№ 171
гр. Кърджали, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200962 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-169/04.08.2021 г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени
две административни наказания „имуществена санкция” от по 2 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 4 000 лв., на ***, ЕИК ****, представлявана от А.О., за
извършени две административни нарушения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят *** намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, тъй като не било извършено административно нарушение. В
несъответствие с чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган не събрал доказателства по
отношение на твърдените нарушения, не провел и разследване на спорните обстоятелства.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не били спазени
изискванията на ЗАНН, а именно в акта и наказателното постановление да бъдат отразени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
установяват. На следващо място, кметът на наказаната ***, в нарушение на чл.40, ал.2 от
ЗАНН не бил поканен за съставянето на АУАН, което също водело до нарушаване правото
на защита. При съставяне на акта не бил спазен и тримесечният давностен срок по чл.34 от
ЗАНН. АУАН бил съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Не били изложени и
мотиви защо твърдяното административно нарушение не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
В едно от проведените съдебни заседания жалбоподателят се представлява от
1
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Моли и за присъждане на разноски в
производството, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.11.2020 г. свидетелите Ц.И. и Д.К. – служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН,
извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация на язовир „001001“, находящ се в поземлен имот с номер
52153.001001, в землището на с.Новоселище, общ.Черноочене, обл.Кърджали. Язовирът бил
собственост на *** съгласно Акт № ** от 29.10.2009 г. за публична общинска собственост.
Проверката касаела и изпълнението на задължителните предписания по осъществяване на
безопасна техническа експлоатация, дадени с Констативен протокол № 08-02-110/29.07.2020
г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. С
предписание под т.2.3 от цитирания протокол, собственикът на язовира бил задължен да
възстанови изправното техническо състояние на преливника. Даденият краен срок за
изпълнение на предписанието бил 16.11.2020 г. С предписание под т.2.4 от констативния
протокол, собственикът на язовира бил задължен да премахне масивната селскостопанска
постройка от короната, в близост до преливника. Даденият краен срок за изпълнение на
предписанието бил 16.11.2020 г. Контролните органи установили, че предписанията по т.2.3
и т.2.4 не били изпълнени от жалбоподателя в срок. На 17.11.2020 г. при обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, те констатирали, че не е възстановено изправното
техническо състояние на преливника, бетоновият преливен ръб бил с обрушвания и
изкъртвания, а преходния участък имал локални нарушения на бетона по стените. Освен
това, масивната селскостопанска постройка в дясната част на короната, в близост до
преливника, си стояла и не била премахната. Горното означавало, че не са изпълнени
предписанията по т.2.3 и т.2.4, дадени с цитирания протокол от 29.07.2020 г. По този повод
на 09.02.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно за две деяния, всяко от
които съставляващо неизпълнено на 17.11.2020 г. задължително предписание по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до
***, връчена с обратна разписка на 21.01.2021 г. На 10.03.2021 г. бил предявен на кмета на
***, но той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с
подпис на свидетеля Л.Р.. На 04.08.2021 г. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ наложил две
административни наказания „имуществена санкция” от по 2 000 лв., или общо
2
„имуществена санкция” в размер на 4 000 лв., на ***, за извършени две административни
нарушения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Ц.И., Д.К., М.К. и Л.Р., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно
нарушение от 09.02.2021 г.; Наказателно постановление № 260/30.11.2019 г.; Заповед № А-
237 от 08.06.2020 г. на председателя на ДАМТН; Покана за съставяне на АУАН от
15.01.2021 г.; известие за доставяне; Констативен протокол № 08-02-110/29.07.2020 г.;
Констативен протокол № 08-02-197/17.11.2020 г.; Акт № ** от 29.10.2009 г. за публична
общинска собственост; Скица № К00048/03.09.2015 г., както и другите приети по делото
писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на *** са наложени две административни
наказания за нарушения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а,
ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно предвижда, че
председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания
на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за
намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и
да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за процесните нарушения е наложена
на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция от 1 000 до 50 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в случаите на повторно нарушение. От доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил административни нарушения по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително
предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на *** са били дадени две предписания
относно язовир „001001“, находящ се в землището на с.Новоселище, общ.Черноочене, както
следва: т.2.3.Да се възстанови изправното техническо състояние на преливника; т.2.4.Да се
премахне масивната селскостопанска постройка от короната, в близост до преливника. Това
Общината като собственик на язовира и адресат на предписанията не е сторила в
определения срок до 16.11.2020 г. Правилно е констатирано от контролните органи, че са
налице две нарушения извършени на 17.11.2020 г., тъй като дори и след тази дата не било
3
възстановено изправното техническо състояние на преливника и не била премахната
масивната селскостопанска постройка от короната, в близост до преливника, а дадения
краен срок за това изтекъл на 16.11.2020 г. Доколкото се касае за нарушения извършени от
юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна,
деянията не следва да се доказват изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и
съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна
норма.
Видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за разлика от
наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната
квалификация на нарушенията относно признака повторност. Липсата в акта на наведени
обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу
обвиненията в извършени нарушения по приложения по-тежко квалифициран състав на
чл.200, ал.4 от ЗВ. Цитираното от наказващия орган Наказателно постановление №
260/30.11.2019 г. (обуславящо признака повторност) е било известно и на контролните
органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него и в съставения АУАН. От друга
страна, както вече се посочи, установените при проверката деяния на жалбоподателя
безспорно са в нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и
всяко от тях осъществява основния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Ето защо и съобразно
разпоредбите на чл.84 от ЗАНН вр. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК настоящата
въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като
преквалифицира процесните деяния от такива по чл.200, ал.4 вр. ал.1, т.39 от ЗВ в
нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Няма пречка това да бъде сторено, предвид
тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление, относими към основния състав на нарушението по ЗВ. По силата на чл.334,
т.3 от НПК, приложим съгласно чл.84 от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните
правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя
фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението
не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в
съдебното производство той се защитава срещу фактите, а не само срещу правната им
квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на двете деяния по
чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ са идентични и в акта и в наказателното
постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По
изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя за нарушенията по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ се следват
наказания по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Последната разпоредба предвижда, че се наказва с
глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-
тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по
чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. Горното няма да доведе до промяна
в размера на наказанията, тъй като наложените такива са ориентирани към минималните
предвидени от закона, а именно „имуществена санкция” от 2 000 лв. за всяко от
4
нарушенията. Наказания в такъв размер се явяват справедливи и съобразени със степента на
обществена опасност на деянието и нарушителя, който очевидно допуска нарушения като
процесните не за пръв път. Видно от влязлото в сила на 21.10.2020 г. Наказателно
постановление № 260/30.11.2019 г., жалбоподателят вече е бил наказван за неспазване на
чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а това безспорно представлява отегчаващо
отговорността обстоятелство, обосноваващо санкция над минимума. Отделно от това, следва
да се отчете, че предмет на атакуваното постановление са извършени две административни
нарушения. Ето защо, настоящата инстанция намира, че именно с наказания в размер от по
2 000 лв. биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред.
Извън горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на
признака повторност на нарушенията, съдът не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
атакуваното постановление. В частта за нарушенията по основния състав, и АУАН и
наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно
описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото
и обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какви деяния е осъществил жалбоподателят, кога са извършени и каква е
тяхната правна квалификация, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от
страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на
защита. На следващо място, събрани са достатъчно доказателства за извършените
административни нарушения, за които жалбоподателят е понесъл санкция. Неоснователен е
доводът за неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от Ц.И., в
присъствието на свидетелите Д.К. и М.К., като първият от тях е присъствал при
установяване на нарушението. Това е видно от показанията на разпитаните свидетели, а
също и от отбелязването в самия акт. Действително АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, но това е сторено след изпълнена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН –
отправена и получена в *** покана за съставяне на акта. Не се установи да са допуснати и
съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно
връчването на АУАН. Същият е бил надлежно предявен на кмета на ***, но той е отказал да
го подпише и получи, за което обстоятелство са налице гласни и писмени доказателства.
Несъстоятелно е оплакването за неспазване на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок за
съставяне на АУАН. Посочената норма гласи, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е давностен и
контролния орган би могъл да състави законосъобразен АУАН само до изтичането му.
Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на дадените на жалбоподателя
задължителни предписания е определен до 16.11.2020 г. Всяко от деянията е осъществено с
5
бездействие на 17.11.2020 г. и от тази дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне
на акта. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 17.02.2021 г. Видно е, че това е
сторено много преди този срок - още на 09.02.2021 г., и следователно срокът по чл.34, ал.1
от ЗАНН е спазен. Не на последно място, извършените нарушения не представляват
маловажен случай, обосноваващ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Осъществените деяния, които
при това са две на брой, не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на
обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение
по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Следва да се има предвид също, че обществените
отношения, които се охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и
неспазването й създава големи рискове.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-169/04.08.2021 г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени
две административни наказания „имуществена санкция” от по 2 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 4 000 лв., на ***, ЕИК ****, представлявана от А.О., за
извършени две административни нарушения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма на двете административни нарушения по чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, представлявана от А.О., да заплати на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, сумата от 80 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7