РЕШЕНИЕ
№ 4028
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.ова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110105905 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от Д. З. К. иск с правно основание чл.45
ЗЗД за осъждане ответниците С. С. А. и Х. С. А. да му заплатят солидарно сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на нанесена на 23.12.2019г. в гр. В., в съучастие
лека телесна повреда, за което С. С. А. и Х. С. А. са признати за виновен въз основа на
одобрено от съда споразумение по НОХД № 1728/ 2022г., 6-ти състав, ВРС, претендира се
законната лихва върху главницата от датата на увреждането-23.12.2019г.
Ищеца твърди, че през 2019г. бил служител на Първо РУ на МВР В.. За времето от
19:00 часа на 23.12.2019г., до 07:00часа на 24.12.2019г. бил на смяна като автопатрул №113
към Първо РУ на МВР-В. в екип с колегата си Х. Х. Х.. Около 23:10 часа на 23.12.2019г.
доверителят ми и колегата му Х. били изпратени на сигнал за нарушаване на нощната
тишина в гр. В., тавански етаж. На място полицейските служители установили, че в
таванско помещение има силна музика, а в помещението били две лица от мъжки пол, във
видимо нетрезво състояние впоследствие установени -ответниците С. А. и Х. А.. При
поискване на документите за самоличност от страна на полицейските служители,
ответниците не оказали съдействие, а започнали да отправят обиди и псувни. Ответникът Х.
А. нанесъл удари по полицейския служител Х. Х., а после нанесъл и удар на К. с лакът в
областта на лявото око. Ответниците проявили агресия и полицейските служители извикали
съдействие от подкрепящи екипи, които се отзовали и ответниците били отведени във Първо
РУ-В., а ищеца посетил медицински кабинет и бил освидетелстван за получените
травматични увреждания в СМ към МБАЛ -Света Анна -В..
Ищецът излага, че с влязло в сила споразумение, одобрено от съда по НОХД № 1728/
2022г., 6-ти състав, ВРС се приема за безспорно, че ответниците сае осъществили от
обективна и субективна страна състави на престъпление по чл.131, ал.2, т.З вр.ал.1 т.4 и
1
т.12, вр.чл.130, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Ищецът твърди, че към търпи неимуществени вреди изразяващи се в нанесените
удари, които уронват авторитета и достойнството му и това е създало в него едно чувство за
унижение, като това е станало без каквато и да било причина, а ответниците са действали в
условията на хулигански подбуди. Сочи, че болката и стреса от случилото се са съпътствани
и от унижението което е претърпял предвид обстоятелството, че изпълнявал служебните си
задължения като униформен служител, което по никакъв начин не възпряло ответниците, а
засилило агресията им демонстрирайки едно пренебрежение към него и изпълняваната от
него длъжност. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответниците оспорват предявените искове. Оспорват
твърденията на ищеца, че въпросната вечер,той не е провокирал ответниците със своето
поведение и вербално изразяване. Сочат, че не са дали повод за агресия, респективно не са
провокирали с действията си ищеца. Ответниците правят възражение, че са били
провокирани от грубото отношение на ищеца, извиване на ръце и нанесени удари. Твърдят,
че са нанесени леки телесни наранявания от ищеца спрямо Х. А. и С. А.. Претендират
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и аргументи на страните,
след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със споразумение по НОХД № 1728/2022 г по описа на ВРС С. С. А. е признат за
ВИНОВЕН за това, че: На 23.12.2019 год., в град В., в съучастие като съизвършител с Х. С.
А., причинил лека телесна повреда на повече от едно лице: на младши инспектор Д. З. К.-
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към
Първо РУ-В. при ОД на МВР – В., изразяваща се в контузия на лицето, кръвоизливи под
конюнктивата на лявото око, травматичен оток, кръвонасядане по долния клепач на лявото
око и лявата скула, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота и на
младши инспектор Х. Х. Х. – полицай /водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-В. при ОД на МВР-В.,
изразяваща се в дисторзио /навяхване/ на дясна гривнена става, оток на дясна гривнена
става, кръвонасядания в основата на първи и пети пръсти на дясната ръка, навяхване
/дисторзио/ на дясно коляно, оток и кръвонасядане по дясното коляно, обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е причинено по
хулигански подбуди и при и по повод изпълнение на службата на полицейските органи,
поради което и на основание чл. 131, ал.2, т.3, вр. ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК и чл.55, ал.1 т.1 от НК му се НАЛАГА наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА"
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК се ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на съдебния акт в сила. Х. С. А. е
признат за ВИНОВЕН за това, че На 23.12.2019 год., в град В., в съучастие като
съизвършител с С. С. А., причинил лека телесна повреда на повече от едно лице: на младши
инспектор Д. З. К.-полицай в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна
полиция“ към Първо РУ-В. при ОД на МВР – В., изразяваща се в контузия на лицето,
кръвоизливи под конюнктивата на лявото око, травматичен оток, кръвонасядане по долния
клепач на лявото око и лявата скула, обусловило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и на младши инспектор Х. Х. Х. – полицай /водач на патрулен
автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към
Първо РУ-В. при ОД на МВР-В., изразяваща се в дисторзио /навяхване/ на дясна гривнена
става, оток на дясна гривнена става, кръвонасядания в основата на първи и пети пръсти на
дясната ръка, навяхване /дисторзио/ на дясно коляно, оток и кръвонасядане по дясното
коляно, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
причинено по хулигански подбуди и при и по повод изпълнение на службата на
2
полицейските органи, поради което и на основание чл. 131, ал.2, т.3, вр. ал.1, т.4 и т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1 т.1 от НК му се НАЛАГА наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на основание
чл.66, ал.1 от НК се ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
съдебния акт в сила.
По делото са разпитани свидетелите М.Д.М. майка на ищеца за установяване на
преживените болки и страдания от пострадалия и В.И.И., във фактическо съжителство с
ищеца, от показанията на които ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото
не противоречат на сотаналия доказателствен материал се устоновява, че инцидента се е
случил 2019г., година преди пандемията точно. Свидетелката М.М.излага, че синът й се
прибрал от работа на обяд, закъснял със синини, затворено око, цялата му лява страна
оттекла. Получил неочаквано удара, тъй като бил по работа и с униформа и не е очаквал.
След случката изпаднал в депресивно състояние, затворил се в себе си, не искал въобще да
излиза. Отложили празнуването на плануваните новогодишни празници. Неговите колеги с
насмешка реагирали към него за случилото се, че го е допуснал. Ищецът приемал лекарства
за противооточна терапия. Травмите отшумели за поне два месеца.
Свидетелката В.И.потвърждава, че на ищеца цялата лява страна на лицето е била
подута, окото му почти затворено, целия бил син. Отказвал да говори за случилото се, не е
искал да се връща пак към спомена. Имал затруднение при хранене и пиене на вода. Не
само визуално, но и психически ищецът не се е чувствал добре да празнува. Предложили му
да ползва болничен, но той отказал.
По делото като свидетел по искане на ответниците е разпитан Б. Ю., от показанията
на които се установява, че е бил назначен за служебен защитник на ответниците през 2019г.
в досъдебна фаза на наказателно производство във връзка с инцидента. Когато ги видял
били много уплашени.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства
относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Съдът като взе
предвид, че с влязлото в сила споразумение със сила на присъдено нещо се решават
въпросите по извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
намира, че същата следва да бъде зачетена при настоящото производство относно
гражданските последици от престъпното деяние.
С оглед установеното по безспорен начин виновно поведение на ответниците, в
резултат на което ищеца е претърпял телесни увреждания лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на лицето, кръвоизливи под конюнктивата на лявото око, травматичен оток,
кръвонасядане по долния клепач на лявото око и лявата скула, обусловило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е причинено по хулигански
подбуди и при и по повод изпълнение на службата на полицейските органи съдът намира, че
са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на
вреди от деликт, поради което предявеният иск за обезщететяването им по справедливост,
следва да бъде уважен.
По отношение на размера на обезщетението, съдът съобрази тежестта на
претърпените болки и страдания от пострадалия, вида, характера и броя на уврежданията,
значителния период на проявяване на последиците, засягането на части от човешкото тяло,
което е довело до последици, затрудняващи храненето и прием на вода, трайна синина и
неудобство при общуване с хора. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че лицето е
пострадало при изпълнение на служебните си задължения, като полицай. Всички тези
обстоятелства обосновават извод за продължителни и значителни болки и страдания,
претърпени от ищеца, поради което с оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съобразно
обичайната съдебна практика, съдът по справедливост определя размера на обезщетението
3
за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е поведението на
пострадалия, в случая ответниците твърдят, че са били провокирани от грубото отношение
на ищеца, извиване на ръце и нанесени удари, с което същият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл. 45 от ЗЗД срещу делинквента
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Тежестта
на доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, в конкретния
случай - ответниците С. С. А. и Х. С. А..
Видно от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 174/2019г.
се установява, че ответникът Х. А. е имал контузия на главата, разкъсно-контузна рана по
дясната вежда, травматичени отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области,
които са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат
получени в указаното време и начин, обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Съответно от представеното по делото съдебномедицинско
удостоверение № 175/2019г. се установява, че ответникът С. А. е имал контузия на главата,
хематом/оток и кръвонасядане в дълбочина на меките тъкани/, травматичени отоци,
кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, които са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени в указаното време и начин,
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Така представените мед. удостоверения са издадени на 25.12.19г. от Съдебна
медицина гр.В. или два дни след датата на инцидента 23.12.19г., от което не следва
категоричен извод, че удостоверените травми са нанесени именно на 23.12.19г. и то от Д. К.
по време на процесния инцидент.
Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си
за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така
и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017
г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г.
на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения.Предвид на което дори и доказани твърденията на
ответниците за подадени сигнали от граждани срещу ищеца Д. К. и образувано ч.н.дело
срещу него /по друг случай/ не биха могли да обосноват съпричиняване по време на
случилото се на 23.12.19г.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, не се установява
непосредствена причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат.
Искът е основателен за сумата от 5000 лева, дължима при условията на солидарност –
чл. 53 от ЗЗД.
С оглед основателността на предявения иск и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да се присъди законната лихва от датата на увреждане-23.12.2019г. до
окончателното заплащане на задължението.
4
Такси и разноски:
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответниците следва да заплатят такса върху
уважения размер в размер на 200 лв. за иска с пр. основание чл.45 от ЗЗД.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на заплатеното адв.
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, в размер на 800 лева.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да бъде по-малко
от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско
възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае
до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба по чл.7,
ал.2,т.3 от Наредба №1 в минимален размер е 560 лв. В случая предвид проведените две
съдебни заседания по делото не води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. не е следва да бъде намалявано поради
прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплати на
ищеца направените от него по делото разноски в размер на 800 лв. за заплатено
адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН ********** и Х. С. А., ЕГН ********** ДА заплатят при
условията на СОЛИДАРНОСТ на Д. З. К., ЕГН ********** сумата от 5 000 лева (пет
хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на нанесена на 23.12.2019 г. лека
телесна повреда, за което С. С. А. и Х. С. А. са признати за виновени въз основа на одобрено
от съда споразумение по НОХД № 1728/2022 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на увреждането-23.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.45 от ЗЗД
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН ********** и Х. С. А., ЕГН ********** да заплатят при
условията на СОЛИДАРНОСТ по сметка на ВРС сумата от 200 лв. (двеста лева),
представляваща държавна такса на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН ********** и Х. С. А., ЕГН ********** ДА заплатят при
условията на СОЛИДАРНОСТ на Д. З. К., ЕГН ********** сумата от 800 лв.
(осемстотин лева), на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна:_______________________
6