Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXVс.
в публично съдебно заседание на двадесет и първи април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7328 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от Ж. Н. К. срещу И.А.Д. за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №*/24.04.*., издадена по
ч.гр.д. №4138/*. по описа на ВРС, 49 с.
в полза на ищеца, а именно : вземане
породено от неизпълнение на задължение за връщане на заемна сума по Договор за
паричен заем с поръчителство от 10.05.*година размер на: главница 20000 лева (двадесет хиляди лева) -
частично по Договор за паричен заем от 10.05.*година, законова лихва за забава
в размер на 4911,11 лева (четири хиляди
деветстотин и единадесет лева и единадесет стотинки) за периода от
12.05.2017 година до 12.10.2019 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 10.05.*.
между него и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който
ответникът е получил от него сумата от 44 000 лева, която му била
предадена непосредствено преди подписване на договора. Срокът, в който
ответникът следвало да върне заемната сума бил 10.05.2017г. Поради забавата на
изпълнението на задължението се претендира и обезщетение за забава.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на иска.
Излага, че с ищеца били в приятелски отношения
като през месец май 2012г. посетил същия в гр.Смолян, придружаван от И. М.. В
проведен между тримата разговор споделил, че планира ремонт на апартамента си,
но го отлагал, защото имал финансови затруднения. Ищецът му предложил да му
даде в заем 40-50 000 лева и му казал, че има заложна къща и предоставя заеми.
Стигнали до споразумение да му заем сумата от 5000 лева. Ищецът му предоставил
бланкетен договор за заем, който подписал на последната страница без да е
попълнен. След като изминала повече от седмица не получил нито договора, нито
плащане, нито банково бордеро. Звънял на ищца, но същият не му отговарял. След
около месец отново го потърсил и се разбрали по телефона той да му дава парите
и да анулират подписания договор. Ищецът обещал да скъса екземпляра от
договора, който бил единствен. Твърди, че ищецът се опитва да се обогати
неоснователно като претендира парична сума, която реално никога не му бил
предоставял. След получаване на книжата по делото видял, че е попълнено
44 000 лева с цифри и думи, което поле при подписване на договора било
празно. В чл.3 от договора бил попълнен срок за връщане на сумата –
10.052017г., което поле било празно, когато го подписал. Пряк очевидец на
подписването и уговорките бил И. М..
Счита, че договорът следва да бъде обявен за унищожаем поради измама, на
основание чл.29,ал.1 ЗЗД.Твърди, че ищецът умишлено го е въвел в заблуждение,
че ще му даде в заем сумата от 5000 лева, което така и не се случило. Заявява,
че ако е била вписана сумата от 44 000 лева първоначално е нямало да се
съгласи и да подпише договора за заем. Ищецът се възползвал от обстоятелството,
че притежава празен договор за заем и след като го попълнил го използвал срещу
него. Оспорва да е получавал парична сума
съгласно представения от ищеца договор за заем. Отделно счита, че
клаузата е нищожна на основание чл.26,ал.1 ЗЗД пр.1 и 3 , поради това, че не
отговаря на обективната действителност – липсата на реално получаване на сумата
от 44 000 лева и поради това, че противоречи на чл.3,ал.1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът
след като съобрази събраните по делото
доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно
представения по делото в оригинал
Договор за заем от 10.05.*. Ж.Н.К. се е задължил
да предаде на И.А.Д. сумата от 44 000 лева, а последният се е задължил да
върне тази сума при условията на договора. В чл.2 от договора е вписано, че
предаването на сумата се е извършило непосредствено преди подписване на
договора, като последният служи като разписка за получената заемна сума.
Съгласно чл.3 от договора заемната сума следва да бъде върната в срок до
10.05.2017г. Договорът е подписан двустранно за заемодател и заемател.
Във
връзка с оспорването от страна на ответника на е открито производство по реда
на чл.193 ГПК за установяване автентичността на изявлението на ответника в
договора в частта относно вписването на сумата от 44 000 лева и вписване
на датата на връщане на заемната сума. За
целите на производството са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
И. Й. М.
излага, че се познават с И.Д. от деца и били близки семейни приятели. Сочи, че
през пролетта на *. имал работа в София и И. отишъл с него, за да
се види с приятеля си Ж.К..***, като срещата била в кафене. И. подхвърлил, че има нужда от пари и човекът
му предложил. Трябвало да се разписват някакви документи и свидетелят да стане
поръчител. Свидетелят отказал да стане поръчител. Отделно от това говорили и за
някакви 40 000 лева, 50000 лева.
След като стигнали до заложната къща И. излязъл само с една празна
бланка, един формуляр, където нямало цифри, дати, година. свидетелят не бил
видял пари. Бланката била с имената на И.
и свидетелят му казала, че трябва да я скъса, нещо да не се случи, а той му
казал, че са много близки приятели. Парите, 5000 лева трябвало да се вземат по-късно, но свидетелят
имал друга среща в Пловдив и казал на И., че нещата трябва да се случат много
бързо. Като отишли да вземат тези 5000 лева от заложната къща, било
затворено. В този ден два час стояли на
пътя за Пловдив поради техническа повреда на автомобила на свидетеля – чакали
да му докарат гума. Първо звъняли на Ж., но той казал, че е много далеч.
Забавили се във времето поради повреда на автомобила му. Сочи, че договорът бил
подписан без да са дадени 5000 лева.
Двамата говорили какъв бизнес искат да правят. Отишли до заложната къща,
където трябвало да се дадат парите. Тогава Ж. казал, че няма толкова пари на
каса. Договорът бил подписан отвън пред барчето на предния капак на колата.
Тогава само се говорило за някаква голяма сума, а не се било говорило за 5000
лева, от порядъка на 40000 лева, 50000 лева. В крайна сметка се разбрали за
5000 лева, които не били дадени на И.. И. казал, че не му трябват такива пари,
а че му трябват 5000 лева. Не знае Ж. да е идвал във Варна, знае, че двамата
били на лов в Силистра предната седмица. Свидетелят видял как бил подписан
договора. На договорката и на подписване на договора били само тримата.
Свидетелят
Н.Ж.К. / син на ищеца/ излага, че баща му бил приятел с И. и през 2012г. идвали
при него във Варна. Той им показал няколко парцела във Варна, които искал да
закупи и евентуално да направи склад, понеже свидетелят и баща му се занимавали
с дърводобив и преработка. Помолил ги да му услужат с пари, за да ги закупи и
евентуално да направят склад за дървен материал. Заедно с баща му дали на И.
сумата от 20 000 евро във Варна
пред дома на И., пред неговия гараж. След това той прибрал документите и парите
в апартамента си и отишли на неговата вила в с.Айдемир, където преспали. За тази сума бил подписан двустранен договор.
И. казал, че тези пари може да не му стигнат и дали ще може бащата на свидетеля
да му даде още 5000 лева, за да станат общо 44 000 лева. Разбрал, че тези
5000 лева били дадени, когато И. отишъл в Смолян. Не знае да е сключван друг
договор за тези 5000 лева. След като 20 000 евро му били дадени И.
разписал договора на капака на колата. Сочи, че баща му няма заложна къща в
Смолян и че се занимават с дърводобив. И. подписал договора и попълнил данните в него. Свидетелят не бил
чел договора, но е присъствал при подписването му.
Свидетелката
А.М.К. /съпруга на ищеца/ излага, че И. и съпругът й имали приятелски
отношения. И. и жена му им били на гости в Смолян. Сочи, че е присъствала на
срещата с И. и неговия приятел в Смолян, която се провела в заведението на
техни близки, когато му дали 5000 лева. Това било една седмица след даване на
голямата сума от 20000 евро. Пред нея лично били предадени 5000 лева. Излага,
че съпругът й няма заложна къща. Знае, че съпругът й и И. имали друга уговорка
за по-голяма сума, както и че синът й и съпругът й дошли във Варна, защото
имали да извършват някаква съвместна работа, било свързано с някаква площадка
за склад, по бизнес. Мисли, че имало договор за голямата сума и не си спомня да
е имало договор за малката сума. Самото предаване на сумата станало в барчето.
Двамата имали предварително договорка за това. Не познава приятеля на И. и
казва, че тогава го е видяла за първи път.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
Договорът за заем е реален, неформален договор, като
същият се счита за сключен с предаването на сумата от заемодателя на заематели
без да е необходимо спазването на някаква форма.
Приложеното
писмено доказателство договор за заем установява наличието на договорни
правоотношения между страните по предоставен на 10.05.2012г. паричен заем в
размер на 44000 лева от ищеца на ответника
и поето задължение за връщане на сумата
с посочване на падеж 10.05.2017г. Подписаният от ответника документ е частен свидетелстващ такъв и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти – получаване на сумата от 44 000
лева и поемане на задължение за връщането й до 10.05.2017г. и същият установява
наличието на валидно възникнало и изискуемо вземане в ползва на ищеца вземане
в сочения от него размер.
Съдът
намира направеното оспорване от страна на ответника на автентичността на изявлението му в договора в частта относно вписването на
сумата от 44 000 лева и вписване на датата на връщане на заемната сума,
при твърдения, че същите на са били попълнени към момента на подписване на
договора, за недоказано. Ангажираните по повод на оспорването гласни показания
на свидетеля И. М.са
противоречиви и не кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Същият сочи първоначално, че И. отишъл до заложна къща и излязъл от там с
договор, в който не било попълнено нищо – липсвали дата, сума, година. Впоследствие свидетелят излага,
че договорът бил подписан пред барчето, в което била срещата със Ж., на капака
на колата и че бил очевидец на това. Това несъответствие буди съмнение относно
достоверността на разказаното изцяло, поради и което съдът не кредитира
показанията на този свидетел. Същевременно изложеното от него е в противоречие
с показанията на свидетелката А.К., чиито показания съдът кредитира като
последователни, непротиворечиви и
обективни, която сочи, че е присъствала на срещата,
където е бил и самия И.М.и че на тази среща договор не се е подписвал. В
действителност тя потвърждава разказаното от И.М., че срещата е касаела
сумата от 5000 лева, която сума обаче е договаряна след сключването на договор
за по-голямата сума пари от 20000 евро,
за което свидетелства и сина на ищеца Н.К.,
който пък от своя страна е присъствал на подписването на процесния договор.
Последният изнася данни, че договорът е бил подписан във Варна пред дома на
ответника на капака на колата му, на което ангажираният от ответника свидетел
не е присъствал.
Без правно значение е възражението, че сумата следвало да се
предаде по банков път, а не в брой и това противоречало на чл.3,ал.1 от Закона
за ограничаване на плащанията в брой. Неизпълнението на изискванията за
предаване/получаване в брой на суми над определена стойност не влияе върху валидността на възникналото заемно
правоотношение.
На изложените съображения съдът намира исковата претенция
за доказана и основателна, поради и което следва да бъде уважена.
На основание чл.86 ЗЗД отвтеникът дължи обезщетение за
забава в плащането на главницата, за периода от падежа 10.05.2017г. до датата
на подаване на заявлението в съда, като иска следва да се уважи за заявения в
исковата молба период 12.05.2017г. до 12.10.2019г.
По
разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят
реализираните от същия разноски в производството по делото, за които са налице
доказателства да са извършени, както следва : разноските в заповедното
производство в размер на 1398.22 лева и
1280 лева за внесено адвокатско възнаграждение; държавна такса в размер на 498.02
лева. Извършените разноски от ищеца следва да се възложат в тежест на
ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На горните съображения съдът :
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Н.К., ЕГН: ********** с адрес ***,
че И.А.Д., ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №*/24.04.*., издадена по ч.гр.д.
№4138/*. по описа на ВРС, 49 с. в полза
на ищеца, а именно : вземане
породено от неизпълнение на задължение за връщане на заемна сума по Договор за
паричен заем с поръчителство от 10.05.*година размер на: главница 20000 лева (двадесет хиляди лева),
представляваща частичен иск от сумата от 44 000 лева, дължима по Договор за паричен заем от 10.05.*година,
законова лихва за забава в размер на 4911.11
лева (четири хиляди деветстотин и единадесет лева и единадесет стотинки) за
периода от 12.05.2017 година до 12.10.2019 година, представляваща частична
претенция от сумата от 10 804.44 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.*. до изплащане на
вземането, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН: ********** с адрес ***
да заплати на Ж.Н.К., ЕГН: **********
с адрес *** сумата от 3 176.24/три хиляди сто седемдесет и шест лева и
двадесет и четири ст./ лева, представляваща разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: