Определение по дело №10103/2023 на Административен съд - Велико Търново

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ

при секретар

…………………………………….

и с участието

на прокурора

……………………………………..

изслуша докладваното

от съдия

КАЛЧЕВ

по административно дело № 10103 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Г.В.В., лишен от свобода в Затвора Ловеч срещу определение от 01.02.2023 г. по административно дело № 17/2023 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено неговото искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по искова молба /жалба/, с която е поискал отмяната на мълчалив отказ за произнасяне по заявление за предоставяне на административна услуга по чл. 76 от ЗИНЗС от главния директор на ГДИН.

Частният жалбоподател моли оспореното определение да бъде отменено като неправилно и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Намира същото за несправедливо, преграждащо хода на делото, издадено в противоречие с материалноправните и процесуални разпоредби и с трайно наложената вътрешноправна практика на националните съдилища, вкл. по негови дела, както и с европейската такава и европейските норми. Излага подробни доводи за невъзможността му да заплати държавната такса, както и за недължимостта на същата.

Административен съд Велико Търново намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащо на оспорване определение от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното с нея определение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Административен съд Велико Търново, VI състав е приел, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства и имущество, и е в състояние да заплати държавната такса в размер на 10 лв. по чл. 2б, б. „а” от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Съдът е изложил мотиви, че в случая е изискал информация от различни институции относно релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. От представените отговори е установил, че жалбоподателят има сключен граждански брак с А.В., като съпрузите имат трима пълнолетни синове; жалбоподателят и съпругата му са декларирали и заплаща данъци и ТБО за три имота, които представляват земя и жилище във Велико Търново, земя в село Арбанаси и търговски обект в град Велико Търново; жалбоподателят е вписан в кадастралния регистър като собственик/съсобственик на общо 35 недвижими имота; за периода от началото на 2022 г. до 28.07.2022 г. жалбоподателят е получил в Затвора Плевен сумата от 2128, 85 лв.; за периода от 01.01.2022 г. /всъщност периодът започва през м.08.2022 г., след преместването на В. ***.2023 г. В. *** общо 1656, 36 лв.

Определението е правилно и изложените в него мотиви се споделят от настоящия състав. От събраните писмени доказателства е видно, че за периода 01.01.2022 г. – 26.01.2023 г. ищецът е получил парични средства общо в размер на 3785,21 лв. или около 291 лв. месечно. Изцяло неотносимо е дали същите представляват доходи по смисъла на закона, както и че произходът им не е трудова дейност в затвора. Неотносими са и доводите на жалбоподателя относно цените в лавката или на фонокартите в затвора. При липсата на разходи за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, то правилен се явява изводът на съда, че Г. В. разполага с достатъчно парични средства, позволяващи му да внесе дължимата държавна такса в размер на 10 лв. – така напр. Определение № 1661 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 867/2023 г., Определение № 1719 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2023 г., III о., Определение № 3015 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2023 г., III о., всички те по други дела на Г. В.. Ирелевантно за случая е обстоятелството, че ищецът е бил освобождаван от държавна такса по различни производства единствено въз основа на представена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като подобни актове не са обвързващи за останалите съдебни състави, а преценката на имущественото състояние следва да се извършва във всеки отделен случай. Във връзка с възражението на жалбоподателя за недължимост на държавната такса следва да се посочи, че в специалния закон – ЗИНЗС липсва норма, която да освобождава лишените от свобода от заплащането на държавна такса по водените от тях дела, нито пък същите фигурират сред освободените от заплащане на държавни такси в чл. 5 от Закона за държавните такси, поради което такава се дължи на основание общата разпоредба на чл. 12, ал. 3 от АПК, която изрично предвижда събирането на държавна такси и заплащането на разноски в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс.

Въз основа на горното постановеното въз основа на същия извод определение от 01.02.2023 г. на Административен съд Велико Търново, VI състав трябва да бъде оставено в сила.