РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. София, 02.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В. СТ. К.Административно наказателно дело
№ 20211110216366 по описа за 2021 година
при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 16 366 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 553219 -
F 557501 от 31.12.2020 г. на Началник на отдел на „Оперативни дейности“ –
София в ЦУ на НАП, упълномощен на основание заповед ЗЦУ-ОПР – 1149 от
25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП, с което на основание чл.53
от ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3 000.00 лева на „Ф.“, ЕИК: ... на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министъра
на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Санкционираното лице обжалва НП в срок, с искане за неговата отмяна
като незаконосъобразно. Твърди се липсата на извършено такова и твърдения
за допуснати СПН. Иска се отмяната на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован чрез законният си
представител, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната
жалба.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, изпраща надлежен процесуален представител, който инвокира на
доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.
Претендират се разноски.
1
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
След извършена от свидетеля-актосъставител Т. ЕМ. М. – инспектор
по приходите от НАП и служителя на тази администрация Любомир
Николаев Андонов проверка на 01.07.2020 г., извършена в 14.12 часа на
същия ден в търговски обект, находящ се в гр.С., ул. „Л.“ № ... стопанисван
от дружеството „Ф.“ ЕООД и представляващ обект – спорт-кафе съгласно §1,
т.41 от ДР на ЗДДС е установено след контролна покупка на 2 броя кола
на обща цена 2.40 лева и неиздаден фискален бон, и съгласно
констатациите от КП № 0405615/01.07.2020 г., че след опетчатване на
дневен финансов “X” от 01.07.2020 г. отчет от монтираното, въведено в
експлоатация с изградена с НАП връзка и функциониращо към този момент в
обекта ФУ “...” и с № на фискалното устройство ZI009465 на фискална памет
64009465, притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми, е налична разлика от 403.00 лева между касовата
наличност, възлизаща в размер на 403.90 лева, която е в по-вече, и
въведената във ФУ сума в размер на 0.90 лева, която е по-малка.
Съгласно фактура от 01.07.2020 г. и касов бон от 01.07.2020 г. от 20.25
часа дружеството „Ф.“ ЕООД заплатило сумата от 403.01 лева на доставчик с
фирма „К.“ за доставен с стоки в обекта за закупени бири
За сумата от 403.90 лева в касата на търговския обект, находящ се в в
гр.С., ул. „Л.“ № 7А, стопанисван от дружеството „Ф.“ ЕООД и
представляващ обект – спорт-кафе съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС е
изготвен писмен опис от служителя продавач Кристина Владимирова,
работеща на трудов договор № 42/29.05.2020г. на длъжност касиер.
Трудовият договор на лицето Владимирова е бил прекратен със заповед №
43/03.07.2020 г. на управителя на ЮЛ. В търговският обект е била въведена
вътрешна заповед № 4/01.06.2019 г. на управителя на „Ф.“ ЕООД за работа с
фискалното устройство, работещо в спорт-кафето.
Във връзка с констатациите от КП № 0405615/01.07.2020 г. и на
основание заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на
НАП е съставен от актосъставителя М. АУАН № F 557501/04.07.2020 г. във
връзка с който е постановено от АНО НАКАЗАТЕЛНО
2
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 553219 - F 557501 от 31.12.2020 г. на
Началник на отдел на „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП,
упълномощен на основание заповед ЗЦУ-ОПР – 1149 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния Директор на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3
000.00 лева на „ФОРИ 2007“, ЕИК: ********* на основание чл.185, ал.2 от
ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля-актосъставител Т. ЕМ. М. – инспектор по
приходите от НАП – инспектор по приходите от НАП, които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по
делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от
НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
3
устройства, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС извън случаите на
продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми.
Според чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.
Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Настоящият съдебен състав като приложи основополагащият принцип на
формалната логика и тълкуването „per argumentum a contrario” касателно
привилегированият санкционен състав на чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС и
приема, че същият е неприложим и в тази връзка исканията в този смисъл на
жалбоподателя са неоснователни, с оглед това, че е изпълнена хипотезата и
диспозицията на по-тежкия санкционен състав на приложената в настоящият
случай от АНО разпоредба на чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС. Т.е. в съответствие
на основание чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН актосъставителят и АНО са
въвели предикатно правно-релевантни твърдения при описване на
нарушението, извършено от жалбоподателя, тъй като невъведената сума във
ФУ в размер на 403.00 лева, явяваща се разлика между отразената такава в
самото ФУ в размер на 0.90 лева, която е по-малка за отчитането пред фиска,
и в размер на реалната касова наличност в размер на 403.90 лева, която е по
висока, очертава на извод, че се укриват приходи и не се отчитат такива.
Не се спори по делото за факта, че инсталираното в обекта фискално
устройство притежава операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми, като това изрично е посочено в АУАН и в обжалваното НП.
Нарушената разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС във връзка с чл.185, ал.2 от ЗДДС е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата използващи
фискални устройства.
Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от
продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
4
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Следва да
се приеме, че неотразяването в касата на положителната сума от 403.00 лв.
във ФУ води до извод за неотразяване на приходи, поради което не следва да
бъде споделена изводите от въззивната жалба и тези, заявени от процесуалния
представител на жалбоподателя за липса на вредни последици за държавата
от неплатени данъци върху фактическата наличност от оборота. Правилно
наказващият орган е наложил санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС в
минималния размер, приложим за юридическите лица и еднолични търговци
– 3000.00 лева. Приложимата разпоредба на чл.185, ал.2, изр.второ от ЗДДС е
специална и се прилага с предимство тогава, когато нарушението води до
неотразяване на приходи. Случаят правилно е приет за такъв и от наказващия
орган.
Не са основания за освобождаване от административно-наказателна
отговорност доводите от въззивната жалба, че пандемичната обстановка в
страна са довели до придобиване на по-малки приходи от дружеството-
жалбоподател. Съдът счита, че тези доводи биха били относими в
производство по разсрочване или отсрочване на наложената на „Фори 2007“
ЕООД имуществена санкция в размер от 3000.00 лева. Съдът приема, че
небрежността в трудовите задължения на служителя Кристина Владимирова
да въведе сумата от 403.00 лева на 01.07.2020 г. до 14.12 часа във фискалното
устройство, когато е била проверката отново не е основание за освобождаване
от отговорност по ЗАНН. Това е от значение само за ангажирането на
имуществената отговорност на уволнения на 03.07.2020 г. служител в обекта
за претърпени загуби и пропуснати ползи, но това става по друг ред – по КТ,
ЗЗД и ГПК. Факт е че процесната сума от 403.00 лева не е била въведена в
работещото устройство. На проверяващите лица от НАП не е била издадена
касова бележка за закупени стоки в размер на 2.40 лева. Това обстоятелство и
намерената сума в касата на обекта е дала извод, че се укриват приходи.
Важен е и момента на проверката – 01.07.2020 г. при преполовяване на
работния ден в 14.12 часа. Сумата от 403.01 лева, с която жалбоподателят се е
разпоредил на 01.07.2020 г. след 20.00 часа няма отношение към предмета на
административното нарушение, тъй като независимо в кой момент се
придобиват приходи от търговска дейност, всеки търговец сам решава как да
се разпореди с придобитата касова наличност от обекта – за себе си, в полза
на трето лице или за придобиване на стоки чрез доставчик. По-важното е, че
процесната сума в деня на проверката не е била отразена във ФУ и тя е в
размер, който е характерен за деянията от същия вид и последици.
Въззивният съд отбелязва, че с текста на чл.28 ЗАНН на наказващия
орган е предоставена възможност да не наложи наказание, ако прецени, че е
налице маловажен случай на нарушение. Критерият за маловажност винаги е
обвързан с преценката за обществена опасност. Въвеждането на суми в касата
на търговския обект винаги следва да е документално обосновано, а
обратното води до невъзможност да се проследи паричния поток в търговския
обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В
този смисъл е необосновано от правна и фактическа гледна точка да се
приеме, че нарушаване на установено с наредбата задължение, да
5
представлява маловажен случай, защото по принцип засяга финансовата
система като цяло. В тази насока съдът не приема за основателни доводите от
въззивната жалба за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поддържани от
процесуалния представител на жалбоподателя или за приложение на
санкционна норма, която да налага по нисък размер на имуществена санкция
за жалбоподателя.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивния жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г.,
които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от
АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе разноските
за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 120.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 553219 - F 557501 от
31.12.2020 г. на Началник на отдел на „Оперативни дейности“ – София в ЦУ
на НАП, упълномощен на основание заповед ЗЦУ-ОПР – 1149 от 25.08.2020
6
г. на Изпълнителния Директор на НАП, с което на основание чл.53 от ЗАНН,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3
000.00 лева на „Ф.“, ЕИК: ... на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министъра на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Ф..“, ЕИК: ... да заплати на въззиваемата страна ТД НАП
София чрез законният й представител с адрес гр.С., ул. „А.“ № 21 на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН,
сумата от 120.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7