Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
Гр. Перник, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, II състав, в публичното заседание на шестнадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
Мл. съдия: СИМОНА КИРИЛОВА
при секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното
от мл. съдия Кирилова в. гр. д. № 160 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1210/21.11.2018 г., постановено по гр. д. №
2999/2018 г. по описа на Районен съд Перник, II състав, по предявени от „Кредит Инс“ ООД обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД е признато за
установено, че А.С.Д. дължи на „Кредит Инс“ ООД сумата в размер на 965,44 лева,
представляваща главница по договор за кредит № *** от ***, сума от 209,68 лева
– лихва по договора за кредит и сума от 15,36 лева – лихва за забава, считано
от 25.07.2017 г. до 24.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 707/2018 г. на РС Перник.
Исковете са отхвърлени
за разликата от 965,44 лева до предявения размер от 1000 лева – главница по
договора за кредит, за разликата от 209,68 лева до предявения размер от 360
лева – възнаградителна лихва и за разликата от 15,36 лева до предявения размер
от 25,48 лева – лихва за забава. Изцяло е отхвърлена и установителната
претенция за дължимост на сумата от 733,38 лева – договорна такса „Гарант“ по
Договор за кредит № *** от ***
В законоустановения срок срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени
за разликата до пълния заявен размер, е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Кредит Инс“ ООД с твърдения за неправилно приложение на материалния закон.
Изложени са доводи, че таксата „Гарант“ по процесния договор представлява
дължимо възнаграждение за услуга, което е било валидно уговорено, при
информираност на потребителя и постигане на насрещни съвпадащи волеизявления
между страните. Поддържа се, че неправилно съдът е формирал извод за
недължимост на посочената такса „Гарант“, който е обусловил мотивите му да
преизчисли общия размер на задължението и да отхвърли част от заявените искови
претенции. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на
исковите суми в пълния претендиран размер.
В срока по чл. 261 ГПК въззивната жалба на „Кредит Инс“
ООД е оспорена с писмен отговор, в който се поддържа, че услугата по
кандидатстване за банкова гаранция в процесния случай не е било
индивидуализирана като конкретни цена и условия, а клаузата за уговаряне на
таксата „Гарант“ е с неравноправен характер.
Въззивна жалба е постъпила и от ответната страна А.С.Д.,
с която решението се обжалва в частта,
с която исковете са били уважени. Поддържа, че в хода на първоинстанционното
производство е упълномощила адвокат, който не й е представил копие от
пълномощното и не е осъществил възложената му правна защита и съдействие и за
резултата от правния спор е била информирана едва с получаване на съдебното
решение. Изложени са съображения, че писменият отговор на искова молба не е
депозиран от нея, във връзка с което моли да бъде назначена графологическа
експертиза на положения подпис. По същество се възразява за недействителност на
съглашението, включително поради противоречие със закона, като се поддържа, че
липсва валидно изразено и получено съгласие на потребителя за сключване на
процесния договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Оспорва се
фактът на получаване на главницата по кредита и дължимостта на лихвата, за
които е направено признание в писмения отговор, който не е бил подписан от нея,
като се акцентира, че липсват доказателства за усвояването на сумата. Оспорва
се настъпването на предсрочна изискуемост по договора за кредит. Изведени са
съображения за недължимост на акцесорните задължения. Иска се отмяна на
съдебния акт и отхвърлянето на заявените претенции в цялост.
В срока за отговор „Кредит Инс“ ООД чрез процесуалния си
представител е оспорило въззивната жалба на А.Д., като се е противопоставило
срещу релевираните от нея доказателствени искания. Поддържа се, че предсрочната
изискуемост е била надлежно обявена, като същевременно към датата на
приключване на устните състезания падежът на задължението вече е настъпил.
Въззивните жалби са допустими, но разгледани по същество,
са неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПУРФ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Исковото
производство се развива след срочно подадено възражение от длъжника, поради
което за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Твърдението си за постигнато между страните съгласие за
сключване на договор за потребителски кредит ищецът основава на подадена от
длъжника – ответник Заявка по интернет, на електронния адрес на ищцовото
дружество www.creditins.bg, чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция, в резултат на
която, след потвърждаване по телефона от служител на ищеца на самоличността на
заявителя, както и на съгласието на последния да получи заявения кредит в
размер на 1000 лева, същият бил отпуснат и получен от ответницата на каса на
партньорски офис на "Изипей" АД срещу лична карта.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
се сключва между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние, т.е. не е необходимо
едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР)
– напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция
по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната
информация и изявления, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления
– Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл.,
изм. ДВ, бр. 85/2017 г.). Електронното изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в
изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което
е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла
на дефинитивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За „електронен
подпис“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва.
В чл. 4.1 от представените Общи условия, приложими към
договора и достъпни на сайта на дружеството, е изяснено, че чрез предварително обявената и достъпна на
сайта на „Кредит Инс“ информация кандидатът избира вида, сумата и периода
на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви, и чрез
приложената в сайта на регистрационна форма изпраща заявка за избрания вид
услуга, като подробно са описани всички етапи от сключването на договора.
Съгласно чл. 2.2. от ОУ преддоговорната информация се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
От приетите по делото писмени доказателства се установява,
че със заявка № ***, подадена на *** в 11:54 ч., потвърдена в 11:55 ч.,
ответницата А.С.Д. е кандидатствала за отпускане на заем в размер на 1000 лв.,
продукт „Екстра“, сума за връщане 2100 лв., избран метод за плащане чрез „Изипей“
и с поискана банкова гаранция. Отпускането на кредита е одобрено в 12:02 ч. В
заявката е попълнена информация, която логически е свързана единствено с
ответницата – нейните три имена, ЕГН, имейл, IP на клиент, номер на лична карта
и мобилен телефон, месторабота, доходи и други кредитни задължения, както и
постоянен и настоящ адрес на ответницата, които съвпадат с адреса й на
призоваване в настоящото производство. В подадената заявка е налице препратка към
стандартен европейски формуляр, както и към договора, за който е отбелязано, че
е видян от потребителя на *** в 12:04 ч., като договорът е със статус „подписан“.
С представения договор за потребителски кредит "Екстра" № *** от ***
и Приложение 1 към него ищецът като кредитодател се задължава да предостави
заем в размер на 1000 лв., който ответницата се задължава да върне, заедно с
лихва и такса „Гарант“ на равни месечни вноски в срок от 12 месеца, с краен
падеж 24.04.2018 г. Уговорен е годишен процент на разходите 49,70 % и лихвен
процент 36,00 %, а общата стойност на дължимите суми съответства на посочената
в заявката – 2100 лв.
От назначената и приета пред настоящата инстанция
съдебно-почеркова експертиза, кредитирана като изготвена подробно и пълно, се
установява, че подписът в отговора на исковата молба не е положен от А.Д., с
оглед на което докладът по делото е изменен, като обявеният за безспорен от
районния съд факт на получаване на сумата от 1000 лв. отново е обявен за спорно
между страните обстоятелство.
Видно от представените разписки за извършено плащане,
издадени от трето за делото лице „Изипей“ АД, на *** сума в размер на 1000 лв.
е заплатена от "Кредит Инс" ООД в полза на А.С.Д. на основание „договор № ***/***“, а А.Д. е заплатила в
полза на „Кредит Инс“ съответно сумата в
размер на 95 лв. на 07.06.2017 г. и 100 лв. на 19.10.2017 г. на основание „вноска по кредит“, като всяко от тези
плащания е осъществено чрeз системата за електронни плащания ePay.bg. От заключението, прието от съда като обективно и
обосновано, което се възприема и от настоящата инстанция, е констатирано, че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, включително по отношение
на процесния договор за кредит, като са отразени всички счетоводни записвания
при предоставяне на кредита. Осчетоводени са и постъпилите от ответника
плащания в общ размер на 195,00 лв., от които 60 лв. са отнесени за погасяване
на договорната лихва, 5,04 лв. – лихва за забава и 129,96 лв. – за таксата
„гарант“. Посочените частични плащания от страна на ответницата, извършени
преди процеса, ценени като извънсъдебно признание на неблагоприятния за
страната факт, подкрепят извода за възникнало между страните заемно
правоотношение, породено от процесния договор за потребителски кредит, още
повече при липса на твърдения или данни за наличие на друго правно основание за
плащане на посочените суми .
Предвид установената фактология, съдът намира, че по
силата на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което
кредитодателят е предоставил надлежно преддоговорна информация и е изпълнил
основното си облигаторно задължение реално да предостави заемната парична сума.
Наред с изложеното, с оглед препращането към чл. 293 ГПК относно доказването на
предоставяне на преддоговорна информация, страната не би могла да се позовава
на нищожност на изявлението за сключване на договора, ако от поведението й може
да се заключи, че не е оспорвала действителността му –
арг. чл. 293, ал. 3 ТЗ,
– например в случай като процесния,
след като кредитът е отпуснат и е започнало изпълнението. Като допълнителен аргумент, в определени хипотези самият
закон допуска предоставянето на информацията да се осъществи след сключването
на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, когато същият е
сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за
комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора
(чл. 10, ал. 2 ЗПФУР). В случая с оглед конкретната фактология обаче не може да
се приеме, че ответницата не е била запозната с условията на договора.
Същевременно, налице са предпоставките по чл. 6 от
договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и претендиране всички
суми по него, поради последователно незаплащане на две поредни месечни вноски
на падежа – съответно на 24.07.2017 г., 24.08.2017 г., 24.09.2017 г.,
24.11.2017 г. и 24.12.2017 г. Видно от извадката от автоматичната система на „Кредит
Инс“ ООД, кредиторът надлежно е упражнил потестативното си право да направи
кредита предсрочно изискуем, уведомявайки за това длъжника на посочения от
последния имейл адрес на 25.12.2017 г., към който момент вече са били налице
предпоставките, обуславящи настъпването й.
Длъжникът не е установил да е изпълнил точно в
количествено и темпорално отношение насрещната парична престация, поради което
исковете за заплащане на главница и договорна лихва правилно са били уважени в посочения
от районния съд размер, след приспадане на двете частични плащания.
Същевременно ищецът претендира и заплащане на сумата от
740 лв., представляваща такса „Гарант“, съгласно чл. 4 от Договора и Приложение
№ 1 към същия. Съгласно чл. 8 от Общите
условия, с цел гарантиране и обезпечаване погасяването на всички дължими и
изискуеми вземания на кредитодателя към кредитополучателя, до три дни след
одобрение на кредита последният следва да представи оригинал на банкова
гаранция, покриваща пълния размер на дължимата по кредита сума, което е задължително условие за отпускане на кредита.
Ако такава гаранция не бъде представена, кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посочено и
одобрено от страните дружество
гарант, като в този случай кредитодателят се задължава да събира дължимите
гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя дружество гарант.
В чл. 4 от Договора е указано, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да
ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита, за
което се е съгласил да заплати на кредитодателя и такса „гарант“, разсрочена
към месечните му вноски, без да се посочва конкретно кое е дружеството гарант.
Въззивният съд по силата на чл. 272 ГПК изцяло споделя
изводите на районния съд относно липсата на изразено съгласие от страна на
ответницата за осигуряване от ищеца на трето лице – гарант, което ще обезпечава
изпълнението по кредита, срещу заплащане на такса „гарант“. В приложената по
делото заявка е отметнато: „искам банкова гаранция“, което не е равнозначно на
волеизявление на ответника за приемане на посочената услуга по осигуряване на
гарант срещу заплащане на съответна такса.
Извън горните разсъждения е необходимо да се добави и
следното.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен – и на добрите нрави.
При тълкуване на чл. 4 от Договора във връзка с чл. 8 от ОУ,
въззивният съд намира, че клаузата, установяваща дължимост на такса „Гарант“ в
размер на 740 лв., заобикаля закона – чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и
противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза
извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции.
Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на
кредитора, че при липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника,
неговият интерес ще бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на
дължимата престация. Задължението за учредяване на обезпечение има изцяло вторичен
характер и не се отразява върху основното задължение на заемополучателя – да
върне заетата сума. Само по себе си непредставянето на обезпечение не води до
претъпяването на вреди за кредитора, който следва да съобрази възможностите за
представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на
сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита
(арг. чл. 16 ЗПК).
В случая таксата „Гарант“ не е уговорена с оглед
възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта й е предвидена кумулативно и
независимо от изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя
– независимо от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение по договора
от страна на кредитополучателя. В договора и в общите условия към него не се
изяснява конкретно при какви обективни критерии, фактори и начин е формиран
размерът на таксата – бланкетно в чл. 4.1 се сочи, че е на база размера,
срока и лихвения процент на отпуснатия
кредит, а в Приложение 1 е посочена като глобална сума – 740 лв. Нещо повече,
същата е определена в размер, близък до размера на предоставения паричен заем (в
размер на 74% от главницата) и се кумулира към погасителните вноски, като по
този начин води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за
неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая – на
търговеца за сметка на потребителя. Подобен прекомерен размер не би могъл да се
оправдае с поетия от кредитора риск от неизпълнението, доколкото таксата се
дължи единствено с оглед факта, че той сам е осигурил трето лице, отговарящо за
задължението с имуществената си сфера – което поначало е в негов собствен
интерес. Уговорена в размер на 74% от размера на главницата, таксата заобикаля и
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и установените максимално допустими размери на
годишния процент на разходите по потребителски кредити.
Поради изложените съображения, освен заобикалянето на
императивни правила на закона, уговорената такса излиза и извън пределите на
нравствената допустимост, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване
на кредитодателя и значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и не съответства на изискването за добросъвестност, справедливост
и еквивалентност на престациите.
С оглед гореизложеното, предвид нищожността на чл. 4 от
процесния договор за заем, липсва основание за заплащане на установената такса
„Гарант“, поради което правилно районният съд е преизчислил размера на
задължението, изключвайки задълженията на кредитополучателя, начислени въз
основа на тази клауза.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в цялост, като и двете въззивни
жалби бъдат оставени без уважение, поради което разноски пред настоящата
инстанция не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1210/21.11.2018 г., постановено по гр. д. №
2999/2018 г. по описа на Районен съд Перник, II състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.