№ 91
гр. П. , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария В. Милушева
като разгледа докладваното от Мария В. Милушева Гражданско дело №
20201720105072 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от
“Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:
гр. П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу М. П. Е. и К. П. Е., и двамата с постоянен адрес:
гр. П., ул. „***, с които се иска да бъде признато в отношенията между страните, че
ответниците, в качеството си на наследници, дължат на ищцовото дружество сумата от
1406,84 лева за доставена, отведена, пречистена, но незаплатена вода в жилище, находящо
се на адрес: гр. П., ул. „***, от които: главница в размер на 1182,18 лева за периода от
28.02.2009г. до 20.08.2018г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 224,66
лева, начислена за периода от 14.05.2009г. до 20.08.2019г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми
по ч. гр. д. № 2069/2020г. по описа на Районен съд – П., е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответниците, в качеството им на
наследници на лицето С.Ф.М., съществува облигационно правоотношение във връзка с
доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот, находящ се
в гр. П., ул. „***, е водоснабден. Посочва, че ответниците се явяват задължени лица за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива,
доколкото последните са наследници на починалия потребител – С.Ф.М.. Поддържа се, че
през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил до имота
1
водоснабдителни и канализационни услуги, чиято стойност възлиза на сумата от 1182,18 лв.
Изяснява се, че от своя страна ответниците, в качеството си на наследници, не са изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа
– в 30-дневен срок след фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна
лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции.
В предоставения от чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците, чрез пълномощника
им адв. С.Д. - ПАК, са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват по
основание и размер предявените искови претенции. Оспорват твърдението, че ответниците
притежават качеството „потребител” на предоставяните от ищеца услуги, респ. наличието
на облигационно отношение между страните. Релевират възражение за недължимост на
процесните вземания поради погасяването им по давност.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1138 от
22.05.2020г. по ч. гр. д. № 02069 по описа за 2020г. на ПРС. Същата е връчена на
длъжниците (ответници по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същите са
оспорили вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за
допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от
Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и
един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
2
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти,
което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба
регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено
вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и
наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги по смисъла на чл.
2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор –
„Водоснабдяване и канализация” ООД - П..
С оглед горното, съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по
делото с проекта на доклад по делото, обявен за окончателен в съдебно заседание от
04.02.2021г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са
наследници на С.Ф.М.. От приетото по делото заверено копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *** от ***г., обаче, се установява, че процесния
недвижим имот е собственост на трето лице, а не на наследодателката на ответниците.
Представените копия на Декларации по чл. 14, чл. 27 и §2 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗМДТ също са подадени и се отнасят за трети за спора лица. Поради това
съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответниците са съсобственици или носители на
вещно право на ползване на процесния имот за процесния период от време.
Обстоятелството, че ищецът не е доказал пасивната материалноправна легитимация на
ответниците води до липса на необходимост от изследване на въпроса, досежно
основателността на исковете по размер.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за
претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
3
С оглед изхода на делото, право на разноски имат само ответниците. Същите са били
представлявани в настоящото производство безплатно от адв. С.Д. на основание чл. 38 ал. 1
т. 2 от Закона за адвокатурата. С оглед изхода от делото, съдът намира, че следва да осъди
ищеца да заплати на адв. Д. възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответниците. Съдът намира, че в процесния случай е предявен иск на обща стойност 1406,84
лв. Поради това и с оглед на фактическата и правна сложност по делото съдът намира, че
следва да присъди на адв. Д. възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Водоснабдяване и
канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“,
ул.“Средец“ 11, срещу М. П. Е. и К. П. Е., и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. „***, с
които се иска да бъде признато в отношенията между страните, че ответниците, в качеството
си на наследници, дължат на ищцовото дружество сумата от 1406,84 лева за доставена,
отведена, пречистена, но незаплатена вода в жилище, находящо се на адрес: гр. П., ул. „***,
от които: главница в размер на 1182,18 лева за периода от 28.02.2009г. до 20.08.2018г. и
лихва за забава на месечните плащания в размер на 224,66 лева, начислена за периода от
14.05.2009г. до 20.08.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч. гр. д. № 2069/2020г. по описа на
Районен съд – П., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и
адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11 ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Д., с адрес
на упражняване на дейността: гр. П., ул. „*** сумата от 400,00 лева, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 02069/2020г. по описа на ПРС, да бъде
върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4