Р Е Ш Е Н И Е
№2128/25.5.2017г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито
заседание, проведено на двадесет и пети април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на
секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдия Кожухарова гр. дело № 6771 по
описа на Варненски районен съд за 2014 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е за делба, във фазата на нейното извършване.
С влязло в сила решение е допуснато извършване на
делба на следните недвижими имоти: едноетажна жилищна сграда от две стаи и
кухня, навес и тоалетна, построени върху държавно дворно място с
идентификатор № * по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД –
18 – 64/ 16.05.2008 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. Варна, ул.
„*“ № 26, цялото с площ от
От делбата са изключени лицата Ц.Г.М., ЕГН
**********, с
адрес: *** и Ж.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Съделителят Е.Д.А. отправя искане за възлагане на процесния имот, А.М.А., за възлагане на делбения
имот, по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Приети
за съвместно разглеждане в хода на процеса са искания по чл. 346
ГПК, както следва:
На А.М.А. срещу М.Е.Д.
и Е.Д.А., за присъждане на сумите от по 2025.00 лева за всеки от ответниците,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената вещ, за
периода 01.07.2014 г.– 30.09.2016 г., по 75.00 лева месечно.
- от
Е.Д.А. и М.Е.Д. срещу А.М.А.,
за присъждане на суми в размер от по 574.34
лева, представляваща обезщетение за разходите, свързани със съсобствената вещ,
на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
- от Е.Д.А. и М.Е.Д.
срещу А.М.А., за присъждане на сумите от по 37.13 лева, представляващи
заплатени данъци и такси за процесния имот, на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От заключението
на вещото лице Р.П., по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа екпертиза, което се кредитира от съда като
всестранно, компетентно и обективно изготвено се установява следното: делбените
имоти – жилищна сграда, навес и външна тоалетна са
реално неподеляеми; вещото лице определя пазарната
стойност на сградата е 4500
лева, на навеса - 50
лева, а на външната тоалетна - 185
лв.
От заключението
на вещото лице М. А., по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа екпертиза, което се кредитира от съда като
всестранно, компетентно и обективно изготвено се установява следното: средният пазарен месечен наем за процесния имот възлиза на 50.00 лева/
месечно, съответно 1350.00 лева, за периода 01.07.2014 год. – 30.09.2016 год.;
стойността на разходите за изпълнение на ремонтни работи, свързани поддръжка и
запазване на имота, без да увеличават неговата стойност, е 2189.37 лева.
От заключението
на вещите лица по
изготвената в хода на процеса тройна съдебно – техническа
екпертиза,
което се кредитира от съда като всестранно, компетентно и обективно изготвено
се установява, че пазарната стойност на делбения имот, в т. ч. –
жилищна сграда, навес ивъншна тоалетна, възлиза на 4600.00 лева.
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите Г. й. Г., А. В. Д. и П. М. Р., които в показанията си
излагат, че Е. и М. живеят в процесния имот, полага ли
са грижи за същия, като същите не притежават друго жилище.
За изясняване на
спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите А. В. Д. и Й. Д. А..
В показанията си свид. Д. излага, че Е.
живее в делбения имот от 2004 год., заедно с дъщеря си М. и наследодателя – А.,
за когото двете са полагали грижи. Свидетелката излага впечатленията си, че
двете жени са полагали постоянни грижи за наследодателя, поддържали са изрядно
домакинство, извършвали ремонтни дейности в имота. След смъртта на А., двете
жени останали да живеят в дома му. Сочи, че е виждала внукът на А. в имота като
дете (на около 3 – 4 годишна възраст), като от този момент до смъртта на
наследодателя, не е посещавал имота.
В показанията си свид. А. излага, че Е.,
заедно с дъщеря си живее в имота заедно с наследодателя от 1994 год., след
смъртта на първата съпруга на А., без прекъсване, като пред това време никой
друг не е живял в имота. Внукът на А. се изнесъл от имота, през 1995 год.,
заедно с майка си, и от тогава не се е връщал. Е. е живяла в имота и е полагала
грижи за наследодателя до момента на неговата смърт.
По прекратяване на съсобствеността:
Извършването
на делбата е подчинено на два основни принципа – право на дял в натура и
равноправие на съделителите. Първият
принцип се съдържа в чл. 69, ал. 2 в ЗН, а вторият е установен от практиката. Съгласно чл. 69, ал.
2, изр. първо от ЗН /приложим по аргумент от чл. 34, ал. 2 ЗС/ всеки
съсобственик, може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Това е едното принципно положение. Според
чл. 69, ал. 2, изр. второ от ЗН неравенството на дяловете се изравнява в пари. Установеният в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип може да бъде реализиран по два начина – чрез теглене
на жребий или чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК - като всеки имот се свърже с конкретен собственик, а
неравенството на дяловете се изравнява с пари. При
избора на способ за извършването на делбата следва да бъдат отчетени всички
релевантни обстоятелства.
В
случая до делба са допуснат жиищен имот, който е реално
неподеляем. Основният способ за извършване на делба, когато се касае
до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете, е
изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да
се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В конкретната хипотеза, с
исковата молба, а също и в първото по делото заседание след допускане на
делбата е налице релевирана претенция за възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК от съделителя Е.Д.А..
да е неподеляемо
жилище, в което
съделителят да е живял, към момента на откриване на наследството , да
няма друго жилище.
Досежно
поделяемостта на жилището, предмет на делбата, съдът възприема
заключението на вещото лице Р.П. по изготвената СТЕ, от което се
установява, че същият е реално неподеляем.
От друга страна, от ангажираните в хода
на процеса гласни доказателсва, безспорно се установява, че към момента на
откриване на наследството, съделителят Е.Д.А. е живяла в процесния имот –
жилище, заедно с общия наследодател.
При това положение, в тежест на ответника по претенцията – А.М.А., е да установи, че ищеца притежава и друго жилище, което не бе сторено в хода на процеса.
Изложената налага извода, че
претенцията на ищеца за възлагане на допуснатия до делба имот, се
явява основателна и като такава следва да бъде уважена, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
До колкото в делбената маса не е
включено друго имущество, дяловете на другите двама съдебители следва да бъдат
уравнени в пари. В насока следва да бъде съобразена пазарната стойност на имота
по заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, което се кредитира
от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, кореспондиращо с
доказателствения материал събран по делото.
Ето защо, за
уравняване на дяловете, Е.Д.А. следва да бъде осъдена да заплати на А.М.А. сумата
от 2300.00 лева, а на М.Е.Д. - 1150.00 лева.
По
претенциите по сметки:
І. В
първото по делото заседание по извръшване на делбата е приета за съвместно
разглеждане претенцията на А.М.А.
срещу М.Е.Д. и Е.Д.А., за присъждане на сумите от по 2025.00 лева за
всеки от ответниците, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствената вещ, за периода 01.07.2014 г.– 30.09.2016 г., по 75.00 лева
месечно.
Всеки един от съсобствениците има
право да ползва общата вещ, според правата си върху същата.
Съобразно правилото
на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато
общият имот се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат
право да претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен
наем за имота, считано от датата на получаване на писменото поискване.
Ето защо, за да бъде уважен искът,
предявен на посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на предпоставките, визирани
в хипотезата на правната норма, а именно: 1./ наличие
на съсобственост върху процесния имот; 2./ съсобственик да е лишен от
възможността да ползва имота съобразно с правата си; 3./ същият да е отправил
покана до ползващия съсобственик /съсобственици/ да му предостави ползването
съобразно правата му.
Обезщетение се дължи
от момента на получаването на писмената покана. По
същността си тя представлява едностранно волеизявление, от което следва да е
видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще.
Веднъж отправено, писменото искане се разпространява
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика.
В случая претенциите на ищеца
са за заплащане на сума в общ размер на 2025 лв., от
която:
за периода 01.07.2014 г.– 30.09.2016 г., по 75.00 лева месечно.
В конкретната
хипотеза, по делото не са
ангажирани доказателства, установяващи факта на отправяне на писмена покана от
ищеца до ответниците.
Същевременно, препис от исковата молба, съдържаща изявление за заплащане на обещетение е
получено от съделителя Е.Д.А. на 26.06.2014 год., а от
М.Е.Д. – на 29.12.2014 год.
Фактическият
състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъществен,
поради което се налага се извод за частична основателност на претенциите,
като същите следва
да бъде уважена съобразно квотите в
съсобствеността, както следва:
Срещу Е.Д.А. – за
целия заявен период, а именно от 01.07.2014 г.до 30.09.2016
г., или общо 27 месеца, при квота в съсобствеността от 1/
4 ид. ч.
Срещу М.Е.Д. – за целия заявен период,
а именно от 30.12.2014
г.до 30.09.2016 г., или общо 21 месеца, при квота в съсобствеността от 1/ 4 ид. ч.
От заключението
на вешото лице М.А. се установява и размера на средния
пазарен месечен наем за обекта – 50.00 лева месечно. По изложените
съображения се налага извод за частична основателност на претенцията, поради
което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както
следва:
- Е.Д.А. следва да бъде осъдена да
заплати на А.М.А. сумата от 337.50 лева (/50 х 27/ : 4), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване, за периода от 01.07.2014 г.до 30.09.2016
г., като претенцията за присъждане на горницата над тази
сума до пълния заявен размер от 2025.00 лева, се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
- М.Е.Д. следва да бъде осъдена да
заплати на А.М.А. сумата от 250.00 лева (/50 х 20/ : 4), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване, за периода от 01.07.2014 г.до 30.09.2016
г., като претенцията за присъждане на горницата над тази
сума до пълния заявен размер от 2025.00 лева, се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
ІІ. В срока по чл. 346 ГПК, съделителят Е.Д.А. заявява претенции по сметки срещу
А.М.А., за присъждане на сумите от 537.34 лева, представляваща обезщетение за разходите,
свързани със съсобствената вещ и 37.13 лева,
представляващи заплатени данъци и такси за процесния имот, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Правилото на чл.
30, ал. 3 ЗС задължава всеки
съсобственик да участва и в тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си.
В конкретната хипотеза, между
страните не се спори, че след смъртта на общия наследодател, фактическата власт
върху процесния имот е упражнявана от съделителите Е. А. и М.Д.. В тази насока следва да бъдат съобразени и твърденията
на ответника – А.М.А. за
лишава от правото му да ползва имота, съобразно притежеваните
идеални части от съсобствеността. Същевременно, от заключението на вещото лице М. А., което се кредитира от
съда като обективно и безпристрастно, извършено след извършен оглед на място в
имот от експерта, се установява, факта на извършване СМР, както следва: в сграда с идентификатор № *.1: в стая
№ 1 по стойностната сметка на вещото лице- изстъргване на постна боя по
стени и тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс
(двукратно), грундиране на дървени повърхности, алкидна боя по дървени
повърхности (двукратно);в стая № 2 по стойностната сметка на вещото лице
- изстъргване на постна боя по тавани, грундиране на стени с латексов грунд,
боядисване с латекс (двукратно), лепене на тапети с плитък релеф, грундиране на
дървени повърхности, алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), мокетна
настилка; във вестибюл по стойностната сметка на вещото лице -
изстъргване на постна боя по стени и тавани, грундиране на стени с латексов
грунд, боядисване с латекс (двукратно), грундиране на дървени повърхности,
алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), настилка от линолеум; във входно
антре по стойностната сметка на вещото лице - изстъргване на постна боя по
тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно),
лепене на тапети с плитък релеф, грундиране на дървени повърхности, алкидна боя
по дървени повърхности (двукратно); в сграда с идентификатор № *.2: в стая
№ 1 по стойностната сметка на вещото лице - изстъргване на постна боя по
тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно),
лепене на тапети с плитък релеф при ремонти, грундиране на дървени повърхности,
алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), настилка от линолеум; във входно
антре по стойностната сметка на вещото лице - лепене на тапети с плитък
релеф, минизиране на стоманени повърхности, алкидна боя по стоманени
повърхности (двукратно); по оградата на парцела: минизиране
на стоманени повърхности, алкидна боя по стоманени повърхности (двукратно);
От заключението на вещото лице се установява и стойността на разходите към датата на тяхното
извършване – 2189.37 лв.
Касае се т. нар. необходими разноски възстановяване и поддържане
на общия имот, като предприетите действия, респ. направените
във връзка със същите разноски ползват всички съсобственици.
Изложеното обосновава извод
за основателност на заявеното искане, като същато следва да бъде уважено за
сумата от 547. 37 лева, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
От друга страна, от
представените на л. 230, 231 и 232 приходни квитанции и касови бонове се
установява и факта на заплащане на дължими за имота местни данъци и такси.
Представените документи, обаче, не са информативни в достатъчна степен, за да
обосноват извод, че лицето посочено като платец е погасило конкретно данъчно
задължение за целия имот, а не единствено по партидата, открита на негово име.
В тази насока, следва да бъде отбелязано, че в случая липсват данни за начина,
по който е деклариран имота в данъчните служби, кои са лицата, посочени като
собственици, какъв е общият размер на дължимия данък, но най – вече – дали
извършеното плащане е за целия имот, за да се приеме, че за ищеца е възникнало
правото да претендира от другите наследници заплащане на стойността,
съответстваща на квотата им в съсобствеността.
Изложеното налага извод за
неоснователност на претенцията срещу А.М.А., за присъждане на сумите от по 37.13 лева, представляващи
заплатени данъци и такси за процесния имот, на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС.
ІІІ. В срока по чл. 346 ГПК, съделителят М.Е.Д. заявява претенции по сметки срещу
А.М.А., за присъждане на сумите от 537.34 лева, представляваща обезщетение за разходите,
свързани със съсобствената вещ и 37.13 лева,
представляващи заплатени данъци и такси за процесния имот, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Правилото на чл.
30, ал. 3 ЗС задължава всеки
съсобственик да участва и в тежестите на общата вещ, съразмерно на частта си.
В конкретната хипотеза, между
страните не се спори, че след смъртта на общия наследодател, фактическата власт
върху процесния имот е упражнявана от съделителите Е. А. и М.Д.. В тази насока следва да бъдат съобразени и твърденията
на ответника – А.М.А. за
лишава от правото му да ползва имота, съобразно притежеваните
идеални части от съсобствеността. Същевременно, от заключението на вещото лице М. А., което се кредитира от
съда като обективно и безпристрастно, извършено след извършен оглед на място в
имот от експерта, се установява, факта на извършване СМР, както следва: в сграда с идентификатор № *.1: в стая
№ 1 по стойностната сметка на вещото лице- изстъргване на постна боя по
стени и тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс
(двукратно), грундиране на дървени повърхности, алкидна боя по дървени
повърхности (двукратно); в стая № 2 по стойностната сметка на вещото
лице - изстъргване на постна боя по тавани, грундиране на стени с латексов
грунд, боядисване с латекс (двукратно), лепене на тапети с плитък релеф,
грундиране на дървени повърхности, алкидна боя по дървени повърхности
(двукратно), мокетна настилка; във вестибюл по стойностната сметка на
вещото лице - изстъргване на постна боя по стени и тавани, грундиране на стени
с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно), грундиране на дървени
повърхности, алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), настилка от
линолеум; във входно антре по стойностната сметка на вещото лице -
изстъргване на постна боя по тавани, грундиране на стени с латексов грунд,
боядисване с латекс (двукратно), лепене на тапети с плитък релеф, грундиране на
дървени повърхности, алкидна боя по дървени повърхности (двукратно); в
сграда с идентификатор № *.2: в стая № 1 по стойностната сметка
на вещото лице - изстъргване на постна боя по тавани, грундиране на стени с
латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно), лепене на тапети с плитък
релеф при ремонти, грундиране на дървени повърхности, алкидна боя по дървени
повърхности (двукратно), настилка от линолеум; във входно антре по
стойностната сметка на вещото лице - лепене на тапети с плитък релеф,
минизиране на стоманени повърхности, алкидна боя по стоманени повърхности
(двукратно); по оградата на парцела: минизиране на стоманени повърхности,
алкидна боя по стоманени повърхности (двукратно);
От заключението на вещото лице се установява и стойността на разходите към датата на тяхното
извършване – 2189.37 лв.
Касае се т. нар. необходими разноски възстановяване и поддържане
на общия имот, като предприетите действия, респ. направените
във връзка със същите разноски ползват всички съсобственици.
Изложеното обосновава извод
за основателност на заявеното искане, като същато следва да бъде уважено за
сумата от 547. 37 лева, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
От друга страна, от
представените на л. 230, 231 и 232 приходни квитанции и касови бонове се
установява и факта на заплащане на дължими за имота местни данъци и такси.
Представените документи, обаче, не са информативни в достатъчна степен, за да
обосноват извод, че лицето посочено като платец е погасило конкретно данъчно
задължение за целия имот, а не единствено по партидата, открита на негово име.
В тази насока, следва да бъде отбелязано, че в случая липсват данни за начина,
по който е деклариран имота в данъчните служби, кои са лицата, посочени като
собственици, какъв е общият размер на дължимия данък, но най – вече – дали
извършеното плащане е за целия имот, за да се приеме, че за ищеца е възникнало
правото да претендира от другите наследници заплащане на стойността,
съответстваща на квотата им в съсобствеността.
Изложеното налага извод за
неоснователност на претенцията срещу А.М.А., за присъждане на сумите от по 37.13 лева, представляващи
заплатени данъци и такси за процесния имот, на основание чл. 30,
ал. 3 от ЗС.
Относно разноските:
Съгласно
чл.
355, ал.
1 ГПК страните
заплащат разноските в делбеното производството съобразно стойността на дяловете
им.
На присъждане подлежат
разноските, извършени от страните във връзка със заявените претенции по сметки,
но и с ликвидиране на съсобствеността, съобразно квотите (в този смисъл и т. 9
от ППВС № 7/ 1973 год.). В този смисъл страната има право да получи извършените
съдебно - деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаглаждение, които са
извършени във връзка с приетите за съвместно разглеждане претенции, съобразно
общите правила на чл. 78, ал. 1 ГПК.
По
отношение на дължимото адвокатско възнаграждение:
От представените договори за правна
защита и съдействие се установява, че съделителите Е.Д.А. и М.Е.Д. е заплатили
адвокатско възнаграждение в размер на по 800.00 лв., всяка – за първата фаза на
делбата, и по 1200.00 – за етапа за нейното извършване. В предвид липсата на
конкретизация каква част от адвокатския хонорар от по 1200 лв. е заплатен във
връзка с оказана правна защита и процесуално представителство по ликвидиране на
съсобствеността и каква част – с оглед заявените претенции по сметки, то следва
да се приеме, че във връзка с претенциите по сметки е заплатена една втора от посочената
сума, или 600.00 лв.
Ето защо, в полза на всяка от
съделителките следва да бъде присъдена сумата от 561.88 лева, съобразно
уважената част от претенциите по сметки, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По
отношение на съдебните деловодните разноски:
Съобразно правилото на чл. 71, ал. 1 ГПК, разноските съставляват направените от страните разходи по водене на делото
– държавни такси и разходи за производството.
В този смисъл не подлежат на присъждане
по реда на чл. 78 ГПК разноските извършени за събиране на доказателства, в т.
ч. и за банкови услуги.
