№ 633
гр. Варна, 03.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500505 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. №505/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано
по частна жалба на „АГРО-ЕГЕР“ЕООД, подадена чрез адв. Д., против
определение № 735/25.08.2022 г., постановено по в.гр.д. № 20223200500556
по описа на Добричкия окръжен съд за 2022 година, с което е оставена без
разглеждане жалбата му с вх.№17172/28.04.2022г., подадена в качеството му
на длъжник по изп.д. №20217370401657 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и
район на действие ОС-Добрич срещу протокол №1/13.04.2022г. за разноски.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно
- незаконосъобразно, предвид: невъзможността за реализиране на
отговорността за разноските със самостоятелен иск; изричната разпоредба на
чл. 435, ал.2, т.7 ГПК предвиждаща обжалваемост на постановлението за
разноските; невъзможността за връщане на събраната за разноски сума от
ЧСИ.
Взискателят - Община Тервел е подал писмен отговор, с който е
оспорил жалбата и по съображения за неоснователността й е молил за
оставянето й без уважение.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него,
редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е основателна по
следните съображения:
Жалбоподателят е длъжник по изпълнително дело №20217370401657 по
описа на ЧСИ Л.Т., рег. №737 и район на действие ОС-Добрич, образувано по
възлагане на основание чл.165 от ДОПК във вр. с чл.2, ал.3 от ЗЧСИ от
Община Тервел за събирането на лихвоносно парично вземане, установено с
1
Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №2319-
1/23.03.2021г. в общ размер от 903.70лева. Изпълнението е насочено срещу
недвижим имот на длъжника -нива от 10дка в землището на гр.Тервел, който
е възбранен на 07.02.2022г., описан на 01.03.2022г. и предмет на предстояща
публична продан в периода 28.03.2022г. -28.04.2008г. На 23.03.2022г.
длъжникът е депозирал доказателства за погасяване на вземанията на
общината и поискал определяне дължимите по изпълнението разноски,
декларирайки намерение за плащане и искане за приключване на
изпълнението в най-кратки срокове. С постановление от 13.04.2022г. ЧСИ е
определил по пера основанието и размера на разноските - общо 914.15лева с
ДДС. Предвид липсата на данни за по-рано връчване на постановлението за
разноските, то за такова следва да се счита 15.04.2022г. – датата на която
пълномощникът на длъжника е поискал да бъде снабден с протокола. На
28.04.2022г. длъжникът е представил доказателства за заплащането на
разноските от 914.15лева - преведена по сметка на ЧСИ. В същия ден
28.04.2022г., съдебният изпълнител е приключил производството по
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК и също тогава е
подадена жалбата на длъжника срещу постановлението за разноските пред
окръжния съд. За приключването на изпълнителното дело, взискателят е бил
уведомен в същия ден по телефона, като то не е обжалвано в срока и е влязло
в сила.
Производството пред окръжния съд е било образувано по жалбата на
„АГРО-ЕГЕР“ ЕООД срещу протокол №1/13.04.2022г., представляващо
постановление за разноските, като длъжникът е изразил несъгласие с
възложените в тежест на дружеството разноски, а именно: сумата от 60лева с
ДДС за присъединяване на взискател счита недължима, тъй като се касае за
присъединяване по право на Държавата за публични вземани; сумата от
120лева без ДДС такси по т.4 и т.5 от ТТРЗЧСИ счита несъответна на броя на
съобщенията и връчванията; сумата от 351.79лева без ДДС такса по чл.26 от
ТТРЗЧСИ счита за недължима, тъй като длъжника изпълнил задължението си
без да знае за образуваното изпълнително дело, евентуално неправилно
изчислена; сборът от начислените такси надхвърлял допустимите размери по
чл.73а, ал.1, т.5 от ГПК.
С разпоредбата на чл. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, законодателят изрично
е предвидил, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Жалбата на длъжника пред окръжния съд в този смисъл е била подадена в
срок и е била допустима, поради което е подлежала на разглеждане по
същество. Приключването на изпълнителното производство не е пречка за
разглеждане на жалбата против разноските. Това е така, защото в противен
случай длъжникът не би могъл да реализира защитата си по реда на чл. 435
ал.2, т.7 ГПК вкл. и в случаите, когато не е платил сумата и не е бил съгласен
с определените от съдебния изпълнител разноски. Да се отрече правото на
жалба на длъжника срещу постановлението за разноски при приключено
изпълнително производство би довело до ситуация, в която при
2
принудително събрани такси (напр. при запор върху вземане) и приключване
на изпълнението, длъжникът да не може да осъществи защитата си срещу
незаконосъобразно начислени такси и разноски, какъвто не е смисъла на
закона.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да
бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за разглеждане на
частната жалба по същество.
Водим от горното, Варненският апелативен съд.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 735/25.08.2022 г., постановено по в.гр.д. №
20223200500556 по описа на Добричкия окръжен съд за 2022 година и
ВРЪЩА делото на окръжния съд за произнасяне по същество по жалбата на
„АГРО-ЕГЕР“ЕООД подадена в качеството му на длъжник по изп.д.
№20217370401657 по описа на ЧСИ Л.Т., рег.№737 и район на действие ОС-
Добрич срещу протокол №1/13.04.2022г. за разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3