Р
Е Ш
Е Н И
Е № ……
Гр. С., 04.04.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ - „В” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Димов
ЧЛЕНОВЕ : Велина Пейчинова
Мл. съдия : Десислава Чернева
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от мл.съдия Чернева в. гр. д. № 5719 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на "Т.С."-ЕАД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор А. А.,
чрез процесуалният си представител юрк. Н.К.срещу решение № 296102
от 09.12.2019 год., постановено по гр. дело № 77461/2018 год. по описа на СРС, ІІ Г. О., 77 състав, с което са отхвърлени предявените обективно
и субективно съединени искове от дружеството против Д.Р.Б. и А. Р.Б. за
приемане за установено по отношение на тях,
че дължат на ищеца разделно – всеки по ½ от сумите: сумата от 310.13 лв.
– главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатената топлинна
енергия за периода от м.05.2014 год. до м.11.2014 год. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж.к.
****************и сумата от 54.38 лв. –
законна лихва за забава, считано от 16.09.2015 год. до 12.03.2018 год., , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 28.03.2018 год. до окончателното плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.04.2018 год. по ч.гр.д. № 20287/2018 год. на СРС, 77 състав.
Въззивникът отправя искане
решението на СРС да бъде отменено и вместо това
да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените осъдителни
искове. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в
жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е
постъпил от въззиваемите Д.Р.Б. и А. Р.Б. чрез адв. М..
Третото лице – помагач „Б. “ ООД, не взема становище.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба
е допустима - подадена
е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми
на закона, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадената въззивна жалба във връзка с неговата
правилност. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Безспорен
факт между страните
е, че в сградата, в която се намира процесният имот има подаване на топлинна
енергия, при условията на дялово разпределение. Не се спори и се установява от
представените доказателства, че в процесния период ответниците са притежавали
правото на собственост върху топлоснабдения апартамент при равни права.
Д.Б. и А.
Б. са собственици на имота в процесния период и съответно
са потребители на топлинна енергия по см. на § 1, т.13 от ЗЕЕЕ /отм./ и §1 т.42
/отм./ от ДР на ЗЕ, респ. - §1 т.2а от ДР на ЗЕ и чл. 153 от ЗЕ, поради което
дължат стойността на доставената и потребена топлинна енергия.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
По
силата на посочената уредба потребителя-купувач е длъжен да заплаща цената на доставена
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Според нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му и не е нужно отправянето на покана. Собственик на отоплен имот или ползвател, на
когото е прехвърлена партидата, е страна в правоотношението и дължи заплащане
цената на потребената топлинна енергия всеки месец. Съгласно клаузите на
Общите условия, доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана
от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били
дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е
възникнало като срочно. Според нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /не е нужно отправянето на покана.
Не се
спори по делото, че третото лице-помагач е поело задълженията на топлинен
счетоводител за процесната сграда по силата на Договор.
Доказани
са основанията за съществуване задължението на ответниците на цената на
потребена топлинна енергия за отопление на жилище и сградна инсталация и това е достатъчно основание за
предявяване на претенции от ищеца по съдебен
ред – без да е необходима покана за доброволно плащане.
Несъмнено
е установено въз основа на приетия като доказателство по делото платежен документ,
че на 14.06.2019 год. ответницата Д.Б. е заплатила на ищеца сумата от 251.34
лв., представляваща ½ стойността на: главница за сумата от 155,07 лева,
мораторна лихва в размер на 27,19 лева, съдебни разноски за сумата от 50 лева и
законна лихва 19,08 лева, като е посочила номера на гражданското дело по описа
на СРС.
Ответницата
е извършила
плащане на задълженията си, предмет на исковата молба, който факт е настъпил в хода на
производството(плащането на горепосочените суми е осъществено в хода на
процеса – на 14.06.2019 год., тъй като датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК го предхожда – на 28.03.2018 год.,)
обстоятелство, което съдът е взел предвид на основание чл. 235,
ал.3 ГПК. Поради това предявените против нея искове са отхвърлени на това основание.
В хода на съдебното производство пред СРС е направено възражение
за погасяване по давност на задълженията на ответника А. Р.Б., което съдът е приел за основателно.
Давността за вземанията на "Т.С."-ЕАД е
тригодишна. Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е
предявен на 28.03.2018 год. /чл.422, ал.1 ГПК/.
Изискуемостта на вземането на ищеца съобразно Общите условия настъпва след
изтичане на 30 дни от периода, за който е доставяна енергията. Предвид на това,
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
28.03.2015 год., т.е. вземанията за периода
м.05.2014 год. – м.11.2014 год. са изцяло погасени по
давност.
Изводите
на първоинстанционния съд в тази насока, са обосновани с оглед данните по
делото. В настоящия случай не е допуснато при постановяване на обжалваното
решение поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон. Основателно е
възражението на ответника А. Р.Б. по предявените искове /чл. 120 ЗЗД/
за изтекла погасителна давност за част от вземанията за стойността на
претендираната топлинна енергия и за лихви за забава. Процесното главно вземане
/респективно вземания/ следва да се приеме за периодично плащане по смисъла
на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, в какъвто смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 год.
по тълк. дело № 3/2011 год. на ОСГТК на ВКС, в което е
прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен право-пораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Поради горното, при приложение на специалния давностен срок, предвиден
в чл. 111, б.
"в" ЗЗД, се налага приемането на
обоснован извод, че вземанията за главница, станали изискуеми до 28.03.2018 год. вкл. /чл.114, ал.1 ЗЗД вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.116, б.
"б" ЗЗД/, са били погасени по
давност. Погасени -
съобразно правилото на чл.119 ЗЗД,
са и вземанията за лихви върху погасените по давност главни вземания.
Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото на въззивника не се следват
поисканите разноски за въззивното производство. Ответниците не са направили
такива. Претенцията на "Т.С."-ЕАД за изменение на първоинстанционното решение за заплащане
на разноски от Д.Р.Б. са
неоснователни. Ответницата е следвало да заплати сумата от още 75 лева, за
които СРС правилно я е осъдил. В първоинстанционното производство, след
заплащане на задълженията от страна на ответницата с фискален бон от 14.06.2019
г., действително ищецът е направил разноски от 300 лева, но ги е извършил по
повод заплащане на депозит за особения представител на другия ответник А. Б..
Решението на СРС, Г. О., 77 с-в, следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Водим
от горното, Софийски градски съд, ГО, Трети „В“ състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 296102 от 09.12.2019 год., постановено по гр. дело № 77461/2018 год. по описа на СРС, ІІ Г. О., 77 състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Решението
е постановено при участието в процеса на "Б."-ООД, гр. С., като трето
лице – помагач на ищеца "Т. - С."
ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.