Решение по дело №589/2025 на Административен съд - Хасково

 

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на И. Х. М., [държава], с [ЛНЧ], с адрес по Регистрационна карта на чужденец: [населено място], [жк], с адрес за кореспонденция: [населено място], [жк] [адрес], против Решение №1959/25.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Административният орган бил пропуснал да обсъди приложимостта по отношение на жалбоподателя на хипотезата на чл.8, ал.6 от ЗУБ. Ноторно известно било обстоятелството за влошената обстановка в [държава], настъпила през последните месеци. Светкавичното настъпление на бунтовниците, начело с движението „Х. Т. аш-Ш.“, превземането на редица ключови градове в цяла [държава] и свалянето на президента Б. А. довело до хиляди жертви от страна на цивилното население. Несигурността и размириците продължавали и никой не можел да предвиди как ще се развият събитията в [държава]. Твърди, че поради обстановката в [държава], евентуалното връщане на жалбоподателя там щяло да застраши пряко негови основни права, като правото на живот и свобода, и щял да бъде изложен на риск от тежки посегателства. Неоснователни били доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Цитира част от позиция по връщането в С.а.р., публикувана от Върховен комисар на ООН за бежанците на 16 декември 2024 г. Счита, че следва да се вземе предвид решението на СЕС по дело С-406/22 и с оглед тълкуването на член 37 от Директива 2013/32 да се приеме, че дори някой части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила не можело да бъде осъществено, защото в други части на страната съществували заплахи за цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти.

Обжалваното решението било в противоречие с прогласените в чл.13 от АПК принципи на последователност и предвидимост, а именно, че административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Липсвали ясни и точни мотиви, защо след като през последните години на сирийските граждани се предоставяла международна закрила, при липса на коренно променена ситуация в страната, в настоящия момент от ДАБ масово се издавали отрицателни решения. Твърди също, че в оспореното решение административният орган не бил спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК – да обсъди всички относими факти, декларации и документи, свързани с личното положение на жалбоподателя, или с държавата му на произход, или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава. Като не обсъдил всички изложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното местоживеене на жалбоподателя с обстановката в [държава], административният орган произнесъл решението си при липса на мотиви, и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира отмяна на оспореното решение със законните последици от това..

Допълнителни доводи в насока незаконосъобразност на оспорения акт се излагат в съдебно заседание чрез процесуален представител, които навежда доводи за неизследване от страна на ответника на обстоятелствата относно държавата по произход на жалбоподателя, изложени в различни източници на информация за общото положение в [държава].

Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в писмени отговор чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваното решение за правилно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№271000-10277/28.10.2024г. по описа на РУ – Х. И. М. Х. от [държава] е поискал закрила в Република България. С молба вх.№ 4540/29.10.2024г., регистрирана в ДАБ с рег.№УП-35309/29.10.2024г., желанието за закрила е потвърдено.

Видно от Решение № 4458/28.10.2024г. с рег.№УП-35309/29.09.2024г., чужденецът е бил настанен в РПЦ – Харманли. Търсещият закрила е бил запознат с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 28.10.2024г. му е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП-35309/29.10.2024г., като е посочил имена И. (собствено) М. (бащино) Х. (фамилно), гражданство – [държава], етническа принадлежност – к., роден на [дата]. в [държава], [населено място], област Х., с постоянен адрес в [населено място], област Х., с н.о образование, професия – о., религия – м. с., [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, братята, сестрите, съпругата и децата на търсещия закрила, всички с местонахождение в [държава].

Самоличността на подателя на молбата за закрила е била установена чрез декларация с рег.№УП-35309/29.10.2024г. по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която същият е индивидуализиран, както следва: И. Х. М., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], област Х..

С писмо с рег. № УП-35309/04.11.2024г., началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо рег.№М-810/16.01.2025г., ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в България на И. Х. М., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 05.02.2025г. е било проведено интервю с И. Х. М., като част от административната процедура по предоставяне на международна закрила, видно от Протокол от проведено интервю рег.№УП-35309/05.02.2025г., с което му е било предоставено правото да изложи своята бежанска история. В хода на интервюто той заявил, че напуснал [държава] 07 или 08 месец през 2024г., когато преминал нелегално в [държава] и там останал 7 дни. В България влязъл на 10.08.2024г., като след преминаването на границата и еднодневен преход през гора, трафикант с кола го закарал до полицейския участък в [населено място]. Не останал в [държава], защото искал да живее мирно в България, с децата си. Напуснал [държава] заради липсата на сигурност там, ако бил останал щели да го вземат в казармата, а той не искал да убива или да бъде убит. Иначе, призовка за казарма не бил получавал. Можело да го вземат в Редовната, Свободната или в армията на к.. Не заживял в друг район на страната си, защото никъде нямало сигурност. През 2020г. им била бомбардирана къщата, като тогава окото на брат му се „спукало“, а през 2022г. отрязали ръката на баща му. След този случай майка му получила инсулт и се парализирала от едната страна, не можел да я гледа така. В региона му имало инцидентни, свързани със сигурността, дори „вчера“ (т.е на 04.02.2025г.) отвлекли студенти в Х. щом разбрали, че са к.. Не желаел да се връща в [държава], искал да живее в сигурна страна. Посочил, че не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, принципно обаче имало дискриминация към к., не му било казвано насилие и не бил заплашван или преследван. Нямал проблеми с официалната власт в страната. Не участвал в политически партии или други организации, вкл. религиозни.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до председателя на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. №УП-35390/17.02.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на търсещия закрила.

С оспореното Решение №1959/25.02.2025г., председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Х. М., на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ.

