Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Тутракан, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският
районен съд в публично заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 83 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 60 от ЗАНН.
С Наказателно постановление Директора на Регионална
дирекция на горите гр. Русе, е наложил на Д.Г.В., с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите /ЗГ/ и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят В., който го обжалва в срок. Моли съдът да отмени НП
като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директора на Регионална дирекция
по горите гр. Русе, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от Гл.
юрисконсулт Б. Я.. Същия моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
На 13.12.2018 г., в 14:30 часа, актосъставителят В.М.Р.
и свидетелят Н.А.Н. ***, извършвали обход на територията на ДЛС „Каракуз“ –
Дулово.На горски път между отдел 77 и дивечова нива в отдел 45, те спрели за
проверка движещ се товарен автомобил „МАН“ с рег. № ***, управляван от
жалбоподателя Д.Г.В.. При проверката било установено, че последният
транспортира 20 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид „цер“,
непридружени с превозен билет.Водачът обяснил,че транспортира дървата от
временен склад до „тир станция”.
Актосъставителят Р. приел, че жалбоподателят В. е
допуснал административно нарушение и в качеството си на служител на РДГ - Русе
съставил АУАН № 102 /по регистър/ серия ГООА 2016 г. бл. № 091997/13.12.2018
г., за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Той
описал допуснатото от жалбоподателя нарушение като: „транспортира с товарен
камион „МАН“ зелен на цвят с рег. № *** 20 пр. куб. м. дърва за огрев от вид
„цер“ без превозен билет от сечище до тир станция”.
Акта бил съставен на място, в присъствието на
жалбоподателя и на свидетеля Н.А.Н..
Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на
АУАН, Същият подписал акта без възражения. По надлежния ред му е бил връчен
препис от АУАН.
По образуваното със съставянето на 13.12.2018 г. АУАН
административно производство, Директорът на РДГ гр. Русе е издал Наказателно
постановление № 102 от 22.02.2019 г., като е възприел изцяло отразената в АУАН
фактическа обстановка. След като посочил нарушената разпоредба от Закона за
горите - чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите и на основание чл. 275, ал. 1,
т. 2 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя Д.Г.В. административно наказание „глоба” в
размер на 100 лв.
На 08.03.2019 г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от
събраните доказателства по делото:гласни- показанията на разпитаните
актосъставител В.М.Р. и свидетел Н.А.Н. и писмени такива –констативен протокол
и доклад,които съдът кредитира,като последователни,логични и непротиворечащи си.
При така установената от съда фактическа обстановка,
анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и
от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
АУАН,с който е поставено началото на
административно-наказателното производство,е съставен от лице,имащо съответните
правомощия за това.Акта съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити и е
съставен при стриктно спазване на правилата,съдържащи се в раздел II на
цитирания закон.
Атакуваното НП също е издадено от длъжностно
лице,притежаващо съответните правомощия за това по силата на делегирана
компетентност. Постановлението съдържа всички изискуеми от чл.57 от ЗАНН
реквизити, с оглед неговата принципна законосъобразност.
Съдът намира,че деянието,за което е било повдигнато
със съставянето на АУАН обвинение на жалбоподателя В.,е осъществено от него и е
доказано по безспорен начин.Лично актосъставителя Р. и свидетеля Н. са възприели,че
жалбоподателя В.,с управлявания от него автомобил,е транспортирал дърва за
огрев.Актосъставителя и свидетеля,в качеството си на длъжностни лица и имащи
съответните познания,лично са измерили и изчислили кубатурата на превозваните
дърва и са определили дървесния вид.
Незаконосъобразно е твърдението на жалбоподателя,че
актосъставителя е допуснал особено съществено процесуално нарушение, обуславящо
отмяната на атакуваното НП,тъй като не предоставил преписката в посочения в
чл.44 ал. 3 от ЗАНН двуседмичен срок на административно-наказващия орган,което
било видно от АУАН.Последния е бил
съставен на 13.12.2018г.,а е бил предаден на АНО на 15.02.2019г. Срокът визиран
в чл.44 ал. 3 от ЗАНН е инструктивен,а не давностен или преклузивен. Ето защо
дори и да е бил нарушен,това не е особено съществено процесуално
нарушение,обуславящо отмяната на атакуваното НП. Отделно от това твърдението на
жалбоподателя не почива на фактите, доказани в административно-наказателното
производство.Не е ясно откъде жалбоподателя е стигнал до заключението,че
преписката е била предадена на АНО на 15.02.2019г.Той сочи,че това било видно
от АУАН.Такава дата няма вписана в акта.Има посочена дата на вписано в АУАН заключение
на наказващия орган,която е 20.02.2019г. но не и 15.02.2019г. Това не е датата
на предаване на преписката на АНО.Отделно от това ЗАНН не задължава АНО да дава
„заключение” по АУАН,което да вписва в същия и да го датира.В
административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от докладна
справка на актосъставителя Р.,*** т.е. до АНО,с която го уведомява за
извършената проверка и съставени на жалбоподателя два АУАН,между които и този,
предмет на настоящото производство.Актосъставителя е датирал справката си с дата
14.12.2018г.Същата е входирана в РДГ-Русе на 18.12.2018г. т.е. преписката по
съставения АУАН,е била предадена на АНО преди да е изтекъл посочения в чл.44
ал. 3 от ЗАНН двуседмичен срок.
Незаконосъобразно е и твърдението на жалбоподателя В.
за липса на осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.213
ал. 1 т. 2 от ЗГ.Всяко транспортиране на дървесни и недървесни горски продукти,извън
сечището и временния склад,следва да е придружено с превозен билет с попълнени
всички изискуеми от закона реквизити. Няма значение дали транспортирането се
извършва в близост или не до временния склад,до тъй наречената от жалбоподателя
„тир-станция” или е по горски пътища на „горска” територия.В § 1 т.6 на ДР на
Закона за горите е посочено определението за „временен склад”:терен, утвърден с
технологичния план за сеч и извоз,подходящ за складиране на добитата от
сечището дървесина преди транспортирането й.В § т.38 от Наредба №
8/05.08.2011т. за сечите в горите,се съдържа определението за понятието „извоз
на дървесина”:преместването на дървесината от сечището до временен склад.Както
закона за горите,така и Наредба № 8 за сечите в горите няма определение и не се
борави с понятие „тир станция”.Отделно от това св.Н. в показанията си пред съда
посочва,че всички временни складове за добитата дървесина от сечища на
територията на ТП ДЛС „Каракуз” се намират в самите сечища т.е. не е необходимо
да бъде транспортирана добита от сечище дървесина от сечище до временен склад
или да се извършва тъй наречения „извоз”. Ето защо съдът счита,че жалбоподателя
е извършвал „транспортиране” на дървесина по горски път,а не „извоз” и
актосъставителя правилно е квалифицирал деянието му.
Съдът счита,че не е допуснато процесуално нарушение
при съставянето на АУАН и по-точно при описание на деянието,както твърди
жалбоподателя.За разлика от жалбоподателя съдът счита,че актосъставителя не се
е позовал на съставения от св.Н. на същата дата констативен протокол и
съставения АУАН не се основава на констатациите в КП.Той само е упоменал
съставянето на КП,след като лично е възприел извършеното от жалбоподателя и е
описал деянието в АУАН.Упоменаването на съставения КП по-скоро има информативен
характер,а не констативен.Ето защо различията в съдържанието на АУАН,с който е
било поставено началото на настоящото производство и съставения на същото место
и по същото време КП,не съставляват процесуално нарушение или различно
интерпретиране на извършеното от жалбоподателя.Следва да се отбележи и това,че
при съставянето на АУАН актосъставителя е конкретизирал в достатъчна степен
мястото на извършване на деянието,макар и по различен начин от този,който е
използвал св.Н. при съставянето на КП.Различията между АУАН и КП не се
изчерпват само с различния начин на посочване на местото на извършеното от
жалбоподателя деяние.АУАН е съставен само за това,че жалбоподателя е
транспортирал дървесина без тя да е придружена с превозен билет. В КП освен
това деяние са описани и други:липса на контролна горска марка върху превозваната
дървесина,липса на достъп на товарния автомобил на горска територия с наличните
към момента на проверката, регистрационни номера и др.
Съдът намира твърдението на жалбоподателя за допуснато
процесуално нарушение и неправилно прилагане на материалния закон при определяне от АНО на паричната равностойност
на липсващите вещи,предмет на нарушението.На първо место незаконосъобразно АНО
е приел,че превозваната от жалбоподателя дървесина, без тя да е придружена с
превозен билет, в конкретния случай е липсваща вещ.Такова обстоятелство не е
упоменато в АУАН,а е недопустимо АНО да приема за установени нови
обстоятелства,за които няма предявено обвинение. Отделно от това такова
становище противоречи на обективната истина за деянието,установена от
актосъставителя.В АУАН той е посочил,че „вещите не са задържани поради
причини”.Обстоятелството,че актосъставителя не е упражнил своите правомощия по
чл.197 т.4 от Закона за горите „поради причини” и по този начин е лишил АНО да
упражни своите правомощия по чл.273 ал. 1 от ЗГ,по никакъв начин не оправомощава
АНО да определи и вещите,предмет на административното нарушение и не може да
влошава положението на нарушителя,тъй като бездействието на актосъставителя не
е по причини породени от него.
На следващо место АНО не е посочил по какъв начин е
изчислил обезщетението за „липсващите„ вещи,предмет на деянието и съдът е
поставен в невъзможност да провери законосъобразността на определянето на
размера на обезщетението. Ако АНО е използвал Наредбата за определяне размера
на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд,приета с ПМС № 86 от
30.04.2004г.обн.ДВ 39 от 12.05.2004г в сила от 12.05.2004г.,то обезщетението би
следвало да бъде определено в размер на 500 лв. /20 пр. куб. м. по 25 лв.-ред 4
вертикална графа 6 от приложението по чл.5 /,а не 897.60 лв.Настоящия състав на
съда счита,че тази Наредба в конкретния случай е неприложима,тъй като в раздел IV чл. 5 от същата e посочено,че приложението,към което препраща чл.5 е за
определяне на обезщетението за щети върху гори и земи от горския фонд при сеч и
извоз на дървесина,но не е при определяне на липсващи вещи при транспортиране
на дървесина и/или други нарушение на разпоредбите на ЗГ.
На следващо место,правното основание,посочено от АНО
за определянето на паричната
равностойност, а именно чл.275 ал. 2 от ЗГ,регламентира разпределението на
сумите,събрани от глоби, имуществени санкции,сумите от продажба на отнети вещи
или паричната равностойност на липсващите вещи-предмет и/или средство на
нарушението.Независимо,че нормата регламентира къде се внасят събраните суми от паричната равностойност на
липсващите вещи-предмет и/или средство на нарушението,тя не създава правомощия
на АНО да определя паричната равностойност на липсващи вещи.
Ето защо съдът намира,че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено в частта,с която на жалбоподателя,за извършено административно
нарушение на чл.213 ал. 1 т. 2 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба
в размер на сто лева,като законосъобразно и обосновано и следва да отменено в
частта за определяне на паричната равностойност на липсващите вещи,предмет на
административното нарушение,която жалбоподателя следва да заплати.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 102 от 22.02.2019 г., в
частта, с която Директорът на Регионална дирекция по горите гр. Русе е наложил
на Д.Г.В.,***, с ЕГН ********** за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 266
ал. 1 от ЗГ и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, административно наказание „глоба”
в размер на 100 лв.,като законосъобразно и обосновано.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 102 от 22.02.2019 г., в частта,
с която Директорът на Регионална дирекция по горите гр. Русе е определил Д.Г.В.,
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл. 275
ал.2 от ЗГ, да заплати паричната равностойност на липсващи вещи- на нарушението
в размер на 897.60 лв./осемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет
стотинки/,като незаконосъобразно и необосновано.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне
на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: