РЕШЕНИЕ
№ 724 дата 24
юни 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично
заседание на 11 юни 2020 год., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Росица Дапчева
разгледа докладваното от съдия
СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 649 по описа за 2020год.
и за да се произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, подадена чрез
главен юрисконсулт в Регионален отдел „Национален строителен контрол“ при РДНСК
Бургас, против Решение № 90/22.01.2020г., постановено по НАХД № 5414/2019г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление №
Б-36-ДНСК-90 от 04.11.2019 г., издадено от заместник-началника на Дирекция
„Национален строителен надзор – гр.София, с което, на „СВ Консулт“ ООД,
гр.Бургас, представлявано от С.А.В.и А.С.В– управители, за нарушение на чл.168, ал.1, т.5, във вр.
чл.169, ал.1, т.3, предл. второ, във вр. чл.224 ал.1 т.3 предл. последно и
чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лева.
Съдебното
решение се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Не споделя мотивите на съда, с които
е отменено НП, като касаторът излага доводи за съставомерност на констатираното
деяние и правомерно ангажиране отговорността на санкционираното дружество на
соченото основание. Иска се отмяна на съдебния акт.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт, който поддържа касационната жалба на сочените в нея
основания..
Ответникът по
касация се представлява от пълномощник, който моли за оставяне в сила на
съдебния акт, като поддържа становището за грешна правна квалификация и
приложени неотносими правни норми..
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за основателност на жалбата и отмяна на съдебния акт.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна
страна, в законоустановения срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Отговорността на дружеството ответник по
касация „СВ Консулт“ ООД е ангажирана в качеството му на лице упражнявало
строителен надзор на строеж „Жилищна сграда с подземен гараж, ограда и домови
ВиК отклонения“, с местонахождение поземлен имот с идентификатор 07079.621.102
по кадастралната карта на Бургас, УПИ VІ кв.33 по плана ж.к.“Братя Миладинови“
в гр.Бургас, в периода 02.09.2019г. до 12.09.2019г. по местонахождение на
строежа, като при изпълнение на масов изкоп, не е изпълнил вмененото му
задължение за недопускане на увреждане на трети лица и имоти вследствие на
строителството, като не е упражнило ефективен контрол по време на
строителството, в резултат на което е причинено увреждане на находяща се в
съседен имот, двуетажна жилищна сграда в УПИ V, кв.33, по плана на ж.к.“Братя
Миладинови“, гр.Бургас, което увреждане представлява срутване на цялата западна
калканна стена на ниво приземен етаж.
При извършената проверка на място, от контролните длъжностни лица е било
установено извършен масов изкоп с приблизителни размери 18,00/23,00 метра и
дълбочина около 2,00 метра, който не бил укрепен по одобрения от 12.06.2019г.
проект по част „Конструкции”. За установеното нарушение е съставен АУАН №
Б-36/01.10.2019г. от началник отдел „СК“ при РДНСК - Бургас, а впоследствие
издадено и процесното НП, с което е ангажирана отговорността на дружеството и
за това, че е нарушил законовите разпоредби на чл.168, ал.1, т.5, във вр.
чл.169, ал.1, т.3, предл. второ, във вр. чл.224 ал.1 т.3 предл. последно, с
което е осъществило състава на чл.237, ал.1 т.2 от ЗУТ, му е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
За да постанови
решението районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които пряко са
рефлектирали върху правото на защита на санкционираното дружество,
ограничавайки възможността му да го реализира в пълен обем, тъй като го поставя
в невъзможност да разбере кои норми от съответния закон е нарушило.
Решението е
правилно.
От събраните по
делото доказателства се установява, че с НП № Б-36-ДНСК-90 от 04.11.2019г.,
издадено от заместник-началника на Дирекция „Национален строителен надзор –
гр.София, на „СВ Консулт“ ООД е наложена
имуществена санкция за това, че в период от 02.09.2019г. до 12.09.2019г., като
лице упражняващо строителен надзор, в
следствие на строителство, е допуснало увреждане на съседен имот, квалифицирано
от наказващия орган като нарушение на задълженията му по чл. 168, ал.1, т.3 от ЗУТ,
във вр. с чл.169, ал.1, т.3, предл.2 вр. чл.224, ал.1 т.3, предл.посл, с
отбелязване, че дружеството е осъществило състава на чл.237, ал.1 т.2 от ЗУТ.
Видно е, че повдигнатото от наказващия орган обвинение е за деяние осъществено
под формата на допустителство, което е в противоречие с материалния закон, в
какъвто смисъл са и изложените от районния съд мотиви. Нормата на чл. 237, ал.1, т.2 от ЗУТ,
чийто състав се сочи за осъществен, регламентира правомощията на Началника на
ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, да налага имуществена санкция на
юридическо лице или едноличен търговец, когато то е извършител, възложител,
строител или лице, упражняващо строителен надзор на строеж от първа до трета
категория включително. Следователно, това не е правило за поведение, което
обективно да може да се наруши от който и да е деец, а въведена санкционна
норма при нарушения от субекти с конкретно качество и дейност по ЗУТ.. Неясно
защо при квалифициране на деянието е направена връзка и с чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ, която норма е бланкетна и като такава препращаща към конкретни изисквания
определени в Приложение 1 на Регламент № 305/2011 на ЕП и Съвета, които обаче
също не са посочени нито в АУАН, нито в НП. Налице е пълно несъответствие между
деянието, вменено на ответника по касация, така, както е описано в акта и
наказателното постановление, и посочените като нарушени правни норми, като
формулирано по този начин, нарушението е неясно и не дава възможност на
нарушителя да разбере за какво точно административно нарушение се ангажира
отговорността му. Напълно неясно остава и позоваването на чл.224, ал.1, т.3 от ЗУТ, касаеща хипотеза на издаване на заповед за спиране изпълнението и достъпа
до строеж в изброените хипотези, тъй като това е производство по издаване на
отделен административен акт и поради това остава неясна връзката с
административнонаказателното производство.
Като е
констатирал горните нарушения, въззивният съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да се остави в сила.
Поради отсъствие на отменителни основания за касиране на съдебния акт
той следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2,
предл. 1-во, Бургаският административен съд, ХІІІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 90/22.01.2020г., постановено по НАХД № 5414/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: