РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Видин, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ
МЛ. СЪДИЯ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Л. В. Л.
Членове:В. Д. С.
Р. К. Д.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от частен
характер № 20211300600304 по описа за 2021 година
С присъда №378/23.11.2021г. по НЧХД № 81/2020г. по описа на Районен съд- Видин,
подсъдимия Т.Д. Б. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че за периода от месец
юли 2019г. до 10.09.2019г. в гр. Видин съзнателно ощетил чуждо имуществото поверено да
го управлява и пази, а именно недвижим имот апартамент находящ се в гр. Видин, ул. „*“ №
*, ет. *, ап. *, собственост на ЕМ. П. П. с ЕГН ********** от гр. Видин, ж.к. „*“ бл. № *, вх.
*, ет. *, ап. *, чрез изнасяне на мебели и уреди от жилището и демонтаж на трайно
закрепени вещи, а именно - шест броя каси за интериорни врати, осем броя крила към
вратите, осем броя контакти за ел. мрежа, пет броя ключове за ел. мрежа, седем броя
контакти и ключове от ел. мрежа, един брой тоалетна чиния, три броя смесители и два броя
мивки, като са прерязани и изтръгнати кабели и е нарушена целостта на мазилката на
стените и около вратите и са счупени плочки на обща стойност 3 777.00 /три хиляди
седемстотин седемдесет и седем/ лева - престъпление по чл. 217, ал. 1 от НК, за което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, Съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и
му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Подсъдимият Т.Д. Б. е осъден да заплати на ЕМ. П. П. с ЕГН **********, сумата от
3777 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането 10.09.2019г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Гражданският иск, в останалата му част до пълния му размер от 7000 лева, е
отхвърлен.
Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимият Т. Д. В.. В жалбата се
развиват съображения, че присъдата е постановена в нарушение на закона. Иска се
1
присъдата да бъде отменена.
Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителят ЕМ. П. П.. В жалбата се
развиват съображения, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в несъответствие с
материалния и процесуалния закон. Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимия да бъде осъден по по-тежкото от двете предвидени
наказания в чл.217, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“, като бъде уважен
претендирания с тъжбата размер от 7000 лева на имуществените вреди.
Подадено е писмено възражение от тъжителят ЕМ. П. П. срещу жалбата на
подсъдимия В., в което се развиват съображения, че същата е неоснователна и се иска да
бъде оставена без уважение.
От подсъдимият Т. Д. В. е постъпил отговор на въззивната жалба на тъжителя П.. В
отговора се сочи, че жалбата на П. следва да бъде оставена без уважение, а същевременно е
отправена молба към Съда да постанови определение, с което да остави жалбата без
разглеждане като недопустима.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от първата инстанция, но
не могат да бъдат отстранени от настоящата.
ВРС е допуснал поредица от съществени процесуални нарушения, всяко във връзка с
предходното, което задълбочава следващото.
Съдията от ВРС, който е разглеждал делото, видно от разпореждането му от
27.01.2020г. за насрочване на делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира
деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с
разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252,
ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на
съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част.
Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които
е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни
или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци
на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в
тъжбата. Това в случая не е сторено. Посочената в тъжбата квалификация не обвързва Съда
и не го освобождава от задължението да направи правилна такава, съобразно посочените по-
горе критерии.
След горното процесуално нарушение, ВРС е допуснал и друго.
Видно от с.з. от 16.06.2020г. на първоинстанционното дело, подсъдимият, след
прочитане на тъжбата е заявил, че няма да даде обяснения на този етап. Видно е, че
подсъдимият В. не се е отказал от правото си да дава обяснения. Съдебното следствие е
приключило в с.з. на 23.11.2021г., без ВРС да прикани подсъдимия да даде обяснения. При
това положение е нарушено правото на защита на подсъдимия, респ. правото му да дава
обяснения, с оглед чл.55, ал.1 от НПК. Обясненията на подсъдимия, освен средство за
защита са и важно доказателствено средство. В крайна сметка, ВРС не е обезпечил правото
2
на подсъдимия да даде обяснение, включително по обстоятелствата визирани в тъжбата.
Постоянна е съдебната практика, че за да не се ограничават правата на страните /да
получат отговор с убедителни и аргументирани мотиви на съда- защо се приема извършено
престъпление от подсъдимия и какви са съображенията за наложената санкция, и да
упражнят впоследствие правото си на жалба, с оглед изложените правни и фактически
съображения от съда/, съдът следва да изложи ясни и конкретни мотиви по делото, каквито
в настоящия случай липсват поради наличието на непълноти в тях. Съдът е длъжен в
диспозитива на съдебния акт да обективира своето решение по посочените в чл. 301 от НПК
въпроси /извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт деяние от
подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на
наказателните санкционни последици; да се уважи ли предявеният гражданския иск и в
какъв размер и др./, като предложи съответната подкрепяща го аргументация в мотивите
към него. При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал и
съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от
НПК, и е абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение
на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него. Но тези „мотиви” не отговарят
на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към
присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При
противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят.
Видно от т.н. „мотиви“ на ВРС, липсва анализ на доказателствата, не е посочено кои
обстоятелства се считат за установени и въз основа на кои доказателства, а още по- малко са
изяснени и обсъдени обстоятелствата, които са от съществено значение по делото. Като
фактическа обстановка, ВРС е визирал чат от обстоятелствата описани в тъжбата и е
посочил обобщено, че тя се подкрепя от събраните доказателства, които е изредил. С оглед
предмета на обвинението, вкл. правна квалификация и процесен период „от месец юли
2019г. до 10.09.2019г.“, не са посочени и изяснени важни обстоятелства, които са от
съществено значение в случая. Не е посочено: какво е било задължението на подсъдимия
досежно процесния имот; момента от който е възникнало това задължение; какво е сторил
подсъдимия в разрез със задължението си; кога тъжителя е станал собственик на имота; има
ли и кое е увреденото лице. Видно е, че нито едно от доказателствата, включително и
гласните, не подкрепят описанието във фактическата обстановка за действия на подсъдимия,
извършени в процесния период. Свидетелите Ц. и Д., дали показания, че подсъдимия е
изнасял вещи от имота, са интерпретирали впечатления от 11.09.2019г., т.е. след края на
процесния период- 10.09.2019г. Видно е, че напълно липсва анализ на доказателствата по
делото, относно правно релевантните факти.
Налице е и пълна липса на правни съображения за взетите решения. От обективна
страна е налице препис на част от тъжбата. Липсва обосновка на признаците на деянието от
3
обективна страна. Не е ясно с какъв акт, процесния апартамент е поверен на подсъдимия да
го пази и управлява. Не е посочено от къде и от кой момент произтичат такива задължения
на подсъдимия, относно процесния имот. Не е посочено кои конкретни действия на
подсъдимия изпълват съдържанието на изпълнителното деяние. Не е посочено от кой
момент и въз основа на какъв акт, тъжителя е станал собственик на имота.
След като не е изследвал и обосновал наличието или липсата на признаците от
обективна страна на деянието, ВРС не е би могъл да го стори, а не го е и сторил, и относно
субективната страна. Легалната дефиниция за пряк умисъл и общите формулировки,
използвани от ВРС, не са адекватни на правни съображения в тази насока.
Формалния подход на ВРС се вижда и при опита за мотивиране на санкционната част
на присъдата. Особено ярко това личи от изречението: „От деянието не са причинени
имуществени вреди други му, видно от постановлението на РП- Видин.“ Не е ясно кое е
това постановление и как постановление на РП може да бъде доказателство относно
настъпила вреда от деянието предмет на делото, но най вече този извод на ВРС е в
противоречие с последващото изложение в т.нар. „мотиви“. Не е ясно, защо след като е
прието, че от деянието не са настъпили имуществени вреди, ВРС е уважил гражданския иска
за имуществени вреди за сумата от 3777 лева, ведно със законната лихва. В крайна сметка
липсват правни съображения, през призмата на събраните по делото доказателства и след
техен анализ, защо е уважен предявения граждански иск в посочения размер и защо е
отхвърлен в останалата част.
Накрая, ВРС напълно е пренебрегнал защитната теза на подсъдимия, намерила израз
във писмения отговор от 21.02.2020 на подсъдимия по тъжбата, както и в заявеното от
подсъдимия по време на съдебните прения. Защитната теза на подсъдимия е напълно
игнорирана и е останала без отговор в т.нар. „мотиви“.
Липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2
от НПК, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и е абсолютно основание за
отмяна на присъдата.
Освен горното, при новото разглеждане на делото не следва да се повторят и другите
нарушения допуснати от ВРС.
С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че за правилната преценка на случая, би
помогнало следното:
Съставът на престъплението по чл.217, ал.1 от НК има субсидиарен характер спрямо
този на престъплението по чл.216, ал.1 от НК и се прилага за случаите на неизпълнение на
задължението деецът да се грижи за повереното му чуждо имущество, което той неминуемо
е поел пред доверилия се притежател. Деецът въпреки доверието не се е проявил като добър
стопанин и не е дал онова което дължи съгласно ЗЗД и обичая по отношение на
имуществото. Липсата на дължимите грижи води на свой ред и до престъпния резултат.
По смисъла на чл.486, ал.1 от ГПК, имотът се оставя във владение на длъжника до
4
извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той
получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
Постановлението за възлагане, уредено в чл. 496 ГПК, е акт на съдебния изпълнител,
по силата на който и със съгласието на купувача на недвижимия имот, върху който се
извършва принудително изпълнение, се прехвърля правото на собственост и всички други
права, които длъжникът е имал върху имота. ПВ има прехвърлителен вещноправен ефект –
правото на собственост на длъжника се трансформира в право на собственост на купувача
на недвижимия имот. Съгласието на длъжника – собственик на имота не се изисква.
ПВ е деривативно основание за придобиване на право на собственост.
ПВ е особен вид сделка – волеизявлението, което прави съдебният изпълнител, не е
волеизявление на страна по договор, т.е. съдебният изпълнител, възлагайки имота на
длъжника, изпълнява своята функция, която законът му е възложил, а не е продавач на
имота. Той продава имота, собственост на длъжника, на купувача, за да получи насреща
парични средства, с които да удовлетвори кредитора или кредиторите на длъжника.
Сделката е възмездна. Тя има белезите на продажба и безспорно правните последици на
продажбата. Купувачът придобива собствеността и се задължава да заплати цената.
Заплащането на цената е условие за действителността на сделката – арг. от чл. 496, ал.3 от
ГПК.
Присъда №378/23.11.2021г. по НЧХД № 81/2020г. по описа на Районен съд- Видин
следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №378/23.11.2021г. по НЧХД № 81/2020г. по описа на Районен
съд- Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за ново разглеждане, при което да се
отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, описани в обстоятелствената
част на решението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5