В тази връзка, в полза на съделителите
следва да бъдат присъдени извършените съдебно – деловодни разноски за
На следващо място – не следва да се
присъждат разноските, съставляващи внесен депозит по допуснатите съдебно –
технически експертизи. Този извод се налага, до колкото депозитът по
допуснатата с Определение № 8387/ 01.08.2016 год. СТЕ е определен съобразно
квотите на страните в съсобствеността, а разноските по изготвената от вещото
лице Следва да бъдат присъдени разноските за изготвената от вещото лице М.А.
съдебно – техническа експертиза, съобразно уважената част на исковете с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС, а именно – 96.46 лв.
С оглед гореизложеното, А.М.А. следва
да бъде осъден за заплати на Е.Д.А. и М.Е.Д. сумите от по 658.34 лева,
представляващи извършени разноски съобразно уважената част на
претенциита по сметки, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание
чл. 355 ГПК, вр. чл. 1
и 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
държавна такса в размер на, определена съобразно стойността на квотата му от
съсобствеността, определена върху установената от СТЕ актуална пазарна стойност
на процесните делбения имот, както следва: А.М.А.
– 92.00 лева; Е.Д.А. – 50.00
лева; М.Е.Д. – 50.00 лева.
На основание чл. 77 ГПК, съделителят А.М.А. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 162 лева, съобразно размера на заявените претенции по чл. 346 ГПК, при прилагане правилото на чл. 72,
ал. 1 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК, съделителят Е.Д.А. следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 100 лева, съобразно размера на
претенцията по чл. 346 ГПК.
На основание чл. 77 ГПК, съделителят М.Е.Д. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 100 лева, съобразно размера на претенцията
по чл. 346 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на Е.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: *** допуснатия до делба, съобразно Решение № 2410/
17.06.2016 год., постановено по гр. дело № 6771 по описа на Районен съд – Варна
за 2014 год., ХХХV състав, недвижим имот, а именно: едноетажна
жилищна сграда от две стаи и кухня, навес и тоалетна, построени върху
държавно дворно място с идентификатор № *
по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД – 18 – 64/ 16.05.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, находящо се в гр. Варна, ул. „*“ № 26, цялото с площ
от
ОСЪЖДА Е.Д.А., ЕГН
**********, с
адрес: *** да заплати на А.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 2300.00
(две хиляди и триста) лева за уравнение на дяловете, на основание чл. 349,
ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.А., ЕГН
**********, с
адрес: *** да заплати на М.Е.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1150.00 (хиляда сто и
петдесет) лева, за уравнение на дяловете, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.А., ЕГН
**********, с
адрес: *** да заплати на А.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 337. 50
лв. (триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
обезщетение за лишаване от ползване, за периода от 01.07.2014 г.до 30.09.2016
г., на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на А.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Е.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: *** за заплащане на горницата над 337. 50 лв. (триста тридесет и седем лева и петдесет стотинки) до
пълния предявен размер от 2025.00 (две
хиляди двадесет и пет) лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, за периода от 01.07.2014 г.до 30.09.2016
г., на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА М.Е.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на А.М.А., ЕГН
**********, с
адрес: *** сумата от 250.00
(двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване, за периода от 30.12.2014 год.до 30.09.2016
год., на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на А.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу М.Е.Д., ЕГН **********,*** за заплащане на горницата над от 250.00
(двеста и петдесет) лева до пълния предявен размер от 2025.00 (две хиляди двадесет и пет) лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване, за периода от 01.07.2014 г.до 30.09.2016
г., на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на Е.Д.А., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 547.34 лв. (петстотин
четиридесет и седем лева и тридесет и четиристотинки), представляваща
обезщетение за разходите, свързани със съсобствената вещ, изразяващи се в строително – монтажни работи, както следва: в сграда с
идентификатор № *.1: в стая № 1 по
стойностната сметка на вещото лице- изстъргване на постна боя по стени и
тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно),
грундиране на дървени повърхности, алкидна боя по дървени повърхности
(двукратно); в стая № 2 по стойностната сметка на вещото лице -
изстъргване на постна боя по тавани, грундиране на стени с латексов грунд,
боядисване с латекс (двукратно), лепене на тапети с плитък релеф, грундиране на
дървени повърхности, алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), мокетна
настилка; във вестибюл по стойностната сметка на вещото лице -
изстъргване на постна боя по стени и тавани, грундиране на стени с латексов
грунд, боядисване с латекс (двукратно), грундиране на дървени повърхности,
алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), настилка от линолеум; във входно
антре по стойностната сметка на вещото лице - изстъргване на постна боя по
тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно),
лепене на тапети с плитък релеф, грундиране на дървени повърхности, алкидна боя
по дървени повърхности (двукратно); в сграда с идентификатор № *.2: в стая
№ 1 по стойностната сметка на вещото лице - изстъргване на постна боя по
тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно),
лепене на тапети с плитък релеф при ремонти, грундиране на дървени повърхности,
алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), настилка от линолеум; във входно
антре по стойностната сметка на вещото лице - лепене на тапети с плитък
релеф, минизиране на стоманени повърхности, алкидна боя по стоманени
повърхности (двукратно); по оградата на парцела: минизиране
на стоманени повърхности, алкидна боя по стоманени повърхности (двукратно), на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Е.Д.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу А.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** за присъждане на сумата от 37.13
лв. (тридесет и седем лева и тринадесет стотинки), представляващи заплатени данъци и такси
за процесния имот за
2014 год., 2015 год. и 2016 год.,
на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на М.Е.Д., ЕГН **********,*** сумата от 547.34 лв. (петстотин
четиридесет и седем лева и тридесет и четиристотинки), представляваща
обезщетение за разходите, свързани със съсобствената вещ, изразяващи се в строително – монтажни работи, както следва: в сграда с
идентификатор № *.1: в стая № 1 по
стойностната сметка на вещото лице- изстъргване на постна боя по стени и
тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно),
грундиране на дървени повърхности, алкидна боя по дървени повърхности
(двукратно); в стая № 2 по стойностната сметка на вещото лице -
изстъргване на постна боя по тавани, грундиране на стени с латексов грунд,
боядисване с латекс (двукратно), лепене на тапети с плитък релеф, грундиране на
дървени повърхности, алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), мокетна
настилка; във вестибюл по стойностната сметка на вещото лице -
изстъргване на постна боя по стени и тавани, грундиране на стени с латексов
грунд, боядисване с латекс (двукратно), грундиране на дървени повърхности,
алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), настилка от линолеум; във входно
антре по стойностната сметка на вещото лице - изстъргване на постна боя по
тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно),
лепене на тапети с плитък релеф, грундиране на дървени повърхности, алкидна боя
по дървени повърхности (двукратно); в сграда с идентификатор № *.2: в стая
№ 1 по стойностната сметка на вещото лице - изстъргване на постна боя по
тавани, грундиране на стени с латексов грунд, боядисване с латекс (двукратно),
лепене на тапети с плитък релеф при ремонти, грундиране на дървени повърхности,
алкидна боя по дървени повърхности (двукратно), настилка от линолеум; във входно
антре по стойностната сметка на вещото лице - лепене на тапети с плитък
релеф, минизиране на стоманени повърхности, алкидна боя по стоманени
повърхности (двукратно); по оградата на парцела: минизиране
на стоманени повърхности, алкидна боя по стоманени повърхности (двукратно), на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на М.Е.Д., ЕГН **********,*** А.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** за присъждане на сумата от 37.13
лв. (тридесет и седем лева и тринадесет стотинки), представляващи заплатени данъци и такси
за процесния имот за 2014 год.,
2015 год. и 2016 год., на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на Е.Д.А., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 658.34 лв. (шестстотин петдесет
и осем лева и тридесет и четиристотинки), представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.Е.Д., ЕГН **********,*** сумата от 658.34 лв. (шестстотин
петдесет и осем лева и тридесет и четиристотинки), представляваща извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд държавна такса в размер на 254.00 (двеста петдесет и четири) лева, на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд държавна такса в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, на основание чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА М.Е.Д., ЕГН **********,*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд държавна такса в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, на основание чл. 355 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: