Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037/01.10.2020 г.
гр.Варна, 28.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на 30 юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
при
участието на прокурора СТАНИСЛАВ АНДОНОВ
и секретаря СОНЯ ДИЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Светослава
Колева ВНОХД № 168 по описа на
ВАпС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от защитника на
подсъдимия Й.Р.Р.,
ЕГН ********** против присъда № 3/22.1.2020г. по НОХД №
216/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Развиват се оплаквания за необоснованост на изводите на ОС Варна за
обективна и субективна съставомерност на деянието, за което подс.Р. е бил
признат за виновен. Според защитата не били налице убедителни доказателства, че
подсъдимият е предал наркотичните вещества или поне да е знаел, че пратката за
св.Панко Янев е съдържала наркотично вещество. Иска се постановяване на нова
присъда, с която подс.Р. да бъде изцяло оправдан по предявените му обвинения.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършен и
условията на реална съвкупност на две деяния:
1. На 29.10.2015 г., в гр. Варна, в сградата на Затвора - Варна, без
надлежно разрешително, разпространил на Румен Райчев Михайлов високорисково
наркотично вещество хероин с нетно тегло 0.46 грама и съдържание на активно
действащ компонент диацетилморфин 31.78 % - на стойност 41.40 лв., поради което
и на основание чл.354а, ал.1, изр.1,
предл. 5, алт. 1 от НК и чл. 54 от НК ВОС му наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание
чл. 66, ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както и ГЛОБА в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
2. На 01.12.2017 г., в с. Разделна, обл. Варна - в сградата на
Затворническо общежитие от открит тип „Разделна" към Затвора - Варна, без
надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества: хероин с нетно тегло 4.35 грама и съдържание на активно действащ
компонент диацетилморфин 28.47 %, на стойност 282.75 лв. и амфетамин с нетно
тегло 5.03 грама, със съдържание на активно вещество 3.1%, на стойност 150.90
лв., поради което и на основание чл.
354а, ал. 1, изр.1, предл. 4, алт. 1 от НК и чл. 54 от НК ВОС му наложил
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което
на основание чл. 66, ал.1 от НК е ОТЛОЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
както и ГЛОБА в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК
първоинстанционният съд групирал така определените на подсъдимия Й.Р.Р. наказания и
му наложил да изтърпи най-тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал.3 от НК
ВОС присъединил към определеното най-тежко наказание и наказанието ГЛОБА в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
На основание чл.59 от НК първостепенният съд
зачел предварителното задържане на подс.Р., считано от
01.12.2017 г. до 19.12.2017 г.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а сторените по
делото разноски са възложени за заплащане от подсъдимия Р..
В съдебно заседание
въззивникът лично и чрез защитника си – адв.Б.Б., поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Поддържа се оплакване за необоснованост на изводите
на ВОС за субективна съставомерност на деянието, тъй като липсвали
доказателства подс.Р. да е бил наясно, че предава на задържаните лица
наркотични вещества. Иска се неговото оправдаване.
В съдебно заседание
въззивният прокурор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са били установени
по несъмнен и категоричен начин. Намира отмерените от първата инстанция наказания
за справедливи.
В последната си дума
подсъдимият Р. заявява желанието си да бъде оправдан.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество се преценяват като неоснователна.
Въз основа на събраните в хода
на първоинстанционното съдебно следствие доказателства настоящият въззивен
състав приема за безспорно установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Й.Р. ***.
През последните 15 години той бил вписан в АК-Варна и работел като адвокат със
специализация предимно в сферата на наказателните дела. В това си качество той
се срещал с лица, изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода" или с МНО
„Задържане под стража”, намиращи се в някое от местата за лишаване от свобода,
сред които Затвора - гр.Варна и затворническите общежития към него - в гр.Варна
и с.Разделна. Във всяко от посочените места били утвърдени вътрешни правила и ред,
по които се осъществявали срещите между адвокати и техните доверители.
На 29.10.2015 год. Р.
посетил сградата на Затвора - гр.Варна, находяща се на адрес гр.Варна,
ул."Христо Смирненски" №19, за да се срещне със свид. Иван Маринов
Янакиев и Румен Райчев Михайлов, на които бил защитник по водени срещу тях
наказателни производства. На първия пост в затвора бил записан според
установения ред в книгата за посетители. Там трябвало до остави на съхранение
забранените за внасяне вещи. В единия от джобовете на якето си, с което бил
облечен, подс.Р. поставил прозрачно полиетиленово пликче, завързано на възел, в
което било увито топче, запечатано чрез затопляне, съдържащо кафяво на цвят
прахообразно вещество. Описаната вещ не била установена от служителите на
затвора и останала в джоба му при влизането в сградата.
След като подс.Р. бил
вписан в книгата за посетители, служител на Затвора -гр.Варна го придружил до
помещението за свиждания във вътрешността на сградата на Затвора Варна. Друг
служител на Затвора -гр.Варна отвел до същото помещение и задържаните лица - Румен
Райчев Михайлов и св.Иван Маринов Янакиев, с които преди това подсъдимият
заявил, че желае да се срещне. Помещението било оборудвано с камери за видео
наблюдение.
Пръв към подс.Р. се
отправил св.Румен Михайлов, видно и от отразеното на записите на охранителните
камери. Двамата с Р. за кратко време останали под самата камера и реално извън
нейния обхват. Тогава подс.Р. предал на Михайлов полиетиленовото топче, което
последния поставил в устата си. Срещата между двамата била кратка. След нея
Михайлов излязъл от помещението и при връщането му в килията свидетелите Искрен
Иванов и Любомир Димитров, надзиратели в затвора, извършили обиск на Михайлов. Това
се случило в специално помещение. Поводът за този обиск бил, че на Любомир
Димитров му направило впечатление необичайното поведение на задържаното лице Михайлов
и затова му разпоредил да отвори устата си, където видял някакво топче.
Св.Димитров хванал за гърлото Михайлов, за да не му позволи да глътне топчето и
така той го изплюл. На въпрос какво е това, задържаният му отговорил, че е
наркотик, получен от подс.Р.. Михайлов заявил, че наркотичното вещество не било
предназначено за него, а за други задържани лица, но тези негови твърдения били
няколкократно променяни. Тези обстоятелства били отразени и в докладни записки
от служителите на затвора, сред които е и тази на инс.Валя Ангелова.
Щателна проверка била
извършена впоследствие и на другия лишен от свобода – св. Иван Янакиев, но в
него не били установени забранени вещества.
От заключението на назначената
по делото СХЕ се установява, че намереното у Михайлов кафяво на цвят
прахообразно вещество представлява хероин с нетно тегло 0.46 грама със съдържание
на активно действащ компонент диацетилморфин 31.78 %.
Хероинът представлява
високо рисково наркотично вещество -включен е в Списък I /Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина/ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
Съгласно цените,
посочени в Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне
на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, към
29.10.2015г. стойността на горепосоченото количество от 0.46 грама хероин със
съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 31.78 % възлизала на
41.40 лв.
Й.Р. не притежавал
надлежно разрешително да държи или да разпространява горепосоченото количество
хероин.
Било образувано ДП, по
което се разследвал единствено Румен Михайлов и едва през 2017 год. било
повдигнато обвинение и на Й.Р..
На 24.11.2017 г. подс.Й.Р.
посетил в качеството си на адвокат ТПО „Разделна“ под предлог да осъществи
среща със свой доверител – Димо Тодоров Георгиев. Когато двамата се срещнали,
подс.Р. при здрависването със свидетеля, му предал топка смачкана хартия с
думите: „Нали знаеш за кого е?“. Когато св.Георгиев демонстрирал изненадата си,
подсъдимият осъзнал, че е сгрешил задържаното лице и всъщност е трябвало да се
срещне с друг – Димо Георгиев Д.. Тогава подс.Р. поправил имената на
задържаното лице в билета за свиждане. Когато св.Димо Георгиев се качил обратно
в затворническите помещения там бил чакан от „20 човека“, които му обяснили, че
тази топка не е за него, че е станала грешка и е попаднала в него по погрешка.
После разбрал от други задържани лица, че в топката е имало наркотици.
На 01.12.2017 год. към
09.30 часа св.Я. М. – служител в Сектор Оперативно обслужване на местата за
лишаване от свобода към ГД Национална полиция, получил анонимен сигнал на
личния си телефон, че адвокат на име Данчо Р. ще внесе наркотици в ТПО-Разделна.
В изпълнение на служебните си задълженията, М. предприел проверка на
информацията и затова отишъл около 12.00 часа на 01.12.2017 г. в Разделна и се
срещнал със Зам.директора на ЗО. Там изчаквал евентуалното пристигане на
адвокат с подобни имена, като предупредил и служителя от Пост 1 да ги уведоми в
случай, че същият пристигне, а на служителя от Пост 2 по-късно било разпоредено
да задържи адвоката на поста, преди да е осъществена срещата с задържаните
лица, при които отивал.
Около 14.00 часа подс.Р.
отишъл до намиращата се в с.Разделна, обл.Варна сграда на ЗООТ „Разделна"
към Затвора - гр.Варна. До там пристигнал с такси, управлявано от св.Иво
Владимиров. Последният работел като таксиметров шофьор в „Триумф такси“. По-рано
същи ден той получил поръчка чрез централата на таксиметровата компания. Когато
отишъл на посочения адрес в гр.Варана, бил посрещнат от жена, която му дала
найлонова торбичка и сумата от 50 лв., а св.Владимиров от своя страна сложил
торбата и парите на предната дясна седалка. Тази неустановена по делото жена му
обяснила, че трябва да отиде до с.Тополи, откъдето да вземе един човек, да му
предаде торбата и да го закара до Разделна. Дала му и телефонен номер на този човек,
който впоследствие се оказал подс.Й.Р.. Така св.Владимиров се свързал с подс.Р.
по телефона, открил адреса му в с.Тополи. Когато подс.Р. влязъл в колата, той
видял торбичката и парите на предната дясна седалка, взел ги и след това
седнал. После отворил торбата и разгледал съдържанието й. Когато пристигнали до
ЗООТ Разделна, подс.Р. взел торбата и слязъл от таксито, като поръчал на
св.Владимиров да остане да го чака пред затворническото общежитие.
След това подс.Й.Р. се
явил на пост №1, където обяснил, че идва на свиждане с лишените от свобода Димо
Тодоров Георгиев и Панко Ангелов Янев, което било вписано в регистъра за
служебни посещения. Постовият от Пост 1 уведомил за посещението постовият от
Пост 2 - св.Георги Георгиев, който разпоредил от своя страна двете задържани
лица да бъдат свалени в стаята за свиждания. През това време за пристигането на
подс.Р. били уведомени Я. М. и Зам. началника - Милко Драганов. Двамата
тръгнали към Пост 2, където вече бил и Р., до където съгласно установения ред,
служител в ЗООТ – Разделна го придружил. Пост №2 се намирал на входа на
корпуса, в който били настанени лишените от свобода. На него се извършвала
проверка на вещите на лицата, които идвали на свиждане с лишени от свобода. В
момента там се намирали: св.Я. М., св.Милко Драганов, работещ на длъжност ИНОД
в ЗООТ -Разделна при Затвора - гр.Варна, св.Георги Георгиев, старши надзирател
в ЗООТ - Разделна при Затвора - гр.Варна и св.Красимир Желязков, командир на
отделение в ЗООТ - Разделна при Затвора - гр.Варна. Подс.Р. преминал през
поставения на пост №2 рамков металдетектор, след което св.Я. М. му казал, че ще
бъде извършена обстойна проверка на вещите му и го поканил да извади всичките
си вещи. Подс.Р. извадил от джобовете си кутия цигари, лична карта, адвокатска
карта, парична сума, дебитни карти и прозрачна чанта за документи, съдържаща
пълномощни. М. го подканил втори път да извади всичко, което носи в себе си,
при което Р. извадил от единия от джобовете на якето, с което бил облечен
цилиндричен предмет във формата на пура, обвит в черна непрозрачна скоч лента,
като впоследствие било установено от назначената СХЕ, че съдържа 2 бр.
прозрачни целофанови плика, единият от които съдържащ кафяво на цвят
прахообразно вещество, представляващо хероин с нетно тегло 4.35 грама и
съдържание на активно действащ компонент диацетилморфин 28.47 %; а другият -
съдържащ бяло на цвят прахообразно вещество с нетно тегло 5.03 грама, съдържащо
амфетамин, като съдържанието на амфетамин е 3.1%.
При изваждането на този
предмет подс.Р. бил задържан, разпоредено му било да седне на един стол в
близост до масата, на която били поставени всички вещи и да изчака идването на
служители на Четвърто РУ - ОД на МВР - Варна, на които бил предаден случая и
които започнали извършването на процесуални действия.
Подс.Р. бил отведен в
Четвърто РУ Варна, където му били снети обяснения, а впоследствие бил задържан
и му било повдигнато обвинение. Там били разпитани и всички присъстващи на
случилото се, както и таксиметровия шофьор, които чакал до последно пред
затворническото общежитие.
От заключението на
приобщената по делото СОЕ се установява, че пазарната оценка на процесните
наркотични вещества за веществото хероин е 282.75 лв., а за количеството
амфетамин е 150.90 лева.
От назначените по делото
съдебно психиатрични експертизи, се установява, че при подс.Р. е констатирано
неврологично заболяване - епилепсия, което датира още от млада възраст, то
обаче не е довело до качествени и количествени изменения на съзнанието, което
обуславя психическа годност да възприема факти от значение за делото и при
желание да дава годни показания.
Описаната фактическа обстановка е била приета за установена от ВОС въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: частично обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Искрен
Иванов, Любомир Димитров, Я. М., Милко Драганов, Георги Георгиев, Красимир
Желязков, Иво Владимиров, Митко Пенков и др.разпитани по делото свидетели,
както и заключенията на вещите лица, като всички доказателства по делото са
взаимно допълващи се..
Въззивният прочит на посочените по-горе
доказателствени източници позволя да бъдат споделени изводите на съда по
отношение на установеността на всички значими за предмета на доказване
обстоятелства - авторството на деянието, времето и мястото на извършването му и
предмета на престъпление. Първостепенният съд е направил детайлен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като се е спрял на всеки един от
тях и е изложил разумни съображения по отношение на това кои от тях следва да
бъдат ползвани с доверие, кои не и поради какви причини. Решаващата съдебна
инстанция е спряла вниманието си на гласните доказателствени средства, от които
е откроила показанията на надзирателите Искрен Иванов, Любомир Димитров, Милко
Драганов, Георги Георгиев Красимир Желязков, както и на полицейските служители Я.
М., тъй като с основание е приела чрез тях се установяват безпротиворечиво
основните факти по делото – наличието на наркотично вещество в устата на лишения
от свобода Румен Михайлов, непосредствено след осъществена кратка среща с подс.Р.
и наличието на наркотични вещества в джоба на подсъдимия при влизането му на
територията на ТПО Разделна. Показанията на тези свидетели са достоверен
източник на информационни факти по отношение на действията по проверка на
подсъдимия и на л.св.Румен Михайлов и тяхното поведение.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Искрен Иванов и Любомир
Димитров, установили наркотичното вещество в устата на Румен Михайлов, защото
заявеното от тях се потвърждава и от приобщените по делото веществени
доказателства – видеозапис на срещата между подсъдимия и Румен Михайлов,
осъществена в Затвора Варна. По делото е установено, че на Михайлов е била извършена проверка преди да бъде въведен в стаята за
свиждане. От записите се вижда, че той се е отправил директно към Р., при
когото останал няколко минути и веднага след това напуснал стаята. През това
време, той нито се навежда към земята, нито се отклонява по пътя си, за да се
приемат за достоверни показанията на Янакиев и Борис Маринов, излагайки предположенията
си, че Михайлов е намерил процесното топче някъде хвърлено в стаята за
свиждане. Това е невъзможно поради няколко обстоятелства: първо защото от
разпита на надзирателите в затвора се установява, че след всяко свиждане се
извършва проверка на стаята. На второ място от приложените копия от тетрадките,
в които се отразяват посетителите, е записано, че преди Р. е влязла за свиждане
единствено адв.Надка Игнатова и същата е все още в стаята за свиждане, когато
там влизат Р. и Михайлов. Крайно недостоверно и противоречащо на житейската логика,
Михайлов да намери топче на земята и без да знае какво съдържа то, да го
постави в устата си. Още по-нелогично би било той да заяви впоследствие, че го
е получил от адвокат Р.. Затова и въззивната инстанция намира версията на
защитата за опровергана от доказателствата по делото.
По отношение на второто деяние първата инстанция по настояване на защитата
е положила значителни доказателствени усилия да установи самоличността на
жената, дала на таксиметровия шофьор – св.Владимиров, торбичката, предназначена
за св.Панко Янев. Дали това е св.Стефка Николаева Колева или друго лице, е ирелевантно по делото, защото не попада
сред инкриминираните факти. От основно значение по делото не е въпросът как
подсъдимият се е сдобил с процесното наркотично вещество, а дали е бил наясно,
че пренася наркотично вещество. Именно това е централният спорен въпрос по
настоящото дело, защото от обективна страна всички признаци на състава на
чл.354а, ал.1 от НК и по двата пункта на обвинението са доказани, вкл. и чрез
обясненията на подсъдимия.
Въззивната инстанция и по този въпрос се солидаризира с изводите на ВОС.
Безспорно подсъдимият Р. е бил наясно, че предава на л.св.Румен Михайлов
наркотични вещества. Този извод се основава на неговото поведение, обективирано
в действителността – подсъдимият е предал топчето и е казал на л.св.Михайлов да
го сложи в устата си, очевидно осъзнавайки забранения характер на веществото,
съдържащо се в него.
Безспорно на 01.12.2017 г. подс.Р. е носел пратка, предназначена за
св.Панко Янев. Безспорно първата им среща се е осъществила на 27.11.2017 г. –
обстоятелство, което се признава и от подсъдимия. На 24.11.2017 г. подсъдимият се е срещнал
и със свид.Димо Тодоров Георгиев, макар и по грешка, на която му предал топка
от хартия, която е съдържала вероятно забранени вещества или предмети, очаквани
от задържаните лица. Заявеното от св.Димо Георгиев се потвърждава от
заключението на графологическата експертиза, допусната от първата инстанция и
установила наличието на преправка в отбелязване № 663 от дата 24.22.2017 г. в
тетрадка за свиждания и служебни посещения на ТПО Разделна при Затвора Варна.
Затова и въззивната инстанция приема, че подсъдимият на 01.12.2017 г. е бил
наясно, че в пратката за св.Панко Янев има наркотични вещества. Затова е сложил
в джоба си цилиндричния предмет, изваждайки го от торбата. Подсъдимият е бил
наясно с практиката личните вещи на адвокатите да не се проверяват щателно и
осъзнавайки, че подобен предмет – цилиндрично тяло, опаковано с непрозрачно
тиксо, би предизвикало подозрения и трудно би било прието за съдържащо
кореспонденция, го е отделил от бисквитите и другите хранителни продукти,
поставяйки го в джоба на якето си. Както правилно е отбелязал ВОС подсъдимият
не за първи път посещава Затвора Варна и ЗООТ Разделна, познавал е добре
порядките по допуск на лица в тях, привилегиите на защитниците и успешно е
успявал да преодолее забраните за внасяне на различни предмети – от телефонен
апарат със зарядно, за което му е било наложено дисциплинарно наказание от
Адвокатския съвет на АК Варна през 2015 година, до наркотични вещества.
Съдът е отделил заслужено внимание на показанията на свид.Панко Янев и
правилно е стигнал до извод, че те могат само частично да бъдат кредитирани,
доколкото именно Янев е организирал и финансирал посещението на подс.Р. в ТПО
Разделна, чиято единствена цел е била доставка на инкриминираната пратка.
Логично е нито Янев, нито Стефка Колева да признават участието си в тази
организация, възползвайки се от правото си да не се самоуличават с показанията
си. От друга страна, обаче не може да се сподели твърдението на защитата, че
Янев е режисирал събитията с единствената цел да бъде задържан Р.. На първо
място както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, отношенията между Р.
и Янев датират само от няколко дни. Преди 01.12.2017 год. те са се срещали
веднъж и то в ТПО Разделна и са имали уговорка да се видят още веднъж. Очевидно
за този кратък период от време те не са изградили отношения нито на близост,
нито на антагонизъм, които да предположат желание за мъст у св.Янев.
Поведението на Панчо Янев би могло да се разглежда на плоскостта на съучастие в
деянието и по-точно като подбудителство, за каквото обаче не е възведено
обвинение.
Аналогична е ситуацията и със свид.Димо Георгиев, чието познанство с адв.Р.
е било плод на грешка. Затова и не може да се сподели и виждането, че тези
двама лишени от свобода са набедили Р., за да получат някакво по-благоприятно
третиране от страна на затворническата администрация. В случай, че двамата
лишени от свобода са имали желание да облекчат положението си, то те са можели
да сторят това по доста по-лесен начин, а не да организират постановка с
участието на адвокат, когото не почти не познават и с когото реално не са имали
никакви отношения.
По делото не са налице и доказателства положението на Янев и Георгиев да е
било облекчавано от затворническата администрация. Напр.налице са данни, че са
били преместени в Затвора, с което очевидно режимът им е бил утежнен.
В пледоарията си защитата дастъпва виждането, че случилото се на 01.12.2017
г. е „активно мероприятие“, организирано от полицията и в частност от св.Я. М..
Този довод е стоял на вниманието и на първата инстанция и тя го е отхвърлила
мотивирано. В допълнение следва да се посочи, че по същество възражението
следва да се разглежда като оплакване за полицейска провокация /entrapment или police incitement/. Принципните положения
за това какво е полицейската провокация се съдържат основно в практиката на
Европейския съд за правата на човека. В решението Bannikova v. Russia е дадена дефиницията на това понятие и е
разработен т.нар. материалноправен тест (Substantive
test of incitement) за разграничаване на полицейската провокация от
легитимните способи за разследване, чиито резултати могат да бъдат годна
доказателствена основа за постнавовяне на съдебен атк. Този подход е възприет и
в Решение
№ 189 от 3.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 515/2014 г., II н. о., НК.
Съобразно дадената дефиниция, възприета и в решението Bannikova v. Russia "Полицейска провокация е налице, когато служителите - от специалните
служби или лица, действащи под техни инструкции, не се ограничават да
разследват криминалната дейност по пасивен по същността си начин, а прилагат
такова въздействие върху субекта, че го предизвикват/склоняват да извърши престъпление, което той не би
извършил, за да стане възможно събирането на доказателства за извършването му и
да бъде повдигнато обвинение."
Първата стъпка при възражение за полицейскта провокация, която съда следва
да предприеме, съобразно посочения материалноправен тест, е да прецени дали
разследването е било пасивно, т.е. дали деянието би било извършено и без
намесаната на полицейските органи. В конкретния случай анализът на фактите
налага положителен отговор – св.Янев в нито един момент не е въздействал, нито
дори разговарял било то с подс.Р., било то със свид.Янев. Действията,
предприети от Янев се изчерпват на 01.12.2017 г., когато по обяд е посетил ТПО
Разделна, за да провери получен анонимен сигнал. По никакъв начин върху
личността на Р. или на Янев не е било оказвано въздействие от страна на полицейските
или затворническите власти, нито преди деянията, нито по време на самото им
осъществяване. Основната задача да св.Янев е била да установи дали подс.Р. ще
посети ТПО Разделна и евентуално дали ще има в себе си забранени вещества. Подсъдимият нито е бил увещаван, нито
пък е заявявал отказ или страхове, които да се е налагало да бъдат преодолявани
от когото и да било. На следващо място следва да се посочи, че вече е имало образувано
разследване за деянието от 2015 година, което обаче е водено единствено срещу Румен
Михайлов за придобиването на наркотичното вещество. Разследването е било водено
при спазване на българското законодателство, в ясна и контролирана от съд
процедура.
Същевременно на подс.Р. в хода на проведеното наказателно производство –
както на досъдебната, така и в съдебно следствие пред ВОС е била осигурена
възможността да се запознае с всички детайли по разследването, да постави въпросите
си лично към св.Янев и другите служители на затворническата администрация. Това е било извършено в рамките на състезателна процедура
при спазване равенството на страните, като подсъдимият е разполагал и се е възползвал от възможността да оспори всички данни за причините и целите
на „операцията“, начина на провеждането й, както и за характера и степента на полицейското
участие, да поиска събиране на доказателства, вкл. оповестяване на
секретни материали и непосредствен разпит на участниците в операцията. Анализирайки всеобхватно
събраната информация настоящият състав на ВАпС намира недвусмислено, че в конкретния случай
няма полицейска провокация респ. не е било допуснато нарушение по
чл.6 (1) от ЕКПЧ, защото действията на полицейските органи в нито един
момент не са надхвърлили пасивното разследване и не са преминали в провокация
към престъпление.
Изложеното по−горе дава основанието на ВАпС да
отхвърли
възражението на защитата за наличие на полицейска провокация и мотивира
кредитирането с доверие на показанията на коментираните по-горе свидетели, като достоверни, логични и взаимно
допълващи се.
При така направения анализ на доказателствата, напълно споделяем е извода
на ВОС, че подсъдимият е извършил деянията, за които е обвинен.
Настоящият състав на въззивната инстанция
намира, че при индивидуализацията на наказанието, съответно на обществената
опасност на деянието и дееца, ОС Варна не е допуснал нарушение на закона.
Определеното от първоинстанционния съд основно
наказание от две години лишаване от свобода не е завишено – то е на минимума и
е съобразено с обществената опасност на деянието и данните за личността на
подсъдимия – лице с чисто съдебно минало, работи, с влошено здравословно
състояние. В този кръг обстоятелства следва да се включи и значителния период
от време, изминал от първото деяние до момента на постановяване на
първоинстанционната присъда – близо пет години. Нито една от коментираните
по-горе характеристики на деянието и личността на дееца обаче не може да се
разглежда като изключителна или като многобройни в количествен план. На
следващо място не е налице и втората кумулативно предвидена предпоставка за
приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК - определеното в приложимата
наказателноправна норма наказание лишаване от свобода с минимален предел от две
години да се явява несъразмерно тежко. С оглед особеностите на конкретния
случаи и качествата на дееца, въззивната инстанция намира, че би било обществено
неоправдано налагане на подсъдимия наказание лишаване от свобода за по-малък
срок. Съвкупната преценка на относимите към наказателната отговорност на
подсъдимия обстоятелства изисква за извършеното престъпление да се определи
наказание лишаване от свобода в съгласие с чл. 54 от НК в
минималния предвиден в чл. 354а, ал.1,
пр.5 от НК – две години, така както е постановил и окръжният
съд. Изложеното е относимо и по отношение на кумулативно предвиденото наказание
„Глоба“, наложено отново в минималния му размер от 5 000 лева.
Въззивната инстанция не намира основания да
преразгледа приложението на института на условното осъждане, нито разполага с
подобна процесуална възможност предвид липсата на протест, който би позволил
влошаване положението на подсъдимия.
При служебната проверка
на присъдата, на основание чл. 313 от НПК, въззивният съд не констатира
нарушения /допуснати на досъдебното
производство или в с. з./, които да се явяват съществени по смисъла на
НПК и да налагат връщане на делото за ново разглеждане на от друг състав на
съда.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваната
първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/22.01.2020г., постановена по НОХД № 216/2019г. на Окръжен съд
- Варна.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.