Р
Е Ш Е
Н И Е №
29.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 29 септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ДОБРИНКА НЕДКОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №1513 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявен осъдителен иск с цена 5 238 лева, с правно основание чл. 79 от ЗЗД,
във връзка с разпоредбите на ТЗ, като ищцовата страна твърди, че с ответника е
сключен устен договор, с конкретно посочен в молбата предмет и цена 6 285,60
лева, с ДДС. Сочи се, че ищецът изпълнил задълженията си, издал е конкретно
посочена фактура, която е осчетоводена по надлежния ред и в двете дружества, но
и до момента цялата дължима сума не била платена от ответника. Същият платил
само дължимото ДДС, в размер на 1 047,67 лева, като плащането било извършено на
10.01.2018г.
От съда се иска
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати исковата сума,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното й
плащане. Претендират се разноските по делото.
От страна на
ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
нейната основателност. Излагат се съображения в подкрепа на твърдението, че
сумата не се дължи и се иска отхвърляне на исковата претенция, като се
претендират разноските по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество се
представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за
уважаването му. Претендират се разноските.
Ответното
дружество се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска. Претендират се
разноските.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните,
които са търговски дружества е сключен устен договор за извършване от ищеца на
услуга по почистване и извозване на отпадъци и замазка с цена 6285,60 лева.
След изпълнение на задълженията си ищцовата страна издала фактура
№43/04.12.2017г. за сумата 6285,60 лева с ДДС. Фактурата е получена от
ответника и е осчетоводена от двете дружества в счетоводните им регистри. На
10.01.2018г. по банков път ответника е заплатил на ищеца сумата 1047,60 лева,
представляваща дължимия по фактурата ДДС. Ответното дружество е включило
фактурата в дневника за покупките към СД по ЗДДС за м.01.2018г. и по същата е ползвало данъчен кредит. Процесната
сума в размер на 5238 лева не е заплатена от ответника на ищеца.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената
искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
разпоредбите на ТЗ за заплащане на сумата 5238 лева, представляваща неплатен
остатък по фактура №43/04.12.2017г. е допустима и основателна.
Несъмнено е
наличието на договорни отношения между страните по неформален договор за почистване
и извозване на отпадъци. Съгласно формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК
практика ВКС, напр. решение №71/08.09.2014г. второ отд. ТК на ВКС, решение № 96
от 26.11.2009 год., по т.д.№ 380/2008 год., но І т.о.; решение № решение №
30/08.04.2011 год., по т.д.№ 416/2010 год. на І т.о.; решение № 118/05.07.2011
год., по т. д. № 491/2010 год. на ІІ т.о.; решение № 42/2010 год., по т.д.№
593/2009 год. на ІІ т.о., решение № 211/ 30.01.2012 год., по т.д.№ 1120/2010
год. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 год., по т.д.№ 465/2010 год. на ІІ т.о.;
№ 92/ 07. 09.2011 год., по т.д.№ 478/2010 год. на ІІ т.о. и мн.др., фактурата
отразява възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им
от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко -
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. В случая тези действия –осчетоводяване на фактурата от ответника
и ползване на данъчен кредит, са извършени от ответника, поради което съдът
приема за установено наличието на облигационна връзка и задължение заплащане.Не
се установява ответната страна да е изплатила договореното възнаграждение в
пълен размер, като неплатеният остатък е в размер на исковата сума-5238 лева.
Предвид
изложеното, съдът следва да уважи исковата претенция, като присъди и
претендираната законна лихва, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
По правилата на
процеса следва на ищеца да се присъдят претендираните разноски по делото, които
са в размер на 912 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„АРМИД” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
кв.“Дружба“ 26-Г-25 ДА ЗАПЛАТИ на „СЕМИВА ИНВЕСТ” ООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с Изгрев, бл.68, вх.1, ет.4, ап.10
сумата 5238 / пет хиляди двеста тридесет и осем/ лева, представляваща неплатен остатък по фактура №43/04.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.01.2020г. до окончателното
изплащане, както и сумата 912 /деветстотин и дванадесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: