Р
Е Ш Е Н И Е № …..
гр. София,
25.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Михаела Митова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2531
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ИА „Национален филмов
център“, предявена срещу „А.О.“ ЕАД, ЕИК********, за връщане на сумата 90000
лева, представляваща държавна помощ, предоставена по договор №
13Д153/д-ПР/26.11.2014 г. за реализиране на документален филм.
Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за държавно
финансиране създаването на филмов проект, по който било определена целева помощ
в размер на 100000 лева, от която сума на ответника била предоставена сумата
90000 лева, но изпълнение от негова страна не било релевирано. Така за
държавната институция възниквал правен интерес от провеждане на иск за връщане
на получената финансова помощ, като с предявената искова молба агенцията заявява
развалянето на договора.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „А.О.“ ЕАД депозира
отговор на предявената искова молба, с който оспорва предявения иск, с
твърденията, че е отчел разходването на 78011,46 лева в изпълнение на договора
и неотчетените разходи възлизали на сумата 10988,54 лева. Отделно с доклад на
АДФИ към Министъра на финансите било констатирано, че неизпълнението на
договора се дължи на съдържащи се във филма архивни кадри с неизтекли авторски
права, за заплащането на които били необходими около 10000 евро, която сума
дружеството не било в състояние да заплати. Така причините за забавеното
изпълнение на договора стояли извън волята на ответника. Забавеното изпълнение
на ответника било невиновно и давало основание на ищеца само да намали размера
на последния транш от държавната субсидия, но не и да разваля договора. При
условията на евентуалност моли претенцията да бъде уважена само до неотчетените
средства.
Ищецът не е упражнил правото да предяви допълнителна
искова молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 11.03.2020 г. за
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са
отделени фактите, че същите сключили договор № 13Д153/д-ПР/26.11.2014 г. за
реализиране на документален филм „З..Д– чужд и свой“, в рамките на който на
ответника била предоставена сумата 90000 лева, като към предявяването на
исковата молба ответникът не изпълнил задълженията си по договора да създаде и
разпространи филмовото произведение.
Видно от
съдържанието на договора основното поето задължение от страна на ответника „А.О.“ ЕАД в качеството му
на продуцент е създаването и осигуряването показ на български език на игрален
филм с временно или постоянно заглавие „З..Д– чужд и свой“, със сценаристи М.К.и
А.В.и режисьор М.К.– чл. 2 от договора. Първият публичен показ на филма
следвало да бъде осъществен не по-късно от 01.06.2015 г., като до 30.05.2015 г.
следвало с протокол между продуцента („А.О.“ ЕАД) и режисьора да е прието еталонно копие с окончателната
версия на филма (чл. 5, ал. 1). Съгласно чл. 10 от договора при просрочие на
определените в чл. 5, ал. 1 от договора срокове с повече от 2 календарни
месеца, ИА
„Национален филмов център“ имала правото да прекрати договора, като продуцентът
следвало да възстанови предоставените до момента на прекратяването суми, заедно
със законната лихва. С последователни анекси от 11.06.2015 г., 23.02.2016 г. и
03.02.2017 г., поради настъпили обективни (по волята на страните) пречки за
спазване на производствените срокове за реализация на филма и въз основа на
изрично отправени предложения за сключване на анексите от страна на продуцента,
страните трикратно постигнали съгласие за продължаване на предвидените в чл. 5,
ал. 1 срокове, като съгласно последния анекс 3/03.02.2017 г. окончателната
версия на филма следвало да се приеме с протокол между продуцента и режисьора
не по-късно от 23.05.2017 г., а първият публичен показ да бъде осъществен не
по-късно от 30.09.2017 г..
С писмо № 01-324/06.11.2018
г. ИА
„Национален филмов център“ поканила „А.О.“ ЕАД да изпълни задълженията си по седем сключени договора,
сред които и процесният, с предмет създаване на филм с работно заглавие „З..Д– чужд и свой“, в 30-дневен
срок, след изтичането на който договорът ще се считал за прекратен и получената държавна помощ следвало да бъде
възстановена в пълен размер. Няма доказателства за датата на която писмото е
получено от адресата, но с оглед представения от него отговор, постъпил при ищеца
на 20.06.2019 г., в който като причина за неизпълнението се сочи използването
на архивни кадри с неизтекли авторски права, следва да се приеме, че поканата
за изпълнение с предупреждение за разваляне на договора е получена най-късно на
20.06.2019 г. и допълнителният срок за изпълнение на задълженията е изтекъл на
22.07.2019 г. (първи присъствен ден след неприсъствения 20.07.2019 г.).
В съдебно
заседание, проведено на 09.02.2021 г. ответникът е представил доказателства за
предадени на ищеца на 27.01.2021 г. с подписан двустранен протокол, материали,
касаещи филм със заглавие: „З..Д– работническа одисея“, с работно заглавие:
„З..Д– чужд
и свой“: флаш-памет, съдържаща 1 брой филмово копие на DCP, с оригинална езикова версия на
български език и субтитри на български и английски език, времетраене 54 минути
+ трейлър на филма,
3 броя носители Blu-Ray
disk на български и английски език, монтажни (диаложни) листове на български и
английски език, фотоси от филма – 10 броя и 3 броя на екипа, плакат - 1 брой и
протокол от 25.01.2021 г. за приета окончателна версия на филма по ЗАПСП
(самият протокол не е ангажиран в производството). Ищецът изрично оспорва
съществуването на подписан между продуцента и режисьора протокол за приемане на
окончателна версия на филмовия продукт.
Други доказателства от значение за
правния спор не са ангажирани.
Относно иска с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността
на предявения осъдителен иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр.
чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение
от сключен договор за създаване и разпространение на
филмов продукт,
по който от ИА „Национален филмов център“ е предоставено целево финансиране в
размер на 90000 лева, разваляне на договора, поради неизпълнение на
задължението на продуцента „А.О.“ ЕАД да произведе и разпространи игрален филма
и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото
по разваления договор целево финансиране.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение за създаване на подпомогнатото филмово произведение, респ. за връщане
на предоставените целеви финансови средства след развалянето на договора, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение,
изразено в предаване във фактическа власт на ИА „Национален филмов център“ на
уговорените в договора копия и материали от филма, респ. наличие на обективни
пречки за точно във времево отношение изпълнение като при липсата на ангажирани
годни доказателства и доказателствени средства за тези обстоятелства, съдът
следва да приеме за несъществуващи недоказаните факти.
Фактът, породил правоотношение между страните
(сключен договор №
13Д153/д-ПР/26.11.2014 г.), в рамките на което е получена пряка
престация на финансови средства представлява договор за държавно подпомагане по
чл. 30, ал. 2 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). От гледна точка поетите
от страната продуцент задължения възникналото правоотношение е близко по
съдържание до уредения в ЗЗД договор за изработка, доколкото получилият
финансирането правен субект дължи да обективира овеществен резултат на
аудиовизиално произведение (филм), т. е. да изработи нещо, но са налице и съществени
различия – изработеното (филмът) не се създава по възлагане на финансиращата го
агенция, нито правата върху резултата (филмовото произведение) възникват за
нея.
Уредбата на правоотношението се съдържа в
специалния Закон за филмовата индустрия, обнародван в ДВ, бр. 105 от 2003 г., който
урежда отношенията, свързани с производството, разпространението, промоцията и
показа на филмите в Република България и държавното подпомагане на българската
филмова индустрия, като създава условия за нейното развитие.
Ищецът изпълнителната агенция
"Национален филмов център" е администрация към министъра на
културата, юридическо лице със седалище ***, чиято издръжка се формира от
бюджетни средства и от приходи от собствена дейност. Ежегодно в Закона за
държавния бюджет на Република България се предвижда субсидия за агенцията,
която заедно с останалите приходи, постъпили на основание чл. 16, ал. 3 ЗФИ, се
разходват за държавно подпомагане на проекти в областта на производството,
промоцията, разпространението и показа на български филми и на филми, създадени
при условията на копродукция с европейски страни и със страни, с които
Република България има сключени спогодби в областта на филмовата индустрия.
Държавата, чрез агенцията, подпомага
производството, разпространението и показа на български филми в две насоки - за
подпомагане на филмопроизводство, нормативно уредено в разпоредбите на раздел
II, чл. 28 – чл. 31 ЗФИ и за подпомагане на разпространение и показа на филми,
нормативно уредено в разпоредбите на раздел III, чл. 32 - чл. 35 ЗФИ. Държавното подпомагане и в двете
направления се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства след
провеждане на конкурс. В случая, държавната помощ е предоставена както за
производството, така и за разпространението и показа на български филм с
работно заглавие „З..Д–
чужд и свой“.
Сключването на договора е резултат на осъществен
смесен фактически състав, който включва административноправни елементи, но
поражда типично гражданскоправни последици – възникване на правоотношение за
създаване и разпространение на филмово произведение в опреден срок срещу
предоставяне на финансиране. Целевото финансиране се предоставя на части
(траншове) като ИА „Национален филмов център“ е изпълнила задължението да
предостави финансовите средства по първи транш на 19.12.2014 г., който
представлява 66 % от финансовата помощ, включително изпълнението на това
задължение не е обвързано от предприето от финансираното лице („А.О.“ ЕАД)
изпълнение, а го предхожда. Падежите на втори и трети транш от финансовата
помощ по волята на страните са обвързани от крайните срокове за насрещно
изпълнение на задълженията на „А.О.“ ЕАД, като втори транш е получен
по признание на ответника на 25.05.2016 г., а третия – на 23.05.2017 гг.
Задължението на подпомаганото лице е възникнало като срочно и с последователни
анекси към договора изискуемостта му е отлагана от 01.06.2015 г. (уговорен в
договора срок) до 30.09.2017 г. (срок, съгласно анекс № 3), за който период ответникът
е ползвал 66 % от финансовата помощ, без насрещно изпълнение. Не се установява
между страните да е постигнато съгласие за отсрочване на задължението на
продуцента за създаване и разпространение на филма след 30.09.2017 г., с оглед
което същият е изпаднал в забава на 01.10.2017 г.. Доказателства забавеното
изпълнение да се дължи на обективни пречки по създаване на филма не са
ангажирани, поради което и неточното във времево отношение изпълнение на
ответника „А.О.“ ЕАД е
породило в правната сфера на ИА „Национален филмов център“ потестативното право
на разваляне на договора. Необходимо е да се отбележи, че изискуемостта на
задълженията на ответника е определена за всеки договорен етап, като всяка
забава за изпълнение на предвиденото за съответния етап е основание за
разваляне на договора, ако е продължила повече от 2 месеца, съгласно чл. 10 от същия.
Според
създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на
ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при
наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал.
1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това
право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в
подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай
на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща
предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно
неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се
отклонят като уговорят други условия и начин на разваляне. Когато развалянето
се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв
не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до
длъжника. Следователно правото да се развали договора е преобразуващо
субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора,
отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на
насрещната страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна –
прекратяване на облигационната връзка. Необходимо е да се прави разлика между
упражняване от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да
развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което
се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна -
получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение
за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД
касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов
титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв
срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
Предявеният иск се основава на разваляне на
договора, осъществено с предявяването на исковата молба. В производството обаче
е установен факта на отправено на 06.11.2018 г. едностранно волеизявление на ИА „Национален филмов център“, с което
е предоставен 30-дневен срок за изпълнение на „А.О.“ ЕАД на задълженията по
сключения договор № 13Д153/д-ПР/26.11.2014 г., след изтичането на който
договорът ще се счита прекратен (прекратена е правната връзка в резултат на
разваляне) и полученото финансиране подлежи на връщане в пълен размер. Това
изявление е основано на липсващо изпълнение на задължението за предаване на
материалите по чл. 8 от договора в срок до 30.05.2017 г. при продължила повече
от 2 месеца забава.
С
оглед представения отговор на писмото от 06.11.2018 г. съдът прие, че
волеизявлението, с което на ответника е предоставен срок за изпълнение от 30
дни, е достигнало до същия най-късно на 20.06.2019 г. и затова при липсващо
изпълнение (твърдения за осъществено такова са релевирани едва на 09.02.2021 г.
в съдебно заседание), договорът е развален, считано от 22.07.2019 г., който
момент предхожда връчването на препис от исковата молба (28.01.2020 г.). След
като в резултат на валидно упражнено потестативно право на разваляне е настъпило
прекратяването на правоотношението на 22.07.2019 г., последващо разваляне на
същия този договор е недопустимо - последващо изявление за разваляне,
обективирано в исковата молба не води до настъпване на правни последици спрямо
вече несъществуваща между страните правна връзка.
Развалянето
на договора по правило има обратно действие, освен при договорите за
продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, какъвто договорът
за финансова помощ не е. В решение № 147 от 31.10.2019 г. по т. д. № 50178/2016
г., Г. К., І Г. О. на ВКС е разяснено, че задължения с продължително изпълнение
са тези, при които длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време
да извършва или да не извършва определени еднакви по същество действия -
продължително да прави или да не прави нещо. Договорът за държавно подпомагане
създаването и разпространението на филм от гледна точка предмета на
задължението на продуцента е разновидност на договора за изработка и може да
бъде определен като такъв за продължително или периодично изпълнение само ако финансираното
лице е поело задължението да извършва една и съща по вид дейност през целия
срок на договора. В настоящия случай обаче нито една от страните по процесния
договор не е поела задължение за извършване на подобни престации - продуцентът
е поел задължение да създаде филмово произведение, при съответно договорени последователни
етапи на изпълнението, които обхващат извършване на определени дейности,
различни за всеки един от етапите, при установена последователност, т. е. поетото
задължение е за извършване на различни по естеството си дейности в различните
етапи, а не е задължение за непрекъснато извършване на една и съща дейност за
целия срок на договора, разделен на етапи. По тази причина договорът не е за
периодично или продължително изпълнение и затова с упражняване на
потестативното право на ИА „Национален филмов център“ по чл. 87 ЗЗД се
заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени
от него права и задължения, включително за страната извършила престация по него
(предоставена държавна финансова помощ в размер на 90000 лева), възниква
правото за нейното връщане – в този смисъл решение № 102 от 23.07.2015 г. по т.
д. № 1680/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
С
достигане на едностранното изявление на ИА „Национален филмов център“ до
неизправния длъжник „А.О.“ ЕАД и изтичане на предоставения допълнителен срок за
изпълнение настъпва преобразуващият ефект на развалянето, след което кредиторът
вече не може да търси реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение,
съответно компесаторно обезщетение (за неизпълнение) при запазване дължимостта
на собствената си престация. С развалянето правната връзка между страните е
прекратена и ако изправната страна е престирала, то получилият престацията
неизправен длъжник дължи връщането й. За тези последици е без значение какви средства
от целевата помощ са действително разходени за създаването на филмовото
произведение. Договорът е развален с обратно действие и всичко престирано по
същия подлежи на връщане, тъй като вече не съществува правно основание за
задържане на получената в рамките на договора престация. В случая ИА
„Национален филмов център“ е предоставила помощ в размер на 90000 лева, която
ответникът „А.О.“ ЕАД следва да върне, включително със законната лихва за
забава от предявяване на исковата молба – 26.11.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Този
извод не се разколебава от осъщественото след разваляне на договора изпълнение
на част от задълженията на „А.О.“ ЕАД. Такова изпълнение не е било дължимо
поради липсата на правоотношение по предоставяне на финансовата помощ (което
възниква при особен смесен фактически състав) и дори ИА „Национален филмов
център“ да приеме изпълнението, то това би било в противоречие с императивното
правило на чл. 26, ал. 4 ЗФИ, тъй като след развалянето на договора с обратна
сила, получената финансова помощ вече се квалифицира като неправомерна и при
всички положения подлежи на връщане.
С
оглед изхода на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца,
който прави своевременно искане за присъждането им и доказва извършени такива в
общ размер от 7476 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 3600
лева и 3876 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника „А.О.“
ЕАД.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.О.“ ЕАД, ЕИК********, да върне на ИА
„Национален филмов център“, със седалище ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
вр. чл. 87 ЗЗД, сумата 90000 (деветдесет хиляди) лева, представляваща държавна
помощ, предоставена по договор № 13Д153/д-ПР/26.11.2014 г. за реализиране на
документален филм, развален поради неизпълнение, заедно със законната лихва за
забава върху главницата от предявяването на исковата молба – 26.11.2019 г. до
окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 7476
(седем хиляди четиристотин седемдесет и шест) лева – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: