РЕШЕНИЕ
№ 1302
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330104293 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 232, ал.2
ЗЗД от Централен кооперативен съюз срещу ЕТ „Българска гъба“ – ***** за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер на 6125,03 лева, представляваща
дължима наемна цена по договор за наем № ****г., сключен между страните,
за периода месец април 2015 г. – месец октомври 2015 г. на обект – компостна
площадка и намиращите се в нея съоръжения и постройки, находящи се в с.
****, общ. *****, обл. *****, както и такса битови отпадъци, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 14.12.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 453/19.01.2021 г. по ч. гр. д. № 16764/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се излагат съображения, че на основание договор за
наем № ***** г. ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване компостна площадка и намиращите се в нея съоръжения и
постройки, находящи се в с. ****, общ. ****, обл. *****, срещу наемна цена в
размер на 1000 лева без ДДС месечно. Ответникът имал задължение да
заплаща и консумативните разходи за ползване на имота – електрическа
енергия, доставена вода, отопление и телефонни такси. Договорът за наем
бил прекратен с отправено писмено предизвестие от 13.10.2015 г. За периода
месец април 2015 г. – месец октомври 2015 г. дължимата сума за наемни
вноски за ползване на процесния обект възлизала на 6125,03 лева, която сума
била получена след извършено прихващане от внесения депозит при
сключване на договора в размер на 2000 лева.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от
ответника, в който се излагат съображения, че ищецът има задължение към
ответника в размер на 35 000 лева, поради което процесната сума се явява
недължима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представения договор за наем № **** г. /л.13 - 15/ и анекс към
договора от **** г. /л.16/, се установява, че между страните е учредено
валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставил
на ответника за ползване обект, а именно: компостна площадка и намиращите
се в нея съоръжения и постройки, находяща с в с. ****, общ. ****, обл. ****,
а ответникът следвало да му заплаща наемна вноска в размер на 1000 лева без
ДДС. В чл. 5 от договора, страните договорили, че наемателят се задължава
да заплаща за своя сметка данък сгради и такса битови отпадъци, отделно от
наемната цена. Със сключения анекс било договорено за периода 01.05.2015
г. – 01.10.2015 г., ответникът да заплаща на ищеца сумата в размер на 900
лева с ДДС.
По делото са представени девет броя фактури /л.4-12/, с издател
Централен кооперативен съюз и получател ЕТ Бълг. гъба – ******.
Посочените фактури не са подписани от страните, поради което не могат да
бъдат противопоставени на ответника и не следва да се взимат предвид при
формиране на крайния извод на настоящия съдебен състав.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 232 ал.2 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 232 ал.2 ЗЗД, ищецът следва
да установи валидно наемно правоотношение, както и че е предал обекта за
ползване на наемателя, а последният да установи заплащането на наемната
цена.
От представения по делото договор за наем и анекс към него, се
установява валидно облигационно правоотношение по повод предоставен от
ищеца на ответника за ползване имот, а именно: компостна площадка и
2
намиращите се в нея съоръжения и постройки, находящи се в с. ******, общ.
*****, обл. *****, срещу заплащане на наемна цена – първоначално 1000 лева
без ДДС, а впоследствие, предоговорена с анекса – в размер на 900 лева.
Между страните липсва спор, че процесният обект е предаден на ответника,
респ. от същия е била дължима наемна цена за периода април 2015 г. –
ноември 2015 г. П
Предвид обстоятелството, че със сключения анекс, считано от *****г. е
била предоговорена наемната цена, то съдът намира, че дължимата наемна
цена за месец април 2015 г. е била в размер на 1000 лева без ДДС, респ. 1200
лева с ДДС. От ищеца се претендира сумата в размер на 561,01 лева без ДДС,
респ. 618,20 лева с ДДС. Предвид липсата на представени доказателства за
заплащането на сумата, то претенцията за заплащане на наемна вноска за
месец април се явява изцяло основателна.
По отношение на месец май 2015 г. се претендира заплащане на сумата
в размер на 600 лева с ДДС. Предвид липсата на представени доказателства за
заплащането на сума, то претенцията за заплащане на наемна вноска за месец
май се явява изцяло основателна.
По отношение на месец юни 2015 г. се претендира сумата в размер на
1000 лева без ДДС, респ. 1200 лева с ДДС. Доколкото обаче с анекса от
15.07.2015 г. е предоговорена наемната цена, считано от 01.05.2015 г., то
съдът намира, че дължимата сума за наемна вноска за месец юни 2015 г. е в
размер на 900 лева. За разликата до пълния претендиран размер от 1200 лева,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
За месеците юли 2015 г. – септември 2015 г. се претендира наемна
вноска по 900 лева месечно с ДДС. Предвид липсата на представени
доказателства за заплащането на посочените суми, то претенцията за
заплащане на наемна вноска за месеците юли 2015 г. – септември 2015 г. се
явява изцяло основателна.
Досежно месец ноември 2015 г., се претендира наемна вноска за
периода 01.10.2015 г. – 13.10.2015 г. в размер на 464,50 лева с ДДС. Предвид
липсата на представени доказателства за заплащането на посочената наемна
вноска, то претенцията се явява основателна.
Досежно заплащането на такса битови отпадъци, от страна на ищеца не
са представени доказателства, че същите са заплатени именно от него.
3
Поради изложеното, според съда, същият не се явява метариалнолегитимиран
да ги претендира, доколкото таксата битови отпадъци е дължима към
съответната община. Поради изложеното претенцията за заплащане на сумата
в размер на 486,10 лева с ДДС следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78 ал.1 ГПК право на
разноски имат и двете страни – ищецът съразмерно на уважената част от
претенцията, и ответникът – съразмерно на отхвърлената част от претенцията.
От ответника не е направено искане за присъждане на разноски, нито са
представени доказателства за заплащане на такива, поради което не се
дължат.
Досежно разноските на ищеца, такива се претендират в размер на 122,50
лева – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал.8 ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Поради изложеното, съдът определя
извършените разноски от ищеца в размер на 222,50 лева, респ. съразмерно на
уважената част от исковата претенция, следва в полза на същия да се присъди
сумата в размер на 191,90 лева.
Тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
разноските в заповедното производство съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив, то на ищеца следва да се присъди и сумата в размер
на 148,78 лева, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ЕТ „Българска гъба – *****“, ЕИК: *********, ДЪЛЖИ на Централен
кооперативен съюз, ЕИК: **********, сумата в размер на 5282,70 лева с
4
ДДС /пет хиляди двеста осемдесет и два лева и седемдесет стотинки/,
представляваща незаплатена наемна цена за периода месец април 2015 г. –
месец ноември 2015 г., по сключен договор за наем № **** г. и анекс към
договора от *** г. за обект: компостна площадка и намиращите се в нея
съоръжения и постройки, находящи се в с. ***, общ. ****, обл. ****, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.12.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за
установено между страните, че ответника дължи на ищеца разликата над
сумата от 5282,70 лева с ДДС до пълния претендиран размер от 5638,93 лева
с ДДС, представляваща незаплатена наемна цена за периода месец април 2015
г. – месец ноември 2015 г., по сключен договор за наем № ***** г. и анекс
към договора от **** г. за обект: компостна площадка и намиращите се в нея
съоръжения и постройки, находящи се в с. ****, общ. ****, обл. ****, както и
сумата в размер на 486,10 лева с ДДС, представляваща такса битови
отпадъци, дължима съгласно т.5 от договор за наем № **** г. и анекс към
договора от ***** г., сключени между страните, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
453/19.01.2021 г. по ч. гр. д. № 16764/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЕТ „Българска гъба –
******“, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на Централен кооперативен съюз,
ЕИК: **********, сумата в размер на 191,90 лева /сто деветдесет и един лева
и деветдесет стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство,
и сумата в размер на 148,78 лева /сто четиридесет и осем лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща разноски по ч. гр. д. № 16764/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/_______________
5