РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Монтана, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500397 по описа за 2021 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение от 11.06.2021г. ,
постановено от РС Лом по гр. дело № 1423/2020г. , с което ЗД Б.И.АД е осъдено да заплати
на Е. А., малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител К. А. сумата 25 000
лева обезщетение за неимуществени вреди , търпени от смъртта на брат му Д. А. , настъпила
на 12.08.2017г. в резултат на ПТП , ведно със законна лихва от 18.06.2020г. , както и в
частите , с които в тежест на Б. И. АД са възложени за плащане разноски и дължими към
съда държавни такси .
С въззивна жалба ЗД Б.И. АД чрез пълномощник адвокат М.Г. твърди неправилност
на решението с искане за отмяната му и постановяване на ново по същество на спора, с
което предявеният иск се отхвърли като неоснователен , ведно със законните последици .
Твърди се неправилност на решението, поради липса на доказателства , установяващи
особено близка връзка между ищеца и неговия брат, липса на предпоставките за заплащане
на обезщетение , предвид постановките на ТР № 1 по т.д. № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС с
подробно изложени в тази насока съображения .
Въззиваемата страна , чрез пълномощник адвокат Я.С. с подаден в срок отговор
оспорва жалбата като неоснователна .
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
1
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
С решението си от 11.06.2021г. , постановено по гр. дело № 1423/2020г. по описа му
РС Лом е осъдил ЗД Б.И. АД да заплати на малолетния Е.А., действаща чрез своята майка и
законен представител К. А. сумата 25 000 лева , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-психичеси болки и страдания, вследствие смъртта на брат му Д. А. ,
настъпила на 12.08.2017г. , в резултат на ПТП от 12.08.2017г., виновно причинена от
водача И.А. при управление на лек автомобил с марка „*”, модел „*” с ДК № *, застрахован
по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗД „Б.И.” АД със
застрахователна полица № BG/02/*, валидна до 17.04.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното
й изплащане, като е отхвърлен иска в частта му за присъждане на законната лихва за забава
за периода от 13.11.2017 г. до 17.06.2020 г. вкл., като неоснователен. С решението е осъдено
дружеството да заплати на адвокат Я.С. сумата 1280 лева адвокатско възнагарждение, както
и по сметка на съда държавна такса 1000 лева и 195 лева разноски по делото .
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Ищецът Е.А. , роден на *г. , малолетен , действащ чрез своя законен представител
майка К.А. е предявил срещу ЗД Б.И.АД иск за заплащане обезщетение в размер на 25 000
лева за неимуществени вреди , търпени от смъртта на брат му Д.А. , настъпила в резултат на
ПТП на 12.08.2017г. , причинено от И.А. при управление на МПС, застраховано при
ответника с валидна към 12.08.2017г. полица.
С подаден в срок отговор ответното дружество е оспорило изцяло предявения иск по
основание и размер.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ищецът е брат на Д.А. ,
който е починал на 12.08.2017г. в резултат на ПТП , настъпило на същата дата на път *, км.
*, с посока на движение с. *към с. *, обл. *, причинено виновно от И. А. при управление на
МПС л.а. „*“, модел "*", с ДКН № *.
С присъда от 02.09.2020г., влязла в сила на 18.09.2020 г. , постановена по НОХД №
212/2019 г. по описа на ОС - Монтана И.А. е признат за виновен в това, че на 12.08.2017г.
при управление на горепосоченото МПС нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.А. , ЕГН ********** .
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК
относно наличие на виновно и противоправно деяние , извършено от И. А., пряка и
непосредствена последица от което е смъртта на Д.А. , съответно доказан е фактическият
състав на чл. 45 от ЗЗД . Безспорно е по делото ,че управляваният от И.А. лек автомобил е
притежавал задължителна застраховка „гражданска отговорност“ , сключена с ответното
дружество , валидна към датата на произшествието .
За установяване особено близката връзка между ищеца и неговия брат , както и за
2
търпените от него болки и страдания от смъртта му , по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Б. и М.Т., които установяват, че К.А. има
седем деца, като след смъртта на Д. са останали шест- двама братя и четири сестри. Заедно
с К. живеят по-малките й деца Е., И. , а до смъртта си и Д., а останалите са пълнолетни и
живеят на друго място. К. с децата се преместила в село *около 2012/2013г. , след като
напуснала *, където живеела с бащата на децата А. . Всичките й деца били много добри,
задружни, помагали си .
Свидетелката Б., първа братовчедка на майката на ищеца и негова леля , установява
в показанията си , че Е. и брат му Д. живеели заедно с майка си в село *, били много
задружни деца, помагали си, имали обща стая. След смъртта на Д. ищецът се затворил в
себе си , вече не бил весело и енергично дете, започнал да избягва местата, които заедно
посещавали с починалия му брат, защото му напомняли за него.
Свидетелят М.Т. живее на съпружески начала с майката на Е. от 2017г., след смъртта
на Д., като с нея са заедно от 2013г. , познава добре и двамата й сина Е. и Д., децата били
много задружни, помагали си, двамата братя постоянно били заедно . Е. тежко понесъл
смъртта на брат си, станал затворен, не искал да излиза и да си играе с други деца.
Постоянно го споменавал - как това или онова са правили заедно с батко му, как заедно са
ходили на риба, батко му имал същата въдица като неговата .
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначена съдебно-
психологична експертиза се установява, че ищецът е преживял по болезнен и травмиращ
начин смъртта на брат си. Това събитие е оказало значително влияние на оформянето му
като личност в много важен и сензитивен период от човешкия живот, какъвто е именно
детството. Вещото лице посочва, че Е. е бил силно привързан към брат си до степен , че
вероятно го е считал за най –важния член от семейството за него. При споменаването на
името на брат му Е. споделил , че ако са били заедно са щели да си купят къща , в която да
са двамата в една стая , а сестра им в другата стая и само двамата щели да ходят някъде, да
направят някоя беля. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че чрез диагностичното
интервю е установило привързаността на Е. към брат му , като след изследване личното му
отношение към Д. е стигнало до извода, че е бил най -привързан към починалия си брат,
него е чувствал най-близък измежду всичките си братя и сестри .
С молба от 18.06.2020г. ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си за
заплащане обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания , търпени от смъртта на
брат му Д. А. , по която молба застрахователят не се е произнесъл .
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 432,ал.1 във връзка с чл. 493 КЗ и с чл. 45
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1 ,т. 1 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
3
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, между
които и неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При смърт на увредено от ПТП лице възниква въпросът кои негови близки са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.
432,ал. 1 от КЗ.
С Постановление № 4/25. V. 1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-
близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24. ХI. 1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право
на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление № 2/30. ХI. 1984 г. С
него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г.
и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание на
Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при
определяне кръга на лицата с право на обезщетение. След като и към настоящия момент
националният закон не урежда изрично лицата, които могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда ясни критерии за тяхната
материалноправна легитимация, както и съобразно задължителните постановки на
посоченото тълкувателно решение , то материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
4
Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХI. 1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, но само при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
значителни по интензитет вреди.
По делото е установено по несъмнен начин настъпване на ПТП по вина на И. А. ,
вследствие на което е причинена смъртта на Д. А. , т.е установено е наличие на виновно и
противоправно деяние, причинна връзка между деянието и настъпилата смърт, от която се
твърди ищецът да търпи вреди .
По делото е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение
към момента на ПТП по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“
относно автомобила, управляван от виновния водач .
Въпреки установените по делото обстоятелства за извършено виновно и
противоправно деяния при управление на застрахованото МПС в причинна връзка с
настъпилата смърт на Д. А., деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, то не се установи
материалноправната легитимация на ищеца в производството на увредено лице по смисъла
на чл. 432,ал. 1 от ГПК с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинената
смърт на неговия брат .
Към настъпване на произшествието Е. е бил на 8 години, а неговият брат Д. на 14
години, като несъмнено е установено, че са живеели заедно със своята майка в село *и са
имали обща стая. Между двамата е съществувала нормална за близката им родствена връзка
близост и привързаност.
От събраните по делото гласни доказателства не е установено обаче между двамата
братя да е съществувала трайна и дълбока емоционална, особено близка връзка, /различна
от нормално съществуващите отношения между братя / и действително претърпени от Е.
значителни морални болки и страдания от смъртта на Д. . В показанията си свидетелите
установяват, че братята били много задружни , помагали си, делели обща стая , но липсват
конкретни факти от живота на двамата братя , от които да се направи извод , че връзката им
е била особено близка и различна от нормалните взаимоотношения на обич и привързаност ,
характерни за традиционните за българското общество семейни отношения.
Обстоятелството, че Е. е приемал брат си Д. за най-близък измежду останалите му братя и
сестри, е нормално предвид еднаквия им пол и това, че по-големият му брат Д., роден *. и
пълнолетен към 2014г. , когато са се преместили в село *, не е живеел с тях.
Установените по делото отношения между Е. и Д. отношения са обичайните такива
между братя и не водят до извод, че ищецът е бил толкова силно привързан към брат си Д. ,
че от смъртта му търпи морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за родствената им връзка. Традиционно в българското
общество тези връзки се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
5
емоционална близост, каквато е установена по делото от събраните гласни доказателства .
Липсват доказателства за наличие на специфични обстоятелства , при които тези
традиционни отношения стават изключителни, при които смъртта на единия от
родствениците, може да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Присъждането на обезщетение в този
случай е само по изключение, когато е установено, че лицата имат не само формално
родство, не само привързаност и близост, но когато специфични житейски ситуации са
преформулирали традиционната връзка.
Липсват доказателства ищецът да е търпял от смъртта на брат си значителни морални
болки и страдания, които се характеризират с продължително проявление във времето и не
са обичайните. Установеното по делото, че след смъртта на Д.се е затворил в себе си, не
искал да излиза и да общува с други деца, честото споменаване на брат му са нормалните
страдания, изпитвани от едно 8 годишно дете от загубата на близък за него човек. Към
настоящия момент психическата травма е преодоляна, детето е емоционално стабилно , без
данни за хиперактивност, враждебност и агресивно поведение, видно от констативната част
на приетата съдебно-психологична експертиза.
Съдът приема , че по делото не е установена при условията на пълно и главно
доказване особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия
му брат , както и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания за него, различни от нормално възприетите в
обществото - Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК.
Според това тълкувателно решение материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
По делото не са установени конкретни обстоятелства от визираните в
тълкувателното решение, които да обосновават извод , че моралните болки и страдания на
ищеца като брат на починалия надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка, поради което и не е установено основанието за
изключение от разрешението залегнало в ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 г. на ВС – че
в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия.
Предвид на гореизложеното предявеният иск е недоказан и като такъв неоснователен
, поради което следва да се отхвърли.
Изводите на въззивния съд не съвпадат с направените такива от първостепенния съд
с обжалваното решение, поради което и решението на ЛРС, с което искът е уважен следва да
се отмени и вместо него с постанови ново в посочения по-горе смисъл.
6
При този изход на спора решението подлежи на отмяна и в частта за разноските.
На основание чл. 78,ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски за
първоинстанционното производство, установени в размер на 1300 лева платено адвокатско
възнаграждение , видно от приложения договор за правна защита и съдействие , сключен на
15.12.2020г. с адвокат М.Г., осъществил процесуалното му представителството по делото.
Искането за присъждане на така установеното възнаграждение с ДДС е неоснователно,
поради липса на доказателства ответникът да е заплатил на процесуалния си представител
адв.възнаграждение в размер по-голям от установения по делото такъв. Възражението на
ищеца за прекомерност на договореното и платено адв. възнаграждение е неоснователно при
минимален размер на дължимото такова 1280 лева съгласно чл. 7,ал. 2,т.4 от Наредбата за
минималните адв.възнаграждения.
С оглед изхода на въззивното производство на жалбоподателя се следва разноски,
установени в размер на 500 лева, платена държавна такса и 1560 лева , платено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, сключен на 13.01.2022г. , ведно с доказателства за регистрация на
пълномощника по ЗДДС.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решението на районен съд Лом от 11.06.2021г. , постановено по
гр.дело № 1423/2020 г. по описа му , допълнено в частта за разноските с определение от
21.10.2021г. , като НЕПРАВИЛНО, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А. , ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител К. А., ЕГН ********** , с адрес село *, община *, обл. *, ул. * № *
срещу ЗД Б.И. АД, ЕИК *, гр. *, бул.* № *иск с правно основание чл. 432,ал. 1 от КЗ за
заплащане сумата 25000 лева застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на Д. А. , причинена в резултат на ПТП от 12.08.2017г. при управление на
л. а.* с ДК № * , ведно със законната лихва от 13.11.2017г. до окончателното изплащане,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.А. , ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител К. А., ЕГН ********** , с адрес село *, община *, обл. *, ул.* № * да заплати
на ЗД Б.И. АД, ЕИК *, гр. *, бул.* № *сумата 1300 лева разноски за първоинстанционното
производство и сумата 2060 лева въззивни разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на страните .
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8