№ 78
гр. Петрич, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200205 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № 24-0314-000737 от 18.03.2025г.
на ВПД Началника на РУ при ОД МВР Благоевград, РУ Петрич, с което на Р.
С. М., с ЕГН-**********, с адрес /населено място/ за извършено нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложени административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло наказателното постановление,
като счита, че от субективна страна липсва осъществено нарушение,
извършено виновно от него. Излага мотиви в тази насока, като твърди, че по
време на проверката от ПП- гр. Петрич, същия не е знаел, че процесния
автомобил е без регистрация. Посочва, също че е налице различно
приложение на законовите разпоредби на АУАН, и тези в НП. Излага, че АНО
е пропуснал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител- адв. П. К.- БАК,
който доразвива тезата в жалбата, като конкретизира оспорването относно
вината на жалбоподателя за знанието му, че автомобила е дерегистриран
служебно, като оспорва правилността на цялата процедура и се навеждат
доводи за процесуални нарушения. Посочва, че липсват данни относно
уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация, поради
което няма как лицето да знаело, че управлявало МПС с прекратена
регистрация. Претендират се съдебно разноски за адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се
представлява от упълномощения юрисконсулт.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура –
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват
становище по жалбата и наказателното постановление.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя е санкциониран
за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което
и на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в
размер на 300 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за това, че на 21.12.2024 г. около 23:50 часа в /населено място/ с посока
на движение от ул. „Б.“ към ул. „С.“ управлявал като водач л.а.м. „Мерцедес
ЦЛ 500“ с рег. № В 0965 НВ, като в Наказателното постановление е
отбелязано, че процесния лек автомобил представлява негова собственост.
Като, след направена справка от полицейските служители, които са
осъществили проверката в АИС КАТ, се установило че, автомобилът бил с
прекратена регистрация от 16.12.2024 г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
По случая е образувана Преписка № 314 3М- 506/2024 г. по описа на РУ-
Петрич за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, която е докладвана на ТО -
Петрич към РП- Благоевград по компетентност. С издадено постановление за
възлагане на извършването на проверка от 30.01.2025 г. на прокурор М.К., по
образувана адм. преписка № 10579 от 2024 г., е било възложено да бъда
извършена справка относно данните на процесния лек автомобил и по какъв
начин е придобит. Видно от приложената справка извършена на 22.12.2024г.
/л. 77-78 от делото/, става видно, че собственик на процесния лек автомобил м.
„Мерцедес ЦЛ 500“, с рег. № В 0965 НВ, е дружеството „АВТОСАЛОН 34“
ЕООД, а името на жалбоподателя визира в графата предстоящ собственик.
Също така, е посочено, че жалбоподателят е придобил МПС- то, въз основа на
договор за покупко-продажба, с № 28519/14.10.2024 г. от нотариус с №755 при
НК.
На 12.03.2025 г. е издадено Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от М.К.- прокурор в ТО- Петрич към РП-
Благоевград, с изх. №10579/24 г., получено в РУ- Петрич УРИ 314 ЗМ -
506/13.03.2025 г., в което постановление изрично се сочи, че към момента на
извършената от полицията проверка, нарушението макар формално да
осъществява признаците на престъпление по горния текст, неговата
обществена опасност е явно незначителна, поради което не следва да се
образува наказателно производство като на Р. С. М. следва да бъде наложено
административно наказание по реда на ЗДвП, въз основа на разпоредбата на
чл.9, ал.2 от НК. В издаденото Постановление обаче, изобщо не се сочи, че
жалбоподателят не фигурира като собственик на горепосочения лек
2
автомобил, и че липсват данни относно пререгистрирането на автомобила.
Препис от постановлението бил изпратен на Началника на РУ на МВР- гр.
Петрич, за преценка и налагане на административно наказание по реда на
ЗДвП.
Въпреки установените данни по събраните справки приложени в
административната преписка, както и постановения прокурорски отказ за
образуване на досъдебно производство, получавайки препис от прокурорския
акт, както и въз основа на издадения АУАН № GA417625 от 22.12.2024 г., АНО
предприел решение за издаване на обжалваното наказателно постановление с
№ 24-0314-000737/18.03.2025 г., което е връчено на наказаното лице на
21.03.2024 г., като същото го е подписало без възражения.
От разпитаните свидетели по делото, а именно св. И. и св. К., се
установява че в тяхната система, когато се осъществявали проверката на
място, се установило обстоятелството, че МПС- то е с прекратена
регистрация. Лицето, заявило пред тях че не е знаело, че автомобилът бил с
прекратена регистрация, тъй като никой не го уведомил за това. Същото е
изложено и в снетите му обяснения.
Видно от прокурорския акт по преписката не са били събрани
доказателства М. да е бил уведомен и да е знаел за служебното прекратяване
на регистрацията на предоставения му лек автомобил, придобит от същия с
док. № 28519 от 14.10.2024 г на Нотариус с рег. № 755, НК.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и гласни такива-показанията на актосъставителя
старши полицай Б. В. К. и свидетеля А. Л. И.; НП № 24-0314-
000737/18.03.2025 г., Постановление за отказ да се образува НП от 12.03.2025
г. на Прокурор при РП- Благоевград ТО- Петрич, справка за нарушител/водач,
Заповед № 8121з-1632/02.2021 г., докладна записка рег. № УРИ 314р-
506/11.02.2025 г., АУАН Серия GA № 417625/22.12.2024 г., пр. преписка №
10579/2024 г., ведно с преписка № 314000-5789/05.06.2025 г. по описа на РУ-
Петрич.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните
съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
3
установяването на което е сторено със Заповед № МЗ- №8121з-
1632/02.12.2021 г., в т.3.8, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност
има право да издава НП за нарушения по ЗДвП.
Установено е, по хода на производството, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
175, ал.3 от ЗДвП, тъй като на посочената дата в акта и наказателното
постановление е управлявал МПС с прекратена регистрация.
За пълнота на изложеното настоящият състав счита за основателно да
отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за
материалноправно незаконосъобразно.
Същите фактически обстоятелства установяват безпротиворечиво и
събраните по настоящото дело гласни и писмени доказателства. Както се
посочи, преди издаване на наказателното постановление АНО не е ангажирал
доказателства в насока субективната страна на нарушението, такива не са
събрани и в съдебното следствие, а напротив, събрани са доказателства,
оправдаващи дееца, цитирани по-горе.
В този аспект напълно основателни са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за несъставомерност на вмененото му
нарушение поради недоказване на всички елементи от състава на
административното нарушение, а именно вината. Доказателствената тежест в
административнонаказателното производство лежи върху АНО.
Съгласно текста на чл.140 (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства,
за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата.“
Разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП- предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от
горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно
средство е собственикът. Жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС и е наказан като водач за управление на същото след като регистрацията
му е била служебно прекратена. Това обстоятелство е изисквало събиране на
4
несъмнени доказателства за наличието на знание у него за фактическото
положение. Освен това, в постановлението за отказ на прокурора, е изрично
посочено, че М. е посочил в обяснението си, че не знаел е автомобила му е
дерегистриран.
В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна
отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил,
за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е
безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от М., като видно от
събраните по делото писмени доказателства, е бил с прекратена регистрация.
Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на
контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води
автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Установено е, че
лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. № В0965НВ, не е негова собственост,
а на друго лице „АВТОСАЛОН 34“ ЕООД, с предстоящ собственик: Р. С. М..
Вярно според чл. 143, ал.15 ЗДвП: Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство“. В Постановлението на прокурора не е посочено кой всъщност е
собственик на процесния автомобил, докато в издаденото Наказателно
постановление, като собственик фигурира жалбоподателя, което
обстоятелство видно от представените по административната преписка
направени справки, не съответства с реалните факти по делото.
В българското законодателство ( а и в правната теория и съдебната
практика) не съществува легално определение за многократно използваното
от АНО понятие „предстоящ собственик“. За отправна точка в тази насока в
настоящия процес може да се използва единствено посочената справка на л.78
от делото. От нея може да се направи предположението, че автомобилът е
собственост на горепосоченото дружество, и придобит от М., който не е
изпълнил задължението си да го пререгистрира на свое име и е приложен
чл.143, ал.15 ЗДвП. За това служебно прекратяване на регистрацията обаче
собственикът на автомобила не е уведомен, нито има данни да е научил по
какъвто и да било начин. При това положение собственикът няма как да знае
за прекратената регистрация на автомобила си. Още по- малко пък може да е
запознато с това обстоятелство друго лице, което не е собственик /в случая
жалбоподателя М./. По делото няма никакви данни същия да е придобивал
автомобила/ или дори да е „предстояло“ да го придобива, макар че това би
било ирелевантно/, същото се потвърждава и от изложеното в подадената
жалба, а именно че същия е бил в Швейцария, и след прибирането му в Р
България за коледните празници имал намерение да пререгистрира МПС- то,
тъй като когато е запитал продавача, му заявил че имал 3- месечен срок за да
го направи. За това няма как да знае, че регистрацията на МПС- то е била
прекратена, при положение, че регистрационните номера са били на мястото
си, а едва са били свалени при установяване на нарушението от полицейските
5
служители и съставянето на АУАН. Не е имало никаква друга индикация, че
регистрацията на автомобила може да е прекратена. Затова и М. не следва да
се наказва с предвидените в чл. 175, ал.3 от ЗДвП административни наказания.
В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС-
ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото
жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че
управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран. Според
легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред“.
По конкретния казус, установеното в АУАН и НП нарушение по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, не задоволява изискванията за осъществен състав на това, тъй
като липсва субективния елемент от състава, което е вината, въпреки че в
разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при
непредпазливост, на основание чл. 7, ал.2 ЗАНН.
От изложеното до тук обаче, съдът приема че не е налице както умисъл
като форма на вината, както и не е налице непредпазливост, в никоя от
формите й. Видно от снетите обяснения, жалбоподателят не е целял, нито
допускал настъпването на общественоопасните последици, но също така не е
и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди.
Съдът основава тези си съображения на разпоредбата на чл., 41, ал.1 от
НК, която гласи, че: „Незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това
престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на
административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая, съдът
констатира, че се касае именно за незнание на факт от обективната
действителност, което се изразява върху прекратяването на регистрацията на
МПС, за което управляващият го несобственик няма как да знае, което към
състава на административното нарушение по чл. 175, ал.3, пр. 1 във вр. с
чл.140, ал.1 от ЗДвП /вж. Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС- Бургас и
др.).
Поради тези причини, и въпреки, че АНО е бил запознат с тези
обстоятелства, а именно че видно от направената справка, относно
прекратената регистрация и факта, че жалбоподателят не визира като
собственик на процесния автомобил, не е извършил проверката по чл. 52, ал. 4
от ЗАНН, а именно да прецени всички обстоятелства и събраните по делото
доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението,
авторът и неговата вина, да издаде процесното обжалвано Наказателно
Постановление. Установено по всичко е, че това не е осъществено, тъй като не
е доказано нарушението да е извършено от М. виновно /нито умишлено, нито
непредпазливо/. Поради тези причини не следвало да се издава Наказателно
Постановление, а производството по настоящия случай да бъде прекратено.
6
Обобщавайки всичко изложеното дотук, съдът счита, че наказателното
постановление се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
Съдът за допълнение на изложеното, обръща внимание, и на другите
съображения описани в приложената жалба, където се твърди, че е налице
несъответствие в приложените законови разпоредби в издадения АУАН и НП.
Настоящия състав, счита, че същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като, видно от повторното изискване на
административната преписка /л.40 от делото/, се стига до извода, че
законовите разпоредби са идентични, и в двата издадени акта. В приложените
доказателства, с подадената жалба, жалбоподателят и приложил АУАН GA
Акт № 417624 от 22.12.2024 г. и Наказателно постановление / № 24-0314-
00737 от 18.03.2025 г., издадено въз основа на АУАН GA Акт № 417625 от
22.12.2024 г./, докато по изрично разпореждане на съда, АНО е представил
повторно цялата административна преписка с която преписка е видно че
атакуваното Наказателното постановление, е издадено въз основа на
съответния АУАН, а именно GA Акт № 417625 от 22.12.2024 г.,, който е и
връчен на нарушителя-жалбоподател на датата на неговото съставяне-
22.12.2024г. в което се установява, идентичност на приложените законови
разпоредби /л. 84 от делото/.
По разноските:
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски, които по аргумент от чл.63д ЗАНН се присъждат по реда на
АПК. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие (лист 31 от
делото), от който е видно, че за процесуално представителство е договорено
възнаграждение в размер на 400 лева, което е заплатено изцяло и в брой при
подписване на договора, което обстоятелство е удостоверено в самия
документ.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0314-000737 от 18.03.2025 г.
на ВПД Началник РУ при ОД МВР Благоевград, РУ-Петрич, с което на
основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на Р.
С. М., ЕГН-**********, с адрес /населено място/ е наложено
7
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца/ за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Благоевград, да заплати на Р. С. М., ЕГН-
**********, с адрес /населено място/, сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Благоевград в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8