На 07.03.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 12.03.2025г. Същата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът не констатира в хода на административното производство да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установява се от доказателствата по делото, че в производството по предоставяне на закрила по общия ред по ЗУБ, пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ с жалбоподателя е било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания, също в присъствието на преводача и на разбираемия за лицето език.

Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като в случая от страна на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от ДАНС не се възразява по предоставяне на статут на лицето при наличие на предпоставките за това по ЗУБ.

От данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява председателят на ДАБ да пропуска да изследва съществен твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от него факти и обстоятелства от личната му бежанска история. Детайлно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ в [държава] и не са налице предпоставки по чл.9, ал.1 от ЗУБ, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут. Ето защо не се споделят твърденията за неспазване на чл.75, ал.2 АПК, изразени в жалбата.

Относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил конкретни причини за напускане на страната си по произход, релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 от ЗУБ. Установява се, че е напуснал по собствена воля [държава] и не по причини, обосноваващи прилагане на чл.8 от ЗУБ в конкретния случай. Изтъкнатите в хода на административната процедура поводи за напускане на [държава] не представляват такива, от които следва да се направи извод, че лицето е било обект на преследване в тази държава. Изложените от кандидата мотиви в коментираната насока не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Жалбоподателят не е заявил пред ДАБ спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – [държава]. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в [държава].

Съдържащите се в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ данни и не дават основание да се приеме, че както към дата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и данните от общодостъпни източници на информация за актуалното положение в тази държава. Според тях, в началото на март 2025г. е възникнала ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци в крайбрежната провинция Латакия, както и в Тартус и Хама, в Западна [държава]. Според данните в някой медии (вж. DW, БТА, 24 часа, Dir.bg, ON AIR Bulgaria, Vesti.bg и др.) в [държава] са загинали стотици лица, вкл. само от един етнос, в сражения между с. сили за сигурност и привърженици на бившия президент А.. Посочва се, че официалната с. власт е положила усилия за овладяване на положението и за наказване на виновните.

Следва да се има предвид, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Не са налице обстоятелства, които да водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Относно заявеното от жалбоподателя относно евентуалното му привличане към някоя армия следва да се има предвид, че това обстоятелство не може да се счита за преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, тъй като данни за мобилизация не се съдържат в източниците на информация за [държава], а и да има такава то явно тя не представлява ситуация, породена от решение на държавни органи с постоянен характер. По делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около напускането от жалбоподателя на [държава] в тази страна да са били осъществявани акции по частична или масова мобилизация на лица, от страна на армия или от други субекти там. Опасенията на оспорващия в обсъжданата насока не са достатъчни за да се направи извод, че трябва му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде част някоя армия или друга военна организация в [държава] не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване.

По изложените съображения, и към днешна дата правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Правилна е и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ.

В случая не се твърди от оспорващият, а и не се установява, в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.

По отношение на жалбоподателя не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице ситуация, пораждаща сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. №МД-02-60/29.01.2025г. (издадена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ), информация относно С.а.р.. Предвид изложеното в нея е посочил, че независимо от наличието на инциденти ситуацията със сигурността в страната, сравнена с изминали години, се е подобрила значително и към настоящият момент не може да се говори за наличие на безогледно насилие. Въпреки сложната ситуация, страната се връщала обратно към нормалния живот след падането на „режима“ на Б. А., а хиляди с. се завръщали доброволно в своята родина. При евентуалното завръщане на кандидата за международна закрила в родината му нямало да се стигне до неблагоприятни последици за него. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото не било.

Съдът намира формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като са съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава], както и с личното положение на жалбоподателя, относими към периода на издаване на обжалваното решение.

Видно от информацията в приложените по административната преписка Справка с вх.№МД-02-60/29.01.2025г. и представените в хода на съдебния процес Справка с вх.№ МД-02-159/14.03.2025г., Справка с вх.№ МД-02-160/14.03.2025г. и Справка с вх.№ МД-02-77/03.02.2025г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области, докато в други ситуацията в последните месеци е била сравнително спокойна на фона общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка с вх.№МД-02-159/14.03.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са се съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Дамаск национална конференция за диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Посочено и че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 7 март 2025г. било отразено, че по данни на Комисариата към 6 март 2025г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. насам, а по данни от 26 февруари 2025г. 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Клъстера за координация и управление на лагери показвал, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамерявали да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти след 08.12.2024г. не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по скоро положителни и към днешна дата продължава да се работи активно за възстановяване на реда страната. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с., намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г. и за епизодични военни операции от страна на [държава] и [държава], не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по скоро обнадеждаващо що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 08.12.2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно на първо място не е повсеместен и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Принципно съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната по-горе разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо жалбоподателя.

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни положението там да е с характер, обосноваващ извод са съществуване на реален висок риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не заявява конкретни обстоятелства, които да са представляват непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Споделените по време на интервюто пред ДАБ случаи относно бащата и един от братята на оспорващия, не са индикация, обосноваваща извода, че положението със сигурността в [държава] е на ниво, обосноваващо прилагане на чл.9 ЗУБ в случая. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на оспорващия го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

Предвид изложеното по отношение сигурността в страната на жалбоподателя, съдът не счита, че по отношение на [държава] е приложимо посоченото в жалбата Решение на СЕС по дело С-406/22.

Обжалваният административен акт не противоречи на принципите по чл.13 от АПК, тъй като в него са налични конкретни мотиви, обосновани с актуалната обстановка в [държава], която е коренно променена в сравнение със съществуващата до есента на 2024 г. и то в положителна насока.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в оспореното решение на административния орган. Изводите на последния, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на атакувания акт е правилна.

Предвид всичко гореизложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът намира процесния акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Х. М., [държава], с [ЛНЧ], против Решение №1959/25.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.