О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 2430 13.12.2018
година град
Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на тринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова частно гражданско дело № 1850 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.407, ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 2238/17.10.2018г. по описа на РС Средец от Р.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***. В нея са изложени съображения за нищожност на издаден изпълнителен лист № 285 от 20.08.2018г. по гр.д.№ 404/2017г. по описа на Районен съд Средец, тъй като в него има допусната явна фактическа грешка, както и че е с частично невярно съдържание. Иска от съда прогласяване нищожността на изпълнителния лист. Жалбоподателят е изложил становище, че в изпълнителния лист следва да бъде посочен кой подава молбата за издаване на същия, дали същият е пълномощник, да се посочи съдебен адрес, банкова сметка. *** –докладчик по гр.д.№ 404/2017г. по описа на Районен съд- Средец са дадени указания на жалбоподателя да уточни дали обжалва разпореждането на съда, въз основа на което е издаден изпълнителния лист или иска поправка на очевидна фактическа грешка. С допълнителна молба Р.Т. е уточнил, че обжалва от една страна изпълнителния лист на основание чл.405, ал.1 ГПК, но иска и отстраняване на очевидна фактическа грешка. Администриращият съд отново е дал указания на жалбоподателя, че следва да уточни дали обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист и в какво се състои искането му към съда. С поредна уточняваща молба жалбоподателят е заявил, че обжалва изпълнителният лист, тъй като в него има грешки, като посочва, че щом в листа има грешки, то и ако в разпореждането за неговото издаване има такива, и двата акта“подлежат на анулиране“.
По отношение допустимостта на жалбата, съдът намира следното: въпреки изричното твърдение на жалбоподателя, че обжалва издадения изпълнителен лист, в една от уточняващите молби същият е посочил, че счита и разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист и самия лист за нищожни такива, също така е посочил, че жалбата му е с правно основание чл.405, ал.1 ГПК. Съдът съобразявайки, че самият изпълнителен лист не подлежи на обжалване, а на съдебен контрол подлежи разпореждането за неговото издаване на основание чл.407, ал.1 ГПК, норма намираща се в глава тридесет и шеста от ГПК, озаглавена „Издаване на изпълнителен лист”, то намира че депозираната жалба е насочена против разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 20.08.2018г. и като такава същата е допустима.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в двуседмичния срок, който за ответната страна тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Ответната страна по жалбата не е подала писмен отговор.
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството по гр.д.№404 по описа за 2017г. на РС Средец е по повод искова молба на Р.И.Т., ЕГН **********, срещу Б.К.Ч., за осъждане на ответника да заплати сумата 9567 лв., представляваща средства и разноски във връзка с изпълнение на договор за поръчка от 21.06.2016г. Районният съд е отхвърлил исковата претенция с решение № 11/13.03.2018г. и е осъдил ищеца Р.Т. да заплати на Б.Ч. разноски в размер на 950 лв. С решение № 90 от 18.07.2018г., постановено по в.гр.д.№785 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд е потвърден първоинстанционния съдебен акт, а Р.Т. е осъден да заплати на Б.Ч. сумата от 500 лв. – разноски пред въззивната инстанция. На 26.07.2018г. по гр.д.№ 404/17г. на РС Средец е депозирана молба от процесуалния представител на ответницата Б.Ч., с вх.№ 1707, с искане да бъде издаден изпълнителен лист в полза на Б.Ч. за присъдените й разноски пред двете съдебни инстанции. С разпореждане от 20.08.2018г. съдията-докладчик е разпоредил да се издаде изпълнителен лист. Видно от справка, извършена при ЧСИ Трифон Димитров, рег. № 801, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20188010400406 и поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Р.Т. на 02.10.2018г.
По същество на подадената жалба:
Следва да се отбележи, че твърденията за нищожност, изложени в частната жалба са изцяло неотносими към основанията за нищожност на съдебните актове, за които липсва легално законово определение в ГПК, поради което съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването. В правната теория и съдебната практика е прието, че нищожни са тези актове на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на правораздавателния орган, пределите на правораздавателната власт на съда и формата на постановения акт, че те се отразяват на неговата валидност. Това са актове, постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове, разрешения по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда, абсолютно неразбираеми актове, такива, които не са в писмена форма, не са подписани.
Атакуваното разпореждане е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав – същото е постановено от докладчика по делото - съдия в РС Средец. Разпореждането е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, издадено е в писмена форма и е подписано от докладчика по делото, същото е разбираемо. Ето защо обжалваното разпореждане е валиден съдебен акт.
Жалбоподателят не е навел доводи за неправилност на атакувания акт. В тази връзка съдът намира следното: според изричната регламентация в чл.279 ГПК, разпоредбите на чл.274 -278 ГПК се прилагат и за частни жалби срещу разпорежданията на съда, какъвто акт е предмет на обжалване по настоящото дело.В производството по частни жалби ограниченията относно обхвата на проверката от въззивния съд, предвидени в чл.269, изречение второ ГПК не се прилагат. Това е така, защото това производство както в сега действащия, така и в отменения ГПК никога не е било друго, освен пълен въззив. Предвид гореизложеното, съдът дължи проверка на правилността на атакуваното разпореждане, без да има позоваване в тази връзка от страна на жалбоподателя.
Дължимата в настоящото производство проверка, съгласно чл.406, ал.1 ГПК се основава единствено на акта по чл.404, т.1 ГПК относно редовността му от външна страна и удостоверяваното с него, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай съдът е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за разноските пред първата и въззивната инстанция. В разпоредбата на чл.404,т.1 ГПК изрично е предвидено ,че на принудително изпълнение подлежат само влезлите в сила определения, като и в трайната практика на Върховния касационен съд безпротиворечиво е възприето разрешението, че решението на въззивния съд в частта за разноските не се ползва с изпълнителна сила и не може да бъде изпълнявано принудително, преди да влезе в сила. Уредената в чл.404, т.1, пр.2 ГПК възможност за предварително принудително изпълнение на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища е относима само към частта от решението, с която е признато наличието на подлежащо на принудително изпълнение спорно материално право, не и към вземането за разноски, което има самостоятелен характер. В частта си относно спорното право, въззивното решение подлежи на принудително изпълнение преди да влезе в сила, съгласно разпоредбата на чл.404, т.1, пр.2 ГПК. В частта за разноските решението носи правните белези на определение и доколкото по правилото на чл.404, т.1, пр.1 ГПК определенията на съда подлежат на принудително изпълнение само, ако са влезли в сила, то придобива качеството на изпълнително основание едва след влизането си в сила. В настоящия случай срещу въззивното решение, по гр.д.№785/2018г на ОС-Бургас, в срока за обжалване, е депозирана касационна жалба, поради което спорът между страните е все още висящ и не е приключил с окончателен съдебен акт.Поради това съдът неправилно е разпоредил издаване на изпълнителен лист за разноските,присъдени в първа и втора инстанция. Горното обуславя извод за основателност на частната жалба, ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждане от 20.08.2018г. по гр.д.№404/2017г. по описа на РС Средец за издаване на изпълнителен лист в полза на Б.К.Ч. срещу Р.И.Т., ЕГН ********** за сумата от 950 лв. – разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 500 лв.- разноски във въззивното производството, както и разпореждане от 12.11.2018г по гр.д.№404/2017г за поправка на очевидна фактическа грешка и издаване на поправен изпълнителен лист .
ОБЕЗСИЛВА изпълнителния лист, издаден въз основа на разпореждане от 20.08.2018г и поправения изпълнителен лист ,въз основа на разпореждане № 1205/12.11.2018г по гр.д.№404/2017г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: