Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.04.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1723 по описа на
СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 вр. чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ и чл. 497 КЗ.
Ищецът твърди, че на 23.01.2019 г. в 22.40 ч.
автомобил Ауди с рег. № ******, управляван от С. П.Г., се движел по
Околовръстен път от бул. „Черни връх“ към „Бистришко шосе“ и на пътната връзка
с бул. „Симеоновско шосе“ поради частично навлизане в съседната дясна пътна
лента от лява пътна лента не пропуснал и реализирал леко ПТП с попътно движещия
се лек автомобил Ауди с рег. № МТК – 288Р, управляван от Б.К.И., който
автомобил се отклонил и ударил в мантинела и метални огради отдясно. За
събитието бил съставен протокол за ПТП от 23.01.2019 г. Твърди, че собственик
на лекия автомобил Ауди с рег. № МТК – 288Р към датата на произшествието е
дружеството „Я.7.“ ЕООД. След като се снабдил с всички документи на 25.01.2019
г. подал до ответника застрахователна претенция, въз основа на която била
образувана щета. Посочва, че към датата на подаване на исковата молба
тримесечният срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл, като
ответникът нито е определил и изплатил застрахователно обезщетение, нито е
отказал мотивирано, поради което е изпаднал в забава, считано от 25.04.2019 г.
Твърди, че виновният водач има сключена задължителна застраховка по Гражданска
отговорност с ответника. Посочва, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД да заплати на „Я.7.“
ЕООД сумата от 157 496,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца вреди, възникнали вследствие на ПТП, настъпило на 23.01.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и
сумата 5 468,64 лева – обезщетение за лихва за забава за периода от 26.04.2019
г. до 28.08.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът не оспорва, че пред
него е заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва,
че ищецът се явява материалноправно легитимирано лице, като твърди, че дружеството
не е собственик на процесната вещ. Твърди, че автомобилът не е бил собственост
на „Т.Н.АП.“ ГМБХ и оспорва, че сумата по сделката за закупуване на автомобила
е платена. Оспорва, че на 23.01.2019 г. е настъпило ПТП-то обект на исковата
защита. Оспорва изложените твърдения в исковата молба относно механизма,
настъпване на сблъсъка и противоправното поведение на водача. Твърди, че
поведението на ищеца е станало причина за реализиране на събитието. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
изразяващо се в движение със скорост несъобразена с пътните условия и
ограниченията и сигнализацията въведени за конкретния участък. Оспорва
дължимостта на законна лихва, тъй като в тази хипотеза автомобилът би следвало
да бъде свален от регистрация. Оспорва предявените искове и по размер. Предвид
изложеното иска да се отхвърлят исковете.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва
възраженията на ответника наведени в отговора на исковата молба.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът заявява, че поддържа изцяло възражението си по отношение на
основателността на предявените искове.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение от 07.08.2020
г. на Министерство на вътрешните работи, СДВР, отдел „Пътна полиция“, в
регионалната база на АИС-КАТ лек автомобил „АУДИ СК 7“, с посочена рама,
двигател № без номер е регистриран в „АП Лизинг“ ЕООД на основание представени
документи. Представено е заявление от „АП Лизинг“ ЕООД по отношение на
посочения автомобил от 09.11.2018 г. за първоначална регистрация, транзитна,
внос от Германия. Съгласно представена фактура от 06.11.2018 г., „АП Лизинг“
ЕООД е закупило автомобила от продавача Р.Г.. Представена е декларация от
12.11.2018 г. от „АП Лизинг“ ЕООД, в която е декларирано, че лек автомобил АУДИ
СК 7 ще бъде изнесен на територията на Федерална република Германия.
Във връзка с издадено съдебно
удостоверение по делото е постъпила молба от „АП Лизинг“ ЕООД, с която
дружеството заявява, че е процесният автомобил е закупен от „АП Лизниг“ ЕООД и
регистриран с транзитна регистрация и впоследствие е продаден в Германия. Приложен
е договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 05.12.2018 г. между „АП
Лизинг“ ЕООД и Т.Н.А.П.ГмбХ за процесния лек автомобил.
Приета е като доказателство фактура от 05.12.2018
г., съгласно която „АП Лизинг“ ЕООД продава на Т.Н.АП. ГмбХ процесния лек
автомобил АУДИ СКЮ 7. Видно е от протокол за изходящ превод, че сумата по
фактурата от 73 000 евро е платена по сметка на „АП Лизинг“ ЕООД. Това
следва и от предоставената информация от „Юробанк България“ АД.
Представено е свидетелство за регистрация Част І №
МТК-К-0-347/18-00080, издадено от Федерална република Германия за автомобил с
регистрационен номер МТК 288 Р, със собственик – Т.Н.АП. ГмбХ, валиден до
11.01.2019 г., с дата на първа регистрация 07.04.2017 г.
Прието е като доказателство свидетелство за
регистрация Част ІІ за горепосочения автомобил, в който в графа С.3.1, С.6.1 е
записано дружеството Т.Н.АП. ГмбХ.
Установява се, че на 05.12.2018 г. е издадена фактура
№ 1709 от Т.Н.АП. ГмбХ с получател „Я.7.“ ЕООД за гореописания автомобил за
цена 74 500 евро с дата на доставка 05.12.2018 г.
Представено е потвърждение за
извършен кредитен превод от 06.12.2018 г., в който е отразено извършено от
ищеца в полза на Т.Н.АП. ГмбХ плащане на сумата 74 500 евро с основание –
фактура № 1709/05.12.2018 г.
Прието е удостоверение от Landesbank Hessen – Thueringer Girozentrale, съгласно което Т.Н.АП. ГмбХ е титуляр на банковата
сметка, описана в горепосоченото преводно нареждане, по която е постъпила
сумата 74 500 евро.
Установява се от извлечение от
сметка на „Я.7.“ ЕООД, че на 06.12.2018 г. дружеството е извършило чуждестранен
превод в полза на Т.Н.АП. ГмбХ на сумата 74 500 евро.
Представено е удостоверение за актуално състояние на
Т.Н.АП. ГмбХ, от което е видно, че дружеството е регистрирано на 01.04.2009 г.
и е съществувало към 05.12.2018 г.
От предоставената от Федерална република Германия
информация, във връзка с отправена заявка относно установяване съдържанието на
германското право на основание Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави се установява, че прехвърлянето на собствеността не става
автоматично, а се нуждае от последваща облигационна сделка за право на
разпореждане. Съгласно § 929, т. 1 ГК за прехвърляне на собствеността върху
движима вещ е необходимо собственикът на вещта да я предаде на приобретателя й
и двамата да изразят съгласие собствеността да премине в други ръце. Съгласието
не следва да бъде в изрична форма, а може да бъде направено конклудентно, т.е.
посредством мълчаливо съгласие. Тези постановки важат и при продажбата на МПС.
Обърнато е внимание, че продавачът на движима вещ може да задържи временно
правото си на собственост до плащането на покупната цена. Във всички случаи
обаче, най-късно когато покупната цена е платена и талонът за регистрация на
МПС Част ІІ е предаден на купувача, собствеността върху МПС се прехвърля на
купувача. Особености от търговско-правно естество не съществуват. Следователно
няма значение дали договорът е сключен между търговски дружества или между
двама потребители. Според чл. 43, ал. 1 ЗПГП следва да се прилага правото на
държавата, в която вещта се намира физически. Определящ момент за установяване
на местонахождението е моментът, в който настъпва правната последица. При
придобиване на права се взема предвид изпълнението на последния съставен
елемент на действието.
Видно е, че на 25.01.2019 г. ищецът
„Я.7.“ ЕООД е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, като
при ответника е образувана преписка по щета № 471018191900497.
Не се спори, а същото се установява
и от представената справка, че към 23.01.2019 г. МПС с ДКН ****** има активна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
Представено е пълномощно, с което Г.Я.Д.,
в качеството си на управите на „Я.7.“ ЕООД упълномощава Б.К.И. да управлява в
страната и чужбина лек автомобил марка: Ауди СКУ 7, от фирма Т.Н.АП. ГмбХ.
Видно е, че с наказателно
постановление № 19-4332-001694 от 21.02.2019 г. на С. П.Г. е наложена глоба
затова, че на 23.01.2019 г. около 22:40 часа в гр. София на ул. „Околовръстен
път“ като водач на лек автомобил Ауди А5 с рег. № ****** от бул. „Черни връх“
към Бистришко шосе и на пътната връзка със Симеоновско шосе поради частично
навлизане в съседната пътна лента от лява в дясна реализира ПТП с попътно
движещия се от дясно лек автомобил Ауди с рег. № ******който вследствие на ПТП
се отклонява и се удря в метална мантинела, метална ограда и един метален
стълб. Прието е, че с това поведение С. Г. виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в законна сила на 10.05.2019 г.
С писмо изх. № 3619/23.04.2019 г. ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
е уведомило ищеца, че закрива преписката по претенция № 471018191900497, тъй
като не са изяснени причините и обстоятелствата около настъпилото събитие.
От приетата по делото съдебно
автотехническа експертиза се установява, че за процесното събитие е съставен
протокол за ПТП № 1725484 от 23.01.2019 г. Обстоятелствата и причините, при
които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП, са следните: На
23.01.2019 г., около 22:40 часа, лек автомобил „Ауди А5“, с рег. № ****** се е
движил по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Св.
Климент Охридски“ и непосредствено преди разклона за бул. „Симеоновско шосе“,
водачът частично навлиза в дясната пътна лента за движение, където реализира
леко ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с рег.
№ ******Р. Вследствие на удара лек автомобил „Ауди СКЮ 7“ се отклонява вдясно и
се удря в мантинела и метална ограда разделящи ул. „Околовръстен път“ и
локалното пътно платно за връзка с бул. „Симеоновско шосе“. Експертът сочи, че
от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
изводът, че щетите по лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с рег. № ******Р се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 23.01.2019 г. произшествие
в гр. София. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди СКЮ
7“, с рег. № ******Р, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 156 921,34
лева. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с
рег. № ******Р надвишава неговата действителна стойност и е налице икономически
тотал. Стойността на запазените части на лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с рег. № ******Р,
изчислена като процент от действителната стойност на автомобила е 20%, което
представлява 28605 лева. Действителната /средната пазарна/ стойност на
процесния лек автомобил, определена към датата на застрахователното събитие по
различните методи е, както следва: 1. Метод на пазарните аналози – 143026 лева;
2. Методи на овехтяване – 143281 лева и 3. Осреднена стойност от двата метода –
143154 лева. Стойността на запазените части и на лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с
рег. № ******Р, изчислена по цени на официалния вносител, с включен ДДС и чрез
използване на програмен продукт Аудатекс към датата на ПТП е 270109,62 лева. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че сумата 270109,62 лева е стойността на
всички запазени детайли като нови по цени на официалния представител.
От изслушаната допълнителна
автотехническа експертиза се установява, че действителната /средната пазарна/
стойност на процесния лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с рег. № ******Р, определена
в първоначалното заключение, към датата на настъпване на застрахователното
събитие не следва да се изменя и е 143154 лева.
От приетата втора допълнителна
автотехническа експертиза се установява, че процесният автомобил е снабден с
множество системи за безопасност, като най-вероятната причина, поради която не
са отворени въздушните възглавници е техническа неизправност на системите за
безопасност или електрическата система на управляващите модули. Като място,
разположение и характер на деформациите, всички увреждания по процесния лек
автомобил „Ауди“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието. От направените изчисления може да се направи извод, че
скоростта на движение на процесния лек автомобил преди настъпване на
произшествието е била около 88 км/ч.
По искане на ответника е допусната
тройна съдебно автотехническа експертиза по третия въпрос от второто
допълнително заключение относно това каква е била скоростта на движещия се
процесен автомобил и могъл ли е водачът да избегне удара, ако бе задействал
аварийно спирачната система и не бе отклонил автомобила встрани. От приетото
заключение на тройната съдебно автотехническа експертиза се установява, че преди
настъпване на произшествието, лек автомобил Ауди СКЮ 7 се е движел със скорост
около 94,3 км/ч. От сравнението на опасната зона на лекия автомобил и
разстоянието, което е изминало превозното средство от момента на удара с лек
автомобил Ауди А5 до удара с мантинелата може да се направи извод, че при
отклонение надясно и задействане на спирачната уредба, удар в мантинелата пак
би настъпил, но с по-ниска скорост. От техническа гледна точка, ако водачът на
лек автомобил беше задействал аварийно спирачната уредба непосредствено след
удара с лек автомобил Ауди А5 без да завива надясно, то същият нямаше да се
удари в мантинелата.
При
разпита свидетелят Б.К.И. заявява, че си спомня за пътен инцидент в края на
януари 2019 г. Тръгнал вечерта от ресторант „Проя“ в посока Околовръстен път
към Симеоновско шосе, като шофирал със 60, 70 км/час. Както си карал, Ауди А5
го засякъл и го ударил в дясната врата. За да избегне инцидента, свил на дясно,
обаче не успял да спре колата и тя се ударила в мантинелата. Колата се обърнала
надясно и излязъл отдолу през вратата. На място пристигнали от МВР. Съставили
акт и направили оглед на автомобилите. Пътната обстановка била влажна, а
участъкът осветен. Сочи, че се движил в крайна дясна лента. Ударът бил среден
по сила. Сериозни били пораженията и по автомобила и по мантинелата. Бил в
движение, когато го ударили. Имало ограждания. Аербеците не се отворили. Бил с
колан. От удара изпуснал пътя и се качил в мантинелата.
При разпита свидетелят С.П.Г.
заявява, че януари 2019 г. участвал в ПТП на Околовръстен път. Малко преди
Симеоновско шосе навлязъл в съседната лента и ударил автомобил, може би защото
се бил разсеял. Ударил автомобила странично. Било късно вечерта, при което
автомобилът навлязъл в ограждението, което било между локалното и околовръстния
път и се ударил в ограждението. Не бил силен удара. На място дошли полицаи.
Съставили му акт, който заплатил в последствие. Описали какво се е случило и
след това си тръгнали. Ударът в ограждението бил сериозен. Може би с другия
автомобил се движили с еднаква скорост. Спомня си, че нямало на другия
автомобил предна броня, бил застанал върху ограждението, бил със счупен преден
прозорец и може би са били гръмнали и аербеците.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на
моторно превозно средство по време на движение или престой. В чл. 432, ал. 1 КЗ
е предвидено, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване изискванията на чл. 380, като последната норма
изисква лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция.
В
разглеждания случай се установява, че ищецът „Я.7.“ ЕООД като увредено лице е
отправило към ответника, в качеството му на застраховател по „Гражданска
отговорност“ на виновния водач писмена претенция, подадена на 25.01.2019 г.,
поради което следва да се приеме, че е спазено изискването на чл. 432, ал. 1
вр. с чл. 380 КЗ.
За
възникване на процесното вземане за обезщетение е необходимо да се установи, че
в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач на МПС е настъпило събитие, в резултат на което са причинени
щети на собствения на ищеца автомобил.
1/
Първият спорен между страните въпрос е дали ищецът се явява материалноправно
легитимирано лице да търси обезщетение. Ответникът оспорва, че сумата за
придобиване на вещта е платена от „Я.7.“ ЕООД и че автомобилът е бил
собственост на „Т.Н.А.Пърфорамнс“ ГмбХ.
От
приетите и обсъдени по-горе доказателства настоящият съдебен състав приема за
доказано по делото, че по заявление на „АП Лизинг“ ЕООД процесният лек
автомобил Ауди СКЮ 7 на 09.11.2018 г. е регистриран транзит за износ, като
дружеството е закупило автомобила на 06.11.2018 г. от Р.Г. и
след това е осъществило износ за Германия. Впоследствие „АП Лизинг“ ЕООД е
продало на Т.Н.АП. ГмбХ моторното превозно средства, за което на 05.12.2018 г.
е сключен договор за покупко-продажба, като цената е заплатена, което се доказа
и от представеното удостоверение от „Юробанк
България“ АД.
От приетата фактура № 1709 от 05.12.2018 г.,
доказателствата за извършен кредитен превод от 06.12.2018 г., представеното
удостоверение за титуляр на сметка на Т.Н.АП., по която е постъпила сумата
74 500 евро и извлечението от сметка на „Я.7.“ ЕООД съдът приема за
доказано, че на 06.12.2018 г. ищецът е заплатил в полза на Т.Н.АП. ГмбХ сумата
74 500 евро за покупката на гореописания лек автомобил. Видно от
представените свидетелства за регистрация на лекия автомобил като собственик
към датата на продажбата е вписано дружеството Т.Н.АП. ГмбХ, което впоследствие
е получило покупната цена за автомобила от „Я.7.“ ЕООД, съобразно издадената на
05.12.2018 г. фактура. Към датата на продажбата, вещта се е намирала във
Федерална република Германия, поради което се прилага правото на тази държава,
където се е намирала физически вещта – така чл. 43, ал. 1 ЗПГП. Както се
установи и от направената заявка за издирване на чуждото право и конкретно §
929, т. 1 ГК, за прехвърляне на собствеността върху движима вещ е необходимо
собственикът на вещта да я предаде на приобретателя й и двамата да изразят
съгласие собствеността да премине в други ръце. Съгласието не следва да бъде в
изрична форма, а може да бъде направено конклудентно, т.е. посредством
мълчаливо съгласие. В случая съгласието е обективирано в представената по
делото фактура, като от доказателствата по делото безспорно се доказа, че
сумата по продажбата е заплатена от ищеца в полза на Т.Н.АП. ГмбХ.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът се легитимира като собственик на пострадалия автомобил, поради което е
материалноправно легитимиран да търси обезщетение от ответника.
2/ Вторият спорен между страните въпрос
е относно настъпването на ПТП, като ответникът оспорва произшествието да е
настъпило по описания в исковата молба начин.
От приетите писмени доказателства,
изслушаните свидетелски показания и приетите експертизи съдът приема за
установено, че на 23.01.2019 г., около 22:40 часа, в гр. София по ул. „Околовръстен път“, с
посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Св. Климент Охридски“ и непосредствено
преди разклона за бул. „Симеоновско шосе“, е реализирано пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил Ауди А5, с рег. № ******, управляван
от С. Г. и лек автомобил Ауди СКЮ 7, с рег. № ******Р, управляван от Б.И..
Настъпването на процесното ПТП на
23.01.2019 г. и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от съставения на място протокол за
ПТП от дежурен в отдел ПП /РУ-МВР/, след посещение на място. Като причини и
обстоятелства за настъпването на ПТП в протокола е отбелязано, че около 22:40 часа, лек автомобил
„Ауди А5“, с рег. № ****** се движи, водачът частично навлиза в дясната пътна
лента за движение, където реализира леко ПТП с движещия се от дясната му страна
лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с рег. № ******Р. Вследствие на удара лек автомобил
„Ауди СКЮ 7“ се отклонява вдясно и се удря в мантинела и метална ограда
разделящи ул. „Околовръстен път“ и локалното пътно платно за връзка с бул.
„Симеоновско шосе“. Изложената фактическа обстановка в протокола се потвърждава
еднопосочно и пълно от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са
водачи на участващите в произшествието моторни превозни средства и като такива
имат лични и непосредствени впечатления.
Доказа се по делото, че спрямо водача на лек
автомобил „Ауди А5“, с рег. № ****** е издадено наказателно постановление,
което е влязло в законна сила и с което е прието, че водачът е извършил
нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Вещото лице по приетите съдебно автотехнически
експертизи дава категорично заключение, вземайки предвид представения механизъм
на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания, че щетите по лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с
рег. № ******Р се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
23.01.2019 г. произшествие в гр. София.
При така събраните данни съдът намира, че е налице
противоправно поведение от страна на водача на Ауди А5, с рег. № ******, който
с поведените си, поради неспазено предимство, навлизайки в съседната лента, е
станал причина за удара и за нанесените щети на лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с
рег. № ******Р. Следователно на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото лице.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие
с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504 КЗ от Комисията за финансов
надзор.
Според заключенията на първоначалната и
допълнителната съдебна автотехнически експертизи действителната /средната
пазарна/ стойност на процесния лек автомобил „Ауди СКЮ 7“, с рег. № ********към
датата на застрахователното събитие е 143 154 лева, а стойността
необходима за неговото възстановяване е
156 921,34 лева. Следователно, какъвто извод прави и вещото лице, е налице
икономически тотал по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В чл. 22, ал. 2 от
Методиката, приложима на основание чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49/2014 г. е
предвидено, че при тотална щета и установяване на запазени части размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75% от размера на
действителната стойност. В разглеждания случай и при съобразяване заключението
на съдебно автотехническата експертиза дължимото обезщетение възлиза на
114 549 лева, изчислено като разлика от 143 154 лева /действителна
пазарна стойност към датата на събитието/ минус 28 605 лева /стойност на
запазените части, изчислена като процент/. В този смисъл има и формирана
практика на Върховния касационен съд – решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.д. №
469/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О., в която е възприето, че застрахователното
обезщетение се определя като от действителната стойност на увреденото имущество
към датата на ПТП се приспадне стойността на запазените части. Ето защо искът
за главница се явява основателен до сумата 114 549 лева, като за разликата
до пълния размер от 157 496,86 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
3/ Ответникът противопоставя по делото възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за причинените вреди, обезщетението може да се намали. В
константната съдебна практика на Върховния касационен съд – решение №
159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 59 от
10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г. на ВКС, І Т.О.; решение № 169/28.02.2012 г.
по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.; решение № 54/22.05.2012 г. п о т.д. №
316/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., се застъпва становището, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, трябва поведеното на пострадалия
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, тоест пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. От показанията на
разпитаните по делото водачи безспорно се установи, че причина за настъпилото
ПТП е поведението на водача на Ауди А5, който без причина е навлязъл в лентата
на пострадалия автомобил. Съдът намира, че опасността от удара по Ауди СКЮ 7
обективно не е могло да бъде предвидена, за да предприеме водачът съответното
поведение. В действителност експертите от тройната съдебно автотехническа
експертиза дават заключение, че при отклонение надясно и задействане на
спирачната уредба, удар в мантинелата пак би настъпил, но с по-ниска скорост,
както и че от техническа гледна точка, ако водачът на лек автомобил беше
задействал аварийно спирачната уредба непосредствено след удара с лек автомобил
Ауди А5 без да завива надясно, то същият нямаше да се удари в мантинелата.
Такова поведение обаче предполага възприемане на опасността преди същата да
настъпи, а по делото липсват данни, че водачът на увредения автомобил е могъл
обективно да научи за предстоящите действия на виновния водач по реализиран
удар в дясната му страна, тъй като същият е бил изненадващ. Ударът е произведен
от дясната страна, като първоначалната реакция, макар и не най-добрата, е да се
избегне опасността като се навие волана на дясно. Не се установи по делото
каква е разрешената скорост на мястото, където е станало ПТП, за да се прецени
дали пострадалият водач е карал с превишена скорост. Дори и това да е така
обаче, не са събрани никакви доказателства по делото, че скоростта, с която се
е движел водачът на Ауди СКЮ 7 обективно е допринесла за възникналия удар. Следователно
липсва конкретно проявление на действие или бездействие на пострадалия, което да
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Ето защо съдът
намира, че не се доказа по делото да е налице принос на пострадалия, без който
не би се стигнало до увреждането като неблагоприятен резултат, настъпило от
поведението на делинквента. В решенията на Върховния касационен съд,
постановени по чл. 290 ГПК – решение № 59/10.06.2011 г. по т.д. № 286/2011 г.
на ВКС, І Т.О.; решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на ВКС, ІІ Т.О.;
решение № 154/10.10.2017 г. по т.д. № 2317/2016 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др. е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. В случая по предявения по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя
иск не се доказа, че е налице съпричиняване на резултата от страна на водача на
увредения автомобил, който с поведението си да е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или да е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Предвид изложеното
възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно и не следва
да се уважава.
4/ На следващо място спорен по делото е въпросът
дали ответникът е изпаднал в забава, като застрахователят твърди, че тъй като
уврежданията по автомобила надскачат 70% от действителната стойност на
автомобила, то в тази хипотеза същият следва да бъде свален от регистрация,
което действие не е извършено.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не
го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3.
В разглеждания случай не се спори, че
застрахователната претенция е предявена на 25.01.2019 г. Същевременно обаче от
приетата съдебно автотехническа експертиза безспорно се установи, че е налице
тотална щета по отношение на увредения автомобил. В чл. 390, ал. 1 КЗ е
предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпила тотална щета. В случая увреденият автомобил не е регистриран в
Република България, но доколкото е налице тотална щета, то за ищеца важи общото
правило на чл. 390, ал. 1 КЗ за представяне на удостоверение за прекратяване на
регистрацията, доколкото МПС е в Република България. Липсата на удостоверение
не се отразява на дължимостта на самото обезщетение, но има значение за
поставянето на застрахователя в забава. В този смисъл е решение № 44/02.06.2015
г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, І Т.О.; решение № 140/01.08.2018 г. по т.д. №
2278/2017 г. на ВКС, І Т.О. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид липсата на представеното удостоверение за
дерегистрация на увредения автомобил Ауди СКЮ 7, съдът намира, че ответникът не
е изпаднал в забава за плащането на застрахователно обезщетение, поради което
предявеният акцесорен иск по чл. 497 КЗ подлежи на отхвърляне изцяло.
По отношение на разноските: Искането за присъждане
на разноски е заявено от ищеца. От негова страна са извършени разноски в общ
размер на 13 547,62 лева, от които 6 518,62 лева за държавна такса,
850 лева за депозити за вещо лице, 30 лева за депозит за призоваване на
свидетел, 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, 144 лева за превод на
постъпила информация от Федерална република Германия и 6 000 лева за
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че претендираният хонорар е прекомерен, за който извод съобрази фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените заседания, извършените
процесуални действия по разпит на свидетели и приемане на експертизи, както и с
оглед минималния дължим размер, установен в Наредба № 1/2004 г. Неоснователно е
и възражението на ответника, че не се дължи сумата 144 лева за превод, тъй като
посоченият разход е непосредствено свързан с извършени процесуални действия по
делото във връзка с издирване на чуждото право и превод на постъпилата
информация. С оглед уважения размер на исковете на ищеца се дължат разноски в
общ размер на 9 522,67 лева, които ще се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не претендира разноски, поради което съдът не му присъжда.
На основание чл.
127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, ***ните суми, а именно: IBAN: *** „Уникредит Булбанк“ АД, титуляр:
Адвокатско дружество „В. и П.“.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с
ЕИК: ********с адрес: ***, пл. „********, да заплати на „Я.7.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***, на основание чл. 432 вр. чл. 496, ал. 2, т. 1 КЗ сумата
от 114 549 лева /сто и четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и
девет лева/, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпило на 23.01.2019 г.,
около 22:40 часа, в гр. София по ул. „Околовръстен път“, с посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Св.
Климент Охридски“ и непосредствено преди разклона за бул. „Симеоновско шосе“
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил Ауди А5, с рег. № ******,
управляван от С. Г. и лек автомобил Ауди СКЮ 7, с рег. № ******Р, управляван от
Б.И., ведно със законната лихва от представяне на удостоверение за прекратяване
на регистрация на лек автомобил Ауди СКЮ 7, с рег. № ******Р до изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432 вр. чл. 496, ал. 2,
т. 1 КЗ за разликата над присъдения размер от 114 549 лева до пълния
предявен размер от 157 496,86 лева и ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 497 КЗ за
присъждане на сумата от 5 468,64 лева /пет хиляди четиристотин
шестдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, обезщетение за лихва
за забава за периода от 26.04.2019 г. до 28.08.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК: ********с
адрес: ***, пл. „********, да заплати на „Я.7.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, сумата от 9 522,67 лева /девет хиляди петстотин
двадесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: