Р Е Ш Е Н И Е № 260009
гр. Пазарджик, 25.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на шести октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря Ана Ненчева, разгледа докладваното от
съдия Димитрова т. д. N 224 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Постановяваното
решение е по исковете, предявени по т. д. № 224/2019 г. и по
съединеното с него за разглеждане в едно производство т. д. № 225/2019 г.
По т. д. № 224/2019 г. исковете са
предявени от К.С.Ж. ***/2019 г. - от Л.И.Ж.
***. Ответник и по двете искови молби е ЗАД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ – гр. С..
Исковете са с правно основание
чл.432 от ГПК, тъй като всички претенции се основат на твърденията за причинени
вреди – имуществени и неимуществени, подлежащи на обезщетяване от
застрахователя по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“,
доколкото били в пряка и непосредствена причинна връзка с виновно противоправно
поведение на водача на лек автомобил, застрахован при ответника с такъв тип
договор.
Двете съединение дела са приети за
подсъдни на Пазарджишкия окръжен съд по правилата за родова подсъдност, поради
цената на претенциите на двамата ищци за обезщетение за неимуществени вреди /по
240 000 лв./, както и на основание специалната разпоредба на чл.115 ГПК
относно родова подсъдност на исковете по КЗ от увредено лице срещу
застраховател.В случая е избран съда в района на който е настъпило
застрахователното събитие.
И двамата ищци искат да им се присъди
и законната лихва върху всяка една от претендираните като обезщетения суми,
считано от 12.07.2016 г., сочената като дата на настъпването на ПТП, в резултат
от което са причинени вредите.
Обстоятелствата, на които се
основават исковете са следните:
На Ищецът К.Ж. заедно с баща си С. Й. Ж.
***, с ЕГН **********, пътували от гр. С. към гр. К. с автомобил -, с per. №, управляван от ищеца и негова
собственост. При това пътуване настъпило ПТП на км. 72 + 300 на АМ
„Тракия" в района на гр.П, посока от гр. С. за гр. П, по вина на Д.И.Т. ***,
с ЕГН **********, водача на МПС - товарна система, състояща се от влекач „
" , с per.
№ и прикачено към него полуремарке „" с per. №. Причинена била смъртта на С. Й. Ж. и средна и лека телесна повреда на К.С.Ж., изразяващи се в счупване на проксималния
участък на големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване
на движението на десен долен крайник за период повече от 30 дни, както и лека
телесна повреда изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение,
протекло със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване обърканост,
сънливост, но без пълна загуба на съзнанието до степен на комоционна кома -
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По
случая било образувано досъдебно производство, проведено разследване и внесен
обвинителен акт в ОС - Пазарджик. Обстоятелствата и причините за ПТП, както и
вината на извършителят - Д.И.Т. ***, с ЕГН **********, управлявал влекач „"
, с per. № били
установени с влязла в сила Присъда по НОХД № 35/2017 год. по описа на Окръжен
съд - Пазарджик.
Автомобилът,
управляван от виновният водач, бил застрахован по застраховка ГО с полица, с валидност от 05.05.2016 г.
04.05.2017г. на ЗАД „ОЗК Застраховане" АД.
В
следствие на смъртта на баща си и причинените му телесни повреди ищците
претърпяли имуществени и неимуществени вреди както следва:
ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:
1.Ищецът Ж. извършил разходи за лечение,
медицински консумативи, транспорт до болнично заведение, закупуване на уреди за
придвижване и рехабилитация, транспорт на катастрофиралия му личен автомобил
възлизащи на общо 4 479.28 лева ., като в
първото съдебно заседание бе уточнено, че тези за транспорт на автомобила
са 850 лв, а за лечение – 3 629,28 лв.
2.
Напълно било повредено и негодно за ползване собственото му превозно средство -
джип „, с per.
№, на стойност 25 000 лева.
3.
Направените разходи за адвокатски възнаграждения във връзка с участието на
двамата ищци като частни обвинители в рамките на воденият наказателен процес,
възлизащи на сумата от 9 000.00 лв. за всеки от тях, се определят от като пряк
резултат от извършеното противоправно деяние.
4.Поетите
разходи по погребението на покойния й съпруг и благоустройството на гробното му
място се оценяват от ищцата Л.Ж. на
5 210,07 лв., която сума тя претендира като обезщетение за неимуществени вреди, като
твърди, че са пряк и непосредствен резултат от описаното по-горе противоправно
деяние.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ:
1.Ищецът Ж.
твърди, че претърпял вследствие загубата на баща си неимуществени вреди, които
оценява на 300 000.00 лева. Признава, че 60 000 лв. за му заплатени
доброволно от застрахователя и претендира разликата от 240 000 лв.,
позовавайки се на следните обстоятелства.
Между
двамата с баща му съществувала силна връзка на взаимна обич и доверие. След
случилото се синът изпаднал в тежка емоционална криза. До този момент той бил
весел и жизнерадостен млад мъж, оптимист и уверен в бъдещето си,но случилото се
напълно променило животът му. Загубил баща си, който бил за него пример за мъж
и съпруг и опора на която разчитал в трудностите в живота. Не искал да повярва,
че е останал сирак и не можел да търси помощ и съвет от баща си. Почувствал се
самотен и уязвим. Непрекъснато се връщал към случилото се и го изживявал отново
и отново. Имал кошмари и не можел да спи нормално. Прекратил общуването с
приятелите си и се затворил в дома си. Станал мрачен и мълчалив. През дълги
периоди от време странял от всички свои близки. Демонстрирал понижено
самочувствие и неувереност и до настоящият момент не бил преодолял претърпяната
загуба на баща си си и последствията от нея.
След
депозирана претенция на 04.12.2018 год. и водени преговори с ответника била
предложена сумата от 60 000.00 лева. , което предложение ищецът не приел, но на
28.05.2019 год. било извършено частично плащане в този размер.
2.Освен
това , вследствие нанесените му средна
и лека телесни повреди ищецът
Ж. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Бил лишен
от възможността да се придвижва самостоятелно. Първоначално не е можел да
обслужва самостоятелно личните си хигиенни и естествени нужди. Бил прикован на
легло и се е придвижвал само с помощта на количка и по късно – с патерици.
Изцяло зависел за нуждите си от хората, които са се грижели за него. Наложил се
е продължителен период на рехабилитация и възстановяване, през който е изпитвал
силни болки. Не могъл да контактува нормално със сина си и да се грижи за
неговото израстване и възпитание. До настоящият момент продължавал да изпитва
болки и дискомфорт. Тези вреди оценявал на 50 000.00 лева - за причинената
средна телесна повреда и 25 000.00 лева - за причинената лека телесна
повреда./общо 75 000 лв./
На
04.12.2018 год. депозирал претенция пред, който след водени преговори му предложил да изплати сумата от
10 000.00 лева. След като ищецът отхвърлил това предложение на 28.05.2019 год.
ответникът извършил частично плащане в размер на 10 000.00 лева , като оставал
да дължи сумата от 65 000.00 лева, претендирана от ищецът като неимуществени
щети за нанесените му средна и лека телесна повреди .
3.
Ищцата Л.Ж. също претендира да има право на обезщетение за неимуществени вреди,
поради смъртта на своя съпруг в размер на 300 000 лв., като признава, че е
получила плащане на 60 000 лв., след като е заявила претенция за по-голямата
сума и не е приела предложението на застрахователя за по-малката.
Предявява иск за разликата от 240 000
лв., като твърди, че между нея и съпруга й имало силна връзка на взаимна обич и доверие
и след случилото се тя изпаднала в тежка емоционална криза. Променил се целият
й живот, след като загубила любимия си човек и своят опора. Не искала да повярва,
че е останала вдовица е трябва да живее сама занапред. Плачела непрекъснато и
не можела да говори и общува нормално. Не намирала смисъл да живее и да се
радва. И до настоящият момент не била преодоляла претърпяната загуба и продължавала
да усеща липсата на спътника в живота си и да страда от смъртта му.
Ищците претендират и разноските по
делото.
Ответникът е подал отговори и на
двете искови молби в законния срок, в които прави и редица възражения по
основанията и размера на исковете.
Оспорва се настъпването на всички
вреди, за които се претендират обезщетения, като се твърди, че няма
доказателства за тях или представените не са достатъчно или не кореспондират по
време на издаване с момента на причиняване на вредите/конкретно за
амбулаторните листове, представени от ищеца, които били от 2017 г./.
По
отношение стойността на автомобила се твърди, че е значително по-ниска от
25 000 лв., а по отношение на лечението и възстановителния период – че
ищецът не бил положил адекватна грижа за травмата, поради което болките една
година по-късно не бил в пряка причинна връзка с поведението на виновния за ПТП
водач.
Прави се възражение да
съпричиняване, като единственото конкретно поведение на ищеца и на починалия
пътник, на което то се основава, е непоставянето на предпазни колани.
Освен това твърде общо се оспорва
„механизма на настъпилото ПТП и изключителната вина на водача Д.И.Т.“, чиято
вина е безспорно установена с влязла в сила присъда, задължителна за
гражданския съд на осн.
чл. 300 ГПК. Т. е. в настоящия процес съдът не може да преразглежда въпроса за
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на водача Т., а
само да установи евентуално съпричиняване от страна на пострадалите. Но
доколкото се сочи такова само поради непоставяне на предпазните колани, а не и
нарушения допуснати от водача на другия автомобил при управлението му, то оспорването на
„механизма“ , по който е настъпило ПТП само по себе си е лишено от логика и
смисъл. Очевидно е, че не може да бъде опровергавана вината на водача Т.,установена
с влязла в сила присъда, а няма обстоятелства за какъвто и да било конкретен механизъм на ПТП,
който да включва вина на ищеца, като водач на лекия автомобил. Нито в
първоначалната, нито в допълнителната искова молба се излагат твърдения за
допуснати от него нарушения, а се твърди единствено обратното на установеното с
влязла в сила присъда - че признатия за виновен водач карал с разрешената от
закона скорост и съобразно останалите правила за движение по пътищата, но
въпреки това не е имал техническа възможност да спре и да предотврати ПТП. Не
следва да се допускат и събират доказателства за „оневиняване“ на лицето,
признато за виновно с влязла в сила присъда на наказателния съд, а конкретните
възражения в тази посока изобщо не следва да бъдат разглеждани, като се приложи
разпоредбата на чл. 300 ГПК
Съдът следва да се занимае с
възражението за съпричиняване, основано единствено на конкретно изложението
обстоятелства – че ищецът и баща му не са били поставили своите предпазни
колани и да прецени, дали това тяхно поведение, ако бъде доказано, е допринесло
за настъпване на вредите, за които се претендират обезщетения.
Независимо дали се приеме
съпричиняване или не, ответникът прави възражение срещу предявените размери на
исковете, като твърди, че са прекомерни и не съответстват на принципа за
справедливост.
Правят се и възражения срещу акцесорните
претенции за лихви, както относно размера им, така и относно началния момент,
от който се дължат, по съображения, че отговорността на застрахователя е
договорна, а не - деликтна, което било от значение за момента на изпадане на
ответника в забава.
Двамата ищци са се възползвали от правото си на допълнителна искова
молба.
Оспорваните от ответника обстоятелства относно претърпените вреди и
кореспондиращия на тях размер на обезщетение, вината на водача на застрахования
при ответника автомобил, пряката причинна връзка изцяло се поддържат от ищците,
без да се допълват и уточняват, като единствено по възражението за съпричиняване поради
непоставяне на предпазни колани, не е заявено ясно становище в допълнителната
искова молба. По указания на съда на осн. чл. 145 от ГПК пълномощниците на ищците уточниха в първото
съдебно заседание, че шофьорът К.Ж. и пътуващия на дясната предна седалка
починал пътник са били с поставени предпазни колани, за което бяха поискани и
допуснати редица доказателства.
По отношението на възражението за лихвите в допълнителната искова молба
също не са посочени достатъчно обстоятелства и доводи защо ищците считат, че
лихвите се дължат от датата на причиняване на самия деликт. Уточненията бяха
направени в първото съдебно заседание, като ищците се позовават на деликтния
характер на отговорността на прекия причинител на вредите и разпоредбата на чл.
429, ал.3 от КЗ, както и на съдебна практика на ВКС, според която
застрахователят заплащал лихви от датата на застрахователното събитие,
доколкото размерът им не надхвърлял лимита на застрахователното обезщетение.
След това уточнение пълномощникът на ответника възразява, че лихвите се
дължат след предявяване на застрахователните претенции пред него, съответно –
след изтичане на сроковете по тях
Ответникът е подал писмени отговори и на допълнителните искови молби, в
които преповтаря накратко изложеното в първите си отговори, поставяйки акцент
върху възражението си за съпричиняване поради непоставяне на предпазните колани
от пострадалите и уточнявайки, че иска разпит на водача на другия автомобил- Т., именно в тази връзка.
След разпределение на доказателствената тежест, събиране на допуснатите
доказателства и обсъждане на твърденията и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното:
Ищците
доказаха по безспорен начин следните
обстоятелства, на които основава своите претенции:
С
влязла в сила присъда на наказателния съд Д.И.Т. *** е признат за виновен в това, че
като водач на МПС-товарна система, състояща се от влекач и прекачено към него
ремарке, е предизвикал виновно ПТП на на АМ „“, в следствие на което е
причинена смъртта на С. Й. Ж. ***, както и телесни повреди на ищеца по делото К.С.Ж..
Установена
е роднинската връзка между починалия в следствие на ПТП и ищеца К.Ж., който е
негов син, както и обстоятелството, че другата ищца Л.Ж. е съпругата на С. Ж..
На тези свои отношения на родство и брак, те основават своите претенции за
обезщетение за неимуществени вреди, свързани със смъртта на техния близък.
Св.К,
И., К. и Г. описват подробно и без противоречие помежду си какви са били
отношенията между покойния С. Ж. и сина му К. и съответно – тези със съпругата Л..
Безспорно от показанията им се установи, че както между баща и син, така и
между съпрузите е имало силна връзка, близост, основана на доверие, на грижа от
негова страна за семейството като цяло и за всеки един от ищците поотделно.
Всеотдаен е бил към всеки от близките си, а през последните години с голямо
желание е отделял и за своя внук – сина на К.Ж.. Бил е образован, възпитан,
ведър, жизнерадостен човек, който е успявал да създава около себе си приятна
атмосфера и е карал приятели и близки да се чувстват спокойни и щастливи от
присъствието му. Бил е здрав и енергичен и внезапната му смърт е шокирала,
както сина, така и съпругата му.
Според
свидетелката К., познаваща и наблюдаваща Ж. 30 г. като тяхна съседка, те са
били „семейство за пример“, „неразделни – по пазар, по почивки“. Създавали
впечатление, че много се обичат и уважават. Това обяснява защо след смъртта на
съпруга си ищцата Л.Ж. изпада в „някаква дупка“, по думите на същата свидетелка
и още не може да се съвземе и да повярва, че „С. си е отишъл“. Вечер звъняла по
телефона на св. К. и я молела да се качи за малко при нея, с надеждата
присъствието й да помогне да се успокои малко и да може да заспи.Денем
прекарвала голяма част от времето в плач, а да се справи някак си и помагали
успокоителните лекарства, които вземала.
Огромната
мъка, която изпитва Л.Ж. от загубата на своя съпруг и постоянното тревожно
състояние, в което се намира до сега, се потвърждават и от показанията на св. Г.,
която от години живее на семейни начала
с нейния син, с когото имат и общо дете. Според свидетелката има огромна
личностна промяна в ищцата, която преди била нахъсана, борбена, работеща жена и
едновременно с това – любвеобилна баба и майка. Сега се била отдала на мъката
от загубата си – трудно спяла, за елементарни битови детайли разчитала на
близките си, трудно спяла, тревожела се при всяко пътуване на семейството на
сина си и ги карала да се обаждат при тръгване ,спиране, пристигане, с постоянната
тревога, че може да ги сполети нещо ужасно.През дългия и тежък период на
възстановяване на сина и от травмите от ПТП не я ангажирали изобщо да помага в
грижите за него, защото емоционалното й състояние не позволявала да я ангажират
с това. А преди винаги и тя и съпруга й се интересували постоянно с какво могат
да помогнат на децата и внуците, за да се чувстват добре.Свидетелката разбира
тази промяна и си я обяснява с огромната трагедия, която преживява една жена,
която загубва „половинката си след 40 г. брак“, при положение, че са имали
изключително гладки отношения и С. Ж. е бил много силна нейна опора, отговорен
към семейството.
Свидетелите
К. и И. описват С. Ж. като упорит, деен, общителен, „душата на компанията“ и
пр. и той очевидно е зареждал и съпругата си с оптимизъм и желание за живот.
Без него тя се чувства самотна и лишена подкрепа във всичко – от най-дребния
битов детайл до по-сериозни проблеми и изпитания. Това я кара да изпитва страх
/дори да заспи сама вечер/ и отчаяние. Очевидно през изминалите вече 4 години
не може да намери стимул да се върне към предишния си активен и жизнерадостен
начин на живот. Свидетелите дори споделят съмнение, че това някога ще се случи.
И тези двама свидетели са забелязали промяната в поведението на Л., която вече
няма желание за разговори, както когато я срещали на разходка или в заведение
със съпруга й. Смятат, че и много трудно, защото е останала сама и не може да
свикне с липсата на съпруга си.
Същите
свидетели дават показания и за начина, по който синът К.Ж. преживява загубата
на своя баща. Като разказват за близките им отношения и важната роля, която
бащата е играл в живота на ищеца през целия му живот, свидетелите убедително
установяват, че внезапната и ранна загуба се прима много тежко от сина. Баща му
винаги е бил до него, възпитавал му и му е давал пример, радвал се и се гордял
с неговите като ученик в спорта, а после – за това че има хубаво семейство.
Много се е радвал на появата на детето на К. и лично помогнал много в грижите
за него, за да може майката да продължи своето образование. Самата тя – св. Г.
си дава сметка, че именно С. Ж. има заслуги, те с К. да създадат това, които
имат в момента, защото той го е научил с примера си да бъде отговорен мъж, да
се грижи за семейството си. Самият ищец вероятно също съзнава това, което прави
страданията от загубата на баща му още по-интензивни и пречи на емоционалното
му равновесие през всичките години, откакто се е случила.
Давайки
показания 4 години след настъпилата смърт на съпруга и съответно – баща на
ищците, никой от свидетелите не спомена с времето на близките да им е станало
по-леко и да са спрели да изпитват мъка от внезапно сполетялата ги загуба. И
това е логично и обяснимо, предвид задружността на семейството, за която се
събраха доказателства, безупречното поведение и важната роля, която е играл С. Ж.
в това семейство и в живота на всеки един от членовете му. Освен това той е бил
на години, здрав и енергичен, пълноценен във всяко едно отношение мъж и близките
му не са очаквали, че може да се разделят с него в този момент.При такава внезапна
загуба шокът за тях е бил огромен, а негативните психическите преживявания –
много силни и продължителни и за двамата ищци.
Поради
всичко изложено до тук съдът счита, че справедливият размер на обезщетението,
което се дължи на всеки един от ищците е 300 000 лв., от които
застрахователят е заплатил доброволно само по 60 000 лв. За това и
предявените искове следва да бъдат уважени в
пълния размер от 240 000 лв. – обезщетение за неимуществените
вреди, които К. и Л. Ж. търпят като последица от смъртта на С. Ж., причинена
при ПТП, виновно от водач на МПС, за което има сключена застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване от страна на починалия пътник в автомобила С. Ж.,
основаващо се на твърдението на ответника, че не пътувал на предната седалка по
шофьора без поставен колан. Събраните доказателства установиха точно обратното
– че пътникът е бил поставил предпазния си колан, но въпреки това е получил
уврежданията, които са причинили и настъпването на смъртта му.
След
подробно запознаване и аргументирано експертно обсъждане на данните от наказателното
производство, приложено в цялост към настоящото, вещите лица д-р М. и инж. Ф.,
са достигнали до извода, че както починалия пътник С. Ж., така и шофьора-ищец К.Ж.,
са били с предпазни колани към момента на настъпилия пътен инцидент, обсъждан
по-горе. Този извод е обоснован в изготвеното от тях заключение /л.249-260/
като е съпоставен механизма на причиняване на процесното ПТП, деформациите по
автомобила,позициите на двете лица в автомобила и обективните данни в
досъдебното производство за кръвонасядания по гърдите и двете хълбочни
области по тялото на починалия С. Ж.. За
кръвонасядания и по К.Ж. в същите области, които биха могли да се предизвикат
от самия предпазен колан, дават показания разпитания в настоящия процес
свидетел К., който е придружил жената, с която живее К. и го е видял в
болницата в Пазарджик, часове след инцидента. Твърди, че пострадалия е бил гол
до кръста и ясно си личали следите от колана – посиняване и кръвонасядане.
Същите
въпроси – за следите по телата на ищеца и на починалия му баща и за ролята на
препазните колани за предпазване или намаляване последиците от телесни
увреждания в конкретния случай, са изследвани и на тях е даден отговор и в
самостоятелната медицинска експертиза, извръшена от в. л. д-р М..
Допуснатия
по искане на ответника свидетел Т. /признатия за виновен за обсъжданото ПТП
водач/ не установява обстоятелства, които да обосноват основателността на
направеното от тази страна възражения за съпричиняване. Той се е включил в
оказването на помощ, за изваждането на двете лиза от блъснатия от него
автомобил, но няколко пъти заяви, че не помни и не може да каже дали са били с
поставени предпазни колани. Дори допуска, че може да са били с колани, които да
са срязани, за да извадят телата им. Но пак подчертава, че не си спомня със
сигурност този факт. Ето защо възражението за съпричиняване следва да бъде
отхвърлено като неоснователно, като средство за защита, както срещу исковете на
сина и съпругата за вредите от смъртта на С. Ж., така и по отношение на
останалите искове, предявени от двамата ищци,разглеждани в настоящото
производство
К.Ж.
е предявил иск за обезщетение за неимуществените вреди – болки и страдания,
търпяни поради причинените му телесни увреждания, пряка последица от виновно
предизвиканото от водача Д.Т. ПТП. Установено е, че са му причинени една средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия пищял на десен крак и една
лека – мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
От
медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетел, става ясно, че 2
часа след получаване на травмите К.Ж. е приет за лечение в неврохирургично
отделение на МБАЛ-П, след консултация със специалист, поради оплакванията за
главоболие, гадене и упорите световъртеж,липса на спомен за случилото се и
данните от придружаващите го лица, че е пострадал при ПТП, при което си е ударил главата. При
прегледа е констатирана дезориентация на пациента, „ретроградна и конградна
амнезия“.Няма спор, че от удара му е причинено мозъчно сътресение, със загуба
на съзнание, но без опасност за живота, поради липсата на черепно-мозъчна
травма и др. усложнения. Престоят му за лечение в неврохирургия е бил 3 дни, лекуван
е консервативно и е бил изписан за продължаване на лечението му в съответното
специализирано заведение, поради
травмата на крака му. Симптомите, предизвикани от мозъчното сътресение –
главоболие, световъртеж,помрачаване на съзнанието, гадене и повръщане, са
намали до пълното им отшумяване, което е станало около три седмици след
травмата.
За
контузията в областта на дясната колянна става – фрактура на „латерален бедрен
и тибиален кондил с пристенна лезия в заден рог на латерален мениск“, се е
наложило оперативно лечение. Извършени са хондропалстика на счупените кости
и шев на външния мениск. Болничното
лечение се е осъществило в продължение на 8 дни, след което болния е изписан за
домашно лечение и наблюдение от специалист в доболничната помощ. Неработоспособността
му поради тази травма, като се съди по издаваните болничини листове от
компетентните органи, е продължила цяла 1 година – от деня на травмата 12.07.16
г. до 09.07.17 г.
Болките
и физическите страдания в резултат от травмата на крака на ищеца са описани в
т.4 от заключението на в. л. д-р М.. Пострадалия е имал оток, болка и
невъзможност да движения в колянната става. Добавили са се болки и от
проведената оперативна интервенция, както и - при последващото раздвижване.
Според
вещото лице всичко това е наложило за период от 5-6 месеца болния да остава
предимно на легло, да се придвижва с помощни средства и чужда помощ, с което са
били ограничени способностите му за придвижване.
Това
принудително „залежаване“ и нуждата от чужда помощ са били възприети и
преживяни твърде тежко от ищеца Ж., който е бил млад, силен, здрав до тогава,
мъж, активен спортист в детска и младежка възраст, който е не бил спрял преди
катастрофата да спортува и да поддържа здравето и силата на тялото си. Освен
това той беше описан като грижовен баща и съпруг, свикнал да е опора на
семейството си, поради което невъзможността дълго време да изпълнява тази своя
роля, очевидно му е донесла много негативни емоции. Св. Г. подробно описа колко
време се нуждаел от чужда помощ, какви помощни средства се е наложило да ползва
след това. Тя твърди, че дори след приключване на рехабилитацията и
възстановяване движението на ставата, не се чувства пълноценен и например се
страхува да шофира, за да не натоварва крака си и търси някой друг да го
откара, където е необходимо.
Установи
се още, че през първите месеци, едрия ръст на ищеца и теглото му за
затруднявали помощта и придвижването му, което допълнително е утежнявало
ситуацията и угнетявало пострадалия, който е трябвало да разчита на крехката си
съпруга, нейните родители, но и на помощта на свои приятели. Без помощта на
приятелите му не е било възможно да бъде изведен от къщи и транспортиран до
болницата за провеждане на рехабилитация. За да става все пак това по някакъв начин, семейството се наложило да
се премести от своето жилище, което било на 3-ти етаж, в дома на родителите на Г.
Г., което следва да се отчете като едно значително неудобство, предизвикало
дискомфорт в емоционалната сфера на пострадалия. Всички тези обстоятелства се
установиха от показанията на св. К. и Г..
В
допълнение св. С. /физиотерапевт и рехабилитатор/ разказа за болките и
трудностите, при самите рехабилитационни процедури, като уточни, че са
продължили общо „повече от година-година и половина“. Според показанията на
този свидетел на ищецът му е било изключително тежко, от една страна, заради
спецификата на травмата в колянната област, а от друга – защото с присъщата си
упоритост и хъс е искал да прави много процедури, без прекъсване и почивка,
въпреки, че изпитвал болка. А когато получавал отказ от св. С., защото не било
препоръчително се ядосвал и дори се карал с него. Процедурите се провеждали
периодично, като се налагала почивка между тях, а ищецът използва предоставените
от НЗОК възможности за 3-4 пакета годишно, но и допълнително освен тях, срещу
заплащане, по график, определен от св. С..
Благодарение
на упоритостта му и адекватната грижа, която е положил за възстановяването си,
според свидетелят С. се достигнало до възстановяване движението на ставата в
пълния му обем, след което ищецът преминал и към възстановяване състоянието на
атрофиралата си мускулатура. Съдът дава вяра на показанията на св. С., който е специалист в областта на рехабилитацията,
а и се е занимавал през цялото време без прекъсване на възстановителните
процедури на ищеца, и приема въз основа на тях, че пострадалия е започнал
навреме рехабилитация, провеждал я е редовно и съвестно, като не разчитал само
на отпусканите средства от здравната каса, а е заплащал сам допълнително да има
непрекъсната и ефективна рехабилитационна грижа. Използвал е квалифицирана
помощ и всички възможности, включително споменатия от св. С. уред – локомот.
Бил е упорит и последователен и не се отказвал, въпреки голямата продължителност
и болезнеността на самите процедури. За
в къщи и за дома на родителите на св. Г. закупили велоаргометър, защото било
препоръчано, като допълнителни движения за подобряване състоянието на ставата.
Ходел и да плува, все с тази цел.
Въпреки
всички положени грижи и усилия, при „крайно движение“ в колянната става се изпитвала
болка и това състояние не можело да се подобри повече, според показанията на
св. С..
При
всички тези гласни доказателства и заключението на медицинската експертиза, в
частта му, касаеща въпросите, свързани с лечението на двете травми и
рехабилитацията на коляното на ищеца, следва да се приеме, че справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на К.Ж. за увреждането
на здравето му е 75 000 лв., като следва да бъде уважен иска в пълния му
размер от 65 000 лв., отчитайки платената от застрахователя доброволно
сума от 10 000 лв.
Недоказано
остана възражението на застрахователя-ответник за намаляване размера на това
обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на К.Ж., изразяващо се в
неполагане на адекватна грижа за рехабилитация. Ответникът не посочи никакви
доказателства за това, че рехабилитацията е била закъсняла, нередовна или
неправилно провеждана, а свидетелските показания и медицинската експертиза
установиха точно обратното, че пострадалия е проявил изключителна дисциплина и
последователности и положил всички необходими усилия и възможни грижи, за
възстанови движението на ставата си и своята мускулатура, но обективно за това
е било необходимо дълго време, в което той не е бездействал, а се е съобразявал
с предписания адекватен график на процедури и почивка.
Ето
защо не са налице условията на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на
обезщетението, определен от съда като справедлив, с оглед установените болки и
страдания, свързани с двете физически травми на ищеца К.Ж..
Ищците претендират и лихви върху
обезщетенията за неимуществени вреди, считайки че общото правило на чл. 84,
ал.3 ЗЗД, те се дължат от момента на увреждането.
Следва да се има предвид, че макар вредите
да са настъпили за ищците в резултат от деликт, отговорността на застрахователя
не е деликтна, а възниква по силата на застрахователния договор, като
задължението му за лихви при забава се урежда в специалните разпоредби на
Кодекса на застраховането – чл.497 от КЗ.
Според тях застрахователят изпада в
забава и дължи такива лихви,ако не се е произнесъл по заявена претенция на
пострадало лице в определените от същия закон срокове.
Ищците установиха, че са уведомили
ответника за настъпилото застрахователно събитие са поискали заплащане на осъдените
по-горе обезщетения за неимуществените вреди на 04.12.2018 г. В тримесечния
срок , изтекъл на 04.03.2019 г. не са са получили каквото и да било плащане, а
частичното доброволно удовлетворяване на претенциите им е станало едва на 28.05.209 г. Следователно лихвите
върху съдебно присъдените обезщетения за неимуществени вреди се дължат, считано от 05.03.2019 г. на осн.
чл. 497, ал.1, т. 2 КЗ. За периода от причиняване на увреждането на 12.07.2016
г. до 04.03.2019 г. претенцията за лихви
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
исковете за обезщетения за имуществени вреди:
Изцяло неоснователни са и следва да се
отхвърлят исковете с цена 9 000 лв., предявени от всеки от ищците Л.И.Ж. и
К. С.в Ж., с предмет – обезщетение за вреди, съответстващи на размера на направените
от тях разходи за адвокатски възнаграждения, във връзка с участието им като
частни обвинители в наказателния процес срещу Д.Т., обвинен във виновното
причиняването на ПТП, при което е починал наследодателя им С. Ж.. Отговорността
за разноски в наказателния процес е уредена в разпоредбата на 187 и сл. от НПК.
В чл. 189, ал.2 е предвидено, че признатият за виновен подсъдим се осъжда да
заплати разноските по делото, включително и направените от частния обвинител,
ако е направил такова искане. Искане очевидно е било направено от Л. и К. Ж.,
поради което и разноски в размер, преценен от наказателния съд, са присъдени в
тяхна полза. Става дума за разноски, направени поради специалното процесуално качество,
в което лицето е участвало в наказателния процес, за възстановяването на които
процесуалния закон е предвидил съответния ред и условия. Въпросът за тяхното
присъждане се решава от наказателния съд с присъдата или с определение и това е сторено в конкретния случай. Няма
основание застрахователят да бъде осъждан да заплаща разноски в същия или в
по-голям размер под формата на обезщетение за имуществени вреди, във връзка с
настъпилото застрахователно събитие.
Л.Ж. доказа основанието на втория свой
иск за имуществени вреди – обезщетение за направените разходи за погребението
на нейния съпруг и благоустройството на гробното му място. Представени са
фактури за всички направени в тази връзка разходи, които според установената
съдебна практика се приемат за имуществени вреди, намиращи с в пряка и
непосредствена причинна връзка със смъртта на близкия на лицето, което ги е
направило. А когато тази смърт е настъпила в резултат от ПТП, отговорността за
заплащане на обезщетение за тези вреди тежи върху застрахователя по договора за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Ищцата е представила фактури и квитанции за разходите
по обредни и др. подобни дейности, в общ размер на 5 210,07 лв., част от
които са направени от друго лице, но е налице разписка за връщане на
съответната сума от нейна страна в полза на С П Г. Законната лихва върху това
обезщетение следва да се присъди отново от датата, следваща тази, на която е
изтекъл 3-мсечния срок от предявяване на застрахователната претенция за
съответното обезщетение, т. е. от 05.03.2019 г. до окончателното плащане на
обезщетението.
К.Ж. също е предявил свои три иска за
обезщетения за имуществени вреди и е доказал основанията за тяхното уважаване.
В пряка причинна връзка с виновното противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил той е претърпял намаляване на своето имущество, в
резултат на направените разходи за своето лечение в общ размер 3 629,28
лв., и за транспорт на повредения си
автомобил – 850 лв., установени с писмени доказателства.
Вещото лице д-р М. в заключението си по
категоричен начин свързва всеки един от доказаните разходи с лечението и рехабилитацията
на претърпяната пътна травма /т.2 от заключението на л. 234-235 от делото/.
Свидетелските показания също допринасят за безспорното установяване на тази
причинна връзка.
Безспорно е установено също така, че
автомобилът е претърпял такива деформации и повреди, че е било напълно
невъзможно придвижването му на собствен ход
Автомобилът, с който са пътували К.Ж. и
покойния му баща е бил собственост на първия, за това и имуществена вреда за
него произтича от факта, че в следствие на катастрофата е бил така деформиран,
че е станал негоден са употреба. Нещо повече – възстановяването му, така че да
бъде пуснат отново в движение се е оказало невъзможно. Автомобил в такова
състояние следва да бъде бракуван и „дерегистриран“. Това се установи по
безспорен начин от свидетелските показания и приетото заключение на в. л. инж. Ф.,
който обосновава своите изводи по въпроса в заключението си /на л.176-177 от
делото/, изслушано в първото открито съдебно заседание.
От установените щети върху автомобила,
които го правят напълно негоден за употреба, без възможност за възстановяване,
следва и извода, че застрахователят дължи на собственика обезщетение в размер
на стойността на вещта, към момента на причиняване на деликта. За това бе
допусната експертиза за определяне пазарната стойност на автомобила към ,
когато е бил блъснат и повреден. Първото заключение по този въпрос, изготвено
от в. л. инж. Ф. , бе оспорено от пълномощника на ищеца Ж., като непълно,
по съображения, изложени от него в съдебното заседание. Съдът прие
заключението, с мотив, че то касае пазарната оценка на базов модел
автомобил „“ със съответната година на производство и
останалите известни на вещото лице параметри. Намери за основателни
възраженията за непълнота на данните, въз основа на които е направено
заключението и допусна поискани своевременно, но отказани от съда
доказателства, посредством прилагане на цялото наказателно дело. Едновременно с
това допусна и допълнителна експертиза по въпросите: оборудван ли е бил
автомобила с твърдяните от ищцованата страна „екстри“ и ако е така, повлиява ли
това на стойността му, към момента на неговото тотално повреждане в резултат от
ПТП.
Във своето допълнително заключение
/л.241-247 от делото/ вещото лице инж. Ф. прави ясни и обосновани изводи по
въпроса разполагал ли е автомобила с допълнително оборудване и как това се е
отразило на пазарната му цена. Така стига до извода, че цената на пазарен
аналог на базов модел /стандартно изпълнение/, която е 7 416 лв. се увеличава до 11 249
лв., поради наличието на: кожен салон, лети джанти и теглич, рол-бар – преден и
заден, хартоп и газов инжекцион -6-цилиндров.Така искът, предявен в размер на
25 000 лв. се оказва частично доказан по размер и следва да бъде уважен за
сумата от 11 249 лв., като се отхвърли в останалата му част.
Тъй като ищците са освободени от
внасяне на ДТ и разноски по делото по силата на закона, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати такава пропорционално на
уважения размер на исковете /240 000 лв. +240 000 лв. + 65 000 лв. +
11 249 лв. + 3 629,28 лв. + 850 лв.+5 210,07 лв./. Общият размер
на таксата, която ответникът дължи в полза на бюджета на съдебната власт е 22
637.53 лв.
Дължи и съответната част от разноските
за вещи лица, които бяха изплатени от бюджета на съда, което задължение възлиза
общо на 742,63 лв.
Ответникът следва да заплати 8 123,74
лв. на ищеца К.Ж. и на 6 944,09 лв. на Л.Ж. - разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете на всеки един от тях.
Ищецът К.Ж. дължи разноски в полза на
ответника в размер на 154, 95 лв. /поради отхвърлянето на иска с цена
9 000 лв./ и 236,74 лв. /за частичното отхвърляне на иска за обезщетение
за щетите върху автомобила/, а Л.Ж. – 154,95 лв. за отхвърления иск с цена
9 000 лв.
По изложените съображения Пазарджишкия
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ – гр. С. да
заплати на К.С.Ж., ЕГН ********** ***, следните застрахователни обезщетения, във връзка с ПТП, станало на 12.07.2016 г. и на основание договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с полица BG /23/116001322025: 240 000 лв. - за неимуществени вреди, претърпяни във връзка със
смъртта на баща му С. Й. Ж., 65 000 лв. – за неимуществени вреди
във връзка с телесните повреди, нанесени му при ПТП, 850 лв. – за имуществени
вреди /разходи за транспортиране на собствения му автомобил/, 11 249 лв. – за имуществени вреди /загуби поради пълното увреждане на автомобила/
и 3 629,28 лв. – за
имуществени вреди /разходи за лечение и рехабилитация/,заедно
със законната лихва за забава, считано
от 05.03.2019 г. до окончателното плащане на обезщетенията и разноски по делото в размер на 8 123,74 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД“ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ – гр. С. да заплати на Л.И.Ж. , ЕГН ********** ***, следните застрахователни обезщетения, във връзка с ПТП, станало на 12.07.2016 г. и на основание договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с полица BG /23/116001322025: 240 000 лв. - за неимуществени вреди, претърпяни във връзка със
смъртта на съпруга й С. Й. Ж. и 5 210,07 лв./.
–
за имуществени вреди /разходи за погребението на съпруга и благоустройство
на гробното място/, заедно със законната лихва за забава, считано от 05.03.2019 г. до окончателното
плащане на обезщетенията и разноски
по делото в размер на 6 944,09
лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.И.Ж. за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 9 000 лв. – разходи за адвокатска
защита в качеството и на частен обвинител по НОХД № 35/2017 г. на ОС-Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.С.Ж. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
9 000 лв. – разходи за адвокатска защита в
качеството и на частен обвинител по НОХД № 35/2017 г. на ОС-Пазарджик и
частично – иска за обезщетение за
неимуществени вреди, поради пълното повреждане на автомобила за разликата
от 11 249 лв. до 25 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ – гр. С. ДА
ЗАПАТИ сметка на Пазарджишкия окръжен
съд, в полза на бюджета на съдебната власт: 22 637.53 лв. - държавна
такса и 742,63 лв. -възнаграждения за вещи
лица, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
К.С.Ж.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ 391, 69 лв. и Л.И.Ж., ЕГН ********** - 154,95 лв. на ответника ЗАД“ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ – гр. С., представляващи разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете
им.
Решението
подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
решението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: