РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Перник, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20241700100075 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .
По съображения изложени в исковата молба, /след допълнителни
конкретизации, след смъртта на първоначалния ищец Р. Н. Г. в хода на процеса
и след конституиране на неговите наследници като ищци/ ищците Р. Н. А., с
ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН **********, Н. Д. Г., с ЕГН ********** и Д.
Д. Н., с ЕГН **********, молят да бъде осъден ответникът „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, да им заплати общо сумите: 45 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Р. Н. Г.
неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие -
ПТП на 04.10.2023г., около 19.45ч., на улица без име, в близост до бл.***, в кв.
***“, в гр. ***, товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, управляван от
водача В. Б. В., и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица ***, валидна
от 11.05.203г. до 11.05.2024г., виновно блъснал движещият се по улицата
пешеходещ Р. Н. Г. /с посока на движение – посоката на товарния автомобил/ и
му причинил увреждания на здравето, подробно описани в исковата молба и
сумата 1700лв., представляваща застрахователно обезщетение за
1
претърпените от Р. Н. Г. имуществени вреди, в резултат на същото ПТП, ведно
със законните лихви върху двете суми, считано от 03. 02. 2023г. – датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от
страна на застрахователя до окончателното изплащане на сумите.
Ищците поддържат исковете и в съдебно заседание, чрез адвокат Й. Д..
Същият моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. Представил е и писмена защита.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез
юрисконсулт И. К., в срок е подал писмения отговор. С него :
-Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди
- по основание и по размер.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е
настъпило единствено по причина от действията на водача В. Б. В. при
управлението на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с per. № ***. В тази
връзка, оспорва твърденията за механизма на процесното произшествие, така
както същият е описан в исковата молба, както и че същия се е осъществил
само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача В..
Оспорва представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ *** - чл.4, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 19 ЮЛИ 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.). „В
случаите, когато контролните органи задължително посещават на място
пътнотранспортно произшествие, се извършва проверка с техническо средство
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а
при необходимост - и на останалите участници в произшествието. Позовава се
на снетата анамнеза от деж. лекар д-р *** - пострадалия Р. Н. Г. е бил „видимо
пиян”, „затруднен контакт”.
Твърди, че произшествието от 04.10.2023г. е настъпило в причинна
връзка от поведението на ищеца Г. - като пешеходец, поради извършено
нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците
преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с
2
приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение.
Самостоятелно твърди,че ищецът Г. като пешеходец е нарушил и
задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗдвП, съгласно която на пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при
ограничена видимост.
На самостоятелно основание твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Ф., поради извършено
нарушение на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП съгласно, който пешеходците са длъжни
да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а в случая
пострадалия не се е движил съобразно правилата за движение по пътищата,
ако го беше направил нямаше да се стигне до транспортния инцидент.
Позовава се на Епикриза от МБАЛ „***” АД - гр. *** пострадалия Р. Н.
Г. е бил видимо пиян и със затруднен контакт....
На следващо място твърди, че пострадалия е нарушил разпоредбата на
чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която при липса на тротоар, пешеходците
могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най - близо до
лявата му граница.
С оглед на горното поддържа, че ищеца като пешеходец е създал
предпоставките за настъпване на произшествието и е станал в равна степен на
поведението на водача, причина за осъществяването му./т.е. съпричиняване на
вредоносния резултат/.
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно - транспортно
произшествие от 04.10.2023г., за Р. Н. Г. да са настъпили описаните в исковата
молба телесни травми и здравословни състояния.
Във връзка с предходното, оспорва твърденията, че получените
травматични увреждания са причинили на ищеца множество болки и
страдания за непосочен период от време, че не може да се обслужва
самостоятелно и е в тежест на свои близки, че се чувства изключително
неспокоен, тревожен и напрегнат.
Оспорва твърдението, че при ищеца възстановянето не е приключило.
3
Изцяло оспорва твърденията, че поради получените телесни увреждания
във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие психиката на
ищеца да е пострадала и да му се е отразило по някакъв начин, тъй като от
представената медицинска документация няма данни за проведено лечение,
нито данни по какъв начин е установено наличието на същото.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и
не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на
проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за
последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в
обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при
осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на
възникването на ПТП съдебна практика.
Оспорва спрямо ищеца да са настъпили такива вреди, които да
обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер:
Оспорва размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането иск за неимуществени вреди, като считам същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства
на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”,
принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът
следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по
относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа
за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената
претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че
претендираната от името на ищеца парична сума е в изключително завишен
размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
смисъл.
4
Твърди на самостоятелно основание, че исковата сума, претендирана за
обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на
ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърлите предявените искове
от Р. Н. Г., ЕГН **********, като неоснователни и недоказани.
По размера на претенцията за имуществени вреди на Р. Н. Г.:
Оспорва изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди -
по основание и по размер.
Сочи, че имуществени вреди са тези действително направени от ищеца
или чрез разходване на негови активи разходи, които са в пряка, причинно-
следствена връзка с осъществяване на пътно - транспортно произшествие.
Сочи, че в настоящето производство се претендира посочената в
петитума на иска сума, като се твърди, че същата е формирана от разходи на
ищеца за заплащане на медицински изделия, прегледи и лекарства във връзка
с което се поддържа исковата сума да представлява размера на имуществени
вреди на ищеца. Оспорва изцяло тези твърдения, като оспорва за ищеца да са
възникнали имуществени вреди, представляващи описаните в исковата молба
разходи и възлизащи в размер на исковата сума.
Оспорва твърдението ищеца да е извършил плащане на суми,
съответстващи на претендираните от него в настоящето производство
имуществени вреди, или описаните разходи да са сторени чрез разходване на
собствени парични средства или намаляване/отчуждаване на активи на
ищцата, и с които разходи да са се намалили активите на неговото собствено
имущество.
Становище по размера на претенцията за имуществени вреди на Р. Н. Г.:
Оспорва претенцията за имуществени вреди и по размер.
Оспорва предявения размер на исковата претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди като недължим.
5
Самостоятелно, и по отношение на претенцията за имуществени вреди
поддържа възраженията за съпричиняване на ищцеца, заявени в отговор на
претецията за неимуществени вреди и въз основа на изложените вече доводи.
Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата,
претенцирана като имуществени вреди, по същите съображения като тези,
заявени по отношение на предявения спрямо претенцията за неимуществени
вреди акцесорен иск.
Във връзка с изложеното, моли да бъдат отхвърлени предявените искове
от Р. Н. Г., ЕГН **********, като неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени
по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от
заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че
това искане бъде уважено.
Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на ищцеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК,
като оспорва и размера на претедирания адвокатския хонорар като
прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба
№1/2004г. на ВАС.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез
юрисконсулт И. К., като моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и на дружеството да бъдат присъдени направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представила е и писмена защита.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното :
Съдът намира, че исковата молба е редовна /ищецът е освободен от
заплащането на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от исковата молба, а
впоследствие и новоконституираните ищци са освободени от заплащане на
държавни такси и разноски/. Същата е предявена от активнолегитимирана
страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални
предпоставки за предявяването на иска - ищецът е предявил писмена молба
6
/писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл.
380 ТЗ/ да му бъде изплатено обезщетение от увреждането, както за
неимуществени вреди в размер на 70000лв., така и за имуществени вреди в
размер на 1700лв. Тази писмена застрахователна претенция е получена от
ответното дружество на 02. 11. 2023г./л.15-18/. По делото не се спори, че на
ищеца не му е било изплатено обезщетение.
Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни
процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални
предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между
процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е
подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и
местно компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
На 04. 10. 2023г. около 19:45ч., в тъмната част на денонощието, МПС
/товарен автомобил/ марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег. № ***, управляван
от свидетеля В. Б. В., отивал да зареди гориво на бензиностанцията в кв.
„***“, гр. ***. Същият се движел с ниска скорост и посока юг – север, като
преминавал по улица без асфалното покритие пред бл.***. При достигане на
асфалтирана улица безименна, който преминавала перпендикулярно пред пътя
по който той се движел, той трябвало да завие надясно и да продължи по
асфалтираната улица. С оглед габаритите на товарния автомобил и поради
острия завой, който трябвало да направи надясно, той спрял товарния
автомобил пред кръстовището, в лява част на пътя без асфалт и след това
започнал да прави десния завой. В същото време от противоположната страна,
т.е. от север на юг, пешеходецът Р. Г. предприел напречно пресичане на
платното за движение на илицата без име, върху която била положена
асфалтова настилка. С оглед скоростите и траекториите на двамата участници,
на около 4,5 метра навътре в платното за движение, спрямо границата, от
която Н. е излязъл на пътя, настъпил контакт между дясната страна на на МПС
и дясната повърхност на пешеходеца. Към момента на този контакт МПС се
движело със скорост 9,95км/ч. В резултат на породилите се сили от този
контакт тялото на Н. било отхвърлено минимално на запад след което било
застигнато от предно дясно колело на МПС. При контакта между колелото и
тялото, първото не се изкачило напълно върху второто, поради което не се е
осъществяило прегазване. Към този момент товарният автомобил се е движел
7
със скорост от около 17,64км/ч. Настъпил процес, при който колелото
започнало да тласка тялото в западна посока, при което се образувала
специфична динимична следа върху настилката и влаченето продължило
10,9метра. Водачът на товарния автомобил усетил, че дясната предна част е по
– висока от предната лява част и помислил, че е спукал предната лява гума,
поради което задействал спирачната система и спрял автомобила. След
слизането от него видял намиращият се под предната дясна част на товарния
автомобил Н.. Това било възприето и от свидетеля И. М. Д., който бил чул
изпищяването на Н.. Водачът дръпнал на задна скорост товарния автомобил
около 1,5м. и тялото на пострадалия било освободено. Насъбрали се хора и се
обадили на тел. 112. Дошла линейка и откарала Р. Н. в МБАЛ „***“ АД ***.
Горната фактическа обстановка се установява от: заверено копие от
прокурорска преписка № 3450/2023г. на Районна прокуратура гр. Перник,
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, скица на ПТП към
същия протокол, заключението на вещото лице инж. Б. В. по СТЕ, устните
обяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседане, като вещото лице беше
категоричен, че към момента на удара пострадалият е бил прав, свидетелските
показания на И. М. Д. и частично от свидетелските показания на В. Б. В..
Съдът не възприема последните в частта им, в която те са относими към
видимостта му към пешеходеца при започване на завиването надясно и че
пешеходецът се е намирал в мъртвата му точка на зрение.
Съдът приема, че изписаното в заключението на вещото лице инж. В., че
пешеходецът идвал в посока юг – север, е машинописна грешка, тъй като
вещото лице е написало преди това, че тази е била посоката на движение на
товарния автомобил, а пешеходецът е идвал срещуположно, както и че
контактът между процесното МПС и пешеходеца е бил с предната дясна част
на товарния автомобил и дясната част на пешеходеца, което е отразено и фиг.9
от САТЕ.
При приемането на Г. в болницата му била взета кръвна проба и от нея
се установило наличието на 3,11 промила алкохол в кръвта, което означава, че
същият е бил в тежка степен на алкохолно опиянение. Същото се
характеризира със значителни към тежки нарушения в мисловната дейност,
речта, съобразителността вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции, афекти, смущения в зрението,
8
сънливост и други.
Г. престоял в травматологично отделение на МБАЛ „***“ АД гр. *** за
периода от 04. 10. 2023г. до 18. 10. 2023г., когато бил изписан. В болницата
било установено, че е счупена средната трета /диафазарна част/ на дясната
бедрена кост на същия, както и били установени охлузни наранявания в
областта на дясно коляно и външна повърхност на ляво бедро и лява
седалищна област. Под обща интубационна анестезия бил опериран – алиране
и фиксиране с дълъг бедрен пирон. Било проведено медикаментозно лечение
след което бил изписан. В къщата на същия в кв. „***“ той бил на легло около
2-3 месеца, като през този период и предходния в болницата, болките били най
– интензивни. Ползвал памперси, като в санитарно - хигиенно отношение и
при хранене бил обслужван от свидетелката Н. Ц. М. около един месец, а след
нея бил обслужван от негови роднини, които започнали и да го изправят. При
смяна на памперсите същият пищял от болка. При последващи посещения от
страна на М., пострадалият имал оплаквания и казвал, че всичко го боли. За
такъв тип увреждания възстановителния период е от около 9-12 месеца, като
през този период пострадалият не стъпва на увредения десен крак.
Пострадалият обаче е починал на 05. 02. 2024г. от друго заболяване, което не е
свързано по никакъв начин с процесното ПТП.
Преди настъпването на процесното ПТП, Г. бил работоспособен – цепел
дърва, внасял въглища и извършвал други неквалифицирани, но тежки
физически дейности.
Тези обстоятелства се установяват от приложената епикриза,
свидетелските показания на Н. Ц. М., от заключението на комплексната СМЕ,
с вещи лица травматолог и съдебен медик, както и от устните обяснения на
вещите лица, дадени в съдебно заседание. От КСМЕ и устните обяснения на
двете вещи лица, дадени в съдебно заседание категорично се установи, че Н. е
бил прав, блъснат е, паднал е и е бил провлачен.
Видно от приложената по делото фактура, от заключението на КСМЕ,
както и от устните обяснения на вещите лица в съдебно заседание –
пострадалият е направил разходи за лечението си в размер на 1700лв. за
компресивен хумерален пирон, с който се установи, че е захваната бедрената
кост при извършване на операцията. Фактурата е издадена на името на Р. Н. Г.
и този разход съставлява претърпените от него имуществени вреди.
9
От правна страна. С оглед гореизложеното е видно, че първоначалният
ищец Р. Н. Г. е пострадал от извършен деликт. Видно от заключението на
САТЕ, мястото където е станало процесното ПТП и около него липсвала
каквато и да било вертикална и хоризонтална пътна маркировка маркировка,
както и нямало тротоари. Деликтът е извършен виновно от В. Б. В., който на
04.10.2023г., около 19.45ч., на улица без име, в близост до бл.***, в кв. ***“, в
гр. ***, в качеството си на водач товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. №
***, на Т – образно кръстовище, потеглил и извършил маневрата десен завой,
без да се огледа надясно и да пропусне пресичащия по това време пътното
платно на асфлатираната улица пешеходец Р. Н.. С това си действие водачът е
нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, тъй като не е погледнал надясно. Същият е нарушил и
разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства.
В резултат на този деликт Р. Н. Г. е претърпял гореописаните
неимуществени увреждания – болки, страдания, неудобства, както и
имуществени вреди в размер на 1700лв. Наличието на застраховка гражданска
отговорност на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, към датата на
ПТП – 04. 10. 2023г. с ответното дружество, се признава от юрисконсулт К. в
първото по делото съдебно заседание на 08. 10. 2024г. Същото дава основание
да се реализира отговорността на застрахователното дружество, както за
обезщетението за неимуществените вреди, като и за обезщетението за
имуществени от страна на пострадалия ищец.
По отношение размера на неимуществените вреди. Изхождайки от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23.
12. 1968г., от възрастта на пострадалия – на *** години, към датата на
процесното ПТП, от обстоятелството, че към този момент той е бил
трудоспособен, от претърпените увреждания: счупена средната трета
10
/диафазарна част/ на дясната бедрена кост на същия, както и били установени
охлузни наранявания в областта на дясно коляно и външна повърхност на ляво
бедро и лява седалищна област, от начинът на лечение - извършената
операция по обща интубационна анестезия – алиране и фиксиране с дълъг
бедрен пирон и последващото медикаментозно лечение, от периодът през
който е изпитвал, страдания, болки /които са били особено силни/ и
неудобства от санитарно – хигиенно естество - около 2-3 месеца, периодът
през който е търпял болки и страдания с по – малък интензитет следващите
месеци сллед третия месец от операцията, както и не е можел да стъпи на
десния си крак до самата си смърт, от размера на минималната работна
заплата за страната към датата на увреждането - 780 лв. и към настоящия
момент - 1077 лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 45 000лв. би
обезщетила справедливо Р. Г. за претърпените от него неимуществени вреди и
искът не е завишен по размер.
Възраженията на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца са основателни, поради нарушение
от страна на пешеходеца на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП,
съгласно която пешеходците преди да навлязат на платното за движение,
трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не
удължават ненужно пътя и времето за престане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение. Тъй като пешеходецът се е намирал в
състояние на тежко алкохолно опиянение и в резултат на това е имал
значителни към тежки нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на
движенията, силно забавени реакции, смущения в зрението и сънливост, които
са повлияли неговата реалистична преценка на ситуацията и рефлекси, за
избягване на процесното ПТП, тъй като към този момент товарния автомобил
се е движел с ниска скорост от 9,95км/ч., но той не се е съобразил и с тази
ниска скорост и бавно се е движел, пресичайки улицата.
С оглед тежкото алкохолно опиянение на първоначалния ищец, съдът
намира, че Р. Н. Г. има принос за съпричиняване на вредоносния резултат с
1/3, поради което определените застрахователни обезщетения и за
неимуществени вреди и за имуществени вреди, следва да бъдат намалени с по
1/3.
11
Съдът следва да отбележи, че доводите на ответното дружество,
изложени в писмената защита, че ищците не били доказали трайно изградени
близки отношения с починалия, са несъотносими към предмета на делото, тъй
като исковата молба е предявена от Р. Н. Г. в лично качество на пострадал, но
същият е починал в хода на процеса и ищците са конституирани в процеса по
реда на чл.227 от ГПК.
Следователно ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати на конституираните ищци сумата в размер на 30 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди и сумата в размер на
1133,34лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди. Върху
двете суми следва да бъдат присъдени лихви за забава, така, както се
претендират в исковата молба - три месеца след датата на получаване на
застрахователното искане – от 03. 02. 2024г. до окончателното изплащане.
Исковите претенции за сумата над 30000лв. до 45000лв. неимуществени
вреди и за над 1133,44лв. до 1700лв. имуществени вреди, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
С оглед уважената част от исковете ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от
НМРАВ, на Адвокатско дружество „Д. и партньори“, с БУСТАТ *********,
сумата 3140,66лв. за оказана безплатна правна помощ на ищците по делото.
Ответникът е направил разноски по делото в размер на 1127,74лв., от
които възнаграждение за вещо лице по КСМЕ и в размер на 400лв. и
възнаграждение за вещото лице по САТЕ в размер на 727,74лв. С оглед
изходът по делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищците следва да бъда
осъдени да заплатят на ответното дружество сумата 810,86лв.,
представляваща направените от ответника разноски и на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 от НЗПрП, следва
да бъде осъден да заплати на ответника 450лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата
1245,33лв. държавна такса, както и сумата 1127,74лв. разноски /727,74лв. за
САТЕ и 400лв. за КСМЕ, изплатени от бюджета на съда/, ведно със законните
12
лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Софийско
шосе“ № 67А, да заплати на Р. Н. А., с ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН
**********, Н. Д. Г., с ЕГН ********** и Д. Д. Н., с ЕГН **********, общо
сумите: 30000лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Р. Н. Г. неимуществени вреди, в резултат на
настъпило застрахователно събитие - ПТП на 04.10.2023г., около 19.45ч., на
улица без име, в близост до бл.***, в кв. ***“, в гр. ***, товарен автомобил
„Ивеко Дейли“ с рег. № ***, управляван от водача В. Б. В., и притежаващ
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество по застрахователна полица ***, валидна от 11.05.203г. до
11.05.2024г., виновно блъснал движещият се по улицата пешеходещ Р. Н. Г. /с
посока на движение – посоката на товарния автомобил/ и му причинил
увреждания на здравето, подробно описани в исковата молба и сумата
1133,34лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
Р. Н. Г. имуществени вреди, в резултат на същото ПТП, ведно със законните
лихви върху двете суми, считано от 03. 02. 2024г. – датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция от страна на
застрахователя до окончателното изплащане на сумите.
като за горницата на 30000лв. до 45000лв., претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди и за горницата над 1133,34лв. до
1700лв., претендирани като обезщетение за имуществени вреди –
отхвърля исковите претенции като неоснователни.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Софийско
шосе“ № 67А, да заплати на Адвокатско дружество „Д. и партньори“, с
БУСТАТ *********, сумата 3140,66лв. /хиляда сто и четирдесет лева и
шестдесет и шест стотинки/ за оказана безплатна правна помощ на ищците по
делото.
13
ОСЪЖДА Р. Н. А., с ЕГН **********, К. Н. Г., с ЕГН **********, Н. Д.
Г., с ЕГН ********** и Д. Д. Н., с ЕГН **********, да заплатят на
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Софийско шосе“ № 67А, сумата
1127,74лв. /хиляда сто двадесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/
и сумата 450лв. /четристотин и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Софийско
шосе“ № 67А, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд, сумата
1245,33лв. /хиляда двеста четирдесет и пет лева и тридесет и три стотинки/
държавна такса и 1127,74лв. /хиляда сто двадесет и седем лева и седемдесет и
четири стотинки/ разноски, в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
14