Номер 148522.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002322 по описа за 2020 година
С решенние № 77 от 29.06.2020г., постановено по търг. дело № 272 по описа за 2018г.
на IV-ти състав, ТО на Софийски окръжен съд, е признал за установено, че към 24.03.2015 г.
- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 5 ГПК
по ч. гр. д. № 111/2015 г. по описа на PC - Пирдоп, „СПЛАВКОМЕРС“ АД - в
несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пирдоп, ул.
„Цар Освободите“ № 39, представлявано от синдика Б. Б., е дължало на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 135а, представлявано от изпълнителния директор А. Б., връщане на отдадено на
лизинг транспортно средство - товарен автомобил MAN, модел 26.410 TGA, година на
производство: 2004 г., средна кабина, фабрично нов кран зад кабината GMC GZ 115 с
ротатор и щипка за скрап, горно управление на крана, техн. данни за крана 5.20 М./2100 кг.,
7.0 М./1550 кг., мултилифт MEILER RK 18 за 7 метрови контейнери, с per. № СА ***** MX,
рама № WMAH20ZZ04W054399 и двигател № 5350676137В2Е1, предмет на договор за
финансов лизинг на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008 г„ за което задължение по ч.
гр. д. № 111/2015 г. по описа на PC - Пирдоп е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 137/25.03.2015 г., осъдил е
„Сплавкомерс“ АД- в несъстоятелност, представлявано от синдика Б. Б., да плати на „ОББ
ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 135а, представлявано от изпълнителния директор А. Б., сумата от
4104 лв. /четири хиляди сто и четири лева/, представляваща направени в настоящото
производство разноски /за държавна такса в размер на 1060 лв., за възнаграждение на вещо
лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лв. и за възнаграждение
на адвокат в размер на 2544 лв./, както и да плати на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
135а, представлявано от изпълнителния директор А. Б., сумата от 596.25 лв. /петстотин
деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени в заповедното
производство - ч. гр. д. № 111/2015 г. по описа на PC - Пирдоп, разноски.
Недоволен от горното е останал въззивникът „Сплавкомерс“ АД- в несъстоятелност,
чрез адв. Ч. П., който го обжалва в срок, с оплаквания за недопустимост и неправилност на
така постановеното решение. Поддържа, че първоинстанционният съд е нарушил
разпоредбата на чл. 6 ГПК, според която предметът на делото и обемът на търсената защита
и съдействие се определя от страните, като е приел, че волята на ищеца не е надлежно
формулирана и че е насочена към признаване за установено, че въззивникът „Сплавкомерс“
1
АД- в несъстоятелност, е дължал връщане на транспортното превозно средство към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незбавно изпълнение. Навежда доводи,
че издадената от Районен съд- Пирдоп заповед за незабавно изпълнение по ч.гр. дело №
111/2015г. не е сочила от външна страна подлежащо на принудително изпълнение
задължение за предаване на движима вещ и, че е издадена без правно основание Твърди, че
липсва основание за солидарност между посочените в заповедта за изпълнение лица.
Поддържа, че неизпълнението по процесния договор за лизинг да заплати пълната цена по
него е незначително и , че развалянето на договорите е крайна мярка като незначителността
следва да се прецени с оглед цялата стойност на договора, а не предвид отделна неизпълнена
вноска. Твърди, че предпоставки за разваляне на процесния договор за финансов лизинг не
са налице, а оттам и материалното право на кредитора за изземе вещта се явява
несъществуващо и упражнено без годно правно основание, както и в нарушение на
материалния закон. Искането е настоящият състав да постанови съдебен акт, с който да
обезсили като недопустимо атакуваното решение и да върне делото на друг състав за ново
разглеждане като алтернативно моли да се отмени решението и да се отхвърлят предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски и за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият- „ ОББ Интерлийз“ ООД чрез процесуалния си представител- адв. Н.,
оспорва в срок процесната жалба, с подробно изложени съображения в отговора. Моли
съдът да я остави без уважение и да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното
първоинстанционно решение. Претендира разноски.
Съдът като обсъди материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима, но същество се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД, срещу
„СПЛАВКОМЕРС“ АД - в несъстоятелност, за признаване за установено, че му дължи
връщане на отдадено на лизинг транспортно средство - товарен автомобил MAN, модел
26.410 TGA, година на производство: 2004 г., средна кабина, фабрично нов кран зад
кабината GMC GZ 115 с ротатор и щипка за скрап, горно управление на крана, техн. данни
за крана 5.20м./2100 кг., 7.0 М./1550 кг., мултилифт MEILER RK 18 за 7 метрови
контейнери, с per. № СА ***** MX, рама № WMAH20ZZ04W054399 и двигател №
5350676137В2Е1, предмет на договор за финансов лизинг на транспортно средство №
7012/Н/18.12.2008 г., прекратен от лизингодателя поради неизпълнение от страна на
лизингополучателя „СПЛАВКОМЕРС“ АД и на солидарните длъжници на задълженията за
плащане по лизинговия договор и общите условия към него, за което задължение по ч. гр. д.
№ 111/2015 г. по описа на PC - Пирдоп е издадена заповед № 137/25.03.2015 г. по реда на
чл. 417 ГПК.
Видно от книжата по делото е, че на 19.06.2008 година е бил сключен Договор за
финансов лизинг на транспортно средство № 4026/1/19.06.2008 година (лист 23) между
„ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, със сегашно наименование „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, ЕИК *********,
като лизингодател,„МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ" АД /със сегашно наименование „БАРКИНС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК *********, като лизингополучател, И. И. З. и
2
П. И. З., , последните двама като солидарни длъжници, като по силата на цитирания по-горе
договор, „ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, със сегашно наименование ,|ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, е
предоставило на лизингополучателя „МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ" АД /със сегашно
наименование „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК *********, за
ползване при условията на договора и на общите условия към него следното транспортно
средство, а именно: Товарен автомобил MAN, модел 26,410 TGA, година на производство;
2004 г. „средна кабина, фабрично нов кран зад кабината GMC GZ 115 с ротатор и щипка за
скрап, горно управление на крана, техн. данни за крана 5.20м/2100кг, 7.0м/1550кг,
мултилифт ME1LER RK 18 за 7 метрови контейнери, с per, № СА **** MX, рама №
WMAH20ZZ04W054399 и двигател № 5350676137В2Е1, описано в Приложение А към
договора. Съгласно договора, лизингополучателят „МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ" АД /със
сегашно наименование „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, е поел
задължение да заплаща на „ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, със сегашно наименование „ОББ
ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, лизинговата цена на месечни вноски, съгласно погасителен план
(Приложение „Б"), съставляващ неразделна част от посочения по-горе лизингов договор.
Договорът е бил сключен за срок от 78 месеца.
На 27.06.2008г. между „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД като купувач и „АДЛЕР
АУТОМОБИЛЕ“ ООД като продавач бил сключен договор за покупко-продажба №
9395/27.06.2008 г. (лист 39) на гореописания товарен автомобил и същият бил предоставен
за ползване на „МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ“ АД съгласно договореното в договора за
финансов лизинг. Ищецът изпълнил задължението си за доставка на лизинговото
транспортно средство, за което обстоятелство било подписано удостоверение за приемане на
транспортното средство от лизингополучателя - приложение В към договора за финансов
лизинг.
На 18.12.2008 г. бил сключен договор за финансов лизинг на транспортно средство
№ 7012/Н/18.12.2008 г. (лист 35) между „ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД като кредитор, „МАКМЕТАЛ
ХОЛДИНГ“ АД като уговорител и солидарен длъжник на поемателя, И. И. З. и П. И. З. като
солидарни длъжници и „СПЛАВКОМЕРС“ АД като поемател. По силата на този договор
„ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД се съгласило да приеме поемателя „СПЛАВКОМЕРС“ АД като
лизингополучател по договор за финансов лизинг на транспортно средство №
4026/1/19.06.2008 г. и считано от датата на подписване на договора - 18.12.2008 г.,
наименованието на договор за финансов лизинг на транспортно средство №
4026/1/19.06.2008 г. се променило на договор за финансов лизинг на транспортно средство
№ 7012/Н/18.12.2008 г. С протокол за предаване и приемане от 18.12.2008 г. транспортното
средство, предмет на договора за финансов лизинг, било предадено от уговорителя
„МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ“ АД на поемателя - „СПЛАВКОМЕРС“ АД. Изрично в чл. 2 от
договора било посочено, че уговорителят „МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ“ АД прехвърля правата
и задълженията си, произтичащи от или във връзка с договорите за лизинг, на поемателя
„СПЛАВКОМЕРС“ АД, а поемателят „СПЛАВКОМЕРС" АД се съгласява да поеме
прехвърлените му от уговорителя „МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ“ АД права и задължения в
3
пълен обем. „СПЛАВКОМЕРС“ АД не изпълнявало точно задълженията си по договор за
финансов лизинг на транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008 г. и изпаднало в забава
относно плащането на вноските по погасителния план. „ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, изпратил до
лизингополучателя и солидарните длъжници предизвестие за прекратяване на сключени
договори за финансов лизинг, между които и процесният, като към предизвестието била
приложена и детайлна счетоводна справка за дължимите суми по договорите за финансов
лизинг. Изрично в предизвестието било посочено, че в случай, че в седемдневен срок от
получаването му не бъдат заплатени от лизингополучателя дължимите и изискуеми суми по
договорите за финансов лизинг ищецът ще счита договорите за прекратени, респективно ще
иска връщането на отдадените на лизинг вещи. Поради неизпълнение от страна на
лизингополучателя и солидарните длъжници на задължението за изплащане на лизинговите
вноски, същият е прекратен на основание чл.15.2 вр чл. 14.2 от Общите условия, считано от
04.11.2014г. Предизвестието за прекратяване на посочените договори за финансов лизинг
било обективирано в:; нотариална покана per. № 20304, том V, акт № 126 от 16.10.2014 г. на
нотариус И. Д., per. № *** на НК ( лист75), получена както следва: на 27.10.2014г. на И. Т.
чрез Д. Н. – технически директор на „СПЛАВКОМЕРС“ АД на 27.10.2014 г., лично от П. И.
З. на 29.10.2014 г., на И. И. З. на 28.10.2014 г. В дадения седемдневен срок за изпълнение на
задълженията дължимите суми по процесния договор за финансов лизинг не били платени,
поради което договорът бил прекратен и за ищеца възникнало правото да получи държането
на лизинговото транспортно средство. С нарочно нотариално уведомление от 14.01.2015 г.
по описа на нотариус Л. Б., per. № *** на НК ищецът уведомил лизингополучателя
„СПЛАВКОМЕРС“ АД и солидарните длъжници, че считано от 04.11.2014 г. сключените
договори за финансов лизинг, сред които и процесният, са прекратени. Изрично в
нотариалното уведомление било посочено задължението за връщане на лизинговите активи,
предмет на вече прекратените договори за финансов лизинг, вкл. и транспортното средство,
предмет на процесния договор. Нотариалното уведомление било връчено, както следва: на
лизингополучателя СПЛАВКОМЕРС“ АД на 04.02.2015 г. чрез нотариус Д. А., per. № *** на
НК на РБ, с район на действие - PC-Пирдоп с нотариално уведомление per. № 99, том 1, акт
№ 2 от 20.01.2015 г.; на солидарните длъжници П. И. З. и И. И. З., както следва: на
23.01.2015 г. на П. И. З. и на 23.01.2015 г. на И. И. З. чрез нотариус И. Д., с per. № *** на
Е1К на РБ, с район на действие - PC - София - с нотариално уведомление с per. № 675, том I,
акт № 40 от 19.01.2015 г.; на солидарния длъжник „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ АД на 30.01.2015 г. чрез А. К., помощник-нотариус по заместване при
нотариус Д. Д., per. № *** на НК на РБ, с район на действие - PC - Велико Търново - с
нотариално уведомление с per. № 273, том 1, акт № 12 от 16.01.2015 г. Въпреки надлежното
връчване на нотариалните уведомления нито лизингополучателят, нито солидарните
длъжници върнали на ищеца-лизингодател транспортното средство, предмет на процесния
договор, поради което и поради вписването на лизинговия договор в ЦРОЗ „ИНТЕРЛИЙЗ“
ЕАД подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за
връщане на лизинговата вещ. Въз основа на подаденото заявление пред PC - Пирдоп било
образувано ч. гр. д. № 111/2015 г., като заявлението било уважено и PC - Пирдоп издал
4
исканата заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.
гр. д. № 111/2015 г. на PC - Пирдоп, първоначално било образувано изпълнително дело №
1602/2015 г. по описа на ЧСИ С. Я., per. № *** с район на действие Софийски градски съд, а
впоследствие, по молба на взискателя делото било изпратено на ЧСИ К. А., per. № ***, с
район на действие Окръжен съд - Стара Загора и било образувано изпълнително дело №
2072/2016 г. по описа на последния, по което на 06.12.2016 г. движимата вещ, предмет на
процесния договор за лизинг и изпълнителния лист, била предадена от ЧСИ на кредитора
„ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД с протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от
06.12.2016 г. (лист 229). Покана за доброволно изпълнение на солидарния длъжник
„СПЛАВКОМЕРС“ АД не била връчвана от съдебния изпълнител с оглед искането на
взискателя изпълнителни действия да се предприемат само по отношение на длъжника
„БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“ АД.
Настоящият състав намира, че са несъстоятелни наведените твърдения, че
първоинстанционният съд е превишил правомощията си и се е прознесъл по незаявен от
ищеца петитум. По предявения положителен установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на изискуемо вземане по процесния договор за лизинг, възникнало на
предявеното основание, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу
вземането. Процесното вземане на кредитора произтича от последиците на разваления
лизингов договор, свързани с задължението за виновния длъжник да върне полученото в
изпълнение на унищожената облигационна връзка, в случая- лизинговото транспортно
средство. Във формулирания петитум е поискано да се признае за установено, че се дължи
връщане на отдадено на лизинг транспортно средство - товарен автомобил MAN, модел
26.410 TGA, година на производство: 2004 г., средна кабина, фабрично нов кран зад
кабината GMC GZ 115 с ротатор и щипка за скрап, горно управление на крана, техн. данни
за крана 5.20м./2100 кг., 7.0 М./1550 кг., мултилифт MEILER RK 18 за 7 метрови
контейнери, с per. № *********, рама № WMAH20ZZ04W054399 и двигател №
5350676137В2Е1, предмет на договор за финансов лизинг на транспортно средство №
7012/Н/18.12.2008 г., прекратен от лизингодателя поради неизпълнение от страна на
лизингополучателя „СПЛАВКОМЕРС“ АД и на солидарните длъжници на задълженията за
плащане по лизинговия договор и общите условия към него, за което задължение по ч. гр. д.
№ 111/2015 г. по описа на PC - Пирдоп е издадена заповед № 137/25.03.2015 г. по реда на
чл. 417 ГПК. В този петитум ищецът посочва единствено какво иска от съда – какъв вид
защита очаква с оглед вече изложените в обстоятелствената част факти.
Първоинстанционният съд правилно е формирал извод, че волята на ищеца не е надлежно
формурилана и е насочена към признаване за установено, че се дължи връщане на
процесната лизингова вещ към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на
изпълнение. Издадена заповед № 137/25.03.2015 г. по реда на чл. 417 ГПК е срещу
„БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „Сплавкомерс“ АД- в
несъстоятелност, като изпълнителни действия са предприети само спрямо „БАРКИНС
5
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по молба на взискаеля и процесната лизингова вещ,
предмет на изпълнителното дело е иззета с протокол за принудително отнемане и предаване
на вещи от 06.12.2016 г.Съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал.4. Дори в петитума да не е
посочена към коя дата се предявяване искът за съществуване на вземането, то това е датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което съдът е бил
сезиран за произнасяне. Предявяването на иска по чл.422 ГПК несъмнено е процесуално
действие, съставляващо част от така проведеното заповедно производство, тъй като изрично
и императивно ал.1 на същия текст установява, че искът се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. След като материалноправните
и процесуалноправни последици от предявяване на иска по чл.422 ГПК настъпват от
подаване на заявлението, то и произнасянето на съда ще е за признаване на съществуване на
вземането, в случая признаване за установено връщането на лизинговата вещ, към този
момент. Необоснован се явява изводът за произнасяне плюс петитум.
Неоснователно е и възражението, че заповедта за незабавно изпълнение №
137/25.03.2015 г. по реда на чл. 417 ГПК е срещу „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „Сплавкомерс“ АД- в несъстоятелност е издадена без правно
основание, тъй като не сочила от външна страна подлежащо на принудително изпълнение
задължение за предаване на движима вещ. Вземането на дружество „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ"
ЕАД /с предишно наименование „ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД/ произтича от облигационно
основание сключения между него, „МАКМЕТАЛ ХОЛДИНГ" АД, ЕИК ********* /със
сегашно наименование „БАРКИНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ" АД/, като уговорител и
солидарен длъжник на поемателя, И. И. З. и П. И. З., двамата като солидарни длъжници и
„СПЛАВКОМЕРС" АД, ЕИК *********, като поемател, Договор за финансов лизинг на
транспортно средство № 7012/Н/18.12.2008 година и общите условия към него, надлежно
вписан в Централния регистър на особените залози, като вписаните права са на
„ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД /със сегашно наименование „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД/. Представеното
по ч.гр.д.№ 111/2015 година, по описа на Районен съд - град Пирдоп /приложено по
настоящото дело/, извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за лизинг
- Удостоверение № 844595/08.01.2015 година и Опис № 844594/08.01.2015 година. (лист
225-226).
Несъстоятелни са и доводите, че липсва основание за солидарност по отношение на
задължението за предаване на процесния товарен автомобил. По силата на чл. 121, ал. 1 от
ЗЗД длъжниците дължат in solidum само в определените от закона случаи, освен ако
солидарността между тях не е уговорена. Според разпоредбата чл.1 (3) от договора за
финансов лизинг от 18.12.2008г. (лист 35), съгласно която уговорителят- „Макметал
Холдинг“ ЕАД и солидарните длъжници И. И. З. и П. И. З. се задължават да отговарят
солидарно с поемателя- „Сплавкомерс“ АД за изпълнение на задълженията по договора за
лизинг. Като в тези задължения имплицитно се съдържа задължението за връщане на
6
процесната лизингова вещ.
Еднозначна, последователна и безпротиворечива е съдебната практика, основана на
ясната разпоредба на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД в насока на това, че разваляне на договора не се
допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на
кредитора, като значителността или незначителността на неизпълнението следва да се
преценява във всеки случай конкретно – с оглед вида на договора, на неизпълненото
задължение и останалите специфики на договора. Договорите се сключват, за да се
изпълняват, а не да се развалят, поради което и когато от характеристиките на
правоотношението може да се направи извод, че и кредиторът – изправна страна, има
интерес от изпълнението на договора, дори и да е налице неизпълнение, но ако същото е
незначително с оглед интереса му, то и следва да надделява правния принцип за запазването
на договора и наложителното му, реално изпълнение. В изложения смисъл е налице обилна
задължителна (вкл. тълкувателна по отменения процесуален закон и постановена в
производства по чл. 290 от новия такъв), практика на касационната инстанция, от която е
достатъчно да се цитира примерно, но не само, цитираното вече по-горе в настоящите
мотиви, Решение № 102 от 03. 08. 2010 г. по т.д. № 897/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 15. 2 от общите условия по договор за финансов лизинг на
транспортни средства на „Интерлийз“ ЕАД/ в сила от 15.01.2018г./ (лист 29) е уговорено, че
лизингодателят може да прекрати договора при неизпълнение от лизингополучателя по чл.
14.2-чл. 14.6 от общите условия, като изпрати седемдневно предизвестие до
лизингополучателя. В договора ясно е уговорено, че неизпълнение е налице, когато
лизингополучателят не изпълни задължението си за изплащане на лизинговите вноски, ДДС
или други дължими плащания и общите условия, когато те са изискуеми и неизпълнението
продължи 5 работни дни след падежа.
Настоящият състав счита, че с оглед на материалите по делото, може да обоснове
извод, че процесния договор е развален надлежно, като е отправено предизвестие до
лизингополучателя и солидарните длъжници, надлежно връчено чрез нотариус на
27.10.2014г. на И. Т. чрез Д. Н. – технически директор на „СПЛАВКОМЕРС“ АД на
27.10.2014 г., лично от П. И. З. на 29.10.2014 г., на И. И. З. на 28.10.2014 г. Указано е, че ако
в седемдневен срок от получаването му не бъдат заплатени от лизингополучателя
дължимите и изискуеми суми по договорите за финансов лизинг, същият ще бъде
прекратен. Поради неизпълнение в срок от страна на лизингополучателя и солидарните
длъжници на задължението за изплащане на лизинговите вноски, същият е прекратен на
основание чл.15.2 вр чл. 14.2 от Общите условия, считано от 04.11.2014г.
Видно от приетата и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза (лист 988)
се установява, че към 07.10.2014г. /датата, посочена в предизвестието за разваляне на
договора/ непогасените задължения за лизингови вноски по договора за финансов лизинг са
в размер на 58537.76 лв. /отразени са и в табличен вид в заключението, като първата
неплатена лизингова вноска е за м. юли 2013 г./, а към 04.11.2014 г. /сочената от ищеца дата
на разваляне на договора/ задълженията са в размер на 62031.67 лв. /също са отразени и в
табличен вид в заключението/. Към тези дати са налице и непогасени задължения за данък
превозни средства и за неустойки /също посочени в заключението и също отразени и в
табличен вид/. Съответно общият размер на непогасените задължения по договора е
67996.36 лв. към 07.10.2014 г. и 80945.23 лв.
По отношение на твърдението, че неизпълнението се явява незначително с оглед
интереса на кредитора, предвид извършеното прихващане за сумата в размер на 184 393, 78
лева е налице влязло в сила решение № 2264 от 27.08.2018г., постановено по търг.дело № 57
по описа за 2018г. В производството по реда на чл. 694 ТЗ е признато за установено,че
договорът за цесия от 29.08.2014г. е нищожен и като такъв не е породил правни действия,
тъй като прехвърленото вземане не е съществувало към момента на сключване на договора
като е охвърлен иска на „Сплавкомерс“ АД за сумата от 184 393, 78 лева.
Така мотивиран, настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба се
явява неоснователна. Решението на първоинстанционният съд, с което е уважен предявения
иск с правно основание чл.422 ГПК е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
7
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемото
дружество „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД следва да бъдат присъдени сторените разноски в в
размер на 2544 лева с ДДС пред въззивния съд.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА: решенние № 77 от 29.06.2020г., постановено по търг. дело № 272
по описа за 2018г. на IV-ти състав, ТО на Софийски окръжен съд,с което е признато за
установено, че към 24.03.2015 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 5 ГПК по ч. гр. д. № 111/2015 г. по описа на PC - Пирдоп,
„СПЛАВКОМЕРС“ АД - в несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пирдоп, ул. „Цар Освободите“ № 39, представлявано от синдика Б. Б., е
дължало на „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135а, представлявано от изпълнителния
директор А. Б., връщане на отдадено на лизинг транспортно средство - товарен автомобил
MAN, модел 26.410 TGA, година на производство: 2004 г., средна кабина, фабрично нов
кран зад кабината GMC GZ 115 с ротатор и щипка за скрап, горно управление на крана,
техн. данни за крана 5.20 М./2100 кг., 7.0 М./1550 кг., мултилифт MEILER RK 18 за 7
метрови контейнери, с per. № СА ***** MX, рама № WMAH20ZZ04W054399 и двигател №
5350676137В2Е1, предмет на договор за финансов лизинг на транспортно средство №
7012/Н/18.12.2008 г„ за което задължение по ч. гр. д. № 111/2015 г. по описа на PC - Пирдоп
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 137/25.03.2015 г.
ОСЪЖДА: „СПЛАВКОМЕРС“ АД- в несъстоятелност, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пирдоп, ул. „Цар Освободител“ № 39, представлявано
от синдика Б. Б., да заплати на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Цариградско шосе“ № 135а, представлявано от
изпълнителния директор А. Б., сумата от 2544 лева (две хиляди петстотин четиредесет и
четири лева) адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9