Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска
въззивно гр. дело № 11709 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.М.П., срещу решение
№71527/29.03.2020 г. по гр.д. № 79927/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав, в
частта му относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в
частта, в която са отхвърлени исковете й за месечна издръжка на децата Г.Д.П. и
Н.Д.П. за разликата им над 250 лева, до 300 лева и в частта относно ползването
на семейното жилище, предоставено й за срок от една година. Твърди, че
решението в обжалваните части е неправилно, като подробно е изложила
съображенията си за това. Въззивницата моли да се отмени решението в
обжалваните части и да се постанови друго, с което да се обяви изключителната
вина на мъжа за брачното разстройство, да се уважат изцяло предявените от нея
искове за месечни издръжки на децата Г.и Н.и да й се предостави за ползване
семейното жилище за срок до навършване на пълнолетие на децата.
Въззиваемата страна Д.Г.П., с отговора на въззивната жалба, оспорва
изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение в обжалваните части да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата
моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира присъждане
на разноски. Представя списък на разноските.
В съдебно заседание по делото
въззиваемата страна моли съдът да остави в сила решението в обжалваните му
части. Представя списък на разноските.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
С решение №71527/29.03.2020 г. по гр.д. № 79927/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37
състав, е прекратен с развод гражданският брак между В.М.П. и Д.Г.П., обявено
е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи, предоставено е упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца Г.Д.П. и Н.Д.П., на тяхната майка В.М.П., определено е
местоживеенето на децата при майката, определен е режим на лични отношения на
бащата Д.Г.П. с децата, бащата е осъден да
заплаща на децата Г.Д.П. и Н.Д.П. месечна
издръжка в размер на по 250 лева, считано от 13.11.2018 г.,
до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава, като исковете за месечни издръжки до пълния предявен
размер от по 300 лева са отхвърлени, като неоснователни. Предоставено е
ползването на семейното жилище – апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж. к. *******,
на жената, за срок от една година, считано от влизане в сила на решението. Съдът
е постановил след прекратяване на брака жената да носи фамилно име П., допуснал
е предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка. Първоинстанционният
съд, също така, е осъдил Д.Г.П. да заплати на СРС допълнителна държавна такса
от 745 лева, а В.М.П. – допълнителна държавна такса от 25 лева.
Първоинстанционното решение в частите относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака и ползването на семейното жилище е правилно.
Настоящият съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи относно вината и ползването на семейното жилище
въз основа на доказателствата и становищата на страните, поради което не намира
за необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е изложил мотиви,
в които е анализирал събраните доказателства и е посочил защо е приел, че
вината за брачното разстройство е обща и че семейното жилище следва да бъде
предоставено за ползване на жената за срок от една година. Въззивният съд
споделя тези мотиви на първоинстанционния съд и препраща към тях (чл. 272 от ГПК).
Като допълнение към мотивите на районния съд следва да се посочи, че когато семейното жилище е на единия от съпрузите, ползването може да се предостави на другия
само докато упражнява родителските права върху роденото от брака дете (чл. 56,
ал. 2 СК); ако жилището е обремено от вещно право на ползване, то се счита на
този, който притежава правото на ползване - случаят е приравнен към хипотезата,
когато семейното жилище е на близки на единия от
съпрузите, ползването може да бъде предоставено на
упражняващия родителските права съпруг само за една година (чл. 56, ал. 3 СК) -
решение по гр. дело № 1774/2009 г. , четвърто г. о., ВКС.
Страните са започнали да спорят и да се карат още от началото на тяхната
връзка, въззиваемия Д.Г.П. е напуснал съпругата и децата си в началото на месец
ноември 2018 г. и оттогава не се е връщал при тях (така показанията на разпитаните
от първоинстанционния съд свидетели Н.и П.. Установи се, че оттогава съпрузите
не поддържат никакви отношения помежду си. При това положение следва извод, че
всеки от бившите съпрузи със своето поведение е допринесъл за разпадането на
брака – страните са нарушили изискванията за взаимно уважение и разбирателство
между съпрузите (чл. 14 СК), а мъжът – и това за съвместно живеене на съпрузите
(чл. 15 СК). Необходимо е да се отбележи също, че е без значение дали съпругът е
предизвикал фактическата раздяла на страните– докато
бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от
него задължения (т. 7 от ППВС № 10/03.11.1971 г. по гр.д. № 5/1971 г.).
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваните му части относно вината
за брачното разстройство и ползването на семейното жилище, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав счита, че присъдените от първоинстанционния съд
месечни издръжки са достатъчни да покрият нуждите на децата Г.и Н.от средства
за съществуване, образование и социално-културно развитие. При определяне
размера на дължимата месечна издръжка съдът се е съобразил с нуждите на децата
и възможностите на задължения родител. Безспорно е, че бащата е получавал брутно
месечно трудово възнаграждение от около 1550 лева, в трудоспособна възраст е,
няма данни да страда от заболявания и няма алиментни задължения към други деца.
В настоящата инстанция е представена заповед от 03.07.2020 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение на бащата, считано от 06.07.2020 г., което обстоятелство
съдът, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, също следва да вземе предвид. Издръжката
се дължи и от двамата родители. Съгласно задължителното за съдилищата
Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум- т. 5 от същото,
освен доходите на майката, установени с писмени доказателства, съдът следва да
отчете квалификацията и професията на майката (стоматолог), които определят
възможностите й за финансово участие в издръжката на децата й.
Въззивният съд, като съобрази изложеното, приема, че за общата месечна
издръжка на децата Г.Д.П. и Н.Д.П. са необходими около 500 лева, от които
бащата да заплаща по 250 лв., а разликите от около 250 лева да се допълват от
майката, заедно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
децата.
При това положение определеният от първоинстанционния съд размер на месечната издръжка е съответен на
материалните възможности на бащата.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК въззивният съд оставя без уважение исканията на
страните за присъждане на направените разноски по делото – след като вината за
брачното разстройство е обща, разноските по производството, вкл. въззивното,
остават в тежест на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №71527/29.03.2020 г. по гр.д. № 79927/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37
състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Г.Д.П. и Н.Д.П. за присъждане на разноски по делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.