Р Е Ш
Е Н И Е
№
267
гр.Русе,
12.10.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, V-ти състав,
в открито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
участието на секретаря Бисерка Василева,
като разгледа докладваното от съдия Върбанова
адм.д. № 48 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав в
Република България (ЗРАСРБ).
Образувано
е по жалба на В.К.Т., чрез процесуалния му представител адвокат Р.М., срещу
Заповед № РД-02-1425/16.12.2022 г. на Началника на Национален военен
университет (НВУ) „Васил Левски“ гр. Велико Търново. С оспорената заповед за
извършено закононарушение на изискванията на чл. 12, ал. 4 от ЗРАСРБ, във
връзка с §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ, на основание чл. 35, ал. 5, вр. с чл. 35,
ал. 1, т. 1, чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ и чл. 32, ал. 1, т. 14 от Закона за
висшето образование е отнета придобитата от В.Т. научна степен „доктор на
науките“ в НВУ „Васил Левски“, за защитен на 12.11.2014 г. дисертационен труд в
професионално направление 9.1. „Национална сигурност“, на тема „Модели за
повишаване на ефективността на системата за социална адаптация на
военнослужещите, освободени от военна служба, в динамична социална среда“ и е
обявена за невалидна диплома рег.№ 0046/24.11.2014 г., издадена от НВУ „Васил
Левски“. На основание чл. 36 от ЗРАСРБ е постановено всички лични права на Т.,
произтичащи от научната степен „доктор на науките“ да се смятат за отменени.
В
жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена в
противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целите на закона. Излагат
се доводи за липса на задължителни реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4
и т. 5 от АПК и за нарушение на процедурата предвидена в чл. 35 от ЗРАСРБ. На
следващо място в жалбата се твърди, че Комисията по академична етика, назначена
от Министъра на образованието и науката, неправилно е определила арбитрите,
които да извършат оценка на дисертационния труд на жалбоподателя за наличие на
плагиатство. Дадени са пояснения във връзка със становищата на арбитрите. Наведено е, че дисертационният труд на Т. е
бил подложен двукратно на оценка за наличието на плагиатство - към момента на
неговата защита и при проверка, започнала на основание Заповед №
РД09-167/27.01.2020 г. на Министъра на образованието и науката, като към този
момент такова не е установено. Съображения в този смисъл са доразвити в съдебно
заседание и в представените по делото писмени бележки.
Искането
е за отмяна на оспорената заповед, както и за присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът
– Началникът на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, чрез процесуален
представител, в съдебно заседание и представено писмено становище, оспорва
жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна, излагайки аргументи за
законосъобразност на заповедта. Претендира присъждане на разноски.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено следното:
От
НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново на жалбоподателят В.К.Т. е присъдена научна
степен „доктор на науките“ за защитен на 12.11.2014 г. дисертационен труд в
професионално направление 9.1. „Национална сигурност“, на тема „Модели за
повишаване на ефективността на системата за социална адаптация на
военнослужещите, освободени от военна служба, в динамична социална среда“.
На
05.05.2022 г. до Министъра на образованието и науката е депозиран сигнал вх. №
94-2126/05.05.2022 г. от проф., д.н., инж., полк. (о.з.) С. Д. С. (л. 62-70), според
който дисертационният труд на В.Т., на тема „Модели за повишаване на
ефективността на системата за социална адаптация на военнослужещите, освободени
от военна служба, в динамична социална среда“, при обем от 434 страници,
съдържа преписани от други автори и източници 221 страници или 51%, както
следва: 1. Плагиатство - 148 страници или 35 % и 2. Автоплагиатство - 73
страници или 16 %, като в табличен вид е направена подробна съпоставка на
дисертационния труд на Т. и оригиналните източници.
Със
Заповед № РД09-3230/03.06.2022 г. (л. 71-72), Министърът на образованието и
науката е наредил да се извърши проверка по допустимостта на сигнала, подаден
от проф. Стойков, от комисия в състав: Р. Л. – старши експерт (правоспособен
юрист), Д. А.– главен експерт и М. О. – старши експерт, всички служители в
Дирекция „Висше образование“. Резултатите от проверката на комисията са
отразени в протокол № 117 от 08.06.2022 г. (л. 73-74), в който е прието, че сигналът
е подаден от заинтересовано лице по смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗРАСРБ,
съдържа името, адреса и подписа на подателя, описание на нарушенията и посочване
на доказателствата, които го подкрепят. В протокола е посочено също така, че
съгласно §4в от ДР на ЗРАСРБ сигнали за наличието на плагиатство и/или
недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили
процедури за придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности
по реда на ЗРАСРБ, както и да придобиване на научни степени и научни звания по
реда на отменения Закон за научните степени и научните звания се разглеждат и
проверяват от Комисията по академична етика по реда на чл. 30, ал. 5-12 от
ЗРАСРБ. Отбелязано е, че съгласно предходна проверка за наличие на плагиатство
по отношение на същия дисертационен труд, завършила с доклад вх. №
18-149/16.03.2022 г. на КАЕ, не е установено такова. С оглед нормата на чл.
124, ал. 1 от АПК и посочените в сигнала от проф. Стойков нови факти и
обстоятелства, комисията е приела сигнал вх. № 94-2126/05.05.2022 г. за
допустим.
Със
Заповед № РД09-3298/13.06.2022 г. на Министъра на образованието и науката (л. 75-76)
е възложено на Комисията по академична етика да извърши проверка по същество на
сигнала, подаден от проф. Стойков, относно твърденията за извършено плагиатство
от жалбоподателя В.Т. в дисертационния му труд за придобиване на научна степен
„доктор на науките“ в професионално направление 9.1. „Национална сигурност“, на
тема „Модели за повишаване на ефективността на системата за социална адаптация
на военнослужещите, освободени от военна служба, в динамична социална среда“. Проверката
следвало да се извърши при условията и реда на чл. 30, ал. 7-12 от ЗРАСРБ, т.е.
чрез определяне на арбитри, и в 30-дневен срок комисията следва да се произнесе
с доклад, подписан от нейните членове.
На
свое заседание от 01.07.2022 г. Комисията по академична етика при МОН в състав
проф. В. Д. – председател и членове проф. В. Г., проф. Р. Р., проф. Ц. С. и
проф. И. Д.-Ц. е определила трима арбитри – проф. П. А., проф. Н. С., доц. Х.
Д., (л. 77-78). Арбитрите са изразили писмено становището си както следва:
-
В
становище вх. № 94-4636/05.08.2022 г. (л.80-90) проф. Н. С. посочва, че след старателен
прочит („буквално ред по ред“) е установил, че дисертационният труд съдържа
преписани (плагиатствани) от други автори и източници 384 страници или 88 %, от
които плагиатство – 256 страници или 59 % и автоплагиатство – 128 страници или
29 %. Сочи също, че след анализ на дисертацията на В.Т. е достигнал до извода,
че „ тя е продукт на несъмнено плагиатство в особено големи размери“. Отбелязано
е, че „ след буквално копи-пействане на цели (и то нерядко по няколко)страници
от даден чужд текст или документ, да е указано, от кумова срама, кой текст или
документ е използван, не е дадена възможност на читателя да разбере, че това не
е преразказ на чужд текст, че не се включва едно към едно немалка част от чужд
текст (липсват кавички), а читателят остава с убеждението, че пасажът е написан
от автора.“.
-
В
становище вх.№ 94-4578/02.08.2022 г. (л. 93-104) проф. д-р П. А. е направил
сравнителен анализ на дисертацията с текстове на предоставените му файлове и други
произведения, като са посочени „директно присвоени текстове от чужди автори“,
които са отразени в табличен вид за всяко отделно произведение. Обобщението,
което арбитърът прави е, че 220 страници от дисертацията са плагиатствани, а 89
страници са взаимствани от колективни публикации с негово участие, т. нар.
автоплагиатство. Заключението на проф. д-р А. е, че „посоченото детайлно съвпадение
на текстовете по същество представлява плагиатство: представената от В.К.Т. за
собствен труд дисертация, е съвкупност от включително създадени и публикувани
от други лица научни резултати, без адекватно позоваване или цитиране.“.
-
В
становище вх. № 94-4957/08.09.2022 г. (л. 106-114) доц. д-р. инж. Х. Д. е направил подробен анализ на
дисертационния труд на жалбоподателя, чрез пряко сравнение и съпоставяне,
резултатите от който са отразени в табличен вид, след което е направен извод,
че от общия обем на дисертацията от 440 страници, при 306 страници са
регистрирани текстове, които съвпадат с текстове от колективни трудове с
участието на автора и чужди трудове. Арбитърът сочи, че е направил проверка и
чрез програмна платформа за проверка на документи за плагиатство, която показва
63,11 % на подобия и сходство. Заключението е, че представеният от В.Т.
дисертационен труд и автореферата към него съдържа „значително по обем 298
страници (67,7%) автоплагиатство и плагиатство – копиране от оригиналните
източници на текстове без стилистична или граматическа преработка или с
минимални преобразования.“.
С
писмо изх. № 94-4957/12.09.2022 г. на заместник-министъра на образованието и
науката, В.Т. (л.117-118) е бил уведомен за сигнала срещу него и за становищата
на арбитрите, като на основание чл. 30, ал. 11 от ЗРАСРБ му е дадена възможност
за становище в 14-дневен срок от получаване на писмото. С писмо с вх. №
94-5318/30.09.2022 г. (л.119) В. Т. уведомява заместник-министъра, че е
обжалвал заповед № РД09-3298/13.06.2022 г. на Министъра на образованието и
науката пред Административен съд – София град, като счита, че обжалването спира
изпълнението. По повод писмото на жалбоподателя е изготвено становище с рег. №
80812-93/04.10.2022 г. от Директор на дирекция „Правна“ към МОН (л.121-122),
съгласно което след анализ на разпоредбите на чл. 32, ал. 8 и ал. 9 от ЗРАСРБ,
обжалването не спира изпълнението.
След
получаване на всички становища, Комисията по академична етика към Министъра на
образованието и науката е съставила доклад вх. № 18-151/27.10.2022 г. (л.123-126),
в който, въз основа на мненията на арбитрите, че в дисертационния труд и
автореферата на В.Т. е налице плагиатство в големи размери, Комисията е потвърдила,
че в дисертационния труд на жалбоподателя за придобиване на научна степен
„доктор на науките“ в П.Н. 9.1. Национална сигурност, на тема „Модели за
повишаване на ефективността на системата за социална адаптация на
военнослужещите, освободени от военна служба, в динамична социална среда“ е на
лице плагиатство по смисъла на §1, т. 7
от ДР на ЗРАСРБ. В доклада е вписано, че съгласно чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ в
случай на установено по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на
представените научни данни в научните трудове, въз основа на които едно лице е
придобило научна степен, ако лицето не заема академична длъжност, научната
степен се отнема от ректора на ВУЗ или от ръководителя на научната организация,
който я е присъдил. Следва да се запознае ръководството на НВУ „Васил Левски“ с
резултата от извършената проверка, като ректорът следва да упражни
предоставените в ЗРАСРБ правомощия.
С
писмо изх. № 0436-6/22.11.2022 г. (л. 132-133) министърът на образованието и
науката е уведомил началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, че
Комисията по академична етика е извършила проверка по сигнал, съдържащ
твърдения за плагиатство от страна на В.К.Т.
в дисертационен труд за придобиване на научна степен „доктор на науките“,
професионално направление 9.1. „Национална сигурност“ на тема „Модели за
повишаване на ефективността на системата за социална адаптация на
военнослужещите, освободени от военна служба, в динамична социална среда“.
Комисията по академична етика е определила трима арбитри на основание чл. 30,
ал. 8 от ЗРАСРБ, които арбитри са потвърдили наличието на плагиатство в
дисертационния труд. С оглед съставения от Комисията по академична етика
доклад, според който в дисертационния си труд Т. е осъществил плагиатство по
смисъла на §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ, е указано на началника на НВУ „Васил
Левски“ в 60-дневен срок да упражни правомощията си по чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ,
като уведоми МОН за предприетите действия.
Въз
основа на полученото писмо от министъра на образованието и науката, отразяващо констатацията
на Комисията по академична етика за доказано плагиатство в дисертацията на
жалбоподателката, ответникът – Началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново
е издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед №
РД-02-1425/16.12.2022 г., с която за извършено закононарушение на изискванията
на чл. 12, ал. 4 от ЗРАСРБ, във връзка с §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ, на основание
чл. 35, ал. 5, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1, чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ и чл. 32, ал.
1, т. 14 от Закона за висшето образование е отнета придобитата от В.Т. научна
степен „доктор на науките“ в НВУ „Васил Левски“, за защитен на 12.11.2014 г.
дисертационен труд в професионално направление 9.1. „Национална сигурност“, на
тема „Модели за повишаване на ефективността на системата за социална адаптация
на военнослужещите, освободени от военна служба, в динамична социална среда“ и
е обявена за невалидна диплома рег.№ 0046/24.11.2014 г., издадена от НВУ „Васил
Левски“. На основание чл. 36 от ЗРАСРБ е постановено всички лични права на Т.,
произтичащи от научната степен „доктор на науките“ да се смятат за отменени.
Заповедта
е изпратена на В.Т. по пощата и е
получена от него на 09.01.2023 г. (л. 2 от преписката). Жалбата срещу заповедта
на началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново е подадена от Т., чрез
органа издал заповедта до Административен съд – Велико Търново на 23.01.2023 г.
(л. 2 от адм. дело № 55/2023 г. по описа на АдмС – Велико Търново). С
определение № 39/25.01.2023 г., постановено по адм. дело № 55/2023 г. по описа
на АдмС – Велико Търново, съдът е прекратил образуваното пред него съдебно
производство по жалбата на В.Т. и е
изпратил делото по подсъдност на настоящия съд.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Русе, намира от
правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице – адресат на
акта, с правен интерес от неговото обжалване.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е валиден административен акт. Същата е издадена от компетентен орган,
с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 5 във връзка с чл. 35, ал. 1,
т. 1 от ЗРАСРБ,
съгласно която в компетентността на ректора на висшето училище е отнемането на
придобитата по реда на този закон научна степен, с която е свързано
нарушението в хипотезата на доказано по законоустановения ред плагиатство.
Заповедта
е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическите и
правните основания за издаването й. От фактическа страна административният
орган се е позовал на полученото от министъра на образованието и науката писмо,
съдържащо констатациите на Комисията по академична етика, а от правна страна
заповедта се основана на чл. 35, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1, чл. 35, ал. 3
от ЗРАСРБ и чл. 12, ал. 4 във връзка с §1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. Доказването на
наличието на фактическите основания, респективно на съответствието им с
правните основания е въпрос на материалната законосъобразност на
административния акт.
Заповедта е материално законосъобразна. Наличието на плагиатство е
безспорно установено, видно от експертния анализ на арбитрите, определени от
КАЕ, които са единодушни за наличие на плагиатство в особен обем. В тези случаи
при условията на обвързана компетентност се отнема придобитата научна степен от
ректора на висшето училище, като същевременно е спазена и целта на закона.
При издаването на заповедта са допуснати обаче нарушения на
административнопроизводствените правила, част от които са съществени и които са
самостоятелно основание за отмяна на административния акт:
Административното
производство е инициирано по сигнал за наличие на плагиатство в научния труд на
В.Т. при придобиване на научна степен "доктор на науките", защитен на
12.11.2014 г.
Съгласно § 4в от ДР на ЗРАСРБ, в редакцията на нормата, действала към датата на подавате на сигнала – 05.05.2022 г. (ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) сигнали за наличието на плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили процедури по придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, както и за придобиване на научни степени и научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания се разглеждат и проверяват от Комисията по академична етика по реда на чл. 30, ал. 5 – 12 от този закон. Нормата препраща към реда за установяване на плагиатство при откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности. Производството може да се охарактеризира като двуетапно. В първия етап се извършва установяване (доказване) наличието на плагиатство, а във втория етап се издава административния акт по чл. 35 от ЗРАСРБ. Особеността на това двуетапно производство се състои в това, че двата етапа протичат пред различни административни органи. В първия етап водещ административен орган е министърът на образованието и науката, предвид регламентираните му правомощия по чл. 30, ал. 4 от ЗРАСРБ да издава заповед за извършване на проверка, която включва: 1. проверка относно допустимостта на сигнала в съответствие с изискванията по ал. 2 и 3; и 2. проверка по същество на сигнала относно спазване изискванията на този закон, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища и научните организации, включително и за наличието на плагиатство в представения в съответната процедура дисертационен труд и/или публикации, недостоверност на представените научни данни и/или конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон. Видно е, че в този етап могат да се разграничат също две фази – проверка по допустимост и проверка по същество на сигнала.
Според реда, регламентиран в чл. 30, ал. 5-12 от ЗРАСРБ, към който препраща §4в от ДР на ЗРАСРБ, в редакцията на нормите преди изменението с ДВ, бр. 56 от 19.07.2022 г., проверката по ал. 4, т. 1 се извършва от комисия, която включва задължително правоспособен юрист и експерт, отговарящ за дейността на висшите училища и научните организации. В 7-дневен срок от назначаването на комисията същата се произнася с мотивирано становище относно допустимостта на сигнала. Когато тази комисията изрази становище, че сигналът е допустим, министърът на образованието и науката в тридневен срок от получаване на становището възлага на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2. В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 проверката се извършва от Комисията по академична етика по ред, определен в правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 2, т. 3 и 4 (какъвто е настоящия случай за наличие на плагиатство в дисертационен труд) в 10-дневен срок Комисията по академична етика определя за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра по чл. 2а, които: 1. имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление; 2. не са участвали в съответната процедура в друго качество; 3. нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала по ал. 2; 4. нямат конфликт на интереси с лице, подало сигнала по ал. 2. Комисията по академична етика се произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 – 4. Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите. В случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни. Преди да се произнесе в случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4, Комисията по академична етика дава възможност на кандидата, представил оценявания труд, предмет на проверката, съответно на лицето, посочено в сигнала за наличие на конфликт на интереси, да изрази своето становище. При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Членовете на Комисията по академична етика обсъждат приложените към сигнала по ал. 2 доказателства, както и всички доказателства, представени от лицата по ал. 11. Проверката завършва с доклада по ал. 9, който съдържа и констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата.
Едва след завършването на тази първия етап в цялост (и в двете фази – проверка на сигнала по допустимост и по същество) с доклада на Комисията по академична етика, производството се „прехвърля“ пред друг административен орган – ръководителя на съответния университет или научна организация, който единствен разполага с правомощие при установено плагиатство да освободи от академична длъжност лицето, уличено в плагиатство и да му отнеме придобитата научна степен, съобразно разпоредбите на чл. 35 от ЗРАСРБ. При издаването на обжалваната заповед, съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи самостоятелно основание за нейната отмяна. Тези нарушения касаят първия етап от административното производство, развил се пред министъра на образованието и науката. Съгласно чл. 30, ал. 9 от ЗРАСРБ, Комисията по академична етика се произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 – 4. Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите. По силата на ал. 10 от чл. 30 на ЗРАСРБ, в случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни.
В настоящия случай проверката по
същество е възложена на Комисията по академична етика със Заповед № РД09-3298/13.06.2022
г. (л. 75-76), като с точка ІІІ от тази заповед е разпоредено в 30-дневен срок
от назначаването на комисията същата да се произнесе с доклад, подписан от
нейните членове. Доколкото Комисията по академична етика е постоянно действащ
орган, чийто състав е определен със Заповед № РД09-1150/01.06.2021 г. на
министъра на образованието и науката, изменена със Заповед № РД
09-1459/14.07.2021 г. и Заповед № РД 09-3578/19.10.2021 г. (видно от сайта на
МОН), очевидно определеният със Заповед № РД09-3298/13.06.2022 г. 30-дневен
срок започва да тече не от назначаването на комисията, а от датата на възлагане
на проверката, т.е. от 13.06.2022 г., при което изтича на 13.07.2022 г. Едва на
01.07.2022 г. Комисията провежда неприсъствено заседание, в което определя
арбитрите, чиито становища са й необходими за изготвяне на доклада по чл. 30,
ал. 9 от ЗРАСРБ. В посочения 30 дневен срок няма постъпил доклад на КАЕ относно
наличието или липсата на плагиатство в дисертационния труд на В.Т.. Министърът на
образованието и науката не е упражнил правомощието, дадено му с чл. 30, ал. 10
от ЗРАСРБ и не е издал заповед за удължаване на срока даден със Заповед № РД09-3298/13.06.2022 г. Докладът със становището на Комисията по
академична етика, след получаване на становищата на арбитрите, е постъпил в МОН
едва на 27.10.2022 г. – повече от три месеца след изтичане на срока, определен
за работа на Комисията по академична етика по процесния сигнал. Съдебната
практика приема, че обичайно сроковете, определени за произнасяне на даден
орган имат инструктивен характер, освен ако нормативно не е определено друго. В
случая съдът намира, че въз основа на начина, по който е дефиниран срока по чл.
30, ал. 9 и ал. 10 от ЗРАСРБ, може да се заключи, че не се касае за
инструктивен срок, а правомощието на Комисията по академична етика да се
произнесе с доклад по съществото на даден сигнал е нормативно ограничено във
времето до максимум 60 дни, след което Комисията вече не разполага с това
правомощие. Дори да се приеме, че срокът по ал. 9 на чл. 30 от ЗРАСРБ е
инструктивен, то граматичното тълкуване на ал. 10 от същата норма, сочеща, че в случаите на
необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи
срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни,
налага еднозначния извод, че повторният срок не може да бъде удължаван. Така
максималният възможен срок, в който Комисията по академична етика би могла да
упражни правомощията си по чл. 30, ал. 7-12 от ЗРАСРБ е 60 дни от момента на
възлагане на проверката.
В случая Комисията по академична етика е
разполагала със срок 30 дни за произнасяне по сигнала на проф. Стойков, който
не е бил удължен с нарочна заповед на министъра на образованието и науката.
Така законоустановения срок за работа на Комисията не е спазен въобще, като тя е
започнала работата си в средата този срок и практически е упражнила голяма част
от правомощията си извън срока. Предвид това, съдът приема, че помощният орган
- Комисията по академична етика, е изготвил доклада си извън преклузивния срок
по чл.30, ал.9 от ЗРАСРБ, при вече изтекла времева компетентност.
Неспазването на установения срок опорочава всички последващи етапи на
сложния динамичен фактически състав и се отразява на валидността на всяко
последващо юридическо събитие. Нарушението на административнопроизводственото
правило, визирано в чл. 30, ал. 9, вр. ал. 10 ЗРАСРБ, съдът преценява за
съществено и съставлява основание за самостоятелна отмяна на административния
акт.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че в доклада на КАЕ
липсват констатации относно редовността на всеки отделен етап на процедурата,
което изискване към съдържанието на доклада е предвидено в чл. 30, ал. 12 от
ЗРАСРБ. Ако такъв анализ присъстваше, КАЕ би могла да констатира, че са
допуснати нарушения при провеждането ѝ и производството да бъде
прекратено, т.е. констатира се друго допуснато съществено нарушение на
процедурата.
Не са основателни твърденията на жалбоподателя, относно обстоятелството,
че Писмото на МОН, въз основа на което е издадена обжалваната заповед, издадено
в хода на висящо съдебно производство, образувано въз основа на жалба на Т.
против Заповед №РД09-3298/13.06.2022 г. на Министъра на образованието и науката
води до нищожност, алтернативно – незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Съгласно чл. 32, ал. 8 и ал. 9 ат ЗРАСРБ, заповедите на
министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяване на
правомощията му по глава четвърта от закона, могат да се обжалват пред съда по
реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението им.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, изложени
в т. А, II от жалбата, както и доразвитите такива в писмените бележки, депозирани
по делото, досежно приложимия ред по отношение на процедурата при наличие на
сигнал за плагиатство. § 4в от ДР на
ЗРАСРБ, препраща към чл. 30, ал. 5-12 от
ЗРАСРБ, където е регламентиран реда, по който се разглеждат и проверяват сигнали за наличието на плагиатство и/или
недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили
процедури по придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности
по реда на този закон, както и за придобиване на научни степени и научни звания
по реда на отменения Закон за научните
степени и научните звания. Приложение
намира и санкциониращата норма на чл. 35, ал. 5 от ЗРАСРБ, който предвижда, че когато
бъде доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на
представените научни данни в научни трудове, въз основа на които лицето е придобило
или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е
участвало в конкурс за заемане на академична длъжност, ако лицето не заема академична длъжност, се отнема придобитата
научна степен от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната
организация, които са я присъдили. Макар разпоредбата на чл. 35, ал. 5 ЗРАСРБ да е нова - ДВ, бр. 56 от
2022 г. от 19.07.2022 г., т.е. да е приета след започване на административната
процедура, в закона липсва условие започналите процедури по установяване на
плагиатство да приключват по започналия ред (срв. § 40 от ПЗР на ЗРАСРБ). Към
момента на издаване на административния акт разпоредбата е била действаща, а
съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния
закон се преценява именно към момента на издаването му.
На следващо място, действително не е спазен 3-дневния срок, но не този
предвиден в чл. 30, ал. 4 от ЗРАСРБ, както сочи жалбоподателя, тъй като както
бе посочено по-горе приложимият ред е по чл. 30, ал. 5-12 от ЗРАСРБ. Неспазеният 3-дневен срок е по чл. 30, ал. 6 от
ЗРАСРБ, но същият е инструктивен, а не преклузивен. Граматичното тълкуване не
налага друг извод, а законът съдържа и други хипотези, в които видимо
законодателят е въвел процесуална преклузия.
Не са основателни
възраженията на жалбоподателя, че е налице
конфликт на интереси по отношение на определените от КАЕ арбитри.
Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 2а от ДР на ЗРАСРБ, конфликт на
интереси е налице, когато член на жури или свързани с него лица имат частен
интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение
на неговите правомощия или задължения във връзка с участието му в съответната
процедура. Законът, в § 1, т. 3 от ДР на ЗРАСРБ дава дефиниция и на
използваното понятие „частен интерес“: „Частен интерес" е всеки интерес,
който води до облага от материален или нематериален характер за член на жури
или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Ангажираните и
събрани по делото доказателства не обосновават извода, че който и да било от
определените арбитри би осъществил за себе си или за свързано с него лице
облага от материален или нематериален характер във връзка с участието им в
проведената процедура за проверка на твърденията за наличие на плагиатство в
дисертационния труд на Т..
В
обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че оспорената заповед № РД
-02-1425/16.12.2022 г. на началника на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново
следва да бъде отменена като постановена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила в хода на проверката по същество на
сигнала за наличие на плагиатство в дисертационния труд на жалбоподателя В.К.Т..
При
този изход на делото и предвид направеното своевременно искане, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1010 лв., от
които за адвокатско възнаграждение - 1 000
лева и за държавна такса – 10 лв., платими от ответника.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, Административен съд Русе V състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.К.Т. ***25/16.12.2022
г. на Началника на Национален военен университет „Васил Левски“ гр. Велико
Търново.
ОСЪЖДА Националния военен университет „Васил
Левски“ гр. Велико Търново да заплати на В.К.Т. ***, ЕГН **********, сумата от
1010 (хиляда и десет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд – Русе в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: