктор,
при движение на автобусна линия № 17 в посока ЖП Гара, при предприета маневра от
шофьора на автобуса завой ищцата загубила равновесие, залитнала, паднала и получила
навяхване на ляв крак и разтягане на ставни връзки, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на увреждането – 22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.
Във всички останали части решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е определен несправедливо
и в нарушение на критериите по ППВС № 4/1968г. Не са съобразени характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, получените физически и
1
психологически последици за увредения, продължителността на страданията, възрастта на
увредения, социалното и общественото му положение и др. Не са съобразени и преценени в
съвкупност негативните изживявания на пострадалата, както и причинения й соцеален
дискомфорт. Така например въззивницата се е обездвижила, което е довело до
напълняването й; тя е в предпенсионна възраст, а ответникът я уволнил. Имала е и други
заболявания, които в съчетание с увреждането от злополуката усложнили състоянието й.
Безспорно е установено от заключението на СМЕ, че травмата получена при трудовата
злополука не е отшумяла бързо, като болничният лист продължил от 23.08.2018г. до
18.10.2018г.; установено е изкълчване на лявата глезенна става – тежка степен, като е
обсъждано и счупване на външния глезен на лявата глезенна става. Заключението на СМЕ
потвърждава, че описаните болки и страдания съответстват на претърпяната травма. Не без
значение е и фактът, че е изменена походката на пострадалата, че се е наложило да носи
патерици и продължава да ги носи и сега, че носи специални обувки. При определяне
размера на дължимото обезщетението, съдът е следвало да обсъди и тези факти. В този
смисъл цитирала практика на IV ГО на ВКС в Решение № 130/16.07.2019г. по гр.д. №
800/2018г. Отправила искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което искът да се уважи до заявения размер.
В отговор на жалбата „Градски транспорт“ ЕАД оспорва доводите в нея и излага
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на определения от ВРС размер
на обезщетението. Поддържа, че не е доказана пряката причинна връзка между злополуката
и получените увреди на здравето. В тази връзка посочва, че преди злополуката М.Б. страдала
от множество тежки заболявания като коксартроза /артроза на тазобедрена става/,
гонартроза /артроза на колянна става/, диабет, които заболявания именно са причинили
описаните в исковата молба болкови синдроми. Наред с това, ищцата, като пътник в градски
автобус не е изпълнила задължението си да се грижи за сигурността си по време на пътуване
– да е седнала правилно или да се държи по начин, осигуряващ запазване на здравето й.
Проявила е груба небрежност при липса на елементарно старание и внимание
пренебрегвайки основни технологични правила за безопасност – не се е държала или
подпирала никъде. Претендираният с въззивната жалба размер на обезщетението
многократно надвишава справедливата равностойност на обективно понесените болки и
страдания от ищцата. Този размер е прекомерен и необоснован и противоречи на принципа
за справедливост. А съобразно обясненията на вещото лице при едно добро развитие на
заболяването болките продължават в рамките на 15-20 дни. За обратното не са представени
доказателства. Отправил искане в тази връзка жалбата да се остави без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
2
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 08.11.